Кой не скача, е либерал*

На 6 януари, Йордановден, телевизиите показват млади мъже, които се хвърлят в различни водоеми в състезание кой ще извади кръста, а после да вият „мъжко хоро“- кой по джапанки, кой с потури, натопени в ледените води. Изобилието от подобни кадри в социалните мрежи показва разрастването на явлението в смущаващ мащаб - преди година видяхме и деца в носии да играят хоро в басейн на пловдивска детска градина пред учителките, районния кмет и поп. На язвителните коментари за естетиката на въпросния ритуал и това, което той изразява, сега отговори опълчение за защита на „традицията“и „българщината“от посегателствата на антибългари, либерали и соросоиди. В статия за „Свободна Европа“историкът Стефан Дечев поясни, че няма доказателства за подобна традиция в България преди началото на т.нар. преход. Всъщност тръгва преди 30 години от Калофер, родното място на Христо Ботев, роден впрочем на 6 януари - факт, който видимо губи значението си в сравнение с мокрото мъжко хоро на тази дата. Вероятно защото поетът революционер изглежда вече твърде либерален за вкуса на патриотите консерватори.

Въпросът беше повдигнат не само покрай Йордановден. Българи танцуват хоро в центъра на Брюксел и по „мегданите“на други европейски столици, а в последните години и всяка неделя пред Народния театър „Иван Вазов“в София. Ръководството на театъра протестира, че пречи на постановките, а Столичната община обясни, че не е давала разрешение, и го спря. „Традицията ще се създава, Хорото ще се вие, вовеки веков, докато има Българи!“гласи (буквално) мотото на Facebook страницата на фондацията „Хора за хората“, която организира шумната инициатива пред Народния театър.

„Постепенно „духът на Ботев и Левски“изчезва и идва напълно въобразеното архаично, идещо от незапомнени времена“, коментира Дечев. „Декоративният патриотизъм... толкова се е разпрострял като застраховка за налично родолюбие, че вече започва да се превръща в индулгенция за всичко, в универсална ваксина за нарушаване на всякаква гражданска цивилизованост“, написа преди това и Мария Касимова-Моасе в текст за „Площад Славейков“. С което си заслужи сериозна доза патриотично-консервативен линч.

*Препратка към популярното от митингите за демокрация през 90-те години скандиране „Кой не скача, е ченге“.