Бомба със закъснител

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

П

Първият официален #MeToo филм (Bombshell) е провокативно забавен, без това да накърнява каузата му. По действителния случай с уволнението за сексуален тормоз на Роджър Ейлс (Roger Ailes), всемогъщият СЕО на кабелната мрежа Fox News. Времето е 2015–2016 г., Тръмп е само кандидат за президент, но присъства с архивни кадри и роля в сюжета.

Историята е разказана през три жени, три варианта на отношение и реакция към централния проблем в различна възраст. И трите актриси са великолепни. Никол Кидман е водещата на сутрешно шоу Гретхен Карлсон (Gretchen Carlson), познала натиска като млада, сега тормозена заради възрастта й. Заведеното лично дело срещу Ейлс (добродушно зловещ Джон Литгоу) е възмездието. Въпросът е ще се осмели ли друга да я последва.

Централната нишка е на Чарлийз Терон като Мегън Кели (Megyn Kelly), звездната водеща на канала. Тя модерира дебата между републиканските кандидати, поставя Тръмп натясно с въпрос за отношението му към жените. Той я залива с лични обиди в туитър, това рефлектира горчиво в семейството й. Проговарянето на Кели е решаващо за сриването на любителя на женски крака и сексуслугите от „лоялност“. Но тя има и най-много какво да губи.

Механизмът на подчинението, срамът и изгарящото мълчание после се случват през Марго Роби, събирателен образ на момичетата, преминали „програмата за израстване“на Ейлс. Нейната драма е изгаряща и нагледна, не оставя равнодушни. Изборът е между амбицията и достойнството.

Сценарият (Чарлз Рандолф, с „Оскар“за The Big Short) е новаторски, с директно обръщане към зрителя. Гид е персонажът на Терон, камерата я следва по етажите на консервативната цитадела, лостовете на властта и механизмите на бъдещия тормоз лъсват. От ежедневната му фриволност до човешките поражения накрая. Още от същото: „Вице“.