Capital

Де­мог­ра­фи­я­та мо­же да се ока­же още ед­на раз­де­ли­тел­на си­ла в ЕС

На­се­ле­ни­е­то на ЕС зас­та­ря­ва, ко­е­то ще на­ма­ли рас­те­жа и ще на­то­ва­ри пуб­лич­ния дълг

-

НН­а­би­ра­не­то на пер­со­нал ста­ва все по-кош­мар­но за бъл­гар­с­ки­те ше­фо­ве. От­к­ри­ва­не­то на опе­ра­тор на струг, не­за­ви­си­мо да­ли е ком­пе­тен­тен или не, от­не­ма по­ве­че от шест ме­се­ца и мо­же да се на­ло­жи ком­па­ни­я­та да по­хар­чи па­ри за аген­ция за под­бор на пер­со­нал. “По-ста­ри­те и опит­ни опе­ра­то­ри на ма­ши­ни се пен­си­о­ни­рат”, оп­лак­ва се пред The Economist Юли­ян Сте­фа­нов, кой­то уп­рав­ля­ва про­из­вод­с­т­ве­на ком­па­ния бли­зо до Со­фия, “и пре­ка­ле­но мал­ко мла­ди хо­ра имат пра­вил­ни­те уме­ния” .

Един от проб­ле­ми­те е лип­са­та на обу­че­ние. Друг проб­лем е, че ра­бот­на­та си­ла в Бъл­га­рия е на­ма­ля­ла с 6% от 2008 г. По­ра­ди про­дъл­жа­ва­ща­та ви­со­ка емиг­ра­ция и нис­ка раж­да­е­мост се очак­ва ра­бот­на­та ръ­ка да се по­ни­жи с още ед­на тре­та до 2050 г.

В ця­ла Ев­ро­па хо­ра­та жи­ве­ят по-дъл­го и раж­дат по-мал­ко де­ца. Съ­щи­те тен­ден­ции, раз­би­ра се, наб­лю­да­ва­ме и в дру­ги бо­га­ти дър­жа­ви, как­то и в мно­го раз­ви­ва­щи се. Спра­вя­не­то с тях оба­че ще бъ­де по-труд­но в Ев­ро­па за­ра­ди по­лу­о­фор­ме­ния й съ­юз, в кой­то ра­бот­ни­ци­те мо­гат да се прид­виж­ват сво­бод­но и мно­го стра­ни спо­де­лят ед­на ва­лу­та, но в кой­то лип­с­ват об­ща фис­кал­на по­ли­ти­ка или стра­те­гия за спра­вя­не със зас­та­ря­ва­не­то на на­се­ле­ни­е­то.

Ин­вес­ти­то­ри­те са доб­ре за­поз­на­ти с ев­ро­пейс­ки­те не­дос­та­тъ­ци. Кри­за­та на дър­жав­ния дълг по­ка­за, че сход­ни­те ин­ф­ла­ция и лих­ви са­ми по се­бе си не га­ран­ти­рат ус­той­чив ва­лу­тен съ­юз или ин­тег­ри­ра­на бан­ко­ва сис­те­ма. До­го­ва­ря­не­то за зап­ла­ти, ре­гу­ла­ци­и­те и дру­ги фак­то­ри съ­що тряб­ва да се сб­ли­жат, за да се спре нат­руп­ва­не­то на не­ра­вен­с­т­ва меж­ду дър­жа­ви­те от ЕС.

Не­га­тив­ни­ят по­тен­ци­ал на де­мог­ра­фи­я­та

По-не­раз­б­ран факт е, че де­мог­ра­фи­я­та съ­що има по­тен­ци­а­ла да раз­къ­са съ­ю­за. Въп­ре­ки че Ев­ро­па при­е­ма по­ве­че миг­ран­ти, от­кол­ко­то гу­би на­се­ле­ние, ООН пред­виж­да, че на­се­ле­ни­е­то на ЕС ще се свие с око­ло 5% до 2050 г. До­то­га­ва ме­ди­ан­ни­ят (сред­но­а­рит­ме­тич­ни­ят) граж­да­нин на ЕС ще бъ­де на 47 го­ди­ни, 9 го­ди­ни по-стар, от­кол­ко­то в на­ча­ло­то на ве­ка, и 4 го­ди­ни по-стар от то­зи в САЩ през 2050. През 2015 г. на все­ки чо­век над 65-го­диш­на въз­раст се па­да­ха по че­ти­ри­ма на тру­дос­по­соб­на въз­раст (т.е. ко­е­фи­ци­ент на въз­рас­то­ва за­ви­си­мост 25% - по­каз­ва съ­от­но­ше­ни­е­то меж­ду на­се­ле­ни­е­то в тру­дос­по­соб­на въз­раст и то­ва над пен­си­он­на въз­раст). До 2050 г. ко­е­фи­ци­ен­тът ще бъ­де са­мо ед­но към две; в САЩ той ще бъ­де ед­но към три.

Ня­кои дър­жа­ви ще стра­дат още по­ве­че. Очак­ва се Ис­па­ния и Ита­лия да за­гу­бят над ед­на чет­върт от ра­бот­на­та си си­ла до 2050

На­се­ле­ни­е­то в Юга и Из­то­ка се очак­ва да се сма­ли сред­но с ед­на де­се­та. За­ра­ди по-мал­ко­то ра­бот­ни­ци те­зи дър­жа­ви рис­ку­ват стаг­ни­ра­не на ико­но­ми­чес­кия рас­теж, до­ка­то в съ­що­то вре­ме раз­хо­ди­те за пен­сии и здрав­ни ус­лу­ги ще про­дъл­жат да уве­ли­ча­ват пуб­лич­ния дълг.

28-те член­ки на ЕС спа­дат към три по­ши­ро­ки гру­пи. С из­к­лю­че­ние на Гер­ма­ния же­ни­те в се­вер­ни­те и за­пад­ни­те ев­ро­пейс­ки дър­жа­ви по прин­цип раж­дат по­ве­че де­ца от сред­но­то за ЕС. Въп­ре­ки че раж­да­е­мост­та и там е под не­об­хо­ди­мия за ус­той­чив брой на на­се­ле­ни­е­то ко­е­фи­ци­ент от 2.1, ви­со­ка­та миг­ра­ция към те­зи дър­жа­ви оз­на­ча­ва, че на­се­ле­ни­е­то им все пак е на­рас­на­ло.

Дър­жа­ви­те от Юж­на Ев­ро­па, вто­ра­та гру­па, са се сма­ли­ли и стаг­ни­ра­ли. Раж­да­е­мост­та е по-нис­ка; в ня­кои дър­жа­ви емиг­ран­ти­те над­ви­ша­ват броя на имиг­ран­ти­те от 2010 г. на­сам. Ита­лия е ем­б­ле­ма­ти­чен при­мер за то­ва. По-ста­ри­те ита­ли­ан­ци се от­тег­лят от ра­бо­та мно­го пре­ди да дос­тиг­нат до пен­си­он­на въз­раст, а от дру­га стра­на, не­об­хо­ди­мост­та от гри­жи за де­ца­та оз­на­ча­ва, че мно­го же­ни ни­ко­га не се връ­щат на ра­бо­та, след ка­то ро­дят. Са­мо по­ло­ви­на­та от те­зи, ко­и­то на­вър­шат 50, са още на ра­бо­та. Ако те­зи нис­ки ни­ва на за­е­тост се за­па­зят, до­ка­то Ита­лия про­дъл­жа­ва да ста­рее, през 2050 г. ще има по­ве­че ита­ли­ан­ци над 50 го­ди­ни, ко­и­то са из­вън ра­бот­на­та си­ла, от­кол­ко­то са ра­бот­ни­ци­те от всич­ки въз­рас­ти, по­соч­ва за The Economist Сте­фа­но Скар­пе­та от ба­зи­ра­ния в Па­риж ОЕСР.

На­се­ле­ни­е­то в стра­ни­те от Цен­т­рал­на и Из­точ­на Ев­ро­па, тре­та­та гру­па, ве­че на­ма­ля­ва бър­зо за­ра­ди емиг­ра­ци­я­та. Око­ло 2.5 млн. ру­мън­ци в тру­дос­по­соб­на въз­раст, или ед­на пе­та от на­се­ле­ни­е­то на дър­жа­ва­та, жи­ве­ят в дру­ги стра­ни от ЕС. В те­зи дър­жа­ви съ­що та­ка има и срав­ни­тел­но нис­ки ни­ва на учас­тие в ико­но­ми­ка­та от стра­на на по-ста­ри­те и от же­ни­те (бал­тийс­ки­те стра­ни, ко­и­то се стре­мят да ко­пи­рат се­вер­ни­те дър­жа­ви, са из­к­лю­че­ние). Пол­ша и Ун­га­рия пред­ла­гат фи­нан­со­ви сти­му­ли за раж­да­не­то на де­ца, но про­уч­ва­ни­я­та по­каз­ват, че то­зи тип мер­ки про­ра­бот­ват ряд­ко.

По-го­ле­ми ико­но­ми­чес­ки раз­ли­чия

Те­зи де­мог­раф­с­ки проб­ле­ми вло­ша­ват ико­но­ми­чес­ки­те раз­ли­ки. Юж­ни­те стра­ни за­поч­ват от ло­ша по­зи­ция - про­из­во­ди­тел­ност­та е нис­ка, а с на­ма­ля­ва­не­то на броя ра­бо­те­щи рас­те­жът ще се от­с­ла­би. Брут­ни­ят им дър­жа­вен дълг ве­че е ви­сок - в Ита­лия е над 130% от БВП и рис­ку­ва да се уве­ли­чи още по­ве­че. Ед­нак­ва­та за всич­ки чле­ну­ва­щи в ев­ро­зо­на­та мо­не­тар­на по­ли­ти­ка мо­же да ста­не по-мал­ко умес­т­на с уве­ли­ча­ва­щи­те се раз­ли­ки в по­тен­ци­ал­ния рас­теж на стра­ни­те член­ки.

По­ве­че­то цен­т­рал­ни и из­точ­ни дър­жа­ви са из­вън ва­лут­ния съ­юз. Но тук съ­що има нап­ре­же­ние. Член­с­т­во­то в ЕС обе­ща бър­зо на­вак­с­ва­не до ни­ва­та на до­хо­ди в За­пад­на Ев­ро­па. Спо­ред Меж­ду­на­род­ния ва­лу­тен фонд оба­че го­диш­ни­ят ръст на БВП на чо­век от на­се­ле­ни­е­то ще бъ­де до 1 про­цен­тен пункт по-ни­сък за­ра­ди де­мог­раф­с­ки­те проб­ле­ми, ко­е­то до­пъл­ни­тел­но ще за­ба­ви до­гон­ва­не­то. Мно­го от срав­ни­тел­но но­ви­те член­ки на ЕС в на­ча­ло­то бя­ха ен­ту­си­а­зи­ра­ни за сво­бод­но­то прид­виж­ва­не, но то­ва от­но­ше­ние ох­лад­ня­ва, след ка­то из­гу­би­ха хо­ра в тру­дос­по­соб­на въз­раст, емиг­ри­ра­ли към ев­ро­пейс­кия Се­вер и За­пад. Хър­ва­тия, ко­я­то за­гу­би 5% от на­се­ле­ни­е­то в три­те го­ди­ни, след ка­то се при­съ­е­ди­ни към ЕС през 2013 г., ис­ка съ­ю­зът да об­съ­ди на­чи­ни за спра­вя­не с на­ма­ля­ва­не­то на на­се­ле­ни­е­то.

Точ­но как­то в САЩ ра­бот­ни­ци­те в ЕС миг­ри­рат към по-ди­на­мич­ни гра­до­ве и ре­ги­о­ни. Из­с­лед­ва­ния на Цен­тъ­ра за ев­ро­пейс­ки ре­фор­ми (CER) со­чат, че на­се­ле­ни­е­то в по-мал­ко раз­ви­ти ра­йо­ни обик­но­ве­но е по-ста­ро и по-мал­ко про­дук­тив­но. Ев­ро­пейс­ки­ят съ­юз има ко­хе­зи­он­на прог­ра­ма, но тя е мал­ка и по-зле под­гот­ве­на от на­ци­о­нал­ни­те бю­дже­ти за пре­раз­п­ре­де­ле­ние от по­бе­ди­те­ли към гу­бе­щи.

Ев­ро­па се нуж­дае от съг­ла­су­ва­ни по­ли­ти­ки, ако ис­ка да си ос­та­не обе­ди­не­на, до­ка­то ста­рее. По-ста­ри­те хо­ра и же­ни­те, там, къ­де­то има по-нис­ки ни­ва на за­е­тост, тряб­ва да бъ­дат на­сър­ча­ва­ни да ра­бо­тят. Ако ве­ро­ят­ност­та ита­ли­ан­с­ки­те же­ни да ра­бо­тят бе­ше съ­ща­та ка­то гер­ман­с­ки­те, ра­бот­на­та си­ла на Ита­лия би би­ла с 14% по-го­ля­ма. До­гон­ва­не­то на ни­ва­та на за­е­тост при ста­ри­те хо­ра би до­ба­ви­ло още 5%.

Ако съ­дим по Фран­ция, пре­дос­та­вя­не­то на ев­ти­ни гри­жи за де­ца на­сър­ча­ва же­ни­те да ра­бо­тят и уве­ли­ча­ва ни­ва­та на раж­да­е­мост, смя­та Скар­пе­та. Ра­бот­ни­ци­те мо­же да бъ­дат по-доб­ре обу­че­ни, а ав­то­ма­ти­за­ци­я­та да до­пъл­ва тру­да им. По­доб­ря­ва­не­то на об­ра­зо­ва­ни­е­то и ин­вес­ти­ци­и­те в ин­ф­рас­т­рук­ту­ра мо­гат да уве­ли­чат прог.

Не­об­хо­ди­ми са ре­фор­ми на пен­си­он­ни­те сис­те­ми, но и оси­гу­ря­ва­не на по-доб­ри ус­ло­вия на жи­вот и ра­бо­та за тру­дос­по­соб­ни­те.

дук­тив­ност­та. Пра­ви­тел­с­т­ва­та мо­гат да под­дър­жат пен­си­он­на­та въз­раст, та­ка че по-доб­ре да от­го­ва­ря на уве­ли­ча­ва­ща­та се про­дъл­жи­тел­ност на жи­во­та. Всич­ки те­зи по­ли­ти­ки съ­що та­ка би­ха прив­лек­ли до­пъл­ни­те­лен брой имиг­ран­ти, как­то и би­ха убе­ди­ли по­ве­че по­тен­ци­ал­ни емиг­ран­ти да ос­та­нат.

До то­зи мо­мент се­вер­ни­те дър­жа­ви са свър­ши­ли най-мно­го ра­бо­та. Гер­ма­ния е дейс­т­ва­ла ре­ши­тел­но в на­ча­ло­то на ве­ка, смя­та Ак­сел Бьорш-Су­пан от Мюн­хен­с­кия цен­тър за ико­но­ми­ка­та на ста­ре­е­не­то. Ре­фор­ми­те в дър­жав­но­то пен­си­он­но оси­гу­ря­ва­не са свър­за­ли внос­ки­те и пен­си­и­те с ко­е­фи­ци­ен­та на въз­рас­то­ва за­ви­си­мост. От­час­ти за­ра­ди на­рас­т­ва­не на пен­си­он­на­та въз­раст ни­ва­та на за­е­тост при по-ста­ри­те хо­ра, осо­бе­но же­ни­те, са се по­ви­ши­ли ряз­ко. През 2000 г. де­лът от по-ста­ри хо­ра в ра­бот­на­та си­ла е бил съв­сем мал­ко по­ви­сок от то­зи в Ис­па­ния и Гър­ция. Се­га за­е­тост­та на по-ста­ри­те хо­ра в Гер­ма­ния е тре­та­та най-ви­со­ка в ЕС.

Из­вър­ш­ва­не­то и за­паз­ва­не­то на ре­фор­ми­те оба­че се оказ­ва слож­но. Ве­че ми­на­ли ре­фор­ми се от­ме­нят. По-ви­со­ка­та пен­си­он­на въз­раст, въ­ве­де­на в Ита­лия през 2011 г., бе­ше час­тич­но от­ме­не­на ми­на­ла­та го­ди­на. Съ­що­то се слу­чи с по­доб­ни мер­ки в Пол­ша и до­ри в Гер­ма­ния. Стач­ки­те във Фран­ция сре­щу прес­т­рук­ту­ри­ра­не на пен­си­он­на­та сис­те­ма ве­че про­дъл­жа­ват вто­ри ме­сец (пра­ви­тел­с­т­во­то се при­ну­ди да от­тег­ли вре­мен­но пред­ло­же­ни­е­то за уве­ли­ча­ва­не на пен­си­он­на­та въз­раст – бел. ред.). Про­ме­ни­те в пен­си­и­те са тол­ко­ва не­по­пу­ляр­ни в юж­ни­те стра­ни, за­що­то це­ли се­мейс­т­ва чес­то жи­ве­ят от тях, каз­ва пред The Economist Чин­ция Ал­чи­ди от Цен­тъ­ра за изу­ча­ва­не на ев­ро­пейс­ки по­ли­ти­ки (CEPS), тинк-танк в Брюк­сел.

Не­об­хо­ди­ми­те ре­фор­ми се прос­ти­рат да­леч из­вън оче­вид­ни­те връз­ки със зас­та­ря­ва­не­то на на­се­ле­ни­е­то. Ана­лиз на Ев­ро­пейс­ка­та бан­ка за въз­с­та­но­вя­ва­не и раз­ви­тие нап­ри­мер от­к­ри­ва, че ов­ла­дя­ва­не­то на ко­руп­ци­я­та и ук­реп­ва­не­то на ин­с­ти­ту­ци­и­те в по-зле уп­рав­ля­ва­ни дър­жа­ви мо­же да убе­ди по­тен­ци­ал­ни­те емиг­ран­ти да си ос­та­нат вкъ­щи. Мо­би­ли­за­ци­я­та за ре­ши­те­лен от­го­вор на про­ме­ня­ща­та се де­мог­ра­фия на кон­ти­нен­та ня­ма да е лес­на. Но са­мо­то оце­ля­ва­не на ЕС мо­же да за­ви­си от то­ва.

Тай­ван е осе­ян с изос­та­ве­ни бун­ке­ри, по­ве­че­то от ко­и­то са пос­т­ро­е­ни пре­ди по­ве­че от 70 го­ди­ни ка­то мяр­ка сре­щу пос­то­ян­на­та зап­ла­ха от ки­тайс­ка ин­ва­зия. Ки­тай и до днес смя­та Тай­ван за своя те­ри­то­рия, но бун­ке­ри­те ве­че са пре­ка­ле­но ос­та­ре­ли мо­рал­но и фи­зи­чес­ки, за да имат как­ва­то и да би­ло от­б­ра­ни­тел­на стой­ност.

Мно­го от ста­ри­те во­ен­ни ус­та­нов­ки все пак на­ми­рат нов жи­вот, чес­то ка­то фер­мер­с­ки скла­до­ве. Дру­ги, об­рас­ли с рас­ти­тел­ност, се сли­ват с пей­за­жа по пар­ко­ве­те, а ня­кои се пре­раж­дат в яр­ки ка­те­руш­ки по дет­с­ки­те пло­щад­ки. Без­по­лез­ни­те ве­че фор­ти­фи­ка­ции по пла­жо­ве­те пък на­би­рат по­пу­ляр­ност сред ту­рис­ти­те в Instagram.

 ??  ??
 ??  ??
 ??  ??
 ??  ??
 ??  ??
 ??  ??
 ?? Reuters ??
Reuters
 ??  ??

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria