Capital

Зе­ле­ни­ят път

Как не­из­пол­з­ва­ни­те жп ли­нии в Со­фия мо­же да се пре­вър­нат във ве­ло­а­леи и пе­ше­ход­ни зо­ни

- ав­тор Та­ма­ра Въл­че­ва | tamara.valcheva@capital.bg

Как не­из­пол­з­ва­ни­те жп ли­нии в Со­фия мо­же да се пре­вър­нат във ве­ло­а­леи и пе­ше­ход­ни зо­ни

СС­ъв­ре­мен­ни­ят ва­ри­ант на Чер­ве­на­та шап­чи­ца би бил за ед­но мом­че, ко­е­то се опит­ва да стиг­не до ба­ба си в “Хи­под­ру­ма”, тръг­вай­ки от "За­па­ден парк". Ми­си­я­та е поч­ти не­въз­мож­на въп­ре­ки близ­ко­то раз­с­то­я­ние меж­ду два­та квар­та­ла, за­що­то ня­ма ди­рек­тен тран­с­порт и в съ­бо­та и не­де­ля се ча­ка до без­к­рай - ед­на съв­сем ре­ал­на ис­то­рия от 90-те. Отег­че­но от ча­ка­не­то, то­га­ваш­но­то мом­че Све­тос­лав Алек­сан­д­ров, днес ве­че ар­хи­тект с опит, си на­ми­ра кра­тък ди­рек­тен пе­ше­хо­ден мар­ш­рут – вър­ви по не­из­пол­з­ва­ни­те же­ле­зо­път­ни рел­си пок­рай ТЕЦ “Зем­ля­не” и ста­ди­он „Сеп­тем­в­ри“. Пос­те­пен­но прев­ръ­ща своя та­ен мар­ш­рут и във ве­ло­а­лея. „Пос­лед­ни­ят влак по то­зи мар­ш­рут ми­на ин­ци­ден­т­но пре­ди де­сет го­ди­ни за­ра­ди кри­за­та с газ­та“, при­пом­ня Све­тос­лав.

Пред­с­та­ве­те си учуд­ва­не­то му, ко­га­то го­ди­ни по-къс­но в гер­ман­с­кия град Ву­пер­тал, къ­де­то след­ва ар­хи­тек­ту­ра, виж­да, че тех­ни­те изос­та­ве­ни жп ли­нии са пре­вър­на­ти във ве­ло- и пе­ше­ход­ни алеи. Въ­о­ду­ше­вен, че не­го­ва­та идея е хрум­на­ла и на дру­ги, ко­и­то оба­че са я осъ­щес­т­ви­ли, Све­тос­лав про­уч­ва под­роб­но как е въз­мож­но да се нап­ра­ви по­доб­на тран­с­фор­ма­ция и в Бъл­га­рия: „В Гер­ма­ния ини­ци­а­ти­ва­та ид­ва от граж­да­ни­те, обе­ди­ни­ли са се ог­ро­мен брой хо­ра, ко­и­то в сът­руд­ни­чес­т­во с об­щи­на­та от­куп­ват от Deutsche Bahn жп рел­си­те с иде­ал­на цел, за да бъ­дат пре­вър­на­ти в алея.“Нем­с­ки­ят при­мер вдъх­но­вя­ва Све­тос­лав и ко­леж­ка­та му от Ву­пер­тал Хрис­ти­я­на Ва­си­ле­ва и след зав­ръ­ща­не­то си в Со­фия два­ма­та за­поч­ват да про­уч­ват не­из­пол­з­ва­на­та же­ле­зо­път­на ин­ф­рас­т­рук­ту­ра в Со­фия (над 20 км), ко­я­то опас­ва гра­да. Рел­си­те са изос­та­ве­ни, с из­бу­я­ла рас­ти­тел­ност око­ло тях. Прев­ръ­ща­не­то им във ве­лот­ра­се би би­ло да­леч по-лес­но, от­кол­ко­то на те­зи във Ву­пер­тал, за­що­то там гра­дът е хъл­мист и жп тра­се­то ми­на­ва през ви­а­дук­ти и ту­не­ли, но то­ва не е спря­ло гер­ман­ци­те да из­пъл­нят пла­на си. Гер­ман­с­ка­та алея се вие пок­рай фаб­ри­ки с кра­си­ви фа­са­ди, през дъ­лъг ту­нел от 772 м, кой­то свър­з­ва ре­ки­те Ву­пер и Ру­ур. Ед­но вре­ме по жп ли­ни­и­те са се пре­воз­ва­ли въг­ли­ща, а днес са част от мре­жа с еко­мар­ш­ру­ти в Се­ве­рен Рейн-Вес­т­фа­лия.

Све­тос­лав и Хрис­ти­я­на съз­да­ват фон­да­ция „Зе­ле­на ли­ния“с на­деж­да­та за нов жи­вот на над два­де­сет­те ки­ло­мет­ра не­из­пол­з­ва­ни жп ли­нии в Со­фия - ка­то ед­на свър­за­на ве­ло- и пе­ще­ход­на зо­на, ко­я­то би мог­ла да обе­ди­ни всич­ки го­ле­ми пар­ко­ве, съ­щев­ре­мен­но да нап­ра­ви лес­на връз­ка меж­ду цен­т­рал­ни­те и пе­ри­фер­ни­те квар­та­ли. В иде­ал­ния ва­ри­ант всич­ки квар­та­ли и ра­йо­ни око­ло те­зи изос­та­ве­ни рел­си ще се въз­ро­дят, за­що­то ще има ус­ло­вия за от­ва­ря­не на ка­фе­не­та, за­ве­де­ния или прос­т­ран­с­т­ва за кул­ту­ра и спорт на от­к­ри­то – хо­ра­та ще при­поз­на­ят те­зи пло­щи в гра­да ка­то свои, сво­бод­ни от ав­то­мо­би­ли­те, по­ро­би­ли гра­да.

мо­же да бъ­де из­пол­з­ва­на как­то за ал­тер­на­ти­вен вид тран­с­порт, раз­ход­ки, по­чив­ки и ту­ри­зъм, та­ка и ка­то прос­т­ран­с­т­во за кул­тур­ни и спор­т­ни съ­би­тия“, каз­ва Све­тос­лав Алек­сан­д­ров. Точ­но как­то се случ­ва в Ню Йорк, къ­де­то ста­ра­та снаб­ди­тел­на вла­ко­ва ли­ния, пре­ми­на­ва­ща през дол­на­та част на Ман­ха­тън, е пре­вър­на­та в над­зе­мен же­ле­зо­пъ­тен парк за раз­ход­ки и по­чив­ка - The High Line. Спо­ред дан­ни­те, ко­и­то са на­ме­ри­ли от „Зе­ле­на ли­ния“, през 2016 г. там са ре­гис­т­ри­ра­ни 8 ми­ли­о­на по­се­ти­те­ли. Ли­ни­я­та е стру­ва­ла око­ло 250 млн. до­ла­ра, но се очак­ва въз­в­ра­ща­е­мост­та да е над един ми­ли­ард до­ла­ра.

Ву­пер­тал и Ню Йорк не са изо­ли­ра­ни слу­чаи – Хрис­ти­я­на в мо­мен­та жи­вее и ра­бо­ти в Из­ра­ел и ка­ра ко­ле­ло по ста­ра­та жп ли­ния, пос­т­ро­е­на още от Ос­ман­с­ка­та им­пе­рия, в Йе­ру­са­лим пре­вър­на­та във ве­ло­а­лея през 2013 г., ко­я­то и сим­во­лич­но, и фи­зи­чес­ки свър­з­ва ев­рейс­ки­те и араб­с­ки­те квар­та­ли. Но око­ло та­ка офор­ми­ла­та се алея се по­я­вя­ват мно­го по­ве­че не­ща - из

лож­би, кон­цер­ти, ис­то­ри­чес­ки ту­ро­ве, раз­по­ло­же­ни са ка­фе­не­та, рес­то­ран­ти, ма­га­зи­ни, су­ве­ни­ри, да­ват се рик­ши под на­ем, има из­г­ра­де­ни улич­ни биб­ли­о­те­ки, без­п­лат­ни фит­нес уре­ди и скейт­борд ин­с­та­ла­ции. На мес­та са из­пол­з­ва­ни и ори­ги­нал­ни­те ка­мъ­ни, ко­и­то са би­ли по тра­се­то, а въп­ре­ки съв­ре­мен­на­та фун­к­ция и об­лик усе­ща­не­то за ис­то­ри­я­та и ду­ха на мяс­то­то си ос­та­ват.

Още ус­пеш­ни при­ме­ри за по­доб­ни проекти са Promenade Plantée в Па­риж и в Цю­рих. „Вяр­вам, че то­ва е го­лям шанс за стра­на­та и гра­да ни да из­ле­зем нап­ред с ино­ва­тив­но, еко­ло­гич­но и най-ве­че ус­той­чи­во ре­ше­ние за все по-сил­но ур­ба­ни­зи­ра­щи­те се град­с­ки те­ри­то­рии“, ка­те­го­рич­на е Хрис­ти­я­на. Всич­ки съв­ре­мен­ни приз­на­ти ек­с­пер­ти в град­с­ко­то пла­ни­ра­не - Джейн Джей­къбс, Ян Ге­ел, Джеф Спек, ак­цен­ти­рат вър­ху то­ва кол­ко е важ­но да има пе­ше­ход­ни зо­ни. „При­ме­рът от Йе­ру­са­лим е чу­де­сен, за­що­то под­хож­да с ува­же­ние към про­из­хо­да на мяс­то­то. По ин­те­ре­сен, за­ба­вен и прия„Але­я­та

тен на­чин са ин­тег­ри­ра­ни чо­веш­ки­ят ас­пект и ис­то­ри­я­та. Мис­ля, че та­ка и об­щес­т­во­то се учи да це­ни ис­то­ри­я­та на гра­да, и се на­дя­вам в Бъл­га­рия да се из­г­ра­ди по съ­щия на­чин“, каз­ва Хрис­ти­я­на.

Меж­дув­ре­мен­но в Со­фия тя и Све­тос­лав с фон­да­ци­я­та си „Зе­ле­на ли­ния“тър­сят как и на ко­го да по­ка­жат иде­я­та си, та­ка че да се осъ­щес­т­ви. Све­тос­лав, ве­че за­вър­нал се в Бъл­га­рия, ста­ва асис­тент в УАСГ и за­ед­но със сту­ден­ти­те на­чер­та­ва вър­ху кар­та­та на Со­фия как би из­г­леж­да­ла бъ­де­ща­та алея, об­хож­дат я и виж­дат на те­рен как би мог­ла да се съ­е­ди­ни със съ­щес­т­ву­ва­щи ве­ло­а­леи. Же­ле­зо­път­ни­те рел­си в Со­фия са още от вре­ме­то на цар Бо­рис III с из­к­лю­че­ние на се­вер­на­та част, ко­я­то се по­я­вя­ва по-къс­но, и по тях се е дви­же­ла са­мо ед­но­по­соч­на то­вар­на же­лез­ни­ца. Ня­ко­га в пок­рай­ни­ни­те на гра­да – се­га в жи­вия град, на пе­ше­ход­но раз­с­то­я­ние от ши­ро­кия цен­тър.

Ус­пя­ват да пред­с­та­вят про­ек­та си пред глав­ния ар­хи­тект, кой­то ги свър­з­ва със “Соф­п­ро­ект” и ек­с­пер­ти с опит. „Всич­ки ре­а­ги­ра­ха с одоб­ре­ние и смя­та­ха, че иде­я­та е прек­рас­на, съ­щев­ре­мен­но ни­кой не зна­е­ше как­ва точ­но е про­це­ду­ра­та, за да се осъ­щес­т­ви“, раз­каз­ва Све­тос­лав Алек­сан­д­ров. Го­во­рят и с НКЖИ (На­ци­о­нал­на ком­па­ния „Же­ле­зо­път­на ин­ф­рас­т­рук­ту­ра“), за­що­то те­ре­ни­те и рел­си­те са под тях­на­та шап­ка и са дър­жав­на, а не об­щин­с­ка соб­с­т­ве­ност. Те от своя стра­на каз­ват, че ини­ци­а­ти­ва­та тряб­ва да дой­де от стра­на на Сто­лич­на­та об­щи­на, ко­и­то да по­ис­кат смя­на на пред­наз­на­че­ни­е­то на ли­ни­и­те, а ре­ше­ни­е­то ще е на Ми­нис­тер­с­т­во­то на тран­с­пор­та. През ля­то­то ус­пя­ват да стиг­нат и до за­мес­т­ник-ми­нис­тъ­ра на тран­с­пор­та и след­ват три го­ле­ми сре­щи на всич­ки за­ин­те­ре­со­ва­ни стра­ни: учас­т­ват „Зе­ле­на Со­фия“, глав­ни­ят ар­хи­тект, „Ви­зия за Со­фия“, пред­с­та­ви­те­ли на НКЖИ – „то­ва до­ве­де до кон­к­ре­ти­зи­ра­не на про­ек­та – за­поч­на да се го­во­ри за не­го ка­то „зе­ле­ния ринг“, Йор­дан­ка Фан­дъ­ко­ва го вка­ра ка­то при­о­ри­тет за но­вия си ман­дат ка­то кмет. Но пре­ди из­бо­ри­те бях об­съ­дил въз­мож­ност­та за ве­ло­а­ли­те и с кан­ди­дат-кме­та Бо­рис­лав Иг­на­тов, кой­то съ­що я вклю­чи в прог­ра­ма­та и кам­па­ни­я­та си“.

Та­ка, стъп­ка по стъп­ка с мно­го уси­лия и вло­же­ни лич­но вре­ме и доб­ро­вол­чес­ки труд, „Зе­ле­на ли­ния“се прев­ръ­ща в един це­нен при­мер как доб­ра граж­дан­с­ка идея мо­же да ста­не ин­с­ти­ту­ци­о­на­лен ан­га­жи­мент. В про­ек­та са опи­са­ни че­ти­ри от­сеч­ки: из­ток, за­пад, се­вер и юг. Из­точ­на­та от­сеч­ка е дъл­га де­вет ки­ло­мет­ра и включ­ва квар­та­ли­те от "Ма­ла­шев­ци" до “Мла­дост 1". За­пад­на­та е с дъл­жи­на де­сет ки­ло­мет­ра и об­х­ва­ща от "За­хар­на фаб­ри­ка" до “Ст­рел­би­ще” и Южен парк, "Кръс­то­ва ва­да", се­вер­на­та и юж­на­та са по шест ки­ло­мет­ра.

Све­тос­лав и Хрис­ти­я­на ус­пя­ват да на­ме­рят до­пир­ни точ­ки и с „Граж­дан­с­ка ини­ци­а­ти­ва за об­щес­т­вен и рел­сов тран­с­порт“, ко­и­то от своя стра­на смя­тат, че ще е доб­ре да има град­с­ка же­лез­ни­ца и да се из­пол­з­ват имен­но те­зи ста­ри лин­ни. „Раз­б­ра­ха, че има­ме об­щи ин­те­ре­си и цел, и ре­ших­ме да се обе­ди­ним и да ра­бо­тим екип­но ра­мо до ра­мо за по-дос­тъ­пен град, въп­ре­ки че все още има­ме раз­ног­ла­сия по ня­кои точ­ки“, обяс­ня­ва Све­тос­лав. Той из­б­ро­я­ва ос­нов­ни­те пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва, как­то ги виж­дат в „Зе­ле­на ли­ния“: „Рел­си­те са пред­наз­на­че­ни за то­вар­ни­те вла­ко­ве, ко­и­то ми­на­ва­ха ед­но вре­ме по нея, а не за път­ни­чес­ки влак, ня­ма из­г­ра­де­ни ре­дов­ни спир­ки, вла­кът ня­ма да мо­же да раз­вие ви­со­ка ско­рост, за­що­то пре­си­ча пъ­тя на мно­го мес­та.“Спо­ред не­го град­с­ки влак по ста­ри­те не­из­пол­з­ва­ни ли­нии е най-ре­а­лис­тич­но да ми­на­ва през се­вер­на­та от­сеч­ка, къ­де­то ли­ни­я­та е най­мал­ко на­къ­са­на, пре­ко­ся­ват се ин­дус­т­ри­ал­ни час­ти и по­ле­та - в квар­та­ли­те “Три­ъ­гъл­ни­ка”, “На­деж­да”, “Лев Тол­с­той”, “Во­ен­на рам­па”, “Бен­ков­с­ки”, “Ор­лан­дов­ци”, “Ма­ла­шев­ци”. „Там от­сеч­ка­та е и по-ши­ро­ка и би мог­ло и да ми­на­ва влак, и па­ра­лел­но на не­го да се из­г­ра­ди и ве­ло­а­лея“, каз­ва Све­тос­лав. На сре­ща­та им пре­ди по­ве­че от ме­сец от „Граж­дан­с­ка ини­ци­а­ти­ва за об­щес­т­вен и рел­сов тран­с­порт“спо­де­лят, че крат­кос­роч­на­та им цел е да се пус­не град­с­ка же­лез­ни­ца до за­ла „Ар­ме­ец“.

След­ва­ща­та стъп­ка за “Зе­ле­на ли­ния” е из­гот­вя­не­то на пред­п­ро­ек­т­но про­уч­ва­не с “Ви­зия за Со­фия”. “Но все още не сме офи­ци­а­ли­зи­ра­ли про­це­са, тър­сят за­ко­но­ва­та фор­ма. На ба­за­та на не­го ще се пра­ви ре­ал­но про­ек­ти­ра­не от­сеч­ка по от­сеч­ка”, каз­ва Све­тос­лав Алек­сан­д­ров.

На стра­ни­ца­та на „Зе­ле­на ли­ния“е из­ло­жен про­ек­тът в де­тай­ли и ета­пи­те от раз­ви­ти­е­то му: www.greenlines­ofia. com , а на Youtube ка­на­ла им има ви­деа от тра­се­та по све­та и от­дел­ни от­сеч­ки в Со­фия - https://www.youtube. com/channel/UCoTDavxa4­CeupS4kSz3­5Jg

 ??  ??
 ??  ??
 ??  ??
 ??  ?? 01 Кон­цеп­ци­я­та „Зе­ле­на ли­ния„
02 Не­из­пол­з­ва­ни­те рел­си в кв. „Крас­на по­ля­на„
03 Ве­ло и пе­ше­ход­на алея на мяс­то­то на стар жп път в Йе­ру­са­лим
01 Кон­цеп­ци­я­та „Зе­ле­на ли­ния„ 02 Не­из­пол­з­ва­ни­те рел­си в кв. „Крас­на по­ля­на„ 03 Ве­ло и пе­ше­ход­на алея на мяс­то­то на стар жп път в Йе­ру­са­лим
 ??  ?? Хрис­ти­я­на Ва­си­ле­ва
Све­тос­лав Алек­сан­д­ров
Хрис­ти­я­на Ва­си­ле­ва Све­тос­лав Алек­сан­д­ров
 ??  ??

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria