Защо гори Австралия

Пожарите на малкия континент са естествено явление, но климатичната криза и човешките (без)действия усложняват значително нещата

Пожарите са естествено явление, но климатичната криза и човешките (без)действия усложняват нещата

ККрасивата заря над емблематичната опера в австралийската столица Сидни обикновено е сред първите новогодишни кадри, които обикалят света. Този път обаче австралийското небе беше осветено и задимено не от фойерверки, а от мащабните пожари, бушуващи из целия континент и особено по югоизточния бряг, където се намират столицата и повечето големи градове. Снимките на погълнати от огромни пламъци евкалиптови гори, на пожарникари, спасяващи коали, и градове, забулени в апокалиптично оранжево, събудиха и тревога, и мощна вълна от емпатия по света. А от социалните мрежи тръгнаха както автентични дарителски кампании, в които се включват и звезди от шоубизнеса, така и фалшиви новини и опити за измами.

Пожарите в Австралия по това време на годината са обичайно явление, което има важна роля в екологичния цикъл на континента. Този път обаче сезонът започна твърде рано - още през септември, а критичната комбинация от екстремно високи температури, суша и силни ветрове в края на годината ги превърна в чудовищна криза. Те са много по-големи от другите пожари, които белязаха 2019 г. - в Сибир и в Амазония. Човешките жертви дотук са поне 25, щетите са милиардни, десетки хиляди хора бяха принудени да напуснат домовете си, а между половин и един милиард животни (по различни оценки) от уникалната австралийска фауна са изгубени.

Както може да се очаква, екоактивисти и климатични скептици вече влязоха в сблъсък за ролята на климатичните промени. Отминалата 2019 бе най-сухата и гореща година, документирана в Австралия. Няколко температурни рекорда бяха счупени. Екстремната суша специално в югоизточните части превърна саваната и горите в потенциални клади, които просто чакаха неизбежните искри. В пиковите моменти в Нов Южен Уелс горяха рекордните 80 хиляди пожара, които бързо се сливаха в огромни и опасни фронтове, носени от силния вятър. Няма съмнение, че климатичните условия подхранват неимоверно мащабите на пожарите, а глобалното затопляне ще прави явлението все по-опасно в бъдеще, твърдят екоактивистите.

Климатичните скептици, сред които е и австралийският премиер Скот Морисън, пък напомнят, че настоящият катаклизъм далеч не е невиждан. Континентът има “черен календар” с унищожителни огнени събития за векове назад. За последните само 40 години в него присъстват поне два посмъртоносни и опустошителни пожара - “черната събота” от 2009 г. с общо 180 жертви и “пепелявата сряда” от 1983 г., когато огромни пожари, подхранвани от подобни на сегашните климатични условия, опустошават щата Виктория и убиват 75 души. Според тази гледна точка по-сериозна е ролята на човешкия фактор - небрежност, палене на стърнища и лагерни огньове въпреки предупрежденията, както и неизправни електрически стълбове и мрежи, непочистени от биомаса гори и паркове и т.н. Има дори случаи на умишлени палежи, като вече поне 20 души са подведени под отговорност.

Разбира се, истината е между двете крайности - в Австралия, подобно на Калифорния, пожарите са естествено явление, но климатичната криза и човешките (без)действия усложняват значително нещата. В този контекст самият австралийски премиер понася сериозни критики. В година, белязана от безпрецедентна гражданска екоактивност, Морисън не само не предлага мерки срещу климатичната криза, но е и откровено враждебен към екоактивистите. Правителството му сякаш пренебрегна и потенциала на настоящите пожари и закъсня с мерките, а самият той насред кризата бе на ваканция в Хавай.

В последните дни все пак бяха задействани повече организационни и финансови мерки, но мащабите на пожарите правят усилията на пожарникари и доброволци почти безплодни. И краят не изглежда да е близо. В началото на седмицата захлаждане и дъжд донесоха облекчение, но прогнозите са за нов цикъл жеги и нов кръг от огнени “бури”.