Първата година на Лагард в ЕЦБ ще бъде пълна със събития

Тя се надява да помогне на банката да вдигне нивото на инфлацията и да заглуши строгия тон от северните страни

Н Новата година настъпи, а

Кристин Лагард все още ще се намества удобно в стъклената кула във Франкфурт, в която се намира централата на Европейската централна банка (ЕЦБ). Вече изминаха два месеца от 8-годишния й мандат като президент на банката и тя проведе първото си заседание на управителния съвет за определяне на паричната политика.

Предизвикателствата

Подходът и инструментите на банката бяха трансформирани от нейния пред- шественик Марио Драги. Въпреки това

Лагард ще има много работа в първата си година.

Икономиката в еврозоната през 2020 г. няма да бъде в много по-добро състояние от миналата година. Заплахата от американски мита ще продължи да виси над

Стария континент, както и потенциалните странични щети, ако търговската война между САЩ и Китай не приключи.

Лошите условия за износителите означават, че икономическият растеж трябва да бъде задвижен от потреблението вътре в Европейския съюз, а не отвън: докато пазарът на труда продължава да се затяга, европейските потребители ще харчат повече заради по-високите си заплати. Но дори и това не е сигурно.

Потребителите може да приберат порт- фейлите си, ако международната търговска обстановка се влоши дотолкова, че производителите трябва да съкратят работни места. Инфлацията ще продължи да е на ниското ниво около 1%, далеч под целта на ЕЦБ “под 2, но близо до 2%”. “Базовата” инфлация, която се отразява на цените на храните и енергията, не е преминавала 2% от 2008 г. и това няма да се случи и през 2020 г. Едно от последните действия на Драги начело на ЕЦБ беше да свали лихвените проценти и да възстанови изкупуването на облигации. Всичко това ще се окаже недостатъчно, за да събуди инфлацията.

За Лагард остават възможностите или да свали допълнително лихвите, или да разшири възможните активи за изкупуване. Нито едно от решенията няма да бъде популярно, особено сред фискално консервативните страни на север. Ще бъде и все по-трудно да бъде скрит фактът, че конвенционалната парична политика достига своите ограничения.

Вдъхновена от ревизията на паричната политика на Федералния резерв, която започна през 2018 г., Лагард ще започне свое собствено проучване в ЕЦБ, което да промени начина, по който банката комуникира с обществеността. Нейната надежда ще бъде да помогне на банката да вдигне нивото на инфлацията, както и строгият тон от северните страни да бъде заглушен. Но каквито и да са промените, едва ли биха довели до постигане и на двете цели.

Не само чрез парична политика

Също като Марио Драги Кристин Ла

Също като Марио Драги Кристин Лагард ще разбере по трудния начин, че решенията, които се взимат в Брюксел и другите европейски столици, имат значителни последствия върху нейната работа. Кристин Лагард, президент на ЕЦБ

гард ще разбере по трудния начин, че решенията, които се взимат в Брюксел и другите европейски столици, имат значителни последствия върху нейната работа. Ако правителствата харчат повече, това ще вдигне инфлацията. И ако паричният съюз беше по-завършен - чрез по-голяма интеграция на банковите системи и капиталовите пазари, частният сектор щеше да дистрибутира равномерно икономическите шокове между границите. И двете условия биха означавали, че паричната политика ще се променя по-рядко. Тук Лагард може да открие лъч светлина.

Настроенията към заемането на пари няма да се променят особено през 2020 г., защото правителствата все още ще могат да вземат евтин дълг. Новата управляваща коалиция в Италия може да е нестабилна, но все пак за разлика от популистките си предшественици ще търси консенсус по отношение на бюджетните правила на ЕС, а не конфликт. Колегите на Лагард в Европейската комисия, които също са все още нови в началото на 2020 г., може да разхлабят фискалните правила, за да могат страните членки да се възползват от ниската цена на дълговото финансиране. Това може да доведе до по-силен растеж.

Новите комисари също може да имат повече енергия за справяне със стари проблеми в интеграцията на банковия сектор и капиталовите пазари, отколкото предшествениците им. Банките ще отбележат прогрес по отношение на намаляването на лошите заеми, каквито има немалко – особено в Италия и Гърция. На теория това трябва да намали притесненията относно депозитните застраховки от страна на банките, последното притеснение на северните страни в банковия съюз.

Не очаквайте радикална промяна. Фундаменталният проблем на Европа – прекалено много спестявания спрямо разходи – няма да си отиде. Избягването на дългове и прекалената спестовност са дълбоко вкоренени на север и няма да се сменят изведнъж с желание за приемане на междугранични рискове. Европейската централна банка под ръководството на Лагард ще продължи да бъде първата линия на защита, когато икономическите проблеми се завърнат.