Capital

Два ми­ли­ар­да ев­ро бо­нус за енер­гий­ния пре­ход

- ав­тор Илин Ста­нев | ilin.stanev@capital.bg, Ивай­ло Стан­чев | ivaylo.stanchev@capital.bg По те­ма­та ра­бо­ти и Ру­мя­на Го­че­ва

Бъл­га­рия ще по­лу­чи суб­си­дия от ЕС, за да се спра­ви с пос­ле­ди­ци­те от зак­ри­ва­не­то на въг­лищ­ни­те цен­т­ра­ли

Бъл­га­рия ще по­лу­чи суб­си­дия от ЕС, за да се спра­ви с пос­ле­ди­ци­те от зак­ри­ван­то на въг­лищ­ни­те цен­т­ра­ли.

За да се слу­чи то­ва оба­че, ще е нуж­но да се от­де­лят па­ри от на­ци­о­нал­ния бю­джет и да се пре­на­со­чат сред­с­т­ва от опе­ра­тив­ни­те прог­ра­ми.

За­се­га оба­че ня­ма го­тов­ност с кон­к­рет­ни­те пла­но­ве как­ви мер­ки и проекти да се пред­ло­жат за фи­нан­си­ра­не.

ДД­ва ми­ли­ар­да ев­ро. Приб­ли­зи­тел­но тол­ко­ва е суб­си­ди­я­та, ко­я­то Бъл­га­рия ще по­лу­чи в след­ва­щи­те се­дем го­ди­ни, за да пре­ве­де ико­но­ми­ка­та и енер­ге­ти­ка­та си на нис­ко­въг­ле­род­ни рел­си и да се спра­ви със со­ци­ал­ни­те пос­ле­ди­ци от та­зи зна­чи­тел­на тран­с­фор­ма­ция. От­дел­но дър­жав­ни­ят бю­джет ще тряб­ва да пре­на­со­чи над 1.2 ми­ли­ар­да ев­ро, а 4.5 ми­ли­ар­да ев­ро мо­гат да дой­дат от за­е­ми и час­т­ни ин­вес­ти­ции. Мно­го или мал­ко са те­зи осем ми­ли­ар­да ев­ро?

От ед­на стра­на, ка­то се има пред­вид, че до 2030 г. Бъл­га­рия ще тряб­ва да прес­т­рук­ту­ри­ра це­лия си въг­ле­до­бив, в кой­то са за­е­ти 26 хил. ду­ши пря­ко или кос­ве­но, да зат­во­ри мно­го ТЕЦ-ове или се­ри­оз­но да ги мо­дер­ни­зи­ра, а мно­го ин­дус­т­ри­ал­ни пред­п­ри­я­тия ще се на­ло­жи да на­ме­рят на­чин да на­ма­лят драс­тич­но еми­си­и­те си от пар­ни­ко­ви га­зо­ве, су­ма­та не зву­чи впе­чат­ля­ва­що. Но от дру­га, в пос­лед­ни­те 30 го­ди­ни Бъл­га­рия тряб­ва­ше да из­вър­ш­ва не по-мал­ко теж­ки струк­тур­ни про­ме­ни в ико­но­ми­ка­та си с да­леч по-мал­ка по­мощ - са­мо в зат­во­ре­ния сто­ма­но­до­би­вен за­вод „Кре­ми­ков­ци“ня­ко­га ра­бо­те­ха 11 хил. ду­ши. А са­мо пред­виж­да­ни­ят АЕЦ „Бе­ле­не“ще из­ле­зе по-скъ­по.

От­къ­де ид­ват па­ри­те

След пред­с­та­вя­не­то на Фон­да за спра­вед­лив пре­ход (ФСП) от Ев­ро­пейс­ка­та ко­ми­сия та­зи сед­ми­ца ста­на яс­но, че в не­го за Бъл­га­рия са пред­ви­де­ни 458 млн. ев­ро суб­си­дии (дан­ни­те все още не са опо­вес­те­ни пуб­лич­но). ФСП ще фи­нан­си­ра ре­ги­о­ни­те, ко­и­то ще бъ­дат най-се­ри­оз­но за­сег­на­ти от ев­ро­пейс­ка­та кли­ма­тич­на по­ли­ти­ка.

Пре­ди то­ва за Бъл­га­рия бя­ха оп­ре­де­ле­ни­те око­ло 450 млн. ев­ро от Мо­дер­ни­за­ци­он­ния фонд (кон­к­рет­на­та су­ма за­ви­си от це­на­та на пра­ва­та за еми­сии на пар­ни­ко­ви га­зо­ве). В не­го вли­зат част от при­хо­ди­те от про­даж­ба­та на въг­ле­род­ни­те кво­ти, а сред­с­т­ва­та се по­лу­ча­ват от по-бед­ни­те стра­ни - член­ки на ЕС.

В до­пъл­не­ние - от 2021 г. ще мо­же да раз­п­ре­де­ля до 40% от кво­ти­те за еми­сии без­п­лат­но, но пред­п­ри­я­ти­я­та, ко­и­то ги по­лу­ча­ват, ще тряб­ва да пра­вят ре­ал­ни ин­вес­ти­ции в на­ма­ля­ва­не на из­пус­ка­ния от тях CO2. Та­ка об­ща­та су­ма на пред­ви­де­ни­те за стра­на­та суб­си­дии е над два ми­ли­ар­да ев­ро.

За да по­лу­чи па­ри­те от ФСП, Бъл­га­рия оба­че ще тряб­ва да ин­вес­ти­ра във Фон­да за спра­вед­лив пре­ход още 1.25 мл­рд. ев­ро от ве­че оп­ре­де­ле­ни­те за Бъл­га­рия ко­хе­зи­он­ни фон­до­ве (бъ­де­щи­те опе­ра­тив­ни прог­ра­ми) и от дър­жав­ния бю­джет. На прак­ти­ка то­ва не са но­ви сред­с­т­ва, но Со­фия ще бъ­де при­ну­де­на да ги из­пол­з­ва за кли­ма­тич­ни по­ли­ти­ки.

И нак­рая, дър­жа­ва­та и час­т­ни­ят биз­нес ще имат дос­тъп до 4.5 мл­рд ев­ро, ко­и­то ще са под фор­ма­та на ин­вес­ти­ции, га­ран­ти­ра­ни от ЕС и Ев­ро­пейс­ка­та ин­вес­ти­ци­он­на бан­ка.

Па­ри сре­щу край на въг­ли­ща­та

Фон­дът за спра­вед­лив пре­ход бе­ше пред­ло­жен през 2018 г. в от­го­вор на съп­ро­ти­ва­та сре­щу кли­ма­тич­ни­те ам­би­ции на ЕС от стра­ни­те, ко­и­то са сил­но за­ви­си­ми от въг­ли­ща­та. С не­го тряб­ва­ше да бъ­дат убе­де­ни дър­жа­ви ка­то Пол­ша, Че­хия или Бъл­га­рия, че пре­хо­дът към нис­ко­въг­ле­род­на енер­ге­ти­ка и ин­дус­т­рия е не са­мо въз­мо­жен, но и ще бъ­де фи­нан­со­во по­но­сим. Вар­ша­ва про­дъл­жа­ва са­мот­но да се съп­ро­тив­ля­ва на ве­че одоб­ре­на­та от ос­та­на­ли­те 26 стра­ни член­ки цел ЕС да се пре­вър­не във въг­ле­род­но не­ут­рал­на ико­но­ми­ка до 2050 г., до­ка­то Бъл­га­рия про­ме­ни мне­ни­е­то си в сре­да­та на ми­на­ла­та год­на, след ка­то ви­дя, че мно­зин­с­т­во­то стра­ни та­ка или ина­че ще на­ло­жат но­ва­та ам­би­ци­оз­на цел.

Фон­дът ще е дос­тъ­пен за всич­ки стра­ни член­ки, но сред­с­т­ва­та от не­го ще се раз­п­ре­де­лят по фор­му­ла, ко­я­то от­чи­та въг­ле­род­на­та ин­тен­зив­ност на ико­но­ми­ки­те, со­ци­ал­ния ефект от пре­хо­да, как­то и ка­па­ци­те­та им за ус­во­я­ва­не. За­то­ва Бъл­га­рия по­лу­ча­ва дос­та по­ве­че сред­с­т­ва, от­кол­ко­то пред­по­ла­га раз­ме­рът

й или брут­ни­ят й вът­ре­шен про­дукт - 458 млн. ев­ро. За срав­не­ние - Гер­ма­ния, ко­я­то съ­що има го­ля­ма въг­лищ­на ин­дус­т­рия, ще по­лу­чи суб­си­дия от 877 млн. ев­ро, а Пол­ша, ко­я­то без­с­пор­но е най-за­сег­на­та­та стра­на – 2 мл­рд. ев­ро.

За да се въз­пол­з­ват от сред­с­т­ва­та от фон­да, стра­ни­те член­ки тряб­ва да из­гот­вят спе­ци­ал­ни пла­но­ве за тран­с­фор­ма­ция на ре­ги­о­ни­те, ко­и­то са за­сег­на­ти от енер­гий­ния пре­ход. Те тряб­ва да са съг­ла­су­ва­ни с Ев­ро­пейс­ка­та ко­ми­сия по по­до­бие на опе­ра­тив­ни­те прог­ра­ми, чрез ко­и­то се от­пус­кат сред­с­т­ва­та по струк­тур­ни­те фон­до­ве на ЕС.

„Пла­но­ве­те тряб­ва да иден­ти­фи­ци­рат те­ри­то­ри­и­те, къ­де­то тряб­ва да се кон­цен­т­ри­ра фи­нан­со­ва­та под­к­ре­па от фон­да и да съ­дър­жат кон­к­рет­ни мер­ки и дейс­т­вия, ко­и­то са не­об­хо­ди­ми, за да се ре­а­ли­зи­ра пре­хо­дът без ико­но­ми­чес­ки и со­ци­ал­ни тру­со­ве. От убе­ди­тел­ност­та и обос­но­ва­ност­та на на­ци­о­нал­ни­те пла­но­ве ще за­ви­си и раз­ме­рът на сред­с­т­ва­та от фон­да, ко­и­то ще по­лу­чи съ­от­вет­на­та дър­жа­ва“, каз­ва Иван­ка Ди­лов­с­ка от Ин­с­ти­ту­та за енер­ги­ен ме­ни­дж­мънт.

ЕК ис­ка да ви­ди как­ви за­да­чи си пос­та­вят стра­ни­те член­ки в тех­ни­те на­ци­о­нал­ни пла­но­ве за енер­ге­ти­ка­та и кли­ма­та до 2030 г., ко­и­то ще са в ос­но­ва­та на спе­ци­ал­ни­те пла­но­ве за тран­с­фор­ма­ция на ре­ги­о­ни­те. В про­ек­та на на­ци­о­нал­ния кли­ма­ти­чен план на Бъл­га­рия нап­ри­мер ня­ма кон­к­рет­ни на­ме­ре­ния за зат­ва­ря­не на цен­т­ра­ли в оп­ре­де­ле­ни те­ри­то­рии. „То­ва оз­на­ча­ва, че пре­ди Бъл­га­рия да по­ис­ка фи­нан­си­ра­не от Фон­да чрез те­ри­то­ри­ал­ни пла­но­ве за пре­ход, тряб­ва да пред­с­та­ви пре­ра­бо­тен ва­ри­ант на на­ци­о­нал­ния план. Два­та до­ку­мен­та тряб­ва да си съ­от­вет­с­т­ват и яс­но да по­соч­ват как­во и ко­га пред­с­тои да се зак­ри­ва“, каз­ва Ди­лов­с­ка.

От края на ми­на­ла­та го­ди­на ми­нис­тъ­рът на енер­ге­ти­ка­та Те­ме­нуж­ка Пет­ко­ва ве­че пуб­лич­но за­поч­на да го­во­ри за пос­те­пен­но зак­ри­ва­не на цен­т­ра­ли. От ду­ми­те й ста­на яс­но, че то­зи про­цес ще за­поч­не през 2025 г. и тряб­ва да про­дъл­жи ак­тив­но до 2030 г. Поч­ти пъл­но­то из­чез­ва­не на въг­лищ­на­та енер­ге­ти­ка пък ще ста­не факт през 2040 г.

От Ми­нис­тер­с­т­во­то на енер­ге­ти­ка­та не от­го­во­ри­ха до ре­дак­ци­он­но­то прик­люч­ва­не на броя на из­п­ра­те­ни­те от „Ка­пи­тал“кон­к­рет­ни въп­ро­си за под­го­тов­ка­та на на­ци­о­нал­ни­те пла­но­ве и на­ме­ре­ни­я­та за из­пол­з­ва­не на ев­ро­пейс­ки­те сред­с­т­ва за ком­пен­си­ра­не на пос­ле­ди­ци­те от пре­хо­да към нис­ко­въг­ле­род­на ико­но­ми­ка.

Как ще ра­бо­ти фон­дът

Пред­ви­де­но е ФСП да фи­нан­си­ра три нап­рав­ле­ния: за­паз­ва­не­то и съз­да­ва­не на но­ви ра­бот­ни мес­та в за­сег­на­ти­те ре­ги­о­ни (нап­ри­мер по­мощ за пред­п­ри­я­тия да на­ма­лят еми­си­и­те си), прек­ва­ли­фи­ка­ция на за­е­ти­те, как­то и спра­вя­не с еко­ло­гич­ни­те и ин­ф­рас­т­рук­тур­ни­те пос­ле­ди­ци от енер­гий­ния пре­ход (нап­ри­мер ре­кул­ти­ва­ция на ми­ни). То­ест фон­дът ня­ма да мо­же да се из­пол­з­ва ди­рек­т­но за ин­вес­ти­ции в но­ви енер­гий­ни мощ­нос­ти, а по-ско­ро це­ли ту­ши­ра­не на со­ци­ал­ни­те пос­ле­ди­ци от енер­гий­ния пре­ход.

От та­зи глед­на точ­ка 1.7 мл­рд. ев­ро за се­дем го­ди­ни не са мал­ко па­ри. Нап­ри­мер ца­па­ща­та ТЕЦ „Бри­кел“, свър­з­ва­на с биз­нес­ме­на Хрис­то Ко­вач­ки, е има­ла раз­хо­ди за зап­ла­ти и оси­гу­ров­ки през 2018 г. в раз­мер на об­що 25 млн. лв. То­ест не би има­ло проб­ле­ми тя бър­зо да бъ­де до­ри зат­во­ре­на, без за­е­ти­те в нея да бъ­дат се­ри­оз­но за­сег­на­ти.

Раз­би­ра се, по-го­ле­ми­те ‘Ми­ни Ма­ри­ца-из­ток“и ТЕЦ „Ма­ри­ца-из­ток 2“, ко­и­то са има­ли об­що 384 млн. ле­ва раз­хо­ди за пер­со­нал през 2018 г., как­то и два­та час­т­ни ТЕЦ-а „Ей И Ес Гъ­лъ­бо­во“и „Кон­ту­р­Г­ло­бал Ма­ри­ца-из­ток 3“са зна­чи­тел­но по­се­ри­о­зен проб­лем. Но при ни­то ед­на от тях не се на­ла­га бър­зо зат­ва­ря­не на мощ­нос­ти или ряз­ко сви­ва­не на за­е­ти­те. В съ­що­то вре­ме дър­жа­ва­та ве­че ще има дос­та­тъч­но ре­сурс, за да нап­ра­ви плав­но прес­т­рук­ту­ри­ра­не, сти­га да за­поч­не с мер­ки­те още от­се­га. Ста­ра, но ус­пеш­на стра­те­гия би би­ло в ми­ни­те и те­цо­ве­те да не се на­е­мат но­ви хо­ра при пен­си­о­ни­ра­не­то на слу­жи­те­ли, за да се свие без­бо­лез­не­но пер­со­на­лът. Са­мо че за­ра­ди съп­ро­ти­ва­та на син­ди­ка­ти­те то­зи план ни­ко­га не се осъ­щес­т­вя­ва и по пос­лед­ни дан­ни ня­ма ни­как­ва про­мя­на в чис­ле­ност­та на ра­бо­те­щи­те в дър­жав­ни­те енер­гий­ни пред­п­ри­я­тия.

Го­ля­ма­та раз­ли­ка при ФСП е, че той ще поз­во­ли гран­то­ве да се на­соч­ват и за ин­вес­ти­ции в час­т­ни пред­п­ри­я­тия - не­що, ко­е­то се­га не е поз­во­ле­но по пра­ви­ла­та на ко­хе­зи­он­ни­те фон­до­ве. То­ва ще по­мог­не на въг­ле­род­но ин­тен­зив­ни ин­дус­т­рии – нап­ри­мер про­из­вод­с­т­во­то на ци­мент в Бъл­га­рия, да мо­дер­ни­зи­рат дей­ност­та си, та­ка че да са по­мал­ко за­сег­на­ти от очак­ва­но­то пос­къп­ва­не на це­на­та на пра­ва­та за еми­сии на пар­ни­ко­ви га­зо­ве. Ед­но от ре­ше­ни­я­та е пре­ми­на­ва­не­то на при­ро­ден газ. Ек­с­пер­ти от енер­гий­ния сек­тор пък обяс­ни­ха за „Ка­пи­тал“, че дру­ги за­во­ди мо­гат ус­пеш­но да из­пол­з­ват во­до­род и ве­че се пра­вят тес­то­ве за то­ва.

Енер­гий­ни­ят пре­ход

Ос­вен от то­зи фонд дър­жа­ва­та и час­т­ни­ят биз­нес ще мо­гат да се въз­пол­з­ват от 4.5 мл­рд ев­ро от „Пла­на за ин­вес­ти­ции за Ев­ро­па“(до­се­га по-из­вес­тен ка­то пла­на „Юн­кер“) и спе­ци­ал­на­та га­ран­ци­он­на схе­ма за пуб­лич­ни­те влас­ти.

Част от тях ще мо­гат да се пол­з­ват за но­ви енер­гий­ни мощ­нос­ти, но всич­ко за­ви­си от енер­гий­ни­те пла­но­ве на ка­би­не­та. За­се­га те включ­ват АЕЦ „Бе­ле­не“и пре­ми­на­ва­не­то на газ на съ­щес­т­ву­ва­щи­те ТЕЦ­о­ве (за ко­е­то пре­ми­е­рът Бой­ко Бо­ри­сов) за­поч­на да го­во­ри от края на ми­на­ла­та го­ди­на. Ни­то един от те­зи проекти оба­че ня­ма да мо­же да пол­з­ва фи­нан­си­ра­не от ин­с­т­ру­мен­ти­те за спра­вед­лив пре­ход. Яд­ре­на­та енер­гия е из­к­лю­че­на по пре­зум­п­ция от ев­ро­пейс­ки­те фон­до­ве, а в края на ми­на­ла­та го­ди­на Ев­ро­пейс­ка­та ин­вес­ти­ци­он­на бан­ка прие пра­ви­ла, спо­ред ко­и­то тя ще фи­нан­си­ра са­мо енер­гий­ни мощ­нос­ти на газ с еми­сии под 220 гра­ма CO2 на ки­ло­ват­час. Га­зи­фи­ка­ци­я­та на ста­ри­те ТЕЦ оба­че не мо­же да из­пъл­ни то­ва изис­к­ва­не.

 ??  ??
 ?? | сним­ка Ге­ор­ги Ко­жу­ха­ров ?? Ос­нов­на­та цел на схе­ми­те за фи­нан­си­ра­не е да пре­дот­в­ра­тят ико­но­ми­чес­ки и со­ци­ал­ни сът­ре­се­ния след зак­ри­ва­не­то на въг­лищ­ни­те ми­ни и тец­о­ве
| сним­ка Ге­ор­ги Ко­жу­ха­ров Ос­нов­на­та цел на схе­ми­те за фи­нан­си­ра­не е да пре­дот­в­ра­тят ико­но­ми­чес­ки и со­ци­ал­ни сът­ре­се­ния след зак­ри­ва­не­то на въг­лищ­ни­те ми­ни и тец­о­ве

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria