Capital

Пос­лед­ни­ят чо­век на General Electric

Мо­же ли новият ръ­ко­во­ди­тел на Boeing Дей­вид Кал­хун да спа­си ре­пу­та­ци­я­та как­то на Boeing, та­ка и на нас­тав­ни­ка си Джак Уелч

-

Мо­же ли новият ръ­ко­во­ди­тел на Boeing Дей­вид Кал­хун да спа­си ре­пу­та­ци­я­та на нас­тав­ни­ка си Джак Уелч

Ако ня­кой се съм­ня­ва, че Дей­вид Кал­хун, кой­то ста­на новият шеф на Boeing на 13 яну­а­ри, по­е­ма ед­на от найт­руд­ни­те по­зи­ции в све­та, да по­мис­ли от­но­во. На 8 яну­а­ри ком­па­ни­я­та се из­п­ра­ви пред но­ва тра­ге­дия – смърт­та на 176 ду­ши на бор­да на път­ни­чес­кия са­мо­лет Boeing 737-800, кой­то ле­те­ше за Ук­рай­на и ка­тас­т­ро­фи­ра мал­ко след из­ли­та­не­то си от ле­ти­ще­то в Те­хе­ран. Мо­де­лът е раз­ли­чен от са­мо­ле­ти­те 737 MAX, ко­и­то пад­на­ха при две въз­душ­ни ка­тас­т­ро­фи съ­от­вет­но през ок­том­в­ри 2018 г. и март 2019 г. и при ко­и­то за­ги­на­ха 346 ду­ши, из­п­ра­щай­ки Boeing в кри­зис­но със­то­я­ние. Нас­то­я­щи­ят ин­ци­дент, кой­то се случ­ва на фо­на на от­к­ри­та­та враж­деб­ност меж­ду САЩ и Иран (след пуб­ли­ку­ва­не­то на ста­ти­я­та Иран приз­на, че по пог­реш­ка е сва­лил са­мо­ле­та с ра­ке­та - бел. ред.), ще се пре­вър­не в по­ред­но­то гла­во­бо­лие за но­вия гла­вен из­пъл­ни­те­лен ди­рек­тор, кой­то се бо­ри за „спа­ся­ва­не­то на ко­жа­та“на най-го­ля­ма­та ае­ро­кос­ми­чес­ка ком­па­ния в све­та.

За къс­мет оба­че Кал­хун е „чо­век на GE” – пос­лед­ни­ят от по­ре­ди­ца­та ръ­ко­во­ди­те­ли (всич­ки­те са мъ­же), обу­че­ни от ле­ген­дар­ния Джак Уелч. През де­се­ти­ле­ти­я­та след сли­за­не­то на пос­лед­ния от ли­дер­с­ко­то мяс­то в General Electric през 2001 г. не­го­ви­те уче­ни­ци се за­дър­жа­ха на ви­со­ки по­зи­ции в аме­ри­кан­с­кия кор­по­ра­ти­вен пей­заж. Джеф Имелт нас­ле­ди Уелч в ин­дус­т­ри­ал­ния кон­г­ло­ме­рат, а ос­та­на­ли­те ста­на­ха ръ­ко­во­ди­те­ли на го­ле­ми аме­ри­кан­с­ки и чуж­дес­т­ран­ни ком­па­нии ка­то 3M, Chrysler, Home Depot, Honeywell и швей­цар­с­ка

та ABB. Ве­те­ра­ни­те от GE оба­че ни­къ­де не са има­ли та­ко­ва въз­дейс­т­вие, как­во­то в Boeing, кой­то от мо­мен­та на сли­ва­не с McDonnell Douglas през 1997 г. се е уп­рав­ля­вал поч­ти пос­то­ян­но от про­те­же­та на Уелч.

С ня­кол­ко из­к­лю­че­ния оба­че, сред ко­и­то ве­ро­ят­но и Кал­хун, Уелч нас­тав­ля­ва­ше дъл­га по­ре­ди­ца от не­у­дач­ни­ци, в то­ва чис­ло и Имелт. То­зи факт се до­ба­вя към пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва­та пред Кал­хун, за­що­то до­ри в Boeing GE е за­поч­на­ла да гу­би бля­съ­ка си. Всъщ­ност не­ща­та ес­ка­ли­рат до­тол­ко­ва, че ня­кои об­ви­ня­ват уп­рав­лен­с­кия стил на GE за ка­тас­т­ро­фи­те със 737 MAX, тъй ка­то сли­ва­не­то с McDonnell Douglas мар­ки­ра края на дъл­гия пе­ри­од на гос­под­с­т­во­то на ин­же­не­ри­те в Boeing.

Кал­хун ще тряб­ва да се сб­лъс­ка с те­зи кри­ти­ки, но не и пре­ди да се спра­ви с не­пос­ред­с­т­ве­на­та за­да­ча да уп­рав­ля­ва раз­ви­ти­е­то на слу­чая с иран­с­ка­та ка­тас­т­ро­фа. След то­ва пре­об­ла­да­ващ при­о­ри­тет ще бъ­де спа­ся­ва­не­то на Boeing, ка­то ре­гу­ла­то­ри­те, еки­па­жи­те, път­ни­ци­те и ави­о­ком­па­ни­и­те тряб­ва да бъ­дат уве­ре­ни, че соф­ту­ер­на­та греш­ка, до­ве­ла до за­зе­мя­ва­не­то на 737 MAX, е от­с­т­ра­не­на и са­мо­ле­тът е бе­зо­па­сен за ле­те­не. Ед­ва то­га­ва Кал­хун ще мо­же да на­со­чи Boeing по един по-ам­би­ци­о­зен път.

То­ва оба­че ще бъ­де труд­но. Кал­хун е в уп­рав­лен­с­кия борд на Boeing в про­дъл­же­ние на де­се­ти­ле­тие и е съ­щес­т­ве­но пов­ли­ян от кул­ту­ра­та на General Electric. Ако той ус­пее да се за­дър­жи на пос­та, ще се пре­вър­не в ря­дък при­мер за ка­дър на GE, кой­то най-нак­рая ус­пя­ва да дос­тиг­не, а и да се за­дър­жи на вър­ха.

Ре­пу­та­ци­я­та от епо­ха­та „Уелч“се кре­пи на три стъл­ба. Пър­ви­ят е ви­со­ко­тес­тос­те­ро­но­ви­ят стил на уп­рав­ле­ние, кой­то на­по­до­бя­ва то­зи на ме­на­жи­ра­не­то на спор­тен от­бор. Уелч е съ­ав­тор на кни­га със заг­ла­ви­е­то „Да пе­че­лиш“. Съ­щев­ре­мен­но Кал­хун, кой­то се при­съ­е­ди­ня­ва към GE през 1979 г. и на­пус­ка през 2006 г., съ­що има кни­га - „Как ком­па­ни­и­те пе­че­лят“. Сход­с­т­во­то е лес­но до­ло­ви­мо.

Вто­ри­ят стълб е след­с­т­вие от пър­вия и ра­бо­ти на прин­ци­па „кла­си­рай и от­с­т­ра­ни“. Гу­бе­щи­те, не­за­ви­си­мо да­ли са слу­жи­те­ли, ръ­ко­во­ди­те­ли или под­чи­не­ни биз­нес еди­ни­ци, би­ват без­ми­лос­т­но от­с­т­ра­ня­ва­ни. През 2017 г. Кал­хун одоб­ри­тел­но опи­са кор­по­ра­тив­на­та кул­ту­ра, фор­ми­ра­на по вре­ме на уп­рав­ле­ни­е­то на Уелч по след­ния на­чин: „Пра­ве­те не­ща­та по-доб­ре все­ки след­ващ път или ве­ро­ят­но ня­ма да оце­ле­е­те до след­ва­щия ден.“

Тре­ти­ят стълб се ос­но­ва­ва на раз­би­ра­не­то за дис­цип­ли­ни­ран фо­кус вър­ху уве­ли­ча­ва­не на въз­в­ра­ща­е­мост­та, а не вър­ху про­бив­ни­те ино­ва­ции. Уелч, ма­кар и под­по­мог­нат от бър­зо рас­тя­щия фон­дов па­зар, се от­ли­чи имен­но с то­ва, до­ка­то уп­рав­ля­ва­ше GE. Съ­що­то нап­ра­ви и Дей­вид Кот, ве­те­ран

от ин­дус­т­ри­ал­ния кон­г­ло­ме­рат, кой­то ръ­ко­во­де­ше Honeywell от 2002 до 2017 г. Урав­не­ни­е­то на Шум­пе­тер ка­то ця­ло по­каз­ва, че бив­ши­те кад­ри на GE са по­доб­ри­ли мар­жо­ве­те и са раз­да­ли по­ве­че па­ри на ак­ци­о­не­ри­те, ма­кар, от дру­га стра­на, да е от­че­тен спад на ин­вес­ти­ци­и­те в де­вет аме­ри­кан­с­ки ком­па­нии, ко­и­то са ръ­ко­во­ди­ли на ня­ка­къв етап от 2000 г. до­се­га. Ка­то ос­та­вим нас­т­ра­на ус­пе­ха на Кот в Honeywell, пред­с­та­вя­не­то им спря­мо по-ши­ро­кия бор­сов па­зар оба­че e по-ско­ро пос­ред­с­т­ве­но. Към то­ва мо­же да се до­ба­ви и уп­рав­ле­ни­е­то на Имелт, чий­то 16-го­ди­шен ман­дат ос­та­ви General Electric „на ко­ле­не“. Пред­с­та­вя­не­то на Кал­хун е пот­руд­но да се оце­ни, тъй ка­то през го­ди­ни­те от 2006 до 2013 г. той е ръ­ко­во­дил Nielsen, ко­я­то е не­пуб­лич­на ком­па­ния, а след то­ва се при­съ­е­ди­ня­ва към ин­вес­ти­ци­он­ния фонд Blackstone.

Но­ва­та му ро­ля в Boeing е пос­лед­ни­ят шанс да се ре­а­би­ли­ти­ра об­ра­зът на по­ко­ле­ни­е­то кад­ри на GE, обу­че­ни от Уелч. Ня­кол­ко от тях се опи­та­ха и в край­на смет­ка се про­ва­ли­ха. След сли­ва­не­то с McDonnell Douglas ръ­ко­во­ди­те­лят на ком­па­ни­я­та Ха­ри Сто­ун­ши­пър, кой­то съ­що е бивш ка­дър на GE, ръ­ко­во­ди Boeing през пе­ри­о­да 2003-2005 г. През след­ва­що­то де­се­ти­ле­тие гру­па­та бе­ше уп­рав­ля­ва­на от Джим Мак­нър­ни, кой­то от­но­во е ра­бо­тил в GE. През 2016 г. Ке­вин Ма­ка­лис­тър, по­ред­ни­ят чо­век от ин­дус­т­ри­ал­ния кон­г­ло­ме­рат, ста­на ръ­ко­во­ди­тел на от­де­ла за тър­гов­с­ки са­мо­ле­ти на Boeing, до­ка­то не бе­ше сва­лен през ок­том­в­ри. Той по­доб­но на Кал­хун и Мак­нър­ни е ръ­ко­во­дил ави­а­ци­он­ния биз­нес на GE, кой­то е най-го­ле­ми­ят дос­тав­чик на дви­га­те­ли за Boeing.

Те­зи мъ­же до­не­со­ха със се­бе си и цен­нос­ти­те на GE. По пред­ло­же­ние на Уелч през 2001 г. Boeing пре­мес­т­ва цен­т­ра­ла­та си от Си­а­тъл в Чи­ка­го, ка­то съз­да­ва дис­тан­ция меж­ду ме­ни­джъ­ри­те и ин­же­не­ри­те. Как­то Сто­ун­ши­пър каз­ва през 2004 г.: „Ко­га­то ре­ших да про­ме­ня кул­ту­ра­та на Boeing, на­ме­ре­ни­е­то ми бе­ше ком­па­ни­я­та да опе­ри­ра ка­то биз­нес, а не ка­то го­ля­ма ин­же­нер­на фир­ма.“Ак­ци­о­не­ри­те ха­ре­са­ха то­зи ход. Спо­ред Ри­чард Аба­лу­фия от спе­ци­а­ли­зи­ра­на­та кон­сул­тан­т­с­ка ком­па­ния Teal Group през пет­на­де­сет­те го­ди­ни от­то­га­ва до­се­га са вър­на­ти над 78 мл­рд. до­ла­ра на ак­ци­о­не­ри­те, ко­е­то е нап­ра­ви­ло чу­де­са за ак­ци­и­те на Boeing. Меж­дув­ре­мен­но оба­че при­но­сът на ин­же­не­ри­те в про­це­са на взи­ма­не на ре­ше­ния се е из­гу­бил, ко­е­то мо­же би е доп­ри­нес­ло за тра­гич­ни­те не­дос­та­тъ­ци на 737 MAX. „Се­ме­на­та на ка­тас­т­ро­фи­те с мо­де­ли­те бя­ха за­са­де­ни пре­ди го­ди­ни“, ко­мен­ти­ра той.

Без­сън­ни в Си­а­тъл

Връ­ща­не­то на кон­т­ро­ла над Boeing в ръ­це­те на Си­а­тъл оба­че не е га­ран­ция за ус­пех. Пос­лед­ни­ят гла­вен из­пъл­ни­те­лен ди­рек­тор на ком­па­ни­я­та Де­нис Мю­лън­бърг, за чи­е­то от­с­т­ра­ня­ва­не по­ра­ди ло­шия му от­го­вор на кри­за­та съ­дейс­т­ва Кал­хун, всъщ­ност е ин­же­нер. Но­во­из­б­ра­ни­ят гла­вен из­пъл­ни­те­лен ди­рек­тор тряб­ва да за­поч­не ос­но­вен прег­лед на фир­ме­на­та кул­ту­ра от­го­ре на­до­лу. Как­то каз­ва Май­къл Узе­ем от Wharton School във Фи­ла­дел­фия, кой­то е дъл­го­го­ди­шен наб­лю­да­тел на GE, „биз­не­сът е мно­го по-сло­жен, от­кол­ко­то по вре­ме­то на Уелч – ве­ри­ги­те за дос­тав­ки и кли­ен­ти­те са по це­лия свят, а тех­но­ло­ги­я­та е бук­вал­но във всич­ко“. Но пре­ди ле­ген­да­та за кад­ри­те на GE да ос­та­не в ис­то­ри­я­та, той ще тряб­ва да се из­п­ра­ви пред най-теж­ко­то си пре­диз­ви­ка­тел­с­т­во до­се­га.

е новият мениджър „Чо­веш­ки ре­сур­си“на „Бер-Хел­ла тер­мо­кон­т­рол“(BHTC) в Бъл­га­рия. Гер­ман­с­ка­та ком­па­ния е сред во­де­щи­те про­из­во­ди­те­ли в све­та на кли­ма­тич­ни сис­те­ми и тер­мо­уп­рав­ле­ние в ав­то­мо­бил­на­та ин­дус­т­рия. Крап­чан­с­ка ще от­го­ва­ря за обу­чи­тел­ни­те прог­ра­ми на ком­па­ни­я­та, как­то и за раз­ши­ря­ва­не­то на раз­вой­ния цен­тър в Бъл­га­рия. За­вър­ши­ла е „Меж­ду­на­род­ни ико­но­ми­чес­ки от­но­ше­ния“в Уни­вер­си­те­та за на­ци­о­нал­но и све­тов­но сто­пан­с­т­во и е със сте­пен Master of Business Administra­tion от Аме­ри­кан­с­кия уни­вер­си­тет в Бъл­га­рия.

 ??  ??
 ?? Reuters | ?? Дей­вид Кал­хун е из­п­ра­вен пред мно­жес­т­во пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва boeing, ка­то най-на­ле­жа­що е спра­вя­не­то с кри­за­та със са­мо­ле­та в Иран
Reuters | Дей­вид Кал­хун е из­п­ра­вен пред мно­жес­т­во пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва boeing, ка­то най-на­ле­жа­що е спра­вя­не­то с кри­за­та със са­мо­ле­та в Иран
 ??  ??
 ??  ??

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria