Capital

Всич­ко се връ­ща, Ру­ши съ­що

Ру­шен Ви­дин­ли­ев за но­ви­те си ро­ли и пре­от­к­ри­та­та страст към му­зи­ка­та

- Ав­тор Све­тос­лав То­до­ров | svetoslav.todorov@capital.bg

Ру­шен Ви­дин­ли­ев за но­ви­те си ро­ли и пре­от­к­ри­та­та страст към му­зи­ка­та

ХХ­о­ра­та на­о­ко­ло са раз­лич­ни по въз­раст, вън­шен вид, об­лек­ло, ва­ри­рат от оби­чай­ни­те ли­ца из клу­бо­ве­те до поз­на­ти, ко­и­то не си виж­дал от го­ди­ни. Та­зи раз­но­род­на гру­па от слу­ша­те­ли, ко­я­то ряд­ко се съ­би­ра на ед­но мяс­то, е в „Тер­ми­нал 1“, за да ви­ди Ру­ши Ви­дин­ли­ев. От три го­ди­ни той от­но­во е на сце­на и при­пом­ня кол­ко мно­го спо­ме­ни на ця­ло ед­но по­ко­ле­ние са об­вър­за­ни с пес­ни ка­то „Всич­ко се връ­ща“, „Ти бе­ше“, „Хо­тел **“, „Лъ­жи ме“.

През 2019 и 2020 г. Ру­ши е ед­нов­ре­мен­но от­да­ден на му­зи­ка­та и на ки­но­то. Той е ед­на от мал­ко­то ос­та­на­ли лич­нос­ти в бъл­гар­с­ко­то прос­т­ран­с­т­во, при ко­и­то дъл­го­го­диш­на­та по­пу­ляр­ност и ка­чес­т­во­то вър­вят ръ­ка за ръ­ка. От­час­ти за­що­то не поз­во­ля­ва да бъ­де част от фо­на. След чет­вър­тия му ал­бум, от­бе­ля­за­ли­ят твор­чес­ки за­вой към по-ек­с­пе­ри­мен­тал­но зву­че­не Post Sleep (2008), той ре­ши да се впус­не в не­поз­на­то­то - от­да­де се на ро­ли в ки­но­то и ре­жи­си­ра­не на ви­де­ок­ли­по­ве и ог­ра­ни­чи ме­дий­ни­те изя­ви до ми­ни­мум.

Ми­на­ла­та го­ди­на той из­да­де ня­кол­ко пес­ни след по­ве­че от де­сет­го­диш­на па­у­за – за­вър­на се с ба­ла­да­та „Не­съ­вър­шен“, пос­лед­ва­на от ми­ни­ал­бу­ма „Пси­хо“, кой­то обе­ди­ня­ва ня­кол­ко пес­ни, око­ло ко­и­то Ви­дин­ли­ев не съз­да­ва шум, а по-ско­ро ос­та­вя да бъ­дат на­ме­ре­ни. Зав­ръ­ща­не­то не се ока­за за смет­ка на ки­но­то. Той има ро­ли в три но­ви фил­ма - и три­те ек­ра­ни­за­ции, ко­и­то над­ник­ват в бъл­гар­с­ка­та ре­ал­ност през раз­лич­ни ъг­ли - „Сним­ка с Юки“на Лъ­че­зар Ав­ра­мов по раз­ка­за на Ми­рос­лав Пен­ков, „Вре­ме­то е на­ше“на Пе­тър Поп­з­ла­тев по ро­ма­на „Раз­ру­ха“на Вла­ди­мир За­рев, а на 24 яну­а­ри е пре­ми­е­ра­та на „18% си­во“на Вик­тор Чуч­ков-син по ед­но­и­мен­на­та кни­га на За­ха­ри Ка­ра­баш­ли­ев, един от ро­ма­ни­те с най-ус­той­чи­ва по­пу­ляр­ност сред бъл­гар­с­ки­те чи­та­те­ли. Фил­мът рам­ки­ра ед­но де­се­ти­ле­тие, ко­е­то за­поч­на с пър­ва­та зна­чи­ма ро­ля на Ви­дин­ли­ев в ки­но­то – чер­на­та ко­ме­дия с нео но­ар вли­я­ния „Цве­тът на ха­ме­ле­о­на“(2012) на Емил Хрис­тов.

Се­га Ру­ши, ве­че на 39 го­ди­ни, се чув­с­т­ва зна­чи­тел­но по-уве­рен ка­то ак­тьор: „Мно­го по-скло­нен съм да гре­ша и да рис­ку­вам. Та­ка от­к­ри­вам не­ща, ко­и­то не съм по­до­зи­рал, че мо­га да иг­рая.“Пре­ме­ре­ност­та в изя­ви­те ли­чи и по по­ве­де­ни­е­то му - го­во­ри ти­хо и ка­то че ли про­ве­ря­ва да­ли от­го­вор от ед­но или две из­ре­че­ния би бил дос­та­тъ­чен. Каз­ва, че не чув­с­т­ва ко­ле­ба­ния в коя по­со­ка да от­да­де уси­ли­я­та си.

„В му­зи­ка­та аз дви­жа не­ща­та, в ки­но­то ви­на­ги ми­на­вам през кас­тинг и не мо­га да пред­ви­дя как­во ще се слу­чи. Но да иг­рая е най-го­ля­мо­то ми же­ла­ние. Мно­го ми ха­рес­ва екип­на­та ра­бо­та, то­ва, че все­ки е ва­жен в ре­а­ли­за­ци­я­та и че ка­то всич­ко свър­ши, мо­га да го заб­ра­вя и да про­дъл­жа нап­ред. Ха­рес­ва ми, че ки­но­то от­го­ва­ря на въп­ро­са “ка­къв мо­га да съм аз, ако не съм се­бе си”. То раз­чи­та на го­лям екип и слож­на ко­му­ни­ка­ция. Тряб­ва да си хем гъв­кав, хем аб­со­лют­но ка­те­го­ри­чен как и за­що ис­каш да раз­ка­жеш не­що. То не тър­пи про­я­ви на су­е­та, не­си­гур­ност и не­под­гот­ве­ност.“

Ру­ши за­ми­на­ва за Ню Йорк де­се­ти­на дни след ка­то за­вър­ш­ва сним­ки­те по „Цве­тът на ха­ме­ле­о­на“. Там след­ва ма­гис­т­ра­ту­ра

по къ­со­мет­раж­но кино. “Още на пър­вия ден един от пре­по­да­ва­те­ли­те ни ка­за, че не виж­да сми­съл да сме там, че то­ва е мно­го тру­ден биз­нес и ос­вен ако не сме на­пъл­но си­гур­ни, че ис­ка­ме да се за­ни­ма­ва­ме с то­ва, по-доб­ре да пре­къс­нем.“Как­во го е на­ка­ра­ло да бъ­де си­гу­рен, че ис­ка да про­дъл­жи? „Мо­же би то­ва, че имах и дру­го за­ни­ма­ние и не е за­дъл­жи­тел­но да го­ня ка­ри­е­ра. А и енер­ги­я­та на гра­да бе­ше мно­го кре­а­тив­на, то­ва са­мо по се­бе си ме мо­ти­ви­ра­ше дос­та­тъч­но.“От прес­тоя в Ню Йорк се раж­дат къ­си­ят филм We Kid (2013) и кли­път Cash на Ape Man (2015), про­ект на част от чле­но­ве­те на Gravity Co. През го­ди­ни­те той е ре­жи­сьор на ня­кол­ко му­зи­кал­ни кли­па на дос­та раз­нос­тил­ни гру­пи: „Ос­та­ва“, Airbag, Dead Man's Hat, Smallman.

В мал­ко­то му ин­тер­вю­та през пос­лед­ни­те де­сет го­ди­ни про­зи­ра же­ла­ние за дис­тан­ция от му­зи­ка­та и ори­ен­ти­ра­не към ки­но­то и ре­жи­су­ра­та. Как­во го е вър­на­ло на сце­на­та? „Прик­люч­вах­ме „Сним­ка с Юки“, ко­га­то по­лу­чих по­ка­на да нап­ра­вя кон­церт след око­ло осем го­ди­ни па­у­за. Не е мис­ле­но ка­то тър­жес­т­ве­но зав­ръ­ща­не, да­же се съм­ня­вах, че ще дой­дат мно­го хо­ра. Но кон­цер­тът се раз­п­ро­да­де за един ден и нап­ра­вих­ме още два“.

То­га­ва на сце­на­та той усе­ща „ле­ко­та, как­ва­то пре­ди ня­мах. Не бе­ше нуж­но да съм поп звез­да в кон­вен­ци­о­нал­ния сми­съл. Про­дъл­жи­ха да ни ка­нят за съ­би­тия и под­но­вя­вах аран­жи­мен­ти­те и сет­лис­та, до­ка­то нак­рая не нап­ра­вих­ме и но­ви пар­че­та. От­на­сям се към все­ки след­ващ лайв ка­то да е пос­ле­ден и мо­же би точ­но от­там ид­ва за­ря­дът.“

Той има ре­а­лис­тич­на пред­с­та­ва за то­ва къ­де се по­зи­ци­о­ни­ра му­зи­ка­та му към дне­шен мо­мент. „Мно­го от ко­мен­та­ри­те на фе­но­ве­те са, че им лип­с­ва „злат­но­то вре­ме“на бъл­гар­с­кия поп, то­ест и нос­тал­ги­я­та е дви­га­тел. Мал­ко ка­то да си ви­диш сним­ка от аби­ту­ри­ен­т­с­кия бал. Ня­ма как към днеш­на да­та да из­пея Il ritmo del mio Cuore без до­за иро­ния и мо­же би хо­ра­та се иден­ти­фи­ци­рат и с то­ва. Раз­би­ра се, ис­ка ми се да вяр­вам, че въз­дейс­т­ва­щи­те ме­ло­дии и тек­с­то­ве ос­та­ват из­вън вре­ме­то, но да не се ув­ли­ча­ме.“

Па­у­за­та в края на ми­на­ло­то де­се­ти­ле­тие е са­мо от­час­ти свър­за­на с фак­та, че пос­лед­ни­ят ал­бум не ре­зо­ни­ра с ши­ро­ка­та пуб­ли­ка. „На­ив­но вяр­вах, че щом го­ди­ни на­ред ме вър­тят по ра­ди­а­та, би тряб­ва­ло всич­ки да ско­чат на бор­да с мен. Раз­би­ра се, не се слу­чи. Но то­ва, че ал­бу­мът ня­ма­ше ко­мер­си­а­лен ус­пех, под­чер­та още по­ве­че оно­ва, ко­е­то ис­ках да ка­жа с не­го. Ня­кой го бе­ше на­ре­къл „кра­си­во са­мо­у­бийс­т­во“, то­ва страш­но ми до­па­да.“

Кре­а­тив­ни­те за­вои са съ­що та­ка ре­ак­ция на ду­ха на вре­ме­то и са­мок­ри­тич­ност: „На­ис­ти­на имах нуж­да от про­мя­на. Бе­ше вре­ме, в ко­е­то ММ из­чез­на, нав­ля­зо­ха ри­а­ли­ти шо­у­та, ко­и­то ро­ди­ха сво­и­те но­ви звез­ди, и не се чув­с­т­вах ком­фор­т­но да съм част от та­зи въл­на. Учас­ти­я­та ми съ­що бя­ха за­поч­на­ли да ста­ват ме­ха­нич­ни и ня­как по­вър­х­нос­т­ни, да­леч от ня­ко­гаш­ни­те ми меч­ти за спек­так­ли и шоу, със си­гур­ност дос­та да­леч от об­ра­зо­ва­ни­е­то ми“, каз­ва Ру­ши, кой­то в края на 90-те, след ка­то за­вър­ш­ва ко­леж в Един­бург, учи кино и те­а­тър в Брис­тол. “Не бих про­ме­нил ни­що. Post Sleep се ха­ре­са на ед­на но­ва пуб­ли­ка, зад не­го зас­та­на и го­ля­ма ком­па­ния. Та­ка че по-ско­ро го от­чи­там ка­то ус­пех, а па­у­за­та – ка­то съв­сем съз­на­тел­но на­ме­ре­ние. За­поч­нах да пъ­ту­вам по­ве­че и на­ме­рих сми­съл и удов­лет­во­ре­ние в сни­ма­не­то. Как­то и в ано­ним­ност­та. В Бъл­га­рия не е чак тол­ко­ва труд­но да ста­неш из­вес­тен, мно­го бър­зо се за­жи­вя­ва в ба­лон, а та­зи зат­во­ре­ност ус­пи­ва, ко­е­то е смърт за иде­и­те и раз­ви­ти­е­то на един ар­тист.“

Ру­ши въз­п­ри­е­ма ка­то къс­мет то­ва, че е от пос­лед­но­то по­ко­ле­ние, ко­е­то из­рас­т­ва без ин­тер­нет. „Ко­га­то ха­рес­вах­ме не­що, на­ис­ти­на тряб­ва­ше да по­ло­жим уси­лия да го

За­поч­нах да пъ­ту­вам по­ве­че и на­ме­рих сми­съл и удов­лет­во­ре­ние в сни­ма­не­то. Как­то и в ано­ним­ност­та.

по­тър­сим, да стиг­нем до не­го. То­ва пра­ве­ше ин­те­ре­си­те ни ня­как по-ма­гич­ни. Се­га всич­ко е страш­но ди­на­мич­но и ся­каш за ед­нок­рат­на упот­ре­ба.“Лип­с­ва му чув­с­т­во­то за об­щ­ност, ко­я­то пре­ди то­ва е усе­щал. „Ко­га­то за­поч­нах да пра­вя му­зи­ка, плат­фор­ма­та за връз­ка с фе­но­ве­те бе­ше ММ. Но не­за­ви­си­мо от про­ме­ни­те и си­ла­та на со­ци­ал­ки­те днес про­дъл­жа­вам да мис­ля, че му­зи­ка­та и ар­тис­тът са най-важ­ни. Не вяр­вам, че има пи­ар или сел­фи на све­та, ко­и­то мо­гат да спа­сят пе­сен или филм, ко­и­то не до­кос­ват.“

Днес, ко­га­то ка­то че ли ко­мер­си­ал­но­то зву­че­не и ън­дър­г­ра­ун­дът в Бъл­га­рия са по-раз­да­ле­че­ни от вся­ко­га, Ру­ши Ви­дин­ли­ев е по­ве­че ал­тер­на­ти­ва на по­пу­ляр­на­та му­зи­ка, от­кол­ко­то ней­но ли­це. „За­ра­ди ди­ги­тал­ни­те плат­фор­ми и на­чи­на, по кой­то кон­су­ми­ра­ме му­зи­ка, гра­ни­ци­те са не­яс­ни. Днес има и не­ко­мер­си­ал­на поп му­зи­ка, не­чу­ва­но пре­ди – поп бе­ше рав­но на ко­мерс. А що се от­на­ся до раз­де­ле­ни­е­то на жан­ро­ве­те в Бъл­га­рия, мис­ля, че е въп­рос на вре­ме от­но­ше­ни­е­то да се про­ме­ни. Мо­же би още дър­жим на ста­ри­те пред­с­та­ви за „ние“и „те“от не­си­гур­ност“, каз­ва той.

„Ста­ри­те пар­че­та са по-ско­ро в ни­чия зе­мя. Ня­ко­га при­над­ле­жа­ха на ши­ро­ка­та пуб­ли­ка, но по­не­же през го­ди­ни­те не под­дър­жах шу­ма око­ло тях и се­бе си ка­то из­пъл­ни­тел, кръ­гът зна­чи­тел­но се стес­ни. А но­ви­те са съз­да­де­ни, за да бъ­дат из­пъл­ня­ва­ни на жи­во. За­то­ва и не сме се на­пъ­ва­ли пре­ка­ле­но мно­го да ги про­мо­ти­ра­ме, да сни­ма­ме кли­по­ве и т.н. Ако нап­ра­вим трак с друг по­тен­ци­ал, си­ту­а­ци­я­та ще е раз­лич­на.“За не­го е важ­но един про­ект да не се про­мо­ти­ра ка­то не­що, ко­е­то не е. „Един хит се поз­на­ва още при пър­вия микс. И тряб­ва да зна­еш как­во имаш в ръ­це­те си, къ­де ти е си­ла­та. Не­ле­по е да раз­г­ла­ся­ваш не­що ка­то блок­бас­тър, при по­ло­же­ние че про­дук­ци­я­та е лоу-фай или ни­шо­ва.“

Той съ­що та­ка не виж­да ус­той­чив мо­дел, кой­то да не изис­к­ва твър­де го­ле­ми ком­п­ро­ми­си: „Ня­ма сми­съл да ин­вес­ти­раш в пес­ни, ако не се вър­не ин­вес­ти­ци­я­та. То­ва са пра­ви­ла­та на иг­ра­та и тряб­ва да на­ме­риш на­чин да се впи­шеш в нея, без да ком­п­ро­ме­ти­раш се­бе си ка­то ар­тист. Тряб­ва да на­ме­риш злат­на­та сре­да, за­що­то му­зи­ка­та не е са­мо арт, но и биз­нес. Не мо­же да си из­вън иг­ра­та и да се на­ри­чаш ар­тист са­мо за­що­то си из­вън нея.” Идея, по ко­я­то ще ра­бо­ти по­ве­че през та­зи го­ди­на, е сце­ни­чен про­ект (“не точ­но мю­зи­къл”), кой­то съ­че­та­ва текст и му­зи­ка.

Про­мя­на­та в пог­ле­да към му­зи­ка­та през го­ди­ни­те е про­во­ки­ра­на от про­мя­на­та у не­го ка­то слу­ша­тел – каз­ва, че в на­ча­ло­то е за­ли­тал по стан­дар­т­ния поп и ряд­ко е хо­дил на кон­цер­ти, до­ка­то се­га е дос­та по-от­во­рен към раз­лич­ни­те ас­пек­ти на му­зи­ка­та ка­то жан­ро­ве и пре­жи­вя­ва­не. Как­во слу­ша се­га? “Ка­то ця­ло мно­го ме­лан­хо­лич­ни не­ща”, ус­мих­ва се поч­ти ви­нов­но. “Ка­то дой­дат гос­ти вкъ­щи, се чу­дя как­во да им пус­на, че да не убия нас­т­ро­е­ни­е­то.”

В “18% си­во” Ка­ра­баш­ли­ев пи­ше: “Та­ка или ина­че ис­тин­с­ки­те про­ме­ни са не­ви­ди­ми, ос­та­на­ли­те прос­то не си зас­лу­жа­ват ли­ше­ни­я­та.” Ка­то че ли то­ва опис­ва доб­ре пъ­тя на Ру­ши, но той на­ми­ра мал­ко па­ра­ле­ли меж­ду жи­во­та си в раз­лич­ни­те стра­ни и ис­то­ри­я­та на глав­ния ге­рой. „И на мен ми е би­ло труд­но да се адап­ти­рам на ня­кои мес­та и имам наб­лю­де­ния вър­ху хо­ра, за­ря­за­ли всич­ко и из­б­ра­ли жи­вот дру­га­де. Но мо­ят слу­чай е раз­ли­чен, пъ­ту­вам от ма­лък, без те­жест­та на миг­ран­т­с­ки­те под­бу­ди. Обик­но­ве­но хо­ра­та за­ми­на­ват по ико­но­ми­чес­ки при­чи­ни. Но фил­мът не е фо­ку­си­ран око­ло та­зи те­ма­ти­ка. По-ско­ро то­зи опит е още ед­на преч­ка за ге­роя да по­рас­не.“А пред Ру­ши Ви­дин­ли­ев ка­то че ли преч­ки­те за по­рас­т­ва­не­то са все по-мал­ко.

“Пси­хо” EP е он­лайн в стрий­минг плат­фор­ми­те. “18% си­во” е по ки­на­та от 24 яну­а­ри.

 ??  ??
 ??  ??
 ??  ?? QМ­о­мент от сним­ки­те на “Цве­тът на ха­ме­ле­о­на”,с ре­жи­сьо­ра Емил Хрис­тов (в сре­да­та) и ак­тьо­ра Ле­о­нид Йов­чев | сним­ка Еле­на Нен­ко­ва R Ру­ши по вре­ме на кон­церт в „Тер­ми­нал 1“| сним­ка Ива­на Сто­ич­ко­ва
QМ­о­мент от сним­ки­те на “Цве­тът на ха­ме­ле­о­на”,с ре­жи­сьо­ра Емил Хрис­тов (в сре­да­та) и ак­тьо­ра Ле­о­нид Йов­чев | сним­ка Еле­на Нен­ко­ва R Ру­ши по вре­ме на кон­церт в „Тер­ми­нал 1“| сним­ка Ива­на Сто­ич­ко­ва

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria