Жи­ви­ят език — меж­ду бля­на и ис­то­ри­я­та

Capital - - КОМЕНТАРИ & АНАЛИЗИ - Алек По­пов, пи­са­тел, член-ко­рес­пон­дент на Бъл­гар­с­ка­та ака­де­мия на на­у­ки­те

ЗЗа мен ка­то пи­са­тел, кой­то цял жи­вот се е тру­дил на ни­ва­та на ези­ка, за ко­го­то ези­кът е и ос­но­вен ин­с­т­ру­мент, и су­ро­ви­на за ра­бо­та, ни­ко­га не е има­ло съм­не­ние, че меж­ду на­у­ка­та за ези­ка и жи­ва­та прак­ти­ка съ­щес­т­ву­ва ог­ром­на раз­ли­ка. На­у­ка­та за ези­ка всъщ­ност вър­ви след ези­ка, та­ка как­то ис­то­ри­я­та и ар­хе­о­ло­ги­я­та вър­вят по стъп­ки­те на съ­би­ти­я­та, а не пред тях. И не би мог­ло да бъ­де ина­че! Съ­би­ти­я­та се пра­вят от по­ли­ти­ци, об­ле­че­ни във власт, а не от ис­то­ри­ци. Ези­ци­те се пра­вят от хо­ра­та, ко­и­то ги го­во­рят, вклю­чи­тел­но от пи­са­те­ли и жур­на­лис­ти, за ко­и­то ези­кът е по­ми­нък, но съ­що та­ка и от по­ли­ти­ци­те, за ко­и­то ези­кът е ин­с­т­ру­мент за пос­ти­га­не на оп­ре­де­ле­ни це­ли. До­ри ко­га­то ези­ко­ве­ди­те са на­то­ва­ре­ни със за­да­ча­та да ко­ди­фи­ци­рат да­ден език, те иг­ра­ят ро­ля по-ско­ро на тех­ни­чес­ки ли­ца, а ре­ал­ни­ят дви­га­тел на про­це­си­те е по­ли­ти­чес­ка­та во­ля. Ина­че ка­за­но, до­ка­то уче­ни­ят съ­би­ра, ре­гис­т­ри­ра, срав­ня­ва и ана­ли­зи­ра „ар­те­фак­ти­те на ези­ка“, тър­си връз­ки меж­ду тях, из­с­лед­ва про­це­си­те, до­ве­ли до тях­но­то въз­ник­ва­не, ези­ци­те про­дъл­жа­ват да се раз­ви­ват: му­ти­рат, ево­лю­и­рат и се раз­к­ло­ня­ват в за­ви­си­мост от ис­то­ри­чес­ка­та съд­ба на на­ро­ди­те. От ин­до­ев­ро­пейс­кия пра­е­зик про­из­ли­за ця­ла гру­па ези­ци, сред ко­и­то и прас­ла­вян­с­ки­ят, от кой­то пък е въз­ник­на­ла дру­га гру­па ези­ци, поз­на­ти ка­то сла­вян­с­ки. Ед­на от осо­бе­нос­ти­те на сла­вян­с­ка­та ези­ко­ва гру­па е, че ня­ма слу­чай, до­кол­ко­то ми е из­вес­т­но, два на­ро­да да го­во­рят един и същ език или по­не то­ва да е офи­ци­ал­но приз­на­то, не­за­ви­си­мо кол­ко дреб­ни са раз­ли­ки­те меж­ду те­зи ези­ци. Чеш­ки и сло­ваш­ки, сръб­с­ки и хър­ват­с­ки, рус­ки, бе­ло­рус­ки, ук­ра­ин­с­ки и т.н. Те­зи раз­ли­ки чес­то са на­то­ва­ре­ни със сми­съл, кой­то стра­нич­ни­ят наб­лю­да­тел не ви­на­ги раз­би­ра, но обик­но­ве­но въз­пи­та­но ува­жа­ва. При на­ро­ди­те от на­ше­то ези­ко­во се­мейс­т­во са­мос­то­я­тел­но­то по­ли­ти­чес­ко обо­со­бя­ва­не през 19-и и 20-и век ав­то­ма­тич­но во­ди и до ези­ко­во обо­со­бя­ва­не. Има дър­жа­ва, има език. Та­ка се е сло­жи­ло ис­то­ри­чес­ки, а за­що е та­ка ве­че е съв­сем от­де­лен въп­рос. Мо­же да се дъл­жи на ня­как­ва спе­ци­фич­на чер­та в ха­рак­те­ра на то­ва шум­но и мно­го­ли­ко се­мейс­т­во, на ня­как­ва осо­бе­на рев­ност, вро­де­на свад­ли­вост или ком­п­лек­си. Ст­ру­ва си да се из­с­ледв,а ако ве­че не е нап­ра­ве­но.

Ток­си­чен и без­по­ле­зен спор

По­во­дът за те­зи раз­съж­де­ния, как­то се до­се­ща­те, е пе­ри­о­дич­но прип­лам­ва­щи­ят спор за ма­ке­дон­с­кия език – ток­си­чен, без­по­ле­зен спор, в чий­то ка­пан не­от­дав­на по­пад­на до­ри БАН. Ус­по­ред­но с раз­га­ря­не­то на страс­ти­те ка­на­лът bTV comedy за­поч­на да из­лъч­ва най-по­пу­ляр­ния ко­ме­ди­ен се­ри­ал в Северна

Македония - „Прес­пав“. Ся­каш на­пук на су­ха­та ака­де­мич­на схо­лас­ти­ка, ко­я­то с го­ди­ни тро­ви от­но­ше­ни­я­та меж­ду на­ши­те тол­ко­ва близ­ки на­ро­ди. Не­ка не бъ­да раз­б­ран пог­реш­но: от­на­сям се с ува­же­ние към мне­ни­е­то на мо­и­те ко­ле­ги ези­ко­ве­ди. Са­ми­ят аз съм за­вър­шил бъл­гар­с­ка фи­ло­ло­гия и знам, че на ака­де­мич­но ни­во то­зи

раз­го­вор би мо­гъл да се над­г­ра­ди с мно­го по-слож­ни ар­гу­мен­ти. Но все пак в съ­щи­на­та си опи­ра до ре­ал­ност­та, в ко­я­то из­би­ра­ме да пре­би­ва­ва­ме. Имам пре­ки лич­ни наб­лю­де­ния от по­ле­то на жи­ва­та реч, ко­и­то мо­же би си ст­ру­ва да спо­де­ля, ма­кар и с риск да си нав­ле­ка мно­го от­ри­ца­тел­ни ко­мен­та­ри.

Един от пър­ви­те пре­во­ди на моя кни­га в чуж­би­на бе­ше тък­мо на ези­ка, кой­то ня­кои тук над­мен­но на­ри­чат „пис­ме­но-ре­ги­о­нал­на нор­ма“. За­що ня­кой ще се блъс­ка да пре­веж­да, ако ста­ва ду­ма за един и същ език? Мно­го прос­то: за­що­то с мал­ки из­к­лю­че­ния ни­кой в Македония ня­ма да раз­бе­ре кни­га, на­пи­са­на на бъл­гар­с­ки! Т.е. ще раз­бе­ре не­що, но не дос­та­тъч­но, за да мо­же да въз­п­ри­е­ме тек­с­та в пъл­но­та и да му се нас­ла­ди. Съ­що­то ва­жи и за ре­до­вия бъл­гар­с­ки чи­та­тел. Той съ­що ня­ма да по­сег­не към кни­га, на­пи­са­на на ма­ке­дон­с­ки, за­що­то ще схва­не твър­де мал­ко, не­за­ви­си­мо от ка­чес­т­ва­та на тек­с­та. Раз­би­ра се, в го­во­ри­мия език, по па­за­ри­ща­та, в ка­фе­не­та­та и ма­га­зи­ни­те та­зи ези­ко­ва ба­ри­е­ра дос­та из­тъ­ня­ва, но кол­ко­то по-слож­но ста­ва ни­во­то на ко­му­ни­ка­ция, тол­ко­ва по­ве­че не­яс­но­ти и дуп­ки в раз­би­ра­не­то из­п­лу­ват, ко­и­то изис­к­ват до­пъл­ни­тел­но изяс­ня­ва­не. На обик­но­вен език то­ва ще ре­че пре­вод. И то­зи пре­вод, кол­ко­то и аб­сур­д­но да зву­чи, по­ня­ко­га ми­на­ва през ан­г­лийс­ки – lingua franca на съв­ре­мен­ния свят. По ед­на слу­чай­ност учас­т­вам в еки­па, кой­то ве­че ня­кол­ко се­зо­на съз­да­ва се­ри­а­ла „Прес­пав“. Ос­вен че е мно­го за­ба­вен, то­ва е въл­ну­ващ ин­тер­кул­ту­рен ек­с­пе­ри­мент. На­ред с ос­нов­ния екип, със­та­вен от ма­ке­дон­с­ки про­ду­цен­ти, ав­то­ри и ак­тьо­ри, в не­го учас­т­ват и още два­ма бъл­га­ри: оби­ча­на­та ак­т­ри­са Яна Ма­ри­но­ва и сце­на­рис­т­ка­та Де­ля­на Ма­не­ва („Ми­сия Лон­дон“), а та­ка съ­що дос­та ал­бан­ци и ро­ми. Ре­ша­ва­ща ро­ля за ус­пе­ха на на­ша­та „со­ра­бот­ка“иг­рае кул­тур­на­та ни и ези­ко­ва бли­зост. В про­це­са на ко­му­ни­ка­ци­я­та оба­че яс­но из­пък­ват и раз­ли­ки­те – не са­мо ези­ко­ви, но и в раз­лич­ни ас­пек­ти на кул­ту­ра­та, на све­то­у­се­ща­не­то, мо­же би тън­ки раз­ли­ки, но съ­щес­т­ве­ни. Са­мо кой­то при­е­ме и осъз­нае те­зи раз­ли­ки, мо­же да твър­ди, че е раз­б­рал дру­гия. Ако от­ка­жем да го нап­ра­вим, ни­как­ва „со­ра­бот­ка“не би би­ла въз­мож­на и ни­как­во раз­би­ра­тел­с­т­во, не­за­ви­си­мо кол­ко сме близ­ки!

На­си­тен със свеж нез­лоб­лив ху­мор и мно­го ав­то­и­ро­ния, се­ри­а­лът ос­ми­ва сте­ре­о­ти­пи­те и кул­тур­ни­те пред­раз­съ­дъ­ци, ко­и­то са ве­чен спът­ник на вся­ка бал­кан­с­ка стра­на по пъ­тя й към член­с­т­во­то в ЕС, бле­ну­ва­ния клуб на бо­га­ти­те. Мо­же би то­ва е най-ху­ба­ви­ят по­да­рък, кой­то на­ши­те ма­ке­дон­с­ки при­я­те­ли ни пра­вят за но­ва­та го­ди­на! Шо­у­то се из­лъч­ва ес­тес­т­ве­но с бъл­гар­с­ки суб­тит­ри, без ко­и­то труд­но ще бъ­де раз­б­ра­но от ши­ро­ка­та ау­ди­то­рия. Но та­ка има­ме въз­мож­ност да усе­тим и жи­ва­та ма­ке­дон­с­ка реч, отек­ва­ща в нас с ця­ла­та бо­га­та га­ма от асо­ци­а­ции и ню­ан­си, ко­я­то близ­ки­те ду­ми съз­да­ват. Ду­ми, при­над­ле­жа­щи на ця­ло­то ни сла­вян­с­ко ези­ко­во се­мейс­т­во, но и ду­ми, спе­ци­фич­ни, чуд­но­ва­ти, при­съ­щи са­мо за яр­ко­то му бал­кан­с­ко раз­к­ло­не­ние. Ду­ми, заб­ра­ве­ни и пак на­ме­ре­ни. Сленг, ар­ха­и­ка... Ду­ми, при­е­ли раз­ли­чен сми­съл и зву­че­не в ези­ко­ва­та прак­ти­ка на от­дел­ни­те на­ро­ди, но преп­ра­ща­щи към об­щи­те ни ко­ре­ни. То­ва бо­гат­с­т­во не би­ва да до­пус­ка­ме да ни бъ­де от­не­то!

Ед­на от осо­бе­нос­ти­те на сла­вян­с­ка­та ези­ко­ва гру­па е, че ня­ма слу­чай два на­ро­да да го­во­рят един и същ език или по­не то­ва да е офи­ци­ал­но приз­на­то.

Още 100 или 1000 го­ди­ни?

Как е би­ло пре­ди 100 или 1000 го­ди­ни не се на­е­мам да твър­дя, но днес граж­да­ни­те на Северна Македония об­щу­ват на свой език, кой­то на­ри­чат ма­ке­дон­с­ки. Ние лю­без­но се опит­ва­ме да ги убе­дим, че то­ва е ди­а­лек­т­на фор­ма на бъл­гар­с­кия. Те уч­ти­во от­каз­ват да се съг­ла­сят. (Не се ис­ка да си учил пси­хо­ло­гия, за да пред­ви­диш, че ще ре­а­ги­рат имен­но та­ка!) Ние про­дъл­жа­ва­ме да ги убеж­да­ва­ме, ве­че не тол­ко­ва лю­без­но, по­ня­ко­га до­ри тро­па­ме по ма­са­та. Те дър­жат на сво­е­то. До­ко­га ще про­дъл­жа­ва то­ва? Още 100 го­ди­ни? Още 1000?

За мен по­не днес то­зи език е факт. За то­ва са се пог­ри­жи­ли и дър­жа­ва­та, но най-ве­че ма­ке­дон­с­ки­те ав­то­ри, ко­и­то са пи­са­ли и пи­шат на не­го ве­че по­ве­че от 70 го­ди­ни. Те са съз­да­ли ре­ди­ца та­лан­т­ли­ви про­из­ве­де­ния във всич­ки жан­ро­ве, ко­и­то се пре­веж­дат по цял свят, вклю­чи­тел­но и у нас. Ед­ва ли има бъл­гар­с­ки из­да­тел, кой­то би си поз­во­лил да сло­жи на ти­тул­на­та стра­ни­ца: пре­вод от пис­ме­но-ре­ги­о­нал­на­та нор­ма на Северна Македония. И ако на ня­ко­го му хрум­не да при­е­ме на­ред­ба, ко­я­то го за­дъл­жа­ва да сто­ри то­ва, прос­то ня­ма да из­да­ва кни­ги от ма­ке­дон­с­ки ав­то­ри. От своя стра­на ма­ке­дон­с­ки­те из­да­те­ли ще прес­та­нат да из­да­ват бъл­гар­с­ки ав­то­ри. Щом е „ис­то“, да си ги че­тат на бъл­гар­с­ки! Е, го­лям праз, ще ка­же ня­кой, важ­но­то е да от­с­то­им на­ци­о­нал­ния ин­те­рес. Оба­че ка­то се из­пор­тят вед­нъж от­но­ше­ни­я­та (а то­ва мо­же би е най-бър­зи­ят и ефек­ти­вен на­чин!), ка­то за­поч­нат да се про­ва­лят един след друг раз­ни съв­мес­т­ни проекти, ня­ма­щи ни­що об­що ни­то с ези­ка, ни­то с ли­те­ра­ту­ра­та, вклю­чи­тел­но и по­ма­щаб­ни биз­нес на­чи­на­ния, но та­ка съ­що и ико­но­ми­чес­ки­те и чо­веш­ки­те кон­так­ти на ежед­нев­но рав­ни­ще, ко­и­то тъ­кат не­ви­ди­ма­та съ­е­ди­ни­тел­на мре­жа меж­ду на­ши­те раз­де­ле­ни дос­ко­ро стра­ни - и то­га­ва ли ще тръ­бим, че за­щи­та­ва­ме на­ци­о­нал­ния ин­те­рес? И ко­га­то та­зи ток­сич­на ма­те­рия за­поч­не да ра­зяж­да нак­рая и соб­с­т­ве­но­то ни об­щес­т­во, да чер­тае но­ви раз­де­ли­тел­ни ли­нии – ка­то че ли до­се­гаш­ни­те са ни мал­ко! – да на­же­жа­ва страс­ти­те до сте­пен ние са­ми­те да не мо­жем да се раз­бе­рем, а да се за­ме­ря­ме с кря­съ­ци и оби­ди, пак ли ще бъ­де в име­то на на­ци­о­нал­ния ин­те­рес? Ск­ром­но­то ми мне­ние е, че та­ко­ва ра­зе­ди­не­ние ще об­с­лу­жи съв­сем дру­ги ин­те­ре­си. Го­лям праз, от­но­во ще ре­че ня­кой. Май­на­та й на Македония, ще ми­нем и без нея.

И хоп, ето ни в точ­ка ну­ла, от­къ­де­то сме тръг­на­ли! Не ис­кам то­ва да се случ­ва! Пре­ди всич­ко за­ра­ди мно­го­то при­я­тел­с­т­ва, ко­и­то днес ме свър­з­ват с хо­ра­та от дру­га­та стра­на на Де­ве ба­ир, за­що­то смя­там, че за­ед­но мо­же да пос­тиг­нем мно­го по­ве­че, от­кол­ко­то са­ми, за­що­то са­мо бъ­де­ще­то мо­же да ни да­де оно­ва, ко­е­то ми­на­ло­то без­въз­в­рат­но е по­гу­би­ло. При­я­тел­с­т­во­то включ­ва за­дъл­жи­тел­но и та­зи ба­зис­на де­мок­ра­тич­на нор­ма: за­чи­та­не на пра­во­то на са­мо­оп­ре­де­ле­ние! Ето за­що из­би­рам да се съ­об­ра­зя с ре­ал­ност­та и да не каз­вам на дру­ги­те как­ви са и на ка­къв език го­во­рят. Ре­ал­ност­та е не­ед­ноз­нач­на, крие рис­ко­ве, но пред­ла­га и ре­ди­ца въз­мож­нос­ти, ко­и­то обе­ща­ват ед­но по-доб­ро бъ­де­ще за це­ли­те Бал­ка­ни. Бъ­де­ще, за ко­е­то си ст­ру­ва да се бо­рим.

*Из­ра­зе­ни­те въз­г­ле­ди в то­зи текст са из­ця­ло лич­ни и не из­ра­зя­ват по­зи­ция ни­то на ръ­ко­вод­с­т­во­то на БАН, ни­то на ака­де­ми­я­та ка­то ця­ло.

Ка­дър от се­вер­но­ма­ке­дон­с­кия се­и­ри­ал „Прес­пав“, кой­то се из­лъч­ва по бTV с бъл­гар­с­ки суб­тит­ри, без ко­и­то труд­но ще бъ­де раз­б­ран от ши­ро­ка­та ау­ди­то­рия

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.