И не забравяйте да пуснете водата
ССитуацията с водата из страната в момента много прилича на историята с чашата, в която има до половината вода. Властта - правителството и политиците от управляващите партии, заемат позата на оптимисти и казват, че язовирите около големите градове са наполовина пълни. Хората от тези места обаче са песимисти и казват, че водоемите са (в найдобрия случай) наполовина празни. Истината е, че в Перник положението е отвъд критичното и там има реален риск водата в „Студена“да свърши въобще - не да има режим, а от крановете да не тече нищо. Това обаче не е всичко. Няколко други града са на два до четири месеца от същия момент и дали там също ще има режим зависи най-вече от това колко ще вали през следващите месеци.
От тази история има последствия отвъд щетите, които засегнатите хора понасят всеки ден. Тяхното недоволство от битово съвсем лесно може да прерасне в политическо. Това вероятно се разбира от ГЕРБ. Демонстративният арест на Нено Димов изглежда като опит да има отговор на гъргорещото недоволство. Правителството - премиерът, регионалното министерство, и вероятно много други ведомства се опитват да покажат извънредна активност, за да се реши кризата в Перник. До момента обаче от действията им няма ефект и това е лесно обяснимо.
Проблемите с водата нямат бързи решения. Това е особен сектор, в който планирането се случва за години напред - направеното сега води до резултат след месеци и години. Ако например свършат въглищата, може да се внесат. Ако не се произвежда достатъчно ток, може да се купи от друга държава. Водата обаче не може да пътува. Тя е местен ресурс, който трябва да се управлява умно и компетентно. Точно това не се е случвало на различни нива през последните години.
Местните ВиК бяха феодализирани от регионалните структури на ГЕРБ и останалите партии във властта. Те имат сравнително малък, но пък сигурен корупционен капацитет - управляват разходите за инвестиции по поддържане на мрежите. За последните три години
това са около 400 млн. лв. И понеже местните структури и депутати трябва да имат достъп до някакъв „ресурс“, управлението на водната инфраструктура попадна в тях. На някои места са назначени хора, които освен всичко друго могат и да управляват вода и канали, но на повечето основният фокус е другаде. И това е само дъното на управленската пирамида във водния сектор.
Към силно компрометираните местни ВиК оператори се прибавя и липсата на адекватна политика на по-високо ниво - ясна цел, разумни инвестиции и план за изпълнението им. Един от парадоксите е, че водният сектор има разработена смислена стратегия за управлението му, но по нея не се прави практически нищо. Отговорността е размита между няколко министерства и други държавни ведомства и в случай на криза всички търсят не решения, а как да се оневинят. (Всичко по темата - на стр. 11-18.)
Случващото се в Перник (и заплахата за други градове) сега е класически пример за недостатъците в управлението през последните години. Един важен сектор се управлява само повърхностно, без да се поддържа и развива, всяко ниво е разядено в различна степен от корупция. Затова е и трудно да има бързо решение - проблемите сега се създават бавно в продължение на години.
Че на политиците засега им е трудно да решат кризата се разбира и от избора за наследник на арестувания Нено Димов. Депутатът от ВМРО Емил ДимитровРевизоро няма компетентност по нито една от темите в Министерството на околната среда и водите. Когато преди 20 години беше назначен за шеф на митниците, той поне познаваше тази институция защото беше правил ревизии там. Не че това му помогна особено, но сега е само едно партийно назначение, което едва ли ще реши проблемите в сектора. (Вижте повече за него на стр. 20.)
Спасението от водната криза сега е в назначаването на компетентни хора на ключовите позиции в управлението на сектора. Без това единствената надежда дъната на язовирите да се скрият ще е да вали повече.