Деян Сретенович,
главен куратор на Музея за съвременно изкуство в Белград
главен куратор на Музея за съвременно изкуство в Белград
А„Ако й дадеш пълна свобода, публиката става неконтролируема дотам, че да те убие”, казва Марина Абрамович след пърформанса си „Ритъм 0”, представен в Болоня през 1974 г. Тогава на маса пред себе си тя разполага 72 предмета, които посетителите да използват както пожелаят върху нея в продължение на шест часа, като поема пълна отговорност за всичко, което предстои да се случи. В края на пърформанса тя е с побелял кичур коса, а хората от публиката са й подарили цветя, но също са я връзвали, разрязвали са дрехите й, насочвали са пистолет към главата й.
“Всичко в моя живот е свързано с жертвопринасянето в името или на религията, или на комунизма. Това ме е белязало. Затова притежавам безумна сила на волята”, казва родената в Югославия през 1946 г. Абрамович, която е най-известната съвременна визуална артистка в света.
През септември 2019 г. в Музея за съвременно изкуство в Белград (msub.org.rs) беше открита първата голяма европейска ретроспективна изложба на Марина Абрамович - „Чистачът”. За първи път нейна изложба гостува в града, в който е родена и откъдето започва кариерата й преди 44 години. Отворена до 20 януари 2020 г., изложбата показва повече от 120 произведения, включително ранните рисунки на Абрамович, обекти от нейни пърформанси, снимки, аудио- и видеоинсталации, филми и архивни материали.
„Чистачът” прави своя дебют през 2017 г. в Moderna Museet (Швеция) и оттогава е гостувала в Louisiana Museum of Modern Art (Дания), Henie Onstad Kunstsenter (Норвегия), Bundeskunsthalle (Германия), Fondazione Palazzo Strozzi (Италия) и Centre of Contemporary Art “Znaki Czasu” (Полша). През 2020 г. изложбата ще бъде показана в Royal Academy (Великобритания), с което Марина Абрамович се превръща в първата жена в историята, чието изкуство е представяно в галериите на академията приживе.
Куратор на това важно за Сърбия събитие е главният куратор на Музея за съвременно изкуство в Белград Деян Сретенович. Срещнахме се с него, за да разберем възможно ли е изобщо да се курира артист като Марина Абрамович.
„Шефе, това сега изкуство ли е или мога да го изчистя“, гласи популярната шега за чистачката в музея за съвременно изкуство. Тя отразява добре размиването на граници и объркването, което съвременното изкуство може да причини при първите срещи с него. Затова да започнем оттук: как хората, които се грижат за чистотата в музея в Белград, гледат на изложбата на Марина Абрамович, озаглавена „Чистачът“?
(смее се) Струва ми се, че всички разбират, че Марина Абрамович е велик артист. А и почистващият ни екип вече е доста опитен, срещал се е с далеч по-ексцентрични работи. Но фирмата, която отговаря за сигурността, е външна и охранителите не са съвсем запознати със съвременното изкуство. В началото гледаха въпросително, но постепенно отношението им се промени.
Белград е седмият град, в който се показва „Чистачът“. Развива ли се изложбата от музей на музей и какво може да променя всеки неин местен куратор?
Тъй като изложбата е копродукция, голяма част от съдържанието й не подлежи на обсъждане. Но все пак навсякъде кураторът съставя своя версия на „Чистачът“. Изложбата тук е по-малка от останалите шест. Редуцирах я, за да фокусирам вниманието върху същински важните работи на Марина, особено от най-скорошния й период. Същевременно добавихме няколко творби и артефакти, които не бяха показвани в останалите градове. По предложение на самата Марина Абрамович например тук може да видите оригиналната синя рокля от Seven Easy Pieces. Включихме и звуковата инсталация Sound Corridor, която е любопитна нейна ранна работа, създадена именно в Музея за съвременно изкуство в Белград през 1972 г. Интересното е, че това е първото й произведение, изложено както в нашия музей, така и в музей изобщо.
Каква беше вашата лична „разказваческа” стратегия, съставяйки белградската излжба?
Структурата на изложбата е предварително зададена от колегите в Стокхолм, които са започнали целия проект. Тя е хронологична, което е съвсем логично, като се вземе предвид фактът, че в творчеството на Марина Абрамович има множество различни
етапи. През първия, 60-те и 70-те години, тя предимно рисува и създава концептуални произведения, включително със звук и глас. Следва ранният й период на соло пърформансите, между `73-а и `75-а година. После среща Улай, с когото създават съвместните си пърформанси. И в този момент от хронологията аз си позволих като куратор да я прекъсна с включването на Balkan Baroque. След 2000 г. се появяват различните части на Balkan Erotic Epic, които също са включени в „Чистачът“в Белград.
Разказът накрая достига до последния етаж на музея, където казваме на зрителите: досега гледахте работите на Марина, а сега е време и вие да се включите. На този етаж са изложени обекти, които насърчават активно участие от страна на публиката.
Познавайки архитектурата на част от другите музеи, показали „Чистачът“досега, съм убеден, че техните версии са изглеждали съвсем различно, защото без съмнение кураторът има за задача да разкаже историята на една изложба и да интерпретира включените в нея обекти, но пространството, с което разполага, е от огромно значение.
Какви предизвикателства постави пред вас като куратор архитектурата на Музея за съвременно изкуство в Белград и как се справихте с тях?
Най-голямата трудност, пред която се изправих, беше как да прожектираме видеозаписите от пърформансите в отвореното пространство на музея с множество стъклени стени, така че възможно най-добре да се погрижим и за звука, и за картината едновременно. Защото, когато разполагаш с пространство като това тук, може да е много ощетяващо да го преградиш или да поставиш черни кутии-стаи. Затова за решението на този казус работих с интериорни дизайнери и мисля, че те предложиха най-доброто решение – да подредим големи прозрачни екрани, върху които да се прожектира, вместо по-често прилагания вариант такива прожекции да се правят директно върху стените на един музей. Това решение разкри нови измерения на представянето на тялото в пърформанса.
Каква е вашата гледна точка за отношенията между пърформанса и театъра?
Това е голям теоретичен дебат. Но мисля, че с творчеството си Марина Абрамович е разбила немалко догми. Ако я питате през 70-те години, тя ще каже, че театърът е враг на пърформанса, защото в него всичко е изкуствено и фалшиво – ножът, раните, кръвта. Ако я попитате кога и защо се обръща към театъра, тя ще каже, че това става след разрива в отношенията им с Улай. За нея това е период на изтощение и пълна загуба на ориентири, в който се оказва неспособна да се върне към соло изпълненията си. Борейки се да се завърне към себе си, тя започва своите репърформанси. В началото го прави само с отделни откъси от по-ранните си пърформанси. После започва да преподава и да ползва преиграването на собствените си творби като учебен инструмент. И идва The Artist is Present в Музея за
Интересното е, че изложбата „Чистачът“отвори и друга тема, с която мислех, че сме приключили преди години - изкуство ли е пърформансът.
модерно изкуство в Ню Йорк (MoMa), където въплъщаването за пръв път става част от изложбата и тя представя работа, насочена към други хора, към публиката.
Но, разбира се, до ден днешен се спори дали репърформансът е вид театър. Философите интерпретираме този въпрос от различна гледна точка спрямо тази на изкуствоведите, а именно, че хибридите между театър и пърформанс не са нещо лошо.
Друг дебат, който до ден днешен периодично припламва, е този кое академично образование „дава право” човек да се занимава със сценични изкуства, дали е нужна по-тясно специализирана или по-широка подготовка. Но както сам споменахте – историята на изкуството доказва, че то се развива именно от срещата на хора с различен профил.
За мен да се поставя такъв въпрос е напълно безсмислено и е отживелица. Пределно ясно е, че живеем във време на хибриди и интердисциплинарност, и не виждам никакъв проблем в сътрудничеството между хора с различен опит и образование. Много визуални артисти си служат с театрални средства и обратното. Ако вземем отново за пример творчеството на Марина Абрамович, създавано близо 50 години, то е като компендиум на различните сценични жанрове. Тя е жив учебник, от който младите изпълнители могат да научат как да се развиват, да са смели и да не се страхуват да пробват различни жанрове.
Интересното е, че изложбата „Чистачът“отвори и друга тема, с която мислех, че сме приключили преди години - изкуство ли е пърформансът. Дори в академиите по изкуство се оказа, че все още има консервативни преподаватели, които считат, че пърформансът не е изкуство и не е добре за репутацията ни да го показваме.
Друга форма на консервативност, с която съвременното изкуство се сблъсква, идва от силно религиозните среди. При откриването на „Чистачът“в Полша хора протестираха, защото твърдяха, че изкуството на Марина Абрамович е сатанинско. Според вас как може съвременното изкуство да се справи с подобни реакции?
Самата Марина казва, че пътува на Изток, за да трупа знание, което да предава на Запад, и че хората днес не ходят на църква, а в музея, което я прави гуру. И твърди, че съвременното изкуство е именно чиста духовност, без да е религия. Но религиозните хора никога няма да приемат такива аргументи. Тук също се появиха подобни гласове в няколко медии, и то от уважавани професионалисти.
Изглежда, че този път имате нужната подкрепа от държавата - изложбата е подкрепена от правителството на Република Сърбия и е известно, че министър-председателката Ана Бърнабич лично е присъствала на откриването на „Чистачът“в Стокхолм, за да покани Марина Абрамович. Какво отражение има това?
Години наред нашият музей беше критикуван от местни кръгове, че не показва творчеството на Марина Абрамович. Истината е, че без държавна подкрепа за музея да организира нещо такова е невъзможно. А да се направи такава изложба е важно, защото тя е част от югославската и сръбската история на изкуството.
Многократно ми се наложи да обяснявам, че Марина никога нямаше да се съгласи да направи изложба тук без гаранции от държавата, защото тя много добре знае, че Музеят за съвременно изкуство сам няма силите да осъществи такова начинание. Някои хора явно съжаляват, че предходното управление не съумя да доведе Марина Абрамович в страната, но това са фактите. Основният проблем е, че днес в Сърбия има много проблеми и конфликти. Хората са крайно ядосани на политиците и използват всяка възможност, за да ги критикуват, независимо дали е основателно или не.
Как тази изложба и цялата програма на музея се отразяват върху международния образ на Сърбия според вас?
Изминалите 10 години бяха сложни за музея, защото той беше затворен. Провеждахме събития в други пространства, но влязохме обратно в сградата си едва преди две години. И ми се струва, че действително започваме да променяме облика си, защото много чужденци ни посещават, ние каним гости, започваме разговори за възможни бъдещи сътрудничества. Освен това отварянето на музея се отрази положително на цялата артистична сцена в страната. Така твърдят и колеги, работещи в други галерии, неправителствени организации и прочее в сферата на съвременното изкуство.
А изложбата „Чистачът“е огромна крачка напред за нас, защото досега никога не сме организирали толкова мащабно и сложно събитие. Провеждането му подсили видимостта както на самата институция, така и на Сърбия.
От друга страна, не трябва да забравяме, че представянето на тази изложба не е нещо особено оригинално - всеки музей, който има необходимия бюджет, може да я покаже. Например вече се знае, че изложбата ще гостува в Кралската академия за изкуства в Лондон догодина.
Изложбата допринася ли за привличането на по-млади хора в музея?
Всъщност ние ги привлякохме със самото си отваряне през 2017 г. Никога досега не сме били посещавани от толкова много млади хора. „Чистачът“също привлича вниманието им, но не чак толкова сериозно. И все пак важното е не само да ги привлечем, а да ги задържим, отгледаме и образоваме.
Интервюто взеха: Кремена Христова и Ина Дублекова
Живеем във време на хибриди и интердисциплинарност и не виждам никакъв проблем в сътрудничеството между хора с различен опит и образование.