Защо свърши водата
Дългите години лошо управление на ВиК сектора избиха във водната криза в Перник, но могат да пострадат и други градове.
Това може да създаде сериозно напрежение, което да наруши стабилността на правителството въпреки ареста на Нено Димов.
Назначението на Емил Димитров Ревизоро за министър на околната среда показва, че властта няма компетентни хора за справяне с кризата.
ВиК дружествата в България дълги години потъват в дългове, методите на управление са остарели, инфраструктурата се руши, а липсата на отговорност и безхаберие са стандарт.
Всичко това ще води до кризи с водата като тази в Перник, а предложените досега решения са недостатъчни.
Последствията за правителството може да са големи, тъй като проблемът с достъпът до вода се задълбочава в цялата страна.
KК ризата никога не идва, когато е очаквана. Тя се случва внезапно и причините за нея могат да се видят лесно едва след като се разрази с пълна сила. Драмата с водата сега е фокусирана само в Перник, но през следващите седмици и месеци, първо, може да стане много по-сериозна в града (той да няма никаква вода) и, второ, да засегне други региони като Ботевград, Дупница, Сливен и т.н. Дългите години изключително лошо управление на водния сектор в много региони в комбинация със засушаване (досега сравнително леко, но през януари и февруари се очаква да бъде сериозно) доведоха до ситуация, от която ще има повече последствия от чисто битовото неудобство на хората по местата, където има воден режим:
От водната криза има и ще продължи да има политически последствия, които в зависимост от това как се развива тя могат и да са сериозни. До момента драмата с водата на Перник не само доведе до оставката на един министър, но и до това Нено Димов да е в ареста - нещо невиждано в България от периода около 9 септември 1944 г. Изборът за негов наследник - Емил Димитров, заедно с всички опити за решаване на проблема от страна на правителството до момента показват, че ГЕРБ и ВМРО нямат ясна идея какво да правят. Ефектът от това е, че проблемът може да се задълбочи. Ограничения за ползването на вода и в други региони може да създаде толкова сериозно напрежение, че да наруши стабилността на правителството. Първият кабинет на Борисов падна заради сметките за ток, а потенциалът за недоволство сега може и да е по-голям. Но ефектите няма да се ограничат само в политиката.
Липсата на вода заплашва работата на редица компании
от сектора на тежката промишленост. Това вече се усеща доста драматично от „Стомана индъстри“и компаниите в пернишката промишлена зона. Ако метеорологичните прогнози за сухо време през следващите месеци се окажат верни, те няма да са единствените, които ще трябва да търсят алтернативни и вероятно по-скъпи източници на вода. Ограниченията в работата на тези компании отново засягат много хора, което също може да допринесе за увеличаване на недоволството към властта. Едрият бизнес обаче не е единственият, който страда от липсата на вода.
Какви са ефектите от ограниченията върху сравнително малките предприемачи може много добре да се види в момента в Перник. Кратка разходка из града показва два сектора, които са практически парализирани от режима - ресторанти и козметични салони.
А каквито и мерки да се вземат, изглежда, че ситуацията първо ще се влоши, преди да започне да се оправя.
Как се стигна дотук
Краткият отговор е, че причината е в лошото управление на критично голяма част от водния сектор. Тъй като местните ВиК са в сферата на влияние на регионалните лидери на ГЕРБ и имат различни по-големина инвестиционни бюджети, най-ценният им актив е корупционният потенциал. Освен към гражданите те подават вода и към индустрията, ВЕЦ-ове и т.н. Също така в настоящия програмен период ВиК-тата са бенефициенти по оперативна програма „Околна среда“2014 - 2020 (ОПОС) и ще раздават милиарди по обществени поръчки. Това в комбинация с размитата отговорност за сектора между няколко държавни институции и практиката в
администрацията да се назначават партийни функционери, а не специалисти, са основните съставки на сегашната криза.
ВиК секторът открай време се управлява от едни и същи хора. Николай Нанков например беше зам.-министър на Лиляна Павлова в министерството на регионалното развитие в периода 2011-2013 г. и после пак във втория кабинет на Борисов - тогава точно с воден ресор. През 2017 г. беше повишен в министър, а през 2019 г. подаде оставка, за да стане пак зам.-министър. Накратко, Нанков от девет години, с малки прекъсвания, е в министерството, но сега поскоро демонстрира изненада за състоянието на ВиК сектора, отколкото компетентност по него. Самите водни дружества също често имат несменяеми шефове. Запознат с дейността им източник коментира, че управителите често са инженери, което не е фатално, но те нямат икономически и административни познания, за да управляват. В един момент например ВиК Ловеч, е имало начело текстилен инженер за шеф. И това е в регион, който традиционно има проблеми с водоснабдяването и режими на водата.
През 2019 г. бяха обявени конкурси за управители на редица ВиК фирми: в Стара Загора, Сливен, Русе, Враца, Благоевград и т.н. Интересът за участие обаче е слаб, рядко има повече от един кандидат, който да не е досегашният началник. Често са и близки до властта. Например управителят на ВиК - Благоевград, Росица Димитрова през ноември застана начело на местната структура на ГЕРБ. Новият управител на ВиК - Перник, Борислав Иванов пък е от младежкото ГЕРБ.
Забатачено положение
В същото време за водния сектор има не един или два стратегически документа, които посочват критичното състояние на инфраструктурата и чертаят планове за нейното обновяване. През 2012 г., по време на първия кабинет на ГЕРБ, беше приета Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор, която съдържа план за действие чак до 2037 г. През 2014 г., в мандата на Пламен Орешарски, бе одобрена Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014 - 2023 г. А експертът по хидрология и дългогодишен директор на дирекция „Управление на водите“век о министерството Асен Личев припомня, че още през 2001 г., по времето на Иван Костов, има приета Национална програма за необходимите мерки в условията на тенденция към засушаване.
Проблемът е, че нищо от тези стратегии не е изпълнено. Например в стратегията за ВиК отрасъла от времето на Орешарски е записано, че към 2019 г. загубите на вода по мрежата трябва да са средно 55% за страната. Към днешна дата обаче те са 60% и няма никакви шансове рязко да паднат - за това са нужни дълги ремонти, които дори не са започнали, тъй като няма отделени средства. В плана за действие към стратегията от 2012 г. пък са посочени като основни мерките, свързани с наводнения, а подобряването на ВиК мрежата е оставено чак за към 2037 г.
През декември 2017 г. пък МРРБ е представило в Народното събрание проект на Стратегия за финансиране на ВиК сектора. До момента тя не е приета или публично представяна. От регионалното министерство не коментираха това, както и не отговориха на другите въпроси на „Капитал“по темата.
Управлението на водите куца и защото много институции имат отношение към него, но заради размитата отговорност почти всички абдикират от задачите си. „Няма единно управление на водния сектор. Един министър отговаря за управление на водите на национално ниво, други 7-8 отговарят за управлението и развитието на отраслите от водния сектор, които ползват водата за производство на услуги и стоки и/ или контролират качеството на тези услуги или стоки! По този удобен „законов“начин се размиват и отговорностите и се води умишлено към колективната безотговорност“, казва Личев.
Други експерти, с които „Капитал“разговаря, обаче подчертават, че задачите са добре разпределени, но проблемът е, че не се вършат. Например регионалното министерство е принципал на всички ВиК оператори, като във всеки има представител, т.нар. контрольор, който да следи какво се случва. Ситуацията във ВиК - Перник, обаче показва, че контрол не е осъществяван. Освен това в МРРБ има две дирекции - за ВиК и за търговските дружества, които трябва да планират изграждането на инфраструктура, да следят финансовото им състояние и административния капацитет. В Перник нищо от това явно не е свършено. Вероятно същото е и на други места.
Областният управител пък е председател на ВиК асоциациите, които обединиха дружествата на регионално ниво през последните години. В неговата администрация също трябва да има няколко души екип, които да преглеждат бизнес плановете, да следят какво се случва с водите на местно ниво, да бъдат „очите и ушите“на държавата.
Това според запознати не се случва - екипи няма, областната управа не чете плановете и въобще въпросът с водите е оставен на заден план. „Ролята на асоциацията е да стопанисва актива, т.е. общините и държавата. Тази функция е проспана, тя е неправилно разбрана на концептуално ниво“, коментира източник на „Капитал“. Според показанията на бившия шеф на ВиК - Перник, Иван Витанов пред прокуратурата бивши
ят областен управител там Ирена Соколова през октомври се е възмутила, че той иска режим на водата в навечерието на местни избори.
Управление на тъмно
Друг хроничен проблем на ВиК дружествата е, че често самите те не си познават активите, твърдят всички експерти, с които „Капитал“разговаря. Повечето оператори нямат информация за това как е разположена ВиК мрежата и къде са течовете, не знаят кои кранове спират подаването на определени райони и нямат измервателни уреди за потреблението на централно ниво. „Масово данните за основните аспекти от дейността по предоставяне на ВиК услуги – активи, аварии, качество, водни количества и т.н., се съхраняват на хартия или в таблици в ексел, в които всеки може по всяко време да прави промени и които могат да бъдат загубени при изтриване“, каза пред „Капитал“Ивайло Касчиев, директор дирекция ВиК в Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР). Той обясни, че регулаторът изисква от дружествата да въведат регистри с контрол на достъпа и извършваните промени, които да се съхраняват на сървър, а процесите по въвеждане и актуализация на данните да се регламентират с вътрешни правила и пароли. „От 2017 г. насам извършваме ежегодни проверки и контрол, виждаме как дружествата започват да полагат усилия да подобряват информационната си осигуреност, но за съжаление това се случва с бавни темпове“, разказва още той.
Друг добре информиран източник обясни, че водоползването на големите потребители масово не се мери. Ситуацията в Перник е добър пример за това. В показанията си пред прокуратурата бившият шеф на ВиК - Перник, Иван Витанов, който е там от 2014 г., каза, че не е знаел, че помпената станция „Крапец“подава вода към Радомир от години. Впоследствие се оказа също, че служителите на водния оператор не знаят откъде и как точно да спрат водата за промишлената зона и за кварталите на града, така че да се спазва въведеният воден режим.
Въпрос на пари или на идеи
Ключовата тема за решаването на всички проблеми в сектора безспорно са парите. Необходимите инвестиции са изчислени на около 12 млрд. лв., и то до 2023 г., казват от МРРБ. Сумата е впечатляваща и експертите се съгласяват, че секторът е недофинансиран. Според източник на „Капитал“инвестициите в последните години се увеличават, като с приемането на новите бизнес планове през 2017 г. операторите са получили добро увеличение на цените. Такова имаше и в началото на 2020 г. Финансовото управление на ВиК операторите обаче определено куца. Някои от тях са в особено лошо състояние и с много дългове - Шумен, Добрич, Сливен, София-област. Сметките на ВиК - Шумен, дори са запорирани. Операторите имат и проблем със събираемостта на приходите, краде се и вода, загубите й пък няма кой да ги плати.
Очаква се инжекция от над 2 млрд. лв. европейски средства по Оперативна програма „Околна среда“(ОПОС) 2014 - 2020, но тя едва ли ще спаси положението. Освен че плащанията закъсняват, изпълнението на заложените проекти няма да смъкне драстично загубите на вода. А и закъсалите финансово дружества ще трябва да участват със съфинансиране за десетки милиони, което е поредната
спънка в процеса.
Самите договори по ОПОС бяха подписани до голяма степен миналата година и в момента тепърва се обявяват обществените поръчки. Някои от тях се забавиха заради зле написана документация, други - заради обжалване. Строителството ще започне в края на програмния период и ще приключи в следващите 2-3 години. През 2018 г. пък МРРБ каза, че ще направи ВиК фонд с 50 млн. лв. годишно за малките населени места, но не е ясно какво се е случило с него и дали действа.
Изводът е, че досега инвестиции не са правени навреме, постепенно и с последователен план и инфраструктурата се е амортизирала. „Едно от предварителните условия за ОПОС беше да се въведе механизъм, който да гарантира, че средствата, включени в цената на услугата за инвестиции, се изразходват реално за инвестиции. Отговорна институция за въвеждането на механизма е МРРБ. Нашите проверки на дейността на дружествата за 2018 г. показват, че до края на 2018 г. този механизъм не е въведен от държавните дружества, включително от тези, които ще бъдат бенефициенти по ОПОС“, казва Ивайло Касчиев. Друг експерт коментира, че често парите са се харчели за пречиствателни станции или за инфраструктура в твърде малки населени места, а е имало далеч по-добри решения. „Парите отиват за нова инфраструктура и развитие на мрежата, а не за подмяна на остарелите тръби. Ако бяха приоритизирани довеждащите водопроводи, нямаше да имаме случаи като с Перник“, казва той.
Общо 90 хил. км e дължината на ВиК мрежите у нас. За сравнение – републиканската пътна мрежа е с дължина около 20 хил. км. Инвестициите във ВиК мрежи от бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за 2015 - 2018 г. са 75 млн. лв., а от самите ВиК дружества - 332 млн. лв. или общо малко над 400 млн. лв. Същевременно пътната агенция е похарчила 1.25 млрд. лв. за същия период, при това само за ремонти на магистрали и пътища, без да се брои новото строителство. Разликата в сумите е внушителна. Пътищата обаче се виждат и са гореща тема постоянно, докато проблемите във ВиК мрежите са буквално под земята и инвестициите не носят директни политически дивиденти. Както видяхме обаче, имитацията на работа и управлението на средствата във ВиК сектора и раздаването на ключови постове там на феодал н око рупци о не н принцип могат да имат тежки политически последици. Калпавата работа винаги се връща. Хората и бизнесът в Перник вече плащат цената за това. Предстои да видим дали вкарването на министър в ареста ще удържи стабилността на правителството.
Според една от стратегиите към 2019 г. загубите на вода по мрежата трябва да са средно 55% за страната, но на практика са поне 60%.