Capital

Ск­ри­ти­те ма­ща­би на вод­на­та кри­за

- Ав­тор Ми­ла Чер­не­ва | mila.cherneva@capital.bg

Ос­вен „Сту­де­на“още ре­ди­ца язо­ви­ри в стра­на­та са с по-ни­сък обем в срав­не­ние с пре­диш­ни го­ди­ни

Вод­ни­ят ре­жим ве­че за­ся­га око­ло 120 хил. жи­те­ли за­ра­ди су­ша, ава­рии и неп­ла­те­ни смет­ки на ВиК дру­жес­т­ва­та

За пос­лед­ни­те 30 го­ди­ни е пос­т­ро­ен са­мо един язо­вир за пи­тей­но-про­миш­ле­но снаб­дя­ва­не, за­ра­ди ко­е­то проб­ле­ми­те в сек­то­ра ще се за­дъл­бо­ча­ват

„Не е нор­мал­но в XXI век да из­пит­ва­ме не­дос­тиг и ре­жим на во­да.“То­ва са ду­ми на ре­ги­о­нал­ния зам.-ми­нис­тър Ни­ко­лай Нан­ков от сеп­тем­в­ри 2016 г. Три го­ди­ни по-къс­но той е на съ­щия пост, а Пер­ник не прос­то е на ре­жим на во­да­та, но го зап­лаш­ва пъл­но спи­ра­не на во­дос­наб­дя­ва­не­то. И то­ва не е един­с­т­ве­ни­ят град в риск. Спо­ред офи­ци­ал­ни­те дан­ни на На­ци­о­нал­ния ста­тис­ти­чес­ки ин­с­ти­тут (НСИ) през 2018 г. 1.1% от на­се­ле­ни­е­то у нас е би­ло с ре­жим на во­да­та в ня­ка­къв мо­мент, или око­ло 77 хил. ду­ши. Кли­ма­тич­ни­те про­ме­ни, уве­ли­ча­ва­щи­те се за­гу­би на во­да по ста­ри­те тръ­би и дъл­го­ве­те на ВиК опе­ра­то­ри­те - всич­ко то­ва ще доп­ри­на­ся за по­ве­че вод­ни кри­зи. Те ще имат своя ефект вър­ху биз­не­са, здра­ве­то и жи­во­та на граж­да­ни­те.

Су­хи точ­ки

До­ка­то в Пер­ник рис­кът во­да­та да из­чез­не на­пъл­но ста­ва все по-ре­а­лис­ти­чен, в Дуп­ни­ца съ­що за­поч­ват про­тес­ти за­ра­ди на­ру­ше­но­то во­дос­наб­дя­ва­не вслед­с­т­вие на на­ма­ле­но­то ни­во на во­да­та в язо­вир „Дя­ко­во“. Не­го­ви­ят обем, по­доб­но на „Сту­де­на“, е дос­та ни­сък - на­по­ло­ви­на по-мал­ко от обик­но­ве­но­то за та­зи част от го­ди­на­та. Спо­ред мес­т­ни­те жи­те­ли про­миш­ле­на­та зо­на на гра­да от два ме­се­ца е без снаб­дя­ва­не с во­да. В ра­йо­на има как­то фир­ми, ав­то­къ­щи, за­ве­де­ния и т.н., та­ка и над 50 къ­щи, в ко­и­то жи­ве­ят хо­ра. То­зи во­до­из­точ­ник снаб­дя­ва и ТЕЦ „Бо­бов дол“. От „На­по­и­тел­ни сис­те­ми“, ко­и­то сто­па­нис­ват язо­вир „Дя­ко­во“, обяс­ня­ват, че спаз­ват гра­фик, по­да­ден от МОСВ.

Дан­ни­те във въп­рос­ни­те гра­фи­ци на Ми­нис­тер­с­т­во­то на окол­на­та сре­да и во­ди­те (МОСВ) за пол­з­ва­не на во­ди­те в язо­ви­ри­те со­чат, че се­ри­оз­но на­ма­ля­ва­не на во­да­та има на още ня­кол­ко мес­та. Язо­вир „Асе­но­вец“край Сли­вен нап­ри­мер е око­ло два пъ­ти по-пра­зен се­га спря­мо яну­а­ри през пос­лед­ни­те пет го­ди­ни. Пре­ди две сед­ми­ци от MРРБ за­я­ви­ха, че там во­да­та ще стиг­не за още че­ти­ри ме­се­ца.

Ни­во­то на язо­вир „Бе­ли Ис­кър“съ­що мо­же да се ока­же рис­ко­во, по­соч­ват ек­с­пер­ти пред „Ка­пи­тал“, тъй ка­то язо­ви­рът умиш­ле­но се дър­жи по­луп­ра­зен за­ра­ди не­ре­ше­ни­те проб­ле­ми със сте­на­та. Той снаб­дя­ва се­ла­та Же­лез­ни­ца и Пла­на, квар­та­ли­те „Дра­га­лев­ци“, „Бо­я­на“и т.н., ка­то раз­че­ти­те со­чат, че ако се за­па­зи се­гаш­но­то ни­во на при­то­ка и во­до­пол­з­ва­не­то, во­да­та ще стиг­не за два ме­се­ца. За ня­кои от зо­ни­те има ва­ри­ант да се по­да­ва во­да и от язо­вир „Ис­кър“, но за цел­та ще се из­пол­з­ват пом­пи, ко­и­то ос­къ­пя­ват ус­лу­га­та.

В язо­вир „Беб­реш“край Бо­тев­г­рад съ­що има во­да за два ме­се­ца, ако не за­ва­ли обил­но в ско­ро вре­ме (виж тек­с­та на стр. 24).

Гру­би­те смет­ки по­каз­ват, че в язо­вир „Ти­ча“край Шу­мен во­да има за 6-7 ме­се­ца, по­ра­ди ко­е­то ВиК - Шу­мен и ВиК - Тър­го­ви­ще са пред­п­ри­е­ли дейс­т­вия за включ­ва­не на алтернатив­ни из­точ­ни­ци на во­да. Той е на­по­ло­ви­на пъ­лен, но от не­го все­ки ме­сец се пол­з­ват око­ло 3.5 млн. куб.м.

Въп­ре­ки пуб­ли­ка­ци­и­те в со

ци­ал­ни­те мре­жи, че „Кам­чия“край Вар­на пре­съх­ва, дан­ни­те со­чат, че в не­го има во­да за око­ло де­сет ме­се­ца, и то ако не за­ва­ли и кап­ка дъжд. То­ва оба­че не би­ва да се при­е­ма ка­то ус­по­ко­е­ние и да не се взе­мат пре­ван­тив­ни мер­ки.

Заб­ра­ве­ни­те язо­ви­ри

От сре­да­та на сеп­тем­в­ри до края на но­ем­в­ри има­ше во­ден ре­жим и в Пле­вен и Ло­веч, ко­е­то се случ­ва от го­ди­ни. Асен Ли­чев, хид­ро­лог и бивш ди­рек­тор ди­рек­ция в МОСВ, ци­ти­ра сай­та на „ВиК Ло­веч“, къ­де­то се по­соч­ва, че ре­ше­ни­е­то е пос­т­ро­я­ва­не­то на язо­вир „Чер­ни Осъм“, но „през пос­лед­ни­те три де­се­ти­ле­тия е пре­ми­на­ло през раз­лич­ни фа­зи на про­ек­ти­ра­не и стро­и­тел­с­т­во, ка­то все още не е ре­а­ли­зи­ра­но“. То­зи при­мер каз­ва всич­ко за не­мощ­та на дър­жа­ва­та, уточ­ня­ва Асен Ли­чев.

Дру­ги ек­с­пер­ти съ­що по­соч­ват ст­ро­и­тел­с­т­во­то на язо­ви­ри ка­то зна­чи­ма стъп­ка. За пос­лед­ни­те де­се­ти­ле­тия оба­че има са­мо един нов - „Плов­див­ци“. Из­г­раж­да­не­то на „Лу­да Яна“край Па­на­гю­ри­ще бук­су­ва се­ри­оз­но - тряб­ва­ше да е за­вър­шен през март 2019 г., но до мо­мен­та са из­пъл­не­ни са­мо 30% от дей­нос­ти­те. При­чи­на­та: ед­на­та фир­ма из­пъл­ни­тел е пред фа­лит, има­ло е греш­ки в про­ек­та и т.н., ка­то ня­ма ре­а­лен срок за за­вър­ш­ва­не­то на обек­та. Язо­вир „Ней­ков­ци“до Тряв­на, кой­то съ­що тряб­ва да бъ­де дос­т­ро­ен и уж е при­о­ри­тет, все още е без оси­гу­ре­но фи­нан­си­ра­не. Стой­ност­та му не­о­фи­ци­ал­но е по­не 100 млн. лв.

През ок­том­в­ри 2018 г. во­да­та в Лом и окол­ни­те се­ла спря за бли­зо сед­ми­ца за­ра­ди ава­рия в ко­ро­зи­ра­лия до­веж­дащ во­доп­ро­вод. Но амор­ти­зи­ра­ни­те тръ­би и ава­ри­и­те са не­що ре­дов­но из стра­на­та. В град Омур­таг пък во­да има са­мо по 10 ча­са

на ден, по­ка­за ре­пор­таж на NOVA. При­чи­на­та е в ло­ша­та ин­ф­рас­т­рук­ту­ра и за­гу­би­те на во­да от над 70%. Фи­нан­со­ви­те проб­ле­ми съ­що мо­гат да спрат во­да­та. Нап­ри­мер в Сли­вен то­ва се слу­чи през ав­густ 2019 г., за­що­то ВиК опе­ра­то­рът не си бе­ше пла­тил то­ка. В Куб­рат съ­що­то се слу­чи през де­кем­в­ри 2018 г.

В от­го­вор на кли­ма­та

И ако се­га има проб­лем с лип­са­та на во­да, са­мо доп­ре­ди две го­ди­ни на мно­го мес­та в стра­на­та има­ше на­вод­не­ния, при­чи­не­ни от пре­ли­ва­щи язо­ви­ри и не­по­чис­те­ни реч­ни ко­ри­та. Очак­ва­ни­я­та са те­зи край­нос­ти да се за­сил­ват.

„В ши­ри­ни­те, къ­де­то се на­ми­ра Бъл­га­рия, ще има по­мал­ко во­да, за­що­то об­ла­ци­те се дви­жат по­ве­че към по­лю­си­те. Бъл­га­рия мо­же да има сред­но по-мал­ко ва­ле­жи на го­ди­на. Има до­ка­за­тел­с­т­ва ве­че, че то­ва се случ­ва, и при­чи­на­та са кли­ма­тич­ни­те про­ме­ни“, каз­ва Чар­лз Ай­лънд, ди­рек­тор „Гло­бал­ни и на­ци­о­нал­ни ини­ци­а­ти­ви за во­да­та“в аме­ри­кан­с­ка­та ор­га­ни­за­ция World Resources Institute (WRI), пред „Ка­пи­тал“. За­су­ша­ва­не­то в ком­би­на­ция с ло­шо­то уп­рав­ле­ние на ре­сур­са е пред­пос­тав­ка за дъл­гос­роч­ни проб­ле­ми. Спо­ред Ат­ла­са на вод­ния риск на WRI в го­ля­ма част от стра­на­та, вкл. об­лас­ти­те Со­фия, Плов­див, Ста­ра За­го­ра, Кър­джа­ли и Бла­го­ев­г­рад, се очак­ва ви­сок во­ден стрес - то­ва е от­но­ше­ни­е­то меж­ду тър­се­но­то и пред­ла­га­но­то ко­ли­чес­т­во во­да. По ду­ми­те му нап­ри­мер око­ло Со­фия и Ста­ра За­го­ра се из­пол­з­ва мно­го во­да за зе­ме­де­лие, за пи­тей­ни нуж­ди в гра­до­ве­те и за ин­дус­т­ри­ал­ни нуж­ди. За­то­ва тряб­ва да се мис­ли за по-ум­ни тех­но­ло­гии и доб­ри по­ли­ти­ки, ко­и­то да ог­ра­ни­ча­ват не­ра­зум­но­то из­пол­з­ва­не.

Ст­ро­и­тел­с­т­во­то на язо­ви­ри е нуж­на мяр­ка за спра­вя­не с вод­на­та кри­за, но изис­к­ва го­ле­ми ин­вес­ти­ции.

 ??  ??
 ??  ??

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria