Критично малко

български компании привлякоха нови собственици през 2019 г. Чуждите купувачи са рядкост, най-чести са сделките между местни играчи за хотели

Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни. 2020 г. вероятно ще е по-силна, ако приключи концесията на летище София.

Малко и малки. Последната година сделките по сливания и придобивания (M&A) на българския пазар са супер кромни и като брой, и като стойност (с едно телеком изключение). След относително силната 2017 г., когато транзакциите с имоти достигнаха невиждани обеми, а сделката за ОББ постави нов рекорд за банково прехвърляне, 2018 г. донесе сравнително успокоение на пазара, а изминалата 2019 г. показа почти повсеместен слаб интерес сред инвеститорите.

Сделките в България през миналата година са около 30 при 70-80 обичайно, показва базата на "Капитал". Огромната част - доста малки. Чужди инвеститори почти липсват, а основно се сменят собственици на хотели, като и старите, и новите са местни играчи.

Големите: телеком и телевизии

За поредна година големите сделки в страната се броят на пръстите на едната ръка, а тенденцията купувачите да са регионални или местни играчи се запазва. След като през 2018 г. най-богатият чех Петр Келнер придоби бизнеса на оттеглящия се норвежки телеком Telenor в региона и беше спрян от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в опита си да купи и "Нова тв", през 2019 г. медийните му амбиции се увенчаха с успех и фондът му PPF се договори да купи бизнеса на американската компания CME, която обединява българската bTV и едни от найголемите телевизии в Румъния, Чехия, Словакия и Словения.

В другата знакова сделка за годината най-големият български телеком БТК ще се сдобие с шестия си стопанин от приватизацията му досега – регионалната медийна компания United Group, в която мажоритарен акционер е лондонският фонд BC Partners. Самата "Нова телевизия" също има нов собственик – след като сделката с Келнер беше блокирана, скандинавската Modern Times Group (MTG) все пак успя да намери купувач на дела си от 95% в Nova Broadcasting Group в лицето на скоростно получилите одобрението на КЗК братя Кирил и Георги Домусчиеви.

Домашни прехвърляния

Сред другите 30-ина сделки тези с нов чуждестранен собственик са буквално единици. Затова пък хотели и други недвижимости станаха собственост на познати местни лица и холдинги - Делян Пеевски, Сава Чоролеев, братята Маргини, Мирослав Печев, "Химимпорт"...

Сред "особените" сделки бе връщането на "Експрес логистика и дистрибуция" в орбитата на Делян Пеевски. През 2017 г. търговецът на едро с цигари беше продаден в пакет с марките на "Булгартабак" на British American Tobacco срещу 105 млн. евро, но миналата есен се върна към стария си владетел. С депутата от ДПС периферно се свързва и новият собственик на хотел "Ястребец" в Боровец.

Изтегляния на международни играчи имаше и в традиционно силни сектори като ритейла. След години опити да намери купувач германският инвеститор в двата хипермаркета "Хит" в София – Dohle Handelsgruppe Service, се раздели с местния си бизнес. Компанията продаде основаните през 2002 г. обекти на свързания с "Химимпорт" бивш приватизационен фонд "Родна земя". Сделката е поредният пример за западен ритейлър, който напуска малкия пазар в България, тъй като не е сред лидерите в сектора – след фалиралия франчайз на Carrefour, изтеглилата се германска верига Penny, словенската Merkator.

Приятните изключения

Скромната група на новите международни стратегически инвеститори пък е съсредоточена главно в технологичния сектор. Дори и там обаче сделките през миналата година бяха малки и малобройни. Едно от най-големите прехвърляния в българс

ката стартъп екосистема беше придобиването на съоснованата от българи и базирана в Лондон и София софтуерна компания Cloudpipes от американската Quick Base. Стойността на сделката не беше обявена, но според запознати тя е най-големият exit на фонда LAUNCHub Ventures, който беше сред основните инвеститори в дружеството.

Размествания в сектора имаше и по линия на международни сделки – с покупката на германската DocuWare японската технологична корпорация Ricoh придоби и 20-процентния й дял в софтуерната "Немечек". Глобалната сделка, в която американската DXC Technology купи основаната в Русия и базирана в Швейцария Luxoft, пък създаде най-големия работодател в българския IT сектор, тъй като и двете дружества имаха големи инженерни офиси в страната.

Сред малкото примери за стратегически западни инвеститори, които влизат в България, беше и швейцарският гигант ALSO Holding. Листваната на борсата в Цюрих милиардна компания купи един от водещите местни дистрибутори на IT техника – "Солитрон България".

Нов западен собственик имат и предприятията за велпапе "Витавел" в Луковит и "Балканпак" в Казанлък. Срещу необявена стойност те вече са част от групата на ирландската Smurfit Kappa, която е един от водещите световни производители на хартия и опаковки.

Поглед напред

Голямата сделка, която се очаква през тази година, за пореден път е концесията на летище София. С неясни мотиви държавата избра за нов стопанин на аерогарата за 35 години кандидата, който даде най-ниска оферта за инвестиции и трета поред оферта за концесионно плащане – обединението между фонда Meridiam и строителната Strabag. Очаквано останалите четири кандидата обжалваха избора, но жалбите им бяха отхвърлени скоростно от КЗК и сега три обжалват в съда. Ако магистратите потвърдят държавния избор, договор може да има и до средата на годината.

По-малко вероятно е приключването на друга голяма проточила се сделка - тази за българския бизнес на CEZ. През изминалата година чешката енергийна компания беше спряна за втори път от КЗК да излезе от инвестициите си в страната, след като регулаторът забрани и на "Еврохолд" да придобие местните й активи.