Три кандидата за следващия голям икономически балон

Въпросът е дали ще са технологиите, облигациите или цените на активите като цяло

Бумът на еднорозите подобно на дотком манията в крайна сметка ще произведе своя дял от печеливши мегакомпании.

П

Преди триста години британският парламент приема документ, който става известен като „Закон срещу балоните“(Bubble Act). Тогава в икономиките в Северозападна Европа се появяват редица акционерни дружества, наричани на разговорен език „балонени дружества“, най-известното от които е „Компания на южните морета” (South Sea Company). Балонените фирми процъфтяват от почти истеричния ентусиазъм на инвеститорите, с което успяват да привлекат капитал. Законът срещу балоните се опитва да възстанови реда, като изисква от новосъздадените фирми да имат Кралска харта, удостоверяваща тяхната легитимност пред монарха. Въпреки това манията се разраства със зрелищна скорост. До края на годината South Sea Company (уж създадена с цел да контролира търговията с Южна Америка, но в действителност средство за финансови схеми, включващи държавен дълг) намалява стойността на акциите си с около 80%.

Катастрофата от 1720 г. бележи „пукането“на първия голям международен финансов балон. Три века по-късно инвеститорите са също толкова податливи

на финансовите мании, колкото са били винаги, въпреки тежките уроци от историята. Икономистите смятат, че има някаква повтаряемост, както и причина за пукането на икономическите балони. Обикновено те се появяват от правдоподобни истории за това как промените в икономиката биха могли да създадат възможности за огромна печалба. Балонът със South Sea Company се случва успоредно с появата на публично търгуваните застрахователни дружества с ограничена отговорност и по време на еуфорията около потенциала на търговията с двата американски континента. Балоноподобните пазари днес се базират на същата основа и през 2020 г. няколко от тях могат да се спукат.

Най-очевидният - бързо разрастващият се американски технологичен сектор

Първият и най-очевиден е бързо разрастващият се американски технологичен сектор. През последното десетилетие Силициевата долина и други технологични центрове създаваха постоянен поток от стартиращи компании, които се стремят да доминират в нови сектори. Фирми като Uber, Slack, WeWork и Airbnb създадоха представа за технологиите и новите бизнес модели, че могат да постигнат изключителна възвращаемост чрез завладяване на всички пазари с обещания от типа „победителят взима всичко“.

Големите инвеститори наливаха пари в тези начинания, пораждайки явлението „еднорог” - частна стартираща компания на стойност поне 1 млрд. долара. Тези „създания” някога бяха рядкост, но сега скоростно се умножават. А моментът на истината предстои. Печалбите се оказват по-неуловими, а тоталната доминация на пазара е по-трудно постижима от обещаното. Цените на акциите на компании като Uber и Slack намаляха стабилно след първоначалните им публични предлагания през 2019 г. Други фирми като WeWork отложиха плановете за IPO на фона на нарастващия технологичен скептицизъм. Бумът на еднорозите подобно на дотком манията в крайна сметка ще произведе своя дял от печеливши мегакомпании. Но отвъд това 2020 г. ще доведе до трусове и много загуби за инвеститорите, тъй като претендентите разбират, че вече не могат да поддържат аурата на финансовата непобедимост.

Стабилни ли са държавните облигации

Балоните намират своя път и към сравнително стабилния пазар на държавни облигации. Облигациите драстично превъзхождаха акциите през последната година като естествено продължение на дългия бичи пазар. Търсенето на държавен дълг нарасна през последните години – цените на облигациите рязко се повишиха, докато лихвите, които правителствата можеха да предложат, паднаха. Доходността на американските облигации, макар и на исторически ниски нива, изглежда висока в сравнение с отрицателните лихвени проценти, предлагани в Германия, Франция и Япония. Купувачите на облигации може да залагат на бавен растеж и незначителна инфлация. Някои пък могат да предпочетат да инвестират в сигурни активи на фона на несигурността, свързана със забавянето на световната икономика и китайско-американската търговска война. Големи институционални инвеститори като мениджърите на пенсионните фондове и застрахователните компании натрупаха облигации през предходната година, като използваха валутни залози, за да извлекат по-висока доходност спрямо държавните облигации, плащащи свръхниски лихви.

Дългосрочният растеж на цените на

облигациите, изглежда, е убедил инвеститорите, че пазарите на облигации се движат само в една посока. Това обаче често е знак за балон. Обратното изменение на цените на облигациите или неочакваното коригиране на стойностите на валутата може да принуди уязвимите инвеститори на облигации да изоставят залозите си, което ще доведе до допълнителен хаос на пазарите. Някои сигурни облигации като държавните ценни книжа вероятно ще се представят добре и при трусове в икономиката. Но други като италианските може да имат по-малко късмет.

Проблеми за всичко

Най-големите песимисти посочват трети кандидат за балон – цените на активите като цяло. Въпреки геополитическите несигурности като неясната съдба на Европа, конфликтите в Близкия изток и размириците между САЩ и Китай пазарите отказаха да се свият драстично. Спокойните пазари и високите цени на акциите имат идеален смисъл в свят, който остава приблизително толкова мирен и толкова глобализиран, колкото очакват инвеститорите. При различни обстоятелства обаче може да се стигне до драматична преоценка на цената на всичко – от жилища през акции до стоки. Инвеститорите на South Sea Company са смятали, че Новият свят ще е изключително печеливш. През 2020 г., както и през 1720 г., те може да открият, че това невинаги е така.