Capital

Фред Ру­у­ни, „Ба­ща на прав­ни­те ин­ку­ба­то­ри“

- Фред Ру­у­ни, „Ба­ща на прав­ни­те ин­ку­ба­то­ри“

ВВ ед­на ста­тия на „Фор­бс” аме­ри­кан­с­ки­ят ад­во­кат Фред Ру­у­ни е на­ре­чен ан­гел, из­лъч­ващ бла­го­род­с­т­во и ус­по­ко­е­ние. През 2013 г. American Bar Associatio­n (Аме­ри­кан­с­ка­та ад­во­кат­с­ка асо­ци­а­ция) го обя­вя­ва за “ба­ща­та на прав­ни­те ин­ку­ба­то­ри”. Сти­пен­ди­ан­тът на Fulbright Фред Ру­у­ни е съз­да­тел на мо­де­ла на прав­ни­те ин­ку­ба­то­ри в САЩ през 2007 г., къ­де­то до мо­мен­та са от­к­ри­ти 70 прав­ни ин­ку­ба­то­ра. Пред 2013 г. един пра­вен ин­ку­ба­тор е от­к­рит в До­ми­ни­кан­с­ка­та ре­пуб­ли­ка с фо­кус на­си­ли­е­то над же­ни­те, пос­ле – и един в Па­кис­тан, на­со­чен към ико­но­ми­чес­ка­та и со­ци­ал­на­та нес­п­ра­вед­ли­вост. Най-об­що иде­я­та за прав­ния ин­ку­ба­тор се със­тои в съз­да­ва­не­то на ед­но об­що про­фе­си­о­нал­но прос­т­ран­с­т­во, къ­де­то в рам­ки­те на го­ди­на и по­ло­ви­на мла­ди юрис­ти със со­ци­ал­на ан­га­жи­ра­ност би­ват обу­ча­ва­ни от мен­то­ри на прак­ти­чес­ки уме­ния при уп­раж­ня­ва­не на ад­во­кат­с­ка­та про­фе­сия, вклю­чи­тел­но и на ней­ни­те биз­нес из­ме­ре­ния. Цел­та е да им се по­мог­не да съз­да­дат ико­но­ми­чес­ки ефек­тив­на и ус­той­чи­ва ад­во­кат­с­ка прак­ти­ка, ка­то та­ка те по­лу­ча­ват сти­мул да осъ­щес­т­вя­ват дей­ност в пол­за на об­щес­т­во­то.

Са­ми­ят Ру­у­ни обяс­ня­ва при­чи­на­та за ус­пе­ха на ин­ку­ба­то­ри­те та­ка: по цял свят прав­но­то об­ра­зо­ва­ние е из­ця­ло те­о­ре­тич­но и му лип­с­ват прак­ти­чес­ки зна­ния, а в съ­що­то вре­ме ог­ром­на­та част от хо­ра­та, вклю­чи­тел­но и в САЩ, не мо­гат да си поз­во­лят прав­на по­мощ, за­що­то ад­во­кат­с­ки­те ус­лу­ги са скъ­пи.

През де­кем­в­ри в Со­фия стар­ти­ра офи­ци­ал­но пър­ви­ят Пра­вен ин­ку­ба­тор в Из­точ­на Ев­ро­па, а на­ча­ло­то му бе да­де­но от Ру­у­ни, кой­то ще учас­т­ва ка­то съ­вет­ник в не­го. Про­ек­тът е фи­нан­си­ран от Фон­да­ция “Тръст за со­ци­ал­на ал­тер­на­ти­ва” и ще се уп­рав­ля­ва от сдру­же­ние с нес­то­пан­с­ка цел „Ини­ци­а­ти­ва за рав­ни въз­мож­нос­ти”, а цел­та е той да оси­гу­ря­ва прав­на по­мощ на ро­ми, хо­ра с нис­ки до­хо­ди и мал­ки фир­ми. Под­бо­рът на обу­ча­ва­ни­те е из­вър­шен от се­лек­ци­он­на ко­ми­сия от две­те ор­га­ни­за­ции, ка­то сред кри­те­ри­и­те има и изис­к­ва­не за яс­на ан­га­жи­ра­ност към иде­я­та за со­ци­ал­на спра­вед­ли­вост и ра­бо­та с мал­цин­с­т­ва­та.

Прог­ра­ма­та ще под­к­ре­пя об­що 13 ду­ши, а 12 от тях са ро­ми - нас­то­я­щи или нас­ко­ро за­вър­ши­ли сту­ден­ти по пра­во и ад­во­ка­ти. Го­ди­на и по­ло­ви­на те ще ра­бо­тят с пе­ти­ма мен­то­ри – ад­во­ка­ти­те Алек­сан­дър Ка­шъ­мов, Ди­ля­на Ги­те­ва, Миг­ле­на Ми­хай­ло­ва и Ан­д­рей Тер­зийс­ки, как­то и съ­дия Ев­ге­ни Ге­ор­ги­ев от Со­фийс­кия град­с­ки съд. Ини­ци­а­ти­ва­та не е ед­нок­рат­на, ако се съ­ди по очак­ва­не­то сту­ден­ти­те учас­т­ни­ци да я по­пу­ля­ри­зи­рат сред ко­ле­ги­те си.

Как стиг­нах­те до иде­я­та за съз­да­ва­не­то на пра­вен ин­ку­ба­тор?

Чу­ва­ли сте из­ра­за liberty and justice for all, де­ца­та в САЩ вся­ка сут­рин го пов­та­рят в учи­ли­ще. Но аз си мис­ля, че не тряб­ва да учим де­ца­та си на не­ща, ко­и­то не са вер­ни, за­що­то в слу­чая не ста­ва въп­рос за сво­бо­да и спра­вед­ли­вост за всич­ки, а са­мо за то­зи, кой­то мо­же да си пла­ти.

Аз пос­тъ­пих в юри­ди­чес­кия фа­кул­тет на City University of New York’s (CUNY) през 1983 г. още в пър­ва­та го­ди­на от не­го­во­то от­к­ри­ва­не, пре­ди то­ва бях со­ци­а­лен ра­бот­ник. Осо­бе­но­то на то­зи фа­кул­тет е, че той бе съз­да­ден, за да обу­ча­ва юрис­ти в служ­ба на хо­ра­та. По то­ва вре­ме в Ню Йорк за­поч­на да се осъз­на­ва ка­то съ­щес­т­вен проб­лем, че там има ми­ли­о­ни хо­ра с ли­ми­ти­ра­ни до­хо­ди, ко­и­то от­ча­я­но се нуж­да­ят от ад­во­кат, но не мо­гат да си го поз­во­лят. През 80-те и 90-те го­ди­ни на ми­на­лия век око­ло 80% от хо­ра­та в Ню Йорк, как­то и въ­об­ще в САЩ, ня­ма­ха дос­тъп до ад­во­кат по фи­нан­со­ви при­чи­ни. Си­гур­но за по­ве­че­то хо­ра зву­чи из­не­над­ва­що да чу­ят, че в най-мо­гъ­ща­та ико­но­ми­ка в све­та мал­ци­на имат дос­тъп до пра­во­съ­дие, за­що­то са­мо те мо­гат да си поз­во­лят ад­во­кат. Бо­га­ти­те мо­гат да на­е­мат ад­во­кат, за най-бед­ни­те има прог­ра­ми за прав­на по­мощ, но проб­ле­мът стои при хо­ра­та със сред­ни до нис­ки до­хо­ди. Имен­но по та­зи при­чи­на CUNY за­поч­на да обу­ча­ва хо­ра, ко­и­то да съз­да­дат прак­ти­ка, на­со­че­на към те­зи хо­ра.

Как се обу­ча­ват ад­во­ка­ти да об­с­луж­ват хо­ра с нис­ки до­хо­ди? И как въ­об­ще се пра­ви под­бо­рът на та­ки­ва сту­ден­ти?

В Ню Йорк има мно­го прав­ни фа­кул­те­ти в раз­лич­ни­те уни­вер­си­те­ти, но те обу­ча­ват юрис­ти за нуж­ди­те на кор­по­ра­тив­но­то пра­во. Кой­то ис­ка да пра­ви па­ри - кан­ди­дат­с­т­ва там.

В съ­що­то вре­ме хо­ра­та от сред­на­та кла­са имат пот­ре­би­тел­с­ки спо­ро­ве, се­мей­ноп­рав­ни въп­ро­си, проб­ле­ми с фа­ли­ти и др., с ко­и­то ви­со­коп­ла­те­ни­те ад­во­ка­ти ня­мат ин­те­рес да се за­е­мат. Сред­ни­те та­ри­фи на те­зи ад­во­ка­ти -

меж­ду 250 и 450 до­ла­ра на час, са не­по­сил­ни за хо­ра от та­зи ка­те­го­рия. Дру­га ка­те­го­рия са имиг­ран­ти­те, ко­и­то имат проб­ле­ми с жи­лищ­ни­те ус­ло­вия, дис­к­ри­ми­на­ция, на­е­ма­не на ра­бо­та и др., но съ­що ня­мат към ко­го да се обър­нат.

Иде­я­та на CUNY бе да се съз­да­дат ус­той­чи­ви ад­во­кат­с­ки прак­ти­ки, ко­и­то да пре­дос­та­вят прав­на по­мощ на та­ки­ва хо­ра, към ко­и­то кор­по­ра­тив­ни­те ад­во­ка­ти ня­мат ин­те­рес, ка­то се прив­ле­кат мла­ди хо­ра със со­ци­ал­на ан­га­жи­ра­ност и им се да­де не­об­хо­ди­мо­то об­ра­зо­ва­ние.

Все пак къ­де е га­ран­ци­я­та, че до­ри те­зи хо­ра след за­вър­ш­ва­не­то си, ко­га­то ви­дят въз­мож­нос­ти­те за дру­га ка­ри­е­ра и го­ле­ми па­ри, ще по­е­мат де­ла на хо­ра със сред­ни до­хо­ди?

След ка­то се дип­ло­ми­рах, за­поч­нах ра­бо­та в бю­ро­то за прав­на по­мощ, ко­е­то е ори­ен­ти­ра­но към хо­ра с нис­ки до­хо­ди. Иро­ни­я­та е, че мо­и­те до­хо­ди ка­то ад­во­кат в бю­ро­то бя­ха тол­ко­ва нис­ки, че всъщ­ност се­мейс­т­во­то ми спо­ред фи­нан­со­ви­те стан­дар­ти на ща­та Ню Йорк се кла­си­ра­ше в гру­па­та на хо­ра­та, на ко­и­то се по­ла­га без­п­лат­на прав­на по­мощ. Не си пред­с­та­вях то­ва, ко­га­то учех пра­во. Ис­ках да по­ма­гам на бед­ни­те, но не и да от­г­леж­дам де­ца­та си в бед­ност. Мо­и­те близ­ки ми пред­ло­жи­ха да ми на­ме­рят ра­бо­та с кор­по­ра­тив­но пра­во в прав­на фир­ма, но аз от­ка­зах, за­що­то не ис­ках да ра­бо­тя с кор­по­ра­ции.

Ос­та­на ми дру­га­та въз­мож­ност – да стар­ти­рам своя ад­во­кат­с­ка прак­ти­ка. Са­мо че в САЩ, как­то и нав­ся­къ­де по све­та, прав­но­то об­ра­зо­ва­ние не е ори­ен­ти­ра­но към прак­ти­ка­та. Не ви учат как да прак­ти­ку­ва­те пра­во, а как да за­вър­ши­те пра­во. С ко­ле­га­та, с ко­го­то за­поч­нах, ед­нов­ре­мен­но осъз­нах­ме, че тряб­ва да се на­у­чим как да съз­да­дем ефек­тив­на и ус­той­чи­ва, ико­но­ми­чес­ки жиз­нес­по­соб­на ад­во­кат­с­ка прак­ти­ка. Въз­п­ри­ех­ме раз­би­ра­не­то, че за да мо­жем да пра­вим доб­ро на хо­ра­та, тряб­ва ние да мо­жем да жи­ве­ем доб­ре. За да не из­не­ве­ря­ва­ме на иде­я­та да ра­бо­тим с хо­ра­та със сред­ни до нис­ки до­хо­ди, тряб­ва­ше доб­ре да ор­га­ни­зи­ра­ме про­це­са ико­но­ми­чес­ки, ка­то по­лу­ча­ва­ме по-мал­ко па­ри, но слу­жим на по­ве­че хо­ра. Бо­рих­ме се ня­кол­ко го­ди­ни. То­га­ва осъз­нах, че ис­кам да нап­ра­вя не­що, за да не се на­ла­га на но­во­за­вър­ш­ва­щи­те юрис­ти да пре­ми­на­ват по съ­щия тру­ден път.

В край­на смет­ка, 13 го­ди­ни след ка­то се дип­ло­ми­рах, че­ти­ри аме­ри­кан­с­ки уни­вер­си­те­та, сред ко­и­то и CUNY, раз­ра­бо­ти­ха стра­те­гия за тър­се­не на фи­нан­си­ра­не за про­ект, чрез кой­то да се по­мог­не на мла­ди хо­ра, за­вър­ш­ва­щи пра­во и из­ку­ше­ни от со­ци­ал­на­та спра­вед­ли­вост, да ор­га­ни­зи­рат своя ус­той­чи­ва прак­ти­ка. То­ва бе­ше пър­ви­ят път в ис­то­ри­я­та на аме­ри­кан­с­ко­то об­ра­зо­ва­ние по пра­во, ко­га­то уни­вер­си­те­ти­те за­поч­на­ха да раз­би­рат от­го­вор­ност­та да се про­дъл­жа­ва обу­че­ни­е­то и про­фе­си­о­нал­но­то раз­ви­тие на за­вър­ши­ли­те. Ние ста­нах­ме пи­о­не­ри на след­дип­лом­но­то юри­ди­чес­ко об­ра­зо­ва­ние.

Но чак след ка­то по­лу­чих грант от ща­та Ню Йорк, ве­че мо­жех­ме да осъ­щес­т­вим меч­та­та да съз­да­дем про­фе­си­о­на­лен цен­тър за на­чи­на­е­щи ад­во­ка­ти - пра­вен ин­ку­ба­тор.

В на­ча­ло­то има­ше из­вес­т­на съп­ро­ти­ва от ад­во­кат­с­ка­та об­щ­ност, за­що­то ня­кои при­е­ха то­ва за нес­п­ра­вед­ли­во пре­и­му­щес­т­во. Ка­зах на ли­де­ри­те на ад­во­кат­с­ка­та асо­ци­а­ция: хо­ра­та, на ко­и­то ние слу­жим, са хо­ра, ко­и­то ва­ши­те чле­но­ве не ис­кат до­ри да ви­дят в ча­кал­ня­та си, но прос­то не ха­рес­ват, че дру­ги ад­во­ка­ти би­ват обу­ча­ва­ни как да пра­вят па­ри, ка­то пред­с­тав­ля­ват та­ки­ва хо­ра.

Из­не­над­ва­що съ­ди­и­те се ока­за­ха най-доб­ри­те ни съ­юз­ни­ци, тъй ка­то те се раз­п­ра­вят с ми­ли­о­ни хо­ра, ко­и­то се явя­ват в съ­да без ад­во­кат. И те за­я­ви­ха на ад­во­кат­с­ка­та асо­ци­а­ция: или вие вър­ше­те та­зи ра­бо­та, или ос­та­ве­те дру­ги да я вър­шат. И ско­ро след то­ва ад­во­кат­с­ка­та асо­ци­а­ция от­с­тъ­пи.

Мис­ля, че и в Бъл­га­рия съ­ди­и­те съ­що ис­кат граж­да­ни­те да се явя­ват в съ­да с доб­ра ад­во­кат­с­ка по­мощ.

По це­лия свят е та­ка. По­ня­ко­га ад­во­кат­с­ки­те ко­ле­гии са най-го­ля­ма­та преч­ка пред по­ви­ша­ва­не­то на дос­тъ­па до пра­во­съ­дие, за­що­то съз­да­ват пра­ви­ла, ко­и­то на прак­ти­ка на­сър­ча­ват мо­но­по­ла вър­ху прав­ни­те ус­лу­ги. В ня­кои стра­ни нап­ри­мер е заб­ра­не­но на ад­во­ка­ти­те да пре­дос­та­вят ус­лу­ги про бо­но (без­п­лат­но) или на по-нис­ка це­на. Нап­ри­мер в Ал­ба­ния, къ­де­то бях нас­ко­ро, ад­во­ка­ти­те са за­дъл­же­ни да пла­щат да­нък до­ри и вър­ху ус­лу­ги­те про бо­но.

След До­ми­ни­ка­на и Па­кис­тан Бъл­га­рия е тре­та­та дър­жа­ва из­вън САЩ, къ­де­то то­зи мо­дел се при­ла­га. За­що в Бъл­га­рия?

Ра­бо­тих с „От­во­ре­но об­щес­т­во” и на­у­чих за тех­ни­те прог­ра­ми, на­со­че­ни към ром­с­ки­те об­щ­нос­ти. Не бях чу­вал тер­ми­на „ром” доп­ре­ди ня­кол­ко го­ди­ни, не зна­ех за съ­щес­т­ву­ва­не­то на то­ва мал­цин­с­т­во. Ни­то зна­ех, че в Ев­ро­па те жи­ве­ят с де­се­ти­лет­на изос­та­на­лост спря­мо дру­ги­те об­щ­нос­ти.

Но мо­ят опит по­каз­ва, че в САЩ ин­ку­ба­то­ри­те са мно­го ефек­тив­ни за ис­пан­с­ки­те и аф­ро­а­ме­ри­кан­с­ки­те ад­во­ка­ти да за­поч­нат прак­ти­ка, тър­сим мла­ди хо­ра от имиг­ран­т­с­ки се­мейс­т­ва, на ко­и­то по­ма­га­ме да из­г­ра­дят биз­не­са си.

Ко­ле­га от „От­во­ре­но об­щес­т­во”, ко­я­то ра­бо­ти с проб­ле­ми­те на ром­с­ки­те об­щ­нос­ти в Ев­ро­па, про­я­ви ин­те­рес към прав­ни­те ин­ку­ба­то­ри и ме по­ка­ни да дой­да в Со­фия през де­кем­в­ри 2017 г. Тук срещ­нах мла­ди ро­ми, ко­и­то са пър­ви­те в се­мейс­т­во­то, за­вър­ши­ли уни­вер­си­тет. Срещ­нах мла­ди хо­ра от де­сет­хи­ляд­ни об­щ­нос­ти, ко­и­то са един­с­т­ве­ни с уни­вер­си­тет­с­ко об­ра­зо­ва­ние там. Ве­че ид­вам в Бъл­га­рия за чет­вър­ти път. По­се­тих „Фа­кул­те­та“и „Фи­ли­пов­ци“в Со­фия, но и Лом и Сли­вен.

Те­зи мла­ди хо­ра жи­ве­ят при труд­ни ус­ло­вия, но ме впе­чат­ли тех­ни­ят дъл­бок ан­га­жи­мент да съ­дейс­т­ват за раз­ви­ти­е­то на об­щ­ност­та си и за ук­реп­ва­не­то на бъл­гар­с­ко­то об­щес­т­во. Виж­дам и мно­го мла­ди ет­ни­чес­ки бъл­га­ри, ко­и­то са заг­ри­же­ни за лип­са­та на спра­вед­ли­вост и ра­бо­тят ра­мо до ра­мо с мла­ди­те ро­ми. Осъз­на­вам кол­ко е важ­но за об­щес­т­во­то те­зи мла­ди хо­ра да не на­пус­кат стра­на­та и чув­с­т­вам ка­то при­ви­ле­гия да слу­жа за та­зи го­ля­ма цел в пол­за на бъл­гар­с­ко­то об­щес­т­во.

Ин­тер­вю­то взе Ми­ре­ла Ве­се­ли­но­ва

В САЩ, как­то и нав­ся­къ­де по све­та, прав­но­то об­ра­зо­ва­ние не е ори­ен­ти­ра­но към прак­ти­ка­та. Не ви учат как да прак­ти­ку­ва­те пра­во, а как да за­вър­ши­те пра­во.

 ??  ??
 ??  ??

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria