Примирие, а не край на войната
Подписаната „първа фаза“на споразумението между САЩ и Китай понижава ескалацията, но проблемите остават
Според Пекин бъдещите преговори ще зависят от това как ще се приложи на практика „първата фаза“на сделката.
Подписаната „първа фаза“на споразумението между САЩ и Китай понижава ескалацията, но големите проблеми остават.
Документът няма да спре дълбоката стратегическа вражда между двете сили, която премина в конфронтация по време на управлението на Тръмп.
Липсват ясни перспективи за втория етап на преговорите, който би могъл да донесе повече сигурност за бизнеса.
П„Президентът ни накара да работим здраво върху споразумението и направихме огромна крачка напред за страната“- така американският търговски представител Робърт Лайтхайзър описа подписаната в сряда „първа фаза“на търговската сделка между САЩ и Китай. Тя понижава ескалацията след месеци на остра конфронтация, което е изгодно и за двете страни (особено за Доналд Тръмп в изборна година), но големите проблеми остават.
Вашингтон и Пекин фундаментално вървят към сблъсък. И както много анализатори подчертават, това е примирие, а не край на войната. Обобщението идва от Пол Донован, главен икономист на UBS: „Основната полза е сигналът, че търговското напрежение между САЩ и Китай е малко вероятно да се влоши през идващите месеци. Но очакванията на пазарите за „втора фаза“са ниски.“
„Повратна точка“или „ограничен компромис“
„Това е повратна точка за продължаващия през изминалите две години диспут, но е само първата стъпка в правилната посока и трябва да последват много други. Може да се разглежда като спиране на огъня в търговската война. За по-задълбочено споразумение двете страни трябва да договорят всички мита, които са въведени, и да ги намалят до нула. А това е много далече от сегашната сделка“, казва пред „Капитал“Мартин Брамл, експерт по външна търговия от германския ifo Institute.
Споразумението задължава Китай да купува с 200 млрд. долара повече американски стоки и услуги през следващите две години в замяна на ограничена отмяна на някои мита и възпиране на допълнителните наказателни мерки за неопределено време от страна на САЩ. Администрацията на Тръмп ще намали от 15% на 7.5% митата върху 120 млрд. долара китайски внос и няма да налага допълнителни мита върху китайски внос за 156 млрд. долара. Остават обаче тарифите, наложени от Тръмп върху китайски стоки за 360 млрд. долара.
Financial Times посочва, че сделката е резултат от „ограничен компромис“между Вашингтон и Пекин във време на опасения за икономиките на двете страни. „Тя носи малко китайски отстъпки спрямо ключови аспек
ти от икономическия модел на страната, който притеснява САЩ – от използването на субсидии до киберкражбите. Освен това няма да спре дълбоката стратегическа вражда между двете страни, която се засили по време на управлението на Тръмп по отношение на военните въпроси и на върховенството на технологиите от 5G до изкуствения интелект“, твърди анализ на британското издание.
„Споразумението е незадоволително, защото вдигането на допълнителните мита и малкото козметични мерки не представляват истинска и всеобхватна търговска сделка“, смята Мартин Брамл. И наистина от макроикономическа гледна точка документът едва ли ще бъде достатъчен за компаниите да рестартират инвестиционните си програми и да възобновят харченето. Очакванията са, че те ще чакат нещо по-категорично, като например „втора фаза“на споразумението. Но Вашингтон и Пекин не очертават ясни перспективи за този етап, който би могъл да донесе повече сигурност за бизнеса. Според Тръмп няма да има договорка за втората порция преговори до американските президентски избори през ноември.
„От китайска страна също искат да изчакат изхода от ноемврийския вот, защото може да се окаже, че Тръмп не е преизбран. Това остава несигурно и затова и двете страни биха искали да изчакат и да отложат преговорите за окончателния резултат“, твърди Брамл.
Партньори в търговията, врагове в геополитиката?
„Подписването на това примирие е добре дошло, но не премахва факта, че двете страни гледат една на друга по един все по-враждебен начин. Вашингтон смята икономическия възход на Пекин за заплаха за националната си сигурност. А Пекин възприема ускоряването на вътрешните иновации и развиването на алтернативни износни пазари като ключови“, посочва пред Financial Times Али Уайн, анализатор от вашингтонския институт Rand Corporation.
Китай не е потвърдил никакви подробности за „втората фаза“на сделката, а само казва, че бъдещите преговори ще зависят от това как ще се приложи на практика „първата фаза“. До този момент ръководството в Пекин се е противопоставяло на американските опити да го накарат да извърши промени в своя държавен икономически модел и сега не изглежда много по-склонно да го направи. Освен това пред Wall Street Journal Дерек Сизърс от American Enterprise Institute посочва, че ще има проблем с китайското обещание за увеличаване на покупката на промишлени стоки от САЩ с 80 млрд. долара: „Виждам как китайците не изпълняват целите си и обвиняват за това американското нежелание за износ на високотехнологични стоки.“Според експерти обещанието да се увеличи земеделският внос от САЩ с над 30 млрд. долара за две години също е неправдоподобно, тъй като това е повече от стойността на земеделските продукти, които Пекин закупува от Америка годишно.
„Тази сделка е огромно постижение за президента и икономическия му екип“, заявява американският министър на финансите Стивън Мнучин. Но той не казва нито дума за предстоящите пречки. „САЩ и Китай ще стигнат до засилване на конфронтацията относно индустриалните политики, геополитически горещи точки като Тайван и Южнокитайско море и китайските лагери за задържане на уйгури в Синцзян“, изброява Вloomberg. Това са само част от проблемите, пред които ще се изправи Тръмп и чието решение трябва да потърси, преди да може амбициозно да обобщи: „Сключихме една дяволски добра сделка.“