„Междузвездни войни: Възходът на Скайуокър“
Фенски маркетинг вместо риск и оригиналност във финала на сагата
С
Силата е за „Дисни“, магията на въображението и романтиката на Лукас са спомен. Империята на световното развлечение победи в реалния живот арт бунтовници като Гарет Едуардс (Rogue One) и Райън Джонсън („Последните джедаи“), които опитаха да променят канона, замислен да носи милиарди. „Дисни“са платили $4.2 млрд. през есента на 2012 г. за персонажите на Лукас и искат ясна възвращаемост. Не възрастен трагизъм или съвременни иронии като това Люк Скайуокър да изпусне лазерния си меч още в първия кадър. Нито разширяване на блендата на темите отвъд „кой съм аз“и „лошият татко“, както и сложности в черно-белия морален конфликт.
Финалното докосване Star Wars: The Rise of Skywalker е оставено на предимно продуцента Дж. Дж. Ейбрамс, който повтаря упражнението си от „Силата се пробужда“(2015). Взема драматичния скелет на първите Star Wars (1977) и го пълни с новите герои и днешните спецефекти. Ейбрамс е добър жанров занаятчия, темпото му е стремително, продуктът е доставен приятно за окото.
За сюжетно удобство и мъртвите говорят, даже присъстват. Кари Фишър се явява с дигитално коригирани сцени, отпаднали от „Силата се пробужда“. Император Палпатин готви финален фашистки ред за галактиката, отделно манипулира тъмносветлите страни у Рей (Дейзи Ридли) и Рен (Адам Драйвър). Поу (Оскар Айзък), Фин (Джон Бойега), Чубака и смешните дроиди са другарската свита в опасностите.
В бързината време за по-дълбоки чувства или човешки фактор в отношенията няма. Моментите на разреждащ хумор са претупани. Думите са казани, макар и в декламация. Добрите говорят в стил „завет към поколенията“, лошите са безизходно лоши. Битките са наистина импозантни – и въздушните преследвания, и лазерните дуели. По вкуса на днешната млада мултиплексна публика и очакванията на най-фанатичните фенове на сагата. Всичко е някак механично и с нарцистична тържественост. Усещането за свобода и импровизация, юношеската радост от чистото приключение на Лукас са спомен. От една далечна, далечна – и не толкова меркантилна – галактика. Още от същото: „Силата се пробужда“.