Трескава политика, залитаща икономика
Започващата година ще бъде доминирана от президентските избори в САЩ и глобалното забавяне
Д Две теми ще превземат заглавията на световните медии през 2020 г. - президентските избори в САЩ и слабостта на глобалната икономика. И двете ще предизвикват безпокойство и ще си влияят. Ще бъде неспокойна година, белязана от нестабилна, гневна и поляризираща политика и от помрачена икономическа перспектива за света независимо от това кой ще спечели на 3 ноември, когато американските избиратели ще гласуват.
Много елементи от тези избори остават неясни - от ефекта на процедурата по импийчмънт до това кой ще бъде претендентът на демократите, който ще се изправи срещу президента Доналд Тръмп в оспорваната надпревара. Но няма никакво съмнение, че тонът на кампанията през 2020 г. ще бъде най-грозният в съвременната американска история. През 2016 г., когато изборите също бяха достатъчно неприятни, много хора отказваха да приемат стряскащата вероятност Тръмп да стане президент; през 2020 г. милиони гласоподаватели и от двете страни на барикадата ще имат усещането, че самата тъкан на демокрацията в страната им е заложена на карта. Извън Америка други милиони хора ще се чудят дали тази необичайна четиригодишна интерлюдия ще свърши и дали страната, която беше колоната на поствоенния световен ред, се е променила безвъзвратно.
Благодарение на правомощията на американския президент да прави политика с изпълнителни действия и с обхвата на аудиторията си в Twitter г-н Тръмп ще бъде импресариото на предизборното шоу, ще определя условията, по които ще се води надпреварата, и тона й. Който и да бъде противникът му, той ще бъде етикетиран като опасен социалист, решен да залее Америка с имигранти и да се впусне в радикален крайноляв дневен ред, който ще омаломощи страната. Този наратив ще звучи по-достоверно, ако опонентът е Елизбет Уорън, сенаторът от Масачузетс и бивш професор по право, чийто план за преначертаване на американския капитализъм наистина е радикален. Но риториката ще бъде същата дори ако демократите изберат по-центристки кандидат като бившия вицепрезидент Джо Байдън или Пийт Бутиджидж, новоизгрелия кмет на Саут Бент, Индиана, който е служил в Афганистан и ще навърши 38 години през януари. За съжаление на г-н Тръмп осезаемото охлаждане на американската икономика ще постави под въпрос твърдението му, че е направил Америка отново велика.
Глобалният растеж вече се забави през 2019 г. с натрупването на щетите от търговската война между САЩ и Китай, която удря производството и търговските потоци и подкопава доверието на бизнеса. Самата Америка до момента е най-слабо засегната. Окуражени от нарастващите заплати, продължаващия тласък от данъчните облекчения, въведени от г-н Тръмп през 2017 г., и най-ниското ниво на безработица от половин век насам, потребителите завършват 2019 г. все още уверени и желаещи да харчат.
Но тази увереност ще започне да изчезва през 2020 г. с колебанията на фондовите борси, избледняването на фискалните стимули и тръгването на безработицата нагоре. Америка ще избегне формалната рецесия отчасти, защото Федералният резерв, който намали лихвите през юли, септември и октомври 2019 г., ще действа бързо да ги свали още. Настроението обаче ще бъде все по-мрачно заради усещането, че найдългото регистрирано възстановяване в страната свършва.
Порочни цикли
Политическите водовъртежи само ще влошат нещата. Г-н Тръмп ще търси изкупителни жертви. Нападките му срещу Федералния резерв и неговия гуверньор Джером Пауъл ще се засилват. Г-н Тръмп ще демонизира всяка компания, която съкращава работници. Той ще настоява за още данъчни намаления и след това ще обвинява "неправещия нищо" Конгрес, че не ги прокарва.
Иронията е, че политиката ще препречва най-разумния път към поддържане на растежа - слагане на край на икономическата конфронтация с Китай. Макар че г-н Тръмп ще успее да подпише минисделка с президента Си Дзинпин, повечето американски мита върху китайски стоки и нарастващата решимост на Вашингтон да ограничи достъпа на Китай до американски технологии ще си останат. Причината е, че г-н Тръмп не може да си позволи да бъде определян като "мек към Китай" от противника си от Демократическата партия. Никой демократичен кандидат няма да води кампания за по-кооперативни стратегически отношения с Китай. Натискът за по-агресивен подход ще нараства, като демократите ще атакуват толерантността на г-н Тръмп към китайските нарушения на човешките права в Синцзян и пропуска му да подкрепи продемократичните протести в Хонконг.
Ако демократите изберат по-ляв кандидат - г-жа Уорън или Бърни Сандърс,
Включването на митата в арсенала за битката с климатичните промени добавя още един риск за глобалната търговия.
78-годишния сенатор от Върмонт, може да се задейства втора дестабилизираща връзка между политиката и икономиката. Изплашени от евентуална радикална промяна на цели сфери на бизнеса (плановете на г-жа Уорън например биха трансформирали цели индустрии от здравеопазване, през финанси до технологии), финансовите пазари може да паднат още, ако изборите се очертаят като оспорвани, както вероятно ще бъде. Г-н Тръмп ще побърза да обвини за всяко пазарно трепване задаващия се призрак на социализма. Но с отслабването на потребителското доверие за президента ще бъде все по-трудно да базира кампанията си на идеята, че благодарение на него американската икономика е силна.
Тревоги по света
Колебанията на най-голямата икономика в света ще засилят слабостите в други държави. Китайската икономика ще продължава да се забавя, макар и постепенно, докато правителството в Пекин се мъчи да осигурява достатъчно стимули, за да не се отдалечава от целите си за растеж. Но ще трябва и да балансира с нуждите да компенсира търговските загуби и със страха си да не допусне още един кредитен балон.
Европа ще има особено трудна година. Заради зависимостта си от външното търсене, по-специално от Китай, Германия ще започне 2020 г. опасно близо до рецесия и с изглеждаща все по-крехка голяма коалиция начело с канцлера Ангела Меркел. Политическата парализа на финалните дни на ерата "Меркел" заедно с културната непоносимост към бюджетен дефицит ще попречат на Германия да посегне към очевидното решение - фискални стимули, фокусирани върху вътрешни публични инвестиции. Френският президент Еманюел Макрон ще опита да инициира по-смел подход на европейско ниво, но усилията ще затънат в кисели спорове как да бъде запълнена дупката, която отваря Brexit в седемгодишния бюджет на ЕС.
Това означава, че бремето на съживяването на търсенето в Европа отново ще падне върху Европейската централна банка (ЕЦБ) в момент, когато тя се адаптира към промените в ръководството си и достига границите, поставени от правилата за дейността й. През 2020 г. осланянето на ЕЦБ може да доведе до нова опасност, докато г-н Тръмп в търсене на изкупителни жертви за забавянето на американската икономика сочи към негативните лихвени нива на ЕЦБ като към нечестно търговско предимство. Неговите предизборни речи може да се окажат толкова изпълнени със заплахи за мита върху европейски стоки, че
това да изнерви инвеститорите. Трусовете на финансовите пазари, които може да последват, биха могли да се окажат толкова притеснителни, че да откажат г-н Тръмп от идеята да отвори втори значим фронт в търговската война.
Климат на недоволство
Въпреки това колкото повече г-н Тръмп сипе заплахи за налагане на мита, толкова повече този подход ще се харесва на други. С наближаването на голямата климатична среща на върха за климата в Глазгоу през ноември 2020 г. това може да се окаже годината, в която европейските политици започват сериозно да обсъждат въглеродни мита (които те наричат механизъм за въглеродна корекция на границата). Макар в идеята за тях да има известна легитимност, перспективата за включване на митата в арсенала за битката с климатичните промени добавя още един изнервящ риск за глобалната търговия.
Всички тези фактори формират многопластова заплаха от късо съединение между дива политика и отслабваща икономика. Каквото и да се случи, ще маркира голяма промяна. През последните години глобалната експанзия изглеждаше имунизирана срещу политически шокове. Финансовите пазари не обръщаха внимание на гневната и поляризирана политика. През 2020 ще бъде обратното.
Тази волатилност няма да бъде само в икономиката. Подобна динамика ще работи и в геополитиката. Вглеждането на Америка в себе си отваря по-широко поле за разрушително поведение по света. Последните примери варират от навлизането на Турция в Северна Сирия, през иранските атаки срещу танкери в Персийския залив и саудитски петролни инсталации до търговското напрежение между Япония и Южна Корея.
Докато американските политици са концентрирани в предизборната битка у дома, опортюнистите по света ще бъдат изкушени да пробват късмета си. Ако това разголи слабостта на суперсилата, неловката ситуация може на свой ред да постави спора за ролята на Америка в света в центъра на предизборната кампания и така потенциално да разпали международна криза, тъй като президентът се чувства длъжен да реагира отбранително.
Подобна криза е последното нещо, от което има нужда залитащата икономика. Но вероятността да се случи е по-висока от обичайното заради трескавата американска политика през 2020 г. Затегнете коланите и се подгответе да друса.