Българската икономика през 2020 г.

Новата година започва до голяма степен със същите международни рискове плюс засилени притеснения за стабилността в Близкия изток.

Българската икономика продължава да се носи по течението на европейската, докато прозорецът за реформи бавно се затваря.

Тласък може да дойде от членството в ERM II и банковия съюз, но в средносрочен план ключови са производителността и добавената стойност.

А Ако има нещо, по което стартът на 2020 г. е различен от 2019 г. за глобалната икономика, то е, че несигурността вече не е изненада, а нормалност. Никое от големите геополитически главоболия не се разреши и те останаха да висят - Brexit, търговски войни... а вече и Иран. Те поотделно и заедно са в състояние да катурнат иначе консенсусните макроикономически прогнози. А именно - вероятността от криза е минимална, но ниските темпове на растеж на световната икономическа сцена са новата реалност за следващите години.

Ускорен растеж се очаква в някои развиващи се страни тази година, но България няма да е сред тях. Реалистичните нагласи са за темп на увеличение на БВП от 3%, движен от рекордно ниската безработица, растящите заплати и правителствените харчове, където стимул идва от изпълнението на големи инфраструктурни проекти.

Същевременно много от големите проблеми в България през миналото десетилетие, изглежда, ще останат без отговор и в началото на новото. Демографските тенденции ясно очертават бъдещата картина на пазара на труд - по-малко работещи и по-скъпи квалифицирани кадри. Провеждането на съществени реформи в редица сектори също, изглежда, остава на заден план като абстрактна идея, заложена в правителствени стратегии за неопределен момент в бъдещето. Над перспективите за структурни промени тегнат и предстоящите парламентарни избори през 2021 г.

А докато България се носи по течението на икономическия цикъл, светът бавно, но решително преминава към нови приоритети - дигитализация, зелена и споделена икономика. Прозорецът на възможности преди обрата на икономическия цикъл бавно се затваря и България рискува да остане в позицията на вечно догонващ на европейската и международната сцена.

Не точно криза

Слабостите в международната търговия и промишленото производство продължават да теглят надолу глобалния растеж. Това не значи криза - МВФ дори очаква световната икономика да се повиши леко от 3% през 2019 г. до 3.4% през 2020 г. Но не е и повод за празнуване. Ускоре- нието движат развиващите се страни, а богатите държави се забавят, което в подългосрочен план едва ли ще е устойчиво.

Нито една от големите международни и местни институции не очаква България да е сред тези, които отчитат ускорение.

Една от най-положителните прогнози е на Министерството на финансите, които залагат на забавяне от 3.4% през 2019 г. до

3.3% тази година. МВФ очаква 3.2%, а ЕК и Световната банка - 3%. Границите са колебливи, но дори и оптимистичните 3.5% няма да са достатъчни за ускоряване на конвергенцията с останалите страни от ЕС, обяснява докторът на икономическите науки Джеймс Йоловски.

Двигателите на растежа

За поредна година растежът на българската икономика зависи от потреблението и инвестициите. Домакинските бюджети са подкрепени от рекордно ниската безработица и растящите заплати. Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика пък обръща внимание на строителството, където според него активността предстои (виж карето с мнението му).

На помощ идва и публичният сектор с увеличението на заплатите на работещите в бюджетната сфера с 10% и пенсиите с 6.7%, както и разходните политики на правителството. За разлика от 2019 г., когато милиарди бяха насочени към външни доставчици за самолетите F-16, тази година те са обърнати към местната икономика. “Редица инвестиционни проекти навлизат във фаза на изпълнение, например газопроводите до Гърция и Сърбия, отсечки от магистралите "Хемус", "Струма", "Европа“, казва Георги Ангелов от “Отворено общество”. “Заедно с това традиционно в последните три години на програмния период се засилва „усвояването“на еврофондовете за капиталови разходи”, допълва и Лъчезар Богданов.

Репутационна инжекция

Една от най-големите неизвестни тази година е дали България най-сетне ще получи така желаната зелена светлина за членство във валутнокурсовия механизъм ERM II и Европейския банков съюз. Отговорът се очаква през април, съдейки по думите на финансовия министър Владислав Горанов. Едно “да” от ЕЦБ, страните в еврозоната и Дания би изпратило ясен положителен сигнал за перспективите в България пред чужди инвеститори и рейтингови агенции. Също така това би означавало повече натиск от Европа за реформи.

Позитивите от това събитие обаче са по-скоро изконсумирани и калкулирани в очакванията. Съответно евентуално “не” или ново забавяне би имало доста по-силен негативен ефект. Засега то изглежда малко вероятно, като по последната пречка - заздравяването на капитала на ПИБ и Инвестбанк, явно се работи.

Външните рискове не са това, което бяха

Основните външни проблеми от миналата година са в центъра на вниманието и през текущата - възможните негативи за Европа и Великобритания от твърд Brexit и търговското напрежение по света. “САЩ и Китай вървят към поне някакво начално разбирателство, но това може да не е толкова добра новина, ако постави Европа във фокуса на американската търговска политика - мита върху европейските автомобили например биха имали тежък ефект за немската икономика, която и без това е на ръба на рецесия”, коментира Георги Ангелов. Според Богданов рискът тук е по-скоро смяната на “правилата на играта” в глобалната търговия в посока тежки ограничения и разпад отвъд мислимото в последните 30 години.

Резултатите от ежегодната бизнес анкета на Българската стопанска камара (БСК) обаче показват, че тези събития не са от съществено значение за българския бизнес. След като референдумът за Brexit беше през 2016 г., той вече трудно може да е шок и всеки е имал достатъчно възможност да се адаптира. Това, което държи нащрек анкетираните 800 мениджъри, са европейските политики - 36% от участващите в запитването очакват влошаване на бизнес показателите заради възможните нови регулации и рестрикции, асоциирани с "позеленяването" на Европейския парламент. И все пак състоянието на индустрията в Европа е от значение за българските експортно ориентирани производства. “Безспорно стагнираща европейска индустрия ще свие търсенето за голяма част от българските машиностроителни предприятия”, коментира Богданов. Той все пак отбелязва, че подобна ситуация може да се избегне - с инвестиции в нови мощности. От тази гледна точка задържането на лихвите на рекордно ниски нива и през тази година е добра новина за кредитирането в частния сектор. Политиките на големите централни банки обаче вече срещат съпротива и повдигат въпроси относно намаляващата им ефективност и дългосрочните последици. Йоловски например предупреждава за свиващата се доходност на пенсионните фондове, които инвестират в по-консервативни инструменти.

Дори и България на макрониво да изглежда в добра кондиция за евентуален

трус, тя има много структурни проблеми - неефективни и неустойчиви социални системи, дълбоко вкоренено усещане за несправедливост и корупция, а в резултат - най-ниските доходи и най-влошената демографска перспектива в Европа. Последните добри години са и реално последният шанс да се поставят по-дългосрочни цели и да се направят по-решителни крачки към тях.