Capital

За­що свър­ши во­да­та

- текст Ми­ла Чер­не­ва | mila.cherneva@capital.bg сним­ки Ге­ор­ги Ко­жу­ха­ров | georgi.kozhuharov@dnevnik.bg

Дъл­ги­те го­ди­ни ло­шо уп­рав­ле­ние на ВиК сек­то­ра из­би­ха във вод­на­та кри­за в Пер­ник, но мо­гат да пос­т­ра­дат и дру­ги гра­до­ве.

То­ва мо­же да съз­да­де се­ри­оз­но нап­ре­же­ние, ко­е­то да на­ру­ши ста­бил­ност­та на пра­ви­тел­с­т­во­то въп­ре­ки арес­та на Не­но Ди­мов.

Наз­на­че­ни­е­то на Емил Ди­мит­ров Ре­ви­зо­ро за ми­нис­тър на окол­на­та сре­да по­каз­ва, че власт­та ня­ма ком­пе­тен­т­ни хо­ра за спра­вя­не с кри­за­та.

ВиК дру­жес­т­ва­та в Бъл­га­рия дъл­ги го­ди­ни по­тъ­ват в дъл­го­ве, ме­то­ди­те на уп­рав­ле­ние са ос­та­ре­ли, ин­ф­рас­т­рук­ту­ра­та се ру­ши, а лип­са­та на от­го­вор­ност и без­ха­бе­рие са стан­дарт.

Всич­ко то­ва ще во­ди до кри­зи с во­да­та ка­то та­зи в Пер­ник, а пред­ло­же­ни­те до­се­га ре­ше­ния са не­дос­та­тъч­ни.

Пос­лед­с­т­ви­я­та за пра­ви­тел­с­т­во­то мо­же да са го­ле­ми, тъй ка­то проб­ле­мът с дос­тъ­път до во­да се за­дъл­бо­ча­ва в ця­ла­та стра­на.

KК ри­за­та ни­ко­га не ид­ва, ко­га­то е очак­ва­на. Тя се случ­ва вне­зап­но и при­чи­ни­те за нея мо­гат да се ви­дят лес­но ед­ва след ка­то се раз­ра­зи с пъл­на си­ла. Дра­ма­та с во­да­та се­га е фо­ку­си­ра­на са­мо в Пер­ник, но през след­ва­щи­те сед­ми­ци и ме­се­ци, пър­во, мо­же да ста­не мно­го по-се­ри­оз­на в гра­да (той да ня­ма ни­как­ва во­да) и, вто­ро, да за­сег­не дру­ги ре­ги­о­ни ка­то Бо­тев­г­рад, Дуп­ни­ца, Сли­вен и т.н. Дъл­ги­те го­ди­ни из­к­лю­чи­тел­но ло­шо уп­рав­ле­ние на вод­ния сек­тор в мно­го ре­ги­о­ни в ком­би­на­ция със за­су­ша­ва­не (до­се­га срав­ни­тел­но ле­ко, но през яну­а­ри и фев­ру­а­ри се очак­ва да бъ­де се­ри­оз­но) до­ве­до­ха до си­ту­а­ция, от ко­я­то ще има по­ве­че пос­лед­с­т­вия от чис­то би­то­во­то не­у­доб­с­т­во на хо­ра­та по мес­та­та, къ­де­то има во­ден ре­жим:

От вод­на­та кри­за има и ще про­дъл­жи да има по­ли­ти­чес­ки пос­лед­с­т­вия, ко­и­то в за­ви­си­мост от то­ва как се раз­ви­ва тя мо­гат и да са се­ри­оз­ни. До мо­мен­та дра­ма­та с во­да­та на Пер­ник не са­мо до­ве­де до ос­тав­ка­та на един ми­нис­тър, но и до то­ва Не­но Ди­мов да е в арес­та - не­що не­виж­да­но в Бъл­га­рия от пе­ри­о­да око­ло 9 сеп­тем­в­ри 1944 г. Из­бо­рът за не­гов нас­лед­ник - Емил Ди­мит­ров, за­ед­но с всич­ки опи­ти за ре­ша­ва­не на проб­ле­ма от стра­на на пра­ви­тел­с­т­во­то до мо­мен­та по­каз­ват, че ГЕРБ и ВМРО ня­мат яс­на идея как­во да пра­вят. Ефек­тът от то­ва е, че проб­ле­мът мо­же да се за­дъл­бо­чи. Ог­ра­ни­че­ния за пол­з­ва­не­то на во­да и в дру­ги ре­ги­о­ни мо­же да съз­да­де тол­ко­ва се­ри­оз­но нап­ре­же­ние, че да на­ру­ши ста­бил­ност­та на пра­ви­тел­с­т­во­то. Пър­ви­ят ка­би­нет на Бо­ри­сов пад­на за­ра­ди смет­ки­те за ток, а по­тен­ци­а­лът за не­до­вол­с­т­во се­га мо­же и да е по-го­лям. Но ефек­ти­те ня­ма да се ог­ра­ни­чат са­мо в по­ли­ти­ка­та.

Лип­са­та на во­да зап­лаш­ва ра­бо­та­та на ре­ди­ца ком­па­нии

от сек­то­ра на теж­ка­та про­миш­ле­ност. То­ва ве­че се усе­ща дос­та дра­ма­тич­но от „Сто­ма­на ин­дъс­т­ри“и ком­па­ни­и­те в пер­ниш­ка­та про­миш­ле­на зо­на. Ако ме­те­о­ро­ло­гич­ни­те прог­но­зи за су­хо вре­ме през след­ва­щи­те ме­се­ци се ока­жат вер­ни, те ня­ма да са един­с­т­ве­ни­те, ко­и­то ще тряб­ва да тър­сят алтернатив­ни и ве­ро­ят­но по-скъ­пи из­точ­ни­ци на во­да. Ог­ра­ни­че­ни­я­та в ра­бо­та­та на те­зи ком­па­нии от­но­во за­ся­гат мно­го хо­ра, ко­е­то съ­що мо­же да доп­ри­не­се за уве­ли­ча­ва­не на не­до­вол­с­т­во­то към власт­та. Ед­ри­ят биз­нес оба­че не е един­с­т­ве­ни­ят, кой­то стра­да от лип­са­та на во­да.

Как­ви са ефек­ти­те от ог­ра­ни­че­ни­я­та вър­ху срав­ни­тел­но мал­ки­те пред­п­ри­е­ма­чи мо­же мно­го доб­ре да се ви­ди в мо­мен­та в Пер­ник. Крат­ка раз­ход­ка из гра­да по­каз­ва два сек­то­ра, ко­и­то са прак­ти­чес­ки па­ра­ли­зи­ра­ни от ре­жи­ма - рес­то­ран­ти и коз­ме­тич­ни са­ло­ни.

А как­ви­то и мер­ки да се взе­мат, из­г­леж­да, че си­ту­а­ци­я­та пър­во ще се вло­ши, пре­ди да за­поч­не да се оп­ра­вя.

Как се стиг­на до­тук

Крат­ки­ят от­го­вор е, че при­чи­на­та е в ло­шо­то уп­рав­ле­ние на кри­тич­но го­ля­ма част от вод­ния сек­тор. Тъй ка­то мес­т­ни­те ВиК са в сфе­ра­та на вли­я­ние на ре­ги­о­нал­ни­те ли­де­ри на ГЕРБ и имат раз­лич­ни по-го­ле­ми­на ин­вес­ти­ци­он­ни бю­дже­ти, най-цен­ни­ят им ак­тив е ко­руп­ци­он­ни­ят по­тен­ци­ал. Ос­вен към граж­да­ни­те те по­да­ват во­да и към ин­дус­т­ри­я­та, ВЕЦ-ове и т.н. Съ­що та­ка в нас­то­я­щия прог­ра­мен пе­ри­од ВиК-та­та са бе­не­фи­ци­ен­ти по опе­ра­тив­на прог­ра­ма „Окол­на сре­да“2014 - 2020 (ОПОС) и ще раз­да­ват ми­ли­ар­ди по об­щес­т­ве­ни по­ръч­ки. То­ва в ком­би­на­ция с раз­ми­та­та от­го­вор­ност за сек­то­ра меж­ду ня­кол­ко дър­жав­ни ин­с­ти­ту­ции и прак­ти­ка­та в

ад­ми­нис­т­ра­ци­я­та да се наз­на­ча­ват пар­тий­ни фун­к­ци­о­не­ри, а не спе­ци­а­лис­ти, са ос­нов­ни­те със­тав­ки на се­гаш­на­та кри­за.

ВиК сек­то­рът от­к­рай вре­ме се уп­рав­ля­ва от ед­ни и съ­щи хо­ра. Ни­ко­лай Нан­ков нап­ри­мер бе­ше зам.-ми­нис­тър на Ли­ля­на Пав­ло­ва в ми­нис­тер­с­т­во­то на ре­ги­о­нал­но­то раз­ви­тие в пе­ри­о­да 2011-2013 г. и пос­ле пак във вто­рия ка­би­нет на Бо­ри­сов - то­га­ва точ­но с во­ден ре­сор. През 2017 г. бе­ше по­ви­шен в ми­нис­тър, а през 2019 г. по­да­де ос­тав­ка, за да ста­не пак зам.-ми­нис­тър. Нак­рат­ко, Нан­ков от де­вет го­ди­ни, с мал­ки пре­къс­ва­ния, е в ми­нис­тер­с­т­во­то, но се­га пос­ко­ро де­мон­с­т­ри­ра из­не­на­да за със­то­я­ни­е­то на ВиК сек­то­ра, от­кол­ко­то ком­пе­тен­т­ност по не­го. Са­ми­те вод­ни дру­жес­т­ва съ­що чес­то имат нес­ме­ня­е­ми ше­фо­ве. За­поз­нат с дей­ност­та им из­точ­ник ко­мен­ти­ра, че уп­ра­ви­те­ли­те чес­то са ин­же­не­ри, ко­е­то не е фа­тал­но, но те ня­мат ико­но­ми­чес­ки и ад­ми­нис­т­ра­тив­ни поз­на­ния, за да уп­рав­ля­ват. В един мо­мент нап­ри­мер ВиК Ло­веч, е има­ло на­че­ло тек­с­ти­лен ин­же­нер за шеф. И то­ва е в ре­ги­он, кой­то тра­ди­ци­он­но има проб­ле­ми с во­дос­наб­дя­ва­не­то и ре­жи­ми на во­да­та.

През 2019 г. бя­ха обя­ве­ни кон­кур­си за уп­ра­ви­те­ли на ре­ди­ца ВиК фир­ми: в Ста­ра За­го­ра, Сли­вен, Ру­се, Вра­ца, Бла­го­ев­г­рад и т.н. Ин­те­ре­сът за учас­тие оба­че е слаб, ряд­ко има по­ве­че от един кан­ди­дат, кой­то да не е до­се­гаш­ни­ят на­чал­ник. Чес­то са и близ­ки до власт­та. Нап­ри­мер уп­ра­ви­те­лят на ВиК - Бла­го­ев­г­рад, Ро­си­ца Ди­мит­ро­ва през но­ем­в­ри зас­та­на на­че­ло на мес­т­на­та струк­ту­ра на ГЕРБ. Новият уп­ра­ви­тел на ВиК - Пер­ник, Бо­рис­лав Ива­нов пък е от мла­деж­ко­то ГЕРБ.

За­ба­та­че­но по­ло­же­ние

В съ­що­то вре­ме за вод­ния сек­тор има не един или два стра­те­ги­чес­ки до­ку­мен­та, ко­и­то по­соч­ват кри­тич­но­то със­то­я­ние на ин­ф­рас­т­рук­ту­ра­та и чер­та­ят пла­но­ве за ней­но­то об­но­вя­ва­не. През 2012 г., по вре­ме на пър­вия ка­би­нет на ГЕРБ, бе­ше при­е­та На­ци­о­нал­на стра­те­гия за уп­рав­ле­ние и раз­ви­тие на вод­ния сек­тор, ко­я­то съ­дър­жа план за дейс­т­вие чак до 2037 г. През 2014 г., в ман­да­та на Пла­мен Оре­шар­с­ки, бе одоб­ре­на Стра­те­гия за раз­ви­тие и уп­рав­ле­ние на во­дос­наб­дя­ва­не­то и ка­на­ли­за­ци­я­та в Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия 2014 - 2023 г. А ек­с­пер­тът по хид­ро­ло­гия и дъл­го­го­ди­шен ди­рек­тор на ди­рек­ция „Уп­рав­ле­ние на во­ди­те“век о ми­нис­тер­с­т­во­то Асен Ли­чев при­пом­ня, че още през 2001 г., по вре­ме­то на Иван Кос­тов, има при­е­та На­ци­о­нал­на прог­ра­ма за не­об­хо­ди­ми­те мер­ки в ус­ло­ви­я­та на тен­ден­ция към за­су­ша­ва­не.

Проб­ле­мът е, че ни­що от те­зи стра­те­гии не е из­пъл­не­но. Нап­ри­мер в стра­те­ги­я­та за ВиК от­ра­съ­ла от вре­ме­то на Оре­шар­с­ки е за­пи­са­но, че към 2019 г. за­гу­би­те на во­да по мре­жа­та тряб­ва да са сред­но 55% за стра­на­та. Към днеш­на да­та оба­че те са 60% и ня­ма ни­как­ви шан­со­ве ряз­ко да пад­нат - за то­ва са нуж­ни дъл­ги ре­мон­ти, ко­и­то до­ри не са за­поч­на­ли, тъй ка­то ня­ма от­де­ле­ни сред­с­т­ва. В пла­на за дейс­т­вие към стра­те­ги­я­та от 2012 г. пък са по­со­че­ни ка­то ос­нов­ни мер­ки­те, свър­за­ни с на­вод­не­ния, а по­доб­ря­ва­не­то на ВиК мре­жа­та е ос­та­ве­но чак за към 2037 г.

През де­кем­в­ри 2017 г. пък МРРБ е пред­с­та­ви­ло в На­род­но­то съб­ра­ние про­ект на Стра­те­гия за фи­нан­си­ра­не на ВиК сек­то­ра. До мо­мен­та тя не е при­е­та или пуб­лич­но пред­с­та­вя­на. От ре­ги­о­нал­но­то ми­нис­тер­с­т­во не ко­мен­ти­ра­ха то­ва, как­то и не от­го­во­ри­ха на дру­ги­те въп­ро­си на „Ка­пи­тал“по те­ма­та.

Уп­рав­ле­ни­е­то на во­ди­те ку­ца и за­що­то мно­го ин­с­ти­ту­ции имат от­но­ше­ние към не­го, но за­ра­ди раз­ми­та­та от­го­вор­ност поч­ти всич­ки аб­ди­ки­рат от за­да­чи­те си. „Ня­ма един­но уп­рав­ле­ние на вод­ния сек­тор. Един ми­нис­тър от­го­ва­ря за уп­рав­ле­ние на во­ди­те на на­ци­о­нал­но ни­во, дру­ги 7-8 от­го­ва­рят за уп­рав­ле­ни­е­то и раз­ви­ти­е­то на от­рас­ли­те от вод­ния сек­тор, ко­и­то пол­з­ват во­да­та за про­из­вод­с­т­во на ус­лу­ги и сто­ки и/ или кон­т­ро­ли­рат ка­чес­т­во­то на те­зи ус­лу­ги или сто­ки! По то­зи удо­бен „за­ко­нов“на­чин се раз­ми­ват и от­го­вор­нос­ти­те и се во­ди умиш­ле­но към ко­лек­тив­на­та бе­зот­го­вор­ност“, каз­ва Ли­чев.

Дру­ги ек­с­пер­ти, с ко­и­то „Ка­пи­тал“раз­го­ва­ря, оба­че под­чер­та­ват, че за­да­чи­те са доб­ре раз­п­ре­де­ле­ни, но проб­ле­мът е, че не се вър­шат. Нап­ри­мер ре­ги­о­нал­но­то ми­нис­тер­с­т­во е прин­ци­пал на всич­ки ВиК опе­ра­то­ри, ка­то във все­ки има пред­с­та­ви­тел, т.нар. кон­т­ро­льор, кой­то да сле­ди как­во се случ­ва. Си­ту­а­ци­я­та във ВиК - Пер­ник, оба­че по­каз­ва, че кон­т­рол не е осъ­щес­т­вя­ван. Ос­вен то­ва в МРРБ има две ди­рек­ции - за ВиК и за тър­гов­с­ки­те дру­жес­т­ва, ко­и­то тряб­ва да пла­ни­рат из­г­раж­да­не­то на ин­ф­рас­т­рук­ту­ра, да сле­дят фи­нан­со­во­то им със­то­я­ние и ад­ми­нис­т­ра­тив­ния ка­па­ци­тет. В Пер­ник ни­що от то­ва яв­но не е свър­ше­но. Ве­ро­ят­но съ­що­то е и на дру­ги мес­та.

Об­лас­т­ни­ят уп­ра­ви­тел пък е пред­се­да­тел на ВиК асо­ци­а­ци­и­те, ко­и­то обе­ди­ни­ха дру­жес­т­ва­та на ре­ги­о­нал­но ни­во през пос­лед­ни­те го­ди­ни. В не­го­ва­та ад­ми­нис­т­ра­ция съ­що тряб­ва да има ня­кол­ко ду­ши екип, ко­и­то да прег­леж­дат биз­нес пла­но­ве­те, да сле­дят как­во се случ­ва с во­ди­те на мес­т­но ни­во, да бъ­дат „очи­те и уши­те“на дър­жа­ва­та.

То­ва спо­ред за­поз­на­ти не се случ­ва - еки­пи ня­ма, об­лас­т­на­та уп­ра­ва не че­те пла­но­ве­те и въ­об­ще въп­ро­сът с во­ди­те е ос­та­вен на за­ден план. „Ро­ля­та на асо­ци­а­ци­я­та е да сто­па­нис­ва ак­ти­ва, т.е. об­щи­ни­те и дър­жа­ва­та. Та­зи фун­к­ция е прос­па­на, тя е неп­ра­вил­но раз­б­ра­на на кон­цеп­ту­ал­но ни­во“, ко­мен­ти­ра из­точ­ник на „Ка­пи­тал“. Спо­ред по­ка­за­ни­я­та на бив­шия шеф на ВиК - Пер­ник, Иван Ви­та­нов пред про­ку­ра­ту­ра­та бив­ши

ят об­лас­тен уп­ра­ви­тел там Ире­на Со­ко­ло­ва през ок­том­в­ри се е въз­му­ти­ла, че той ис­ка ре­жим на во­да­та в на­ве­че­ри­е­то на мес­т­ни из­бо­ри.

Уп­рав­ле­ние на тъм­но

Друг хро­ни­чен проб­лем на ВиК дру­жес­т­ва­та е, че чес­то са­ми­те те не си поз­на­ват ак­ти­ви­те, твър­дят всич­ки ек­с­пер­ти, с ко­и­то „Ка­пи­тал“раз­го­ва­ря. По­ве­че­то опе­ра­то­ри ня­мат ин­фор­ма­ция за то­ва как е раз­по­ло­же­на ВиК мре­жа­та и къ­де са те­чо­ве­те, не зна­ят кои кра­но­ве спи­рат по­да­ва­не­то на оп­ре­де­ле­ни ра­йо­ни и ня­мат из­мер­ва­тел­ни уре­ди за пот­реб­ле­ни­е­то на цен­т­рал­но ни­во. „Ма­со­во дан­ни­те за ос­нов­ни­те ас­пек­ти от дей­ност­та по пре­дос­та­вя­не на ВиК ус­лу­ги – ак­ти­ви, ава­рии, ка­чес­т­во, вод­ни ко­ли­чес­т­ва и т.н., се съх­ра­ня­ват на хар­тия или в таб­ли­ци в ек­сел, в ко­и­то все­ки мо­же по вся­ко вре­ме да пра­ви про­ме­ни и ко­и­то мо­гат да бъ­дат за­гу­бе­ни при из­т­ри­ва­не“, ка­за пред „Ка­пи­тал“Ивай­ло Кас­чи­ев, ди­рек­тор ди­рек­ция ВиК в Ко­ми­си­я­та по енер­гий­но и вод­но ре­гу­ли­ра­не (КЕВР). Той обяс­ни, че ре­гу­ла­то­рът изис­к­ва от дру­жес­т­ва­та да въ­ве­дат ре­гис­т­ри с кон­т­рол на дос­тъ­па и из­вър­ш­ва­ни­те про­ме­ни, ко­и­то да се съх­ра­ня­ват на сър­вър, а про­це­си­те по въ­веж­да­не и ак­ту­а­ли­за­ция на дан­ни­те да се рег­ла­мен­ти­рат с вът­реш­ни пра­ви­ла и па­ро­ли. „От 2017 г. на­сам из­вър­ш­ва­ме еже­год­ни про­вер­ки и кон­т­рол, виж­да­ме как дру­жес­т­ва­та за­поч­ват да по­ла­гат уси­лия да по­доб­ря­ват ин­фор­ма­ци­он­на­та си оси­гу­ре­ност, но за съ­жа­ле­ние то­ва се случ­ва с бав­ни тем­по­ве“, раз­каз­ва още той.

Друг доб­ре ин­фор­ми­ран из­точ­ник обяс­ни, че во­до­пол­з­ва­не­то на го­ле­ми­те пот­ре­би­те­ли ма­со­во не се ме­ри. Си­ту­а­ци­я­та в Пер­ник е до­бър при­мер за то­ва. В по­ка­за­ни­я­та си пред про­ку­ра­ту­ра­та бив­ши­ят шеф на ВиК - Пер­ник, Иван Ви­та­нов, кой­то е там от 2014 г., ка­за, че не е зна­ел, че пом­пе­на­та стан­ция „Кра­пец“по­да­ва во­да към Ра­до­мир от го­ди­ни. Впос­лед­с­т­вие се ока­за съ­що, че слу­жи­те­ли­те на вод­ния опе­ра­тор не зна­ят от­къ­де и как точ­но да спрат во­да­та за про­миш­ле­на­та зо­на и за квар­та­ли­те на гра­да, та­ка че да се спаз­ва въ­ве­де­ни­ят во­ден ре­жим.

Въп­рос на па­ри или на идеи

Клю­чо­ва­та те­ма за ре­ша­ва­не­то на всич­ки проб­ле­ми в сек­то­ра без­с­пор­но са па­ри­те. Не­об­хо­ди­ми­те ин­вес­ти­ции са из­чис­ле­ни на око­ло 12 мл­рд. лв., и то до 2023 г., каз­ват от МРРБ. Су­ма­та е впе­чат­ля­ва­ща и ек­с­пер­ти­те се съг­ла­ся­ват, че сек­то­рът е не­до­фи­нан­си­ран. Спо­ред из­точ­ник на „Ка­пи­тал“ин­вес­ти­ци­и­те в пос­лед­ни­те го­ди­ни се уве­ли­ча­ват, ка­то с при­е­ма­не­то на но­ви­те биз­нес пла­но­ве през 2017 г. опе­ра­то­ри­те са по­лу­чи­ли доб­ро уве­ли­че­ние на це­ни­те. Та­ко­ва има­ше и в на­ча­ло­то на 2020 г. Фи­нан­со­во­то уп­рав­ле­ние на ВиК опе­ра­то­ри­те оба­че оп­ре­де­ле­но ку­ца. Ня­кои от тях са в осо­бе­но ло­шо със­то­я­ние и с мно­го дъл­го­ве - Шу­мен, Доб­рич, Сли­вен, Со­фия-об­ласт. Смет­ки­те на ВиК - Шу­мен, до­ри са за­по­ри­ра­ни. Опе­ра­то­ри­те имат и проб­лем със съ­би­ра­е­мост­та на при­хо­ди­те, кра­де се и во­да, за­гу­би­те й пък ня­ма кой да ги пла­ти.

Очак­ва се ин­жек­ция от над 2 мл­рд. лв. ев­ро­пейс­ки сред­с­т­ва по Опе­ра­тив­на прог­ра­ма „Окол­на сре­да“(ОПОС) 2014 - 2020, но тя ед­ва ли ще спа­си по­ло­же­ни­е­то. Ос­вен че пла­ща­ни­я­та за­къс­ня­ват, из­пъл­не­ни­е­то на за­ло­же­ни­те проекти ня­ма да смък­не драс­тич­но за­гу­би­те на во­да. А и за­къ­са­ли­те фи­нан­со­во дру­жес­т­ва ще тряб­ва да учас­т­ват със съ­фи­нан­си­ра­не за де­сет­ки ми­ли­о­ни, ко­е­то е по­ред­на­та

спън­ка в про­це­са.

Са­ми­те до­го­во­ри по ОПОС бя­ха под­пи­са­ни до го­ля­ма сте­пен ми­на­ла­та го­ди­на и в мо­мен­та те­пър­ва се обя­вя­ват об­щес­т­ве­ни­те по­ръч­ки. Ня­кои от тях се за­ба­ви­ха за­ра­ди зле на­пи­са­на до­ку­мен­та­ция, дру­ги - за­ра­ди об­жал­ва­не. Ст­ро­и­тел­с­т­во­то ще за­поч­не в края на прог­рам­ния пе­ри­од и ще прик­лю­чи в след­ва­щи­те 2-3 го­ди­ни. През 2018 г. пък МРРБ ка­за, че ще нап­ра­ви ВиК фонд с 50 млн. лв. го­диш­но за мал­ки­те на­се­ле­ни мес­та, но не е яс­но как­во се е слу­чи­ло с не­го и да­ли дейс­т­ва.

Из­во­дът е, че до­се­га ин­вес­ти­ции не са пра­ве­ни нав­ре­ме, пос­те­пен­но и с пос­ле­до­ва­те­лен план и ин­ф­рас­т­рук­ту­ра­та се е амор­ти­зи­ра­ла. „Ед­но от пред­ва­ри­тел­ни­те ус­ло­вия за ОПОС бе­ше да се въ­ве­де ме­ха­ни­зъм, кой­то да га­ран­ти­ра, че сред­с­т­ва­та, вклю­че­ни в це­на­та на ус­лу­га­та за ин­вес­ти­ции, се из­раз­ход­ват ре­ал­но за ин­вес­ти­ции. От­го­вор­на ин­с­ти­ту­ция за въ­веж­да­не­то на ме­ха­низ­ма е МРРБ. На­ши­те про­вер­ки на дей­ност­та на дру­жес­т­ва­та за 2018 г. по­каз­ват, че до края на 2018 г. то­зи ме­ха­ни­зъм не е въ­ве­ден от дър­жав­ни­те дру­жес­т­ва, вклю­чи­тел­но от те­зи, ко­и­то ще бъ­дат бе­не­фи­ци­ен­ти по ОПОС“, каз­ва Ивай­ло Кас­чи­ев. Друг ек­с­перт ко­мен­ти­ра, че чес­то па­ри­те са се хар­че­ли за пре­чис­т­ва­тел­ни стан­ции или за ин­ф­рас­т­рук­ту­ра в твър­де мал­ки на­се­ле­ни мес­та, а е има­ло да­леч по-доб­ри ре­ше­ния. „Па­ри­те оти­ват за но­ва ин­ф­рас­т­рук­ту­ра и раз­ви­тие на мре­жа­та, а не за под­мя­на на ос­та­ре­ли­те тръ­би. Ако бя­ха при­о­ри­ти­зи­ра­ни до­веж­да­щи­те во­доп­ро­во­ди, ня­ма­ше да има­ме слу­чаи ка­то с Пер­ник“, каз­ва той.

Об­що 90 хил. км e дъл­жи­на­та на ВиК мре­жи­те у нас. За срав­не­ние – ре­пуб­ли­кан­с­ка­та път­на мре­жа е с дъл­жи­на око­ло 20 хил. км. Ин­вес­ти­ци­и­те във ВиК мре­жи от бю­дже­та на Ми­нис­тер­с­т­во­то на ре­ги­о­нал­но­то раз­ви­тие и бла­го­ус­т­ройс­т­во­то (МРРБ) за 2015 - 2018 г. са 75 млн. лв., а от са­ми­те ВиК дру­жес­т­ва - 332 млн. лв. или об­що мал­ко над 400 млн. лв. Съ­щев­ре­мен­но път­на­та аген­ция е по­хар­чи­ла 1.25 мл­рд. лв. за съ­щия пе­ри­од, при то­ва са­мо за ре­мон­ти на ма­гис­т­ра­ли и пъ­ти­ща, без да се брои но­во­то стро­и­тел­с­т­во. Раз­ли­ка­та в су­ми­те е вну­ши­тел­на. Пъ­ти­ща­та оба­че се виж­дат и са го­ре­ща те­ма пос­то­ян­но, до­ка­то проб­ле­ми­те във ВиК мре­жи­те са бук­вал­но под зе­мя­та и ин­вес­ти­ци­и­те не но­сят ди­рек­т­ни по­ли­ти­чес­ки ди­ви­ден­ти. Как­то ви­дях­ме оба­че, ими­та­ци­я­та на ра­бо­та и уп­рав­ле­ни­е­то на сред­с­т­ва­та във ВиК сек­то­ра и раз­да­ва­не­то на клю­чо­ви пос­то­ве там на фе­о­дал н око руп­ци о не н прин­цип мо­гат да имат теж­ки по­ли­ти­чес­ки пос­ле­ди­ци. Кал­па­ва­та ра­бо­та ви­на­ги се връ­ща. Хо­ра­та и биз­не­сът в Пер­ник ве­че пла­щат це­на­та за то­ва. Пред­с­тои да ви­дим да­ли вкар­ва­не­то на ми­нис­тър в арес­та ще удър­жи ста­бил­ност­та на пра­ви­тел­с­т­во­то.

Спо­ред ед­на от стра­те­ги­и­те към 2019 г. за­гу­би­те на во­да по мре­жа­та тряб­ва да са сред­но 55% за стра­на­та, но на прак­ти­ка са по­не 60%.

 ??  ??
 ??  ??
 ??  ??
 ??  ??

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria