Фред Рууни, „Баща на правните инкубатори“
ВВ една статия на „Форбс” американският адвокат Фред Рууни е наречен ангел, излъчващ благородство и успокоение. През 2013 г. American Bar Association (Американската адвокатска асоциация) го обявява за “бащата на правните инкубатори”. Стипендиантът на Fulbright Фред Рууни е създател на модела на правните инкубатори в САЩ през 2007 г., където до момента са открити 70 правни инкубатора. Пред 2013 г. един правен инкубатор е открит в Доминиканската република с фокус насилието над жените, после – и един в Пакистан, насочен към икономическата и социалната несправедливост. Най-общо идеята за правния инкубатор се състои в създаването на едно общо професионално пространство, където в рамките на година и половина млади юристи със социална ангажираност биват обучавани от ментори на практически умения при упражняване на адвокатската професия, включително и на нейните бизнес измерения. Целта е да им се помогне да създадат икономически ефективна и устойчива адвокатска практика, като така те получават стимул да осъществяват дейност в полза на обществото.
Самият Рууни обяснява причината за успеха на инкубаторите така: по цял свят правното образование е изцяло теоретично и му липсват практически знания, а в същото време огромната част от хората, включително и в САЩ, не могат да си позволят правна помощ, защото адвокатските услуги са скъпи.
През декември в София стартира официално първият Правен инкубатор в Източна Европа, а началото му бе дадено от Рууни, който ще участва като съветник в него. Проектът е финансиран от Фондация “Тръст за социална алтернатива” и ще се управлява от сдружение с нестопанска цел „Инициатива за равни възможности”, а целта е той да осигурява правна помощ на роми, хора с ниски доходи и малки фирми. Подборът на обучаваните е извършен от селекционна комисия от двете организации, като сред критериите има и изискване за ясна ангажираност към идеята за социална справедливост и работа с малцинствата.
Програмата ще подкрепя общо 13 души, а 12 от тях са роми - настоящи или наскоро завършили студенти по право и адвокати. Година и половина те ще работят с петима ментори – адвокатите Александър Кашъмов, Диляна Гитева, Миглена Михайлова и Андрей Терзийски, както и съдия Евгени Георгиев от Софийския градски съд. Инициативата не е еднократна, ако се съди по очакването студентите участници да я популяризират сред колегите си.
Как стигнахте до идеята за създаването на правен инкубатор?
Чували сте израза liberty and justice for all, децата в САЩ всяка сутрин го повтарят в училище. Но аз си мисля, че не трябва да учим децата си на неща, които не са верни, защото в случая не става въпрос за свобода и справедливост за всички, а само за този, който може да си плати.
Аз постъпих в юридическия факултет на City University of New York’s (CUNY) през 1983 г. още в първата година от неговото откриване, преди това бях социален работник. Особеното на този факултет е, че той бе създаден, за да обучава юристи в служба на хората. По това време в Ню Йорк започна да се осъзнава като съществен проблем, че там има милиони хора с лимитирани доходи, които отчаяно се нуждаят от адвокат, но не могат да си го позволят. През 80-те и 90-те години на миналия век около 80% от хората в Ню Йорк, както и въобще в САЩ, нямаха достъп до адвокат по финансови причини. Сигурно за повечето хора звучи изненадващо да чуят, че в най-могъщата икономика в света малцина имат достъп до правосъдие, защото само те могат да си позволят адвокат. Богатите могат да наемат адвокат, за най-бедните има програми за правна помощ, но проблемът стои при хората със средни до ниски доходи. Именно по тази причина CUNY започна да обучава хора, които да създадат практика, насочена към тези хора.
Как се обучават адвокати да обслужват хора с ниски доходи? И как въобще се прави подборът на такива студенти?
В Ню Йорк има много правни факултети в различните университети, но те обучават юристи за нуждите на корпоративното право. Който иска да прави пари - кандидатства там.
В същото време хората от средната класа имат потребителски спорове, семейноправни въпроси, проблеми с фалити и др., с които високоплатените адвокати нямат интерес да се заемат. Средните тарифи на тези адвокати -
между 250 и 450 долара на час, са непосилни за хора от тази категория. Друга категория са имигрантите, които имат проблеми с жилищните условия, дискриминация, наемане на работа и др., но също нямат към кого да се обърнат.
Идеята на CUNY бе да се създадат устойчиви адвокатски практики, които да предоставят правна помощ на такива хора, към които корпоративните адвокати нямат интерес, като се привлекат млади хора със социална ангажираност и им се даде необходимото образование.
Все пак къде е гаранцията, че дори тези хора след завършването си, когато видят възможностите за друга кариера и големи пари, ще поемат дела на хора със средни доходи?
След като се дипломирах, започнах работа в бюрото за правна помощ, което е ориентирано към хора с ниски доходи. Иронията е, че моите доходи като адвокат в бюрото бяха толкова ниски, че всъщност семейството ми според финансовите стандарти на щата Ню Йорк се класираше в групата на хората, на които се полага безплатна правна помощ. Не си представях това, когато учех право. Исках да помагам на бедните, но не и да отглеждам децата си в бедност. Моите близки ми предложиха да ми намерят работа с корпоративно право в правна фирма, но аз отказах, защото не исках да работя с корпорации.
Остана ми другата възможност – да стартирам своя адвокатска практика. Само че в САЩ, както и навсякъде по света, правното образование не е ориентирано към практиката. Не ви учат как да практикувате право, а как да завършите право. С колегата, с когото започнах, едновременно осъзнахме, че трябва да се научим как да създадем ефективна и устойчива, икономически жизнеспособна адвокатска практика. Възприехме разбирането, че за да можем да правим добро на хората, трябва ние да можем да живеем добре. За да не изневеряваме на идеята да работим с хората със средни до ниски доходи, трябваше добре да организираме процеса икономически, като получаваме по-малко пари, но служим на повече хора. Борихме се няколко години. Тогава осъзнах, че искам да направя нещо, за да не се налага на новозавършващите юристи да преминават по същия труден път.
В крайна сметка, 13 години след като се дипломирах, четири американски университета, сред които и CUNY, разработиха стратегия за търсене на финансиране за проект, чрез който да се помогне на млади хора, завършващи право и изкушени от социалната справедливост, да организират своя устойчива практика. Това беше първият път в историята на американското образование по право, когато университетите започнаха да разбират отговорността да се продължава обучението и професионалното развитие на завършилите. Ние станахме пионери на следдипломното юридическо образование.
Но чак след като получих грант от щата Ню Йорк, вече можехме да осъществим мечтата да създадем професионален център за начинаещи адвокати - правен инкубатор.
В началото имаше известна съпротива от адвокатската общност, защото някои приеха това за несправедливо преимущество. Казах на лидерите на адвокатската асоциация: хората, на които ние служим, са хора, които вашите членове не искат дори да видят в чакалнята си, но просто не харесват, че други адвокати биват обучавани как да правят пари, като представляват такива хора.
Изненадващо съдиите се оказаха най-добрите ни съюзници, тъй като те се разправят с милиони хора, които се явяват в съда без адвокат. И те заявиха на адвокатската асоциация: или вие вършете тази работа, или оставете други да я вършат. И скоро след това адвокатската асоциация отстъпи.
Мисля, че и в България съдиите също искат гражданите да се явяват в съда с добра адвокатска помощ.
По целия свят е така. Понякога адвокатските колегии са най-голямата пречка пред повишаването на достъпа до правосъдие, защото създават правила, които на практика насърчават монопола върху правните услуги. В някои страни например е забранено на адвокатите да предоставят услуги про боно (безплатно) или на по-ниска цена. Например в Албания, където бях наскоро, адвокатите са задължени да плащат данък дори и върху услугите про боно.
След Доминикана и Пакистан България е третата държава извън САЩ, където този модел се прилага. Защо в България?
Работих с „Отворено общество” и научих за техните програми, насочени към ромските общности. Не бях чувал термина „ром” допреди няколко години, не знаех за съществуването на това малцинство. Нито знаех, че в Европа те живеят с десетилетна изостаналост спрямо другите общности.
Но моят опит показва, че в САЩ инкубаторите са много ефективни за испанските и афроамериканските адвокати да започнат практика, търсим млади хора от имигрантски семейства, на които помагаме да изградят бизнеса си.
Колега от „Отворено общество”, която работи с проблемите на ромските общности в Европа, прояви интерес към правните инкубатори и ме покани да дойда в София през декември 2017 г. Тук срещнах млади роми, които са първите в семейството, завършили университет. Срещнах млади хора от десетхилядни общности, които са единствени с университетско образование там. Вече идвам в България за четвърти път. Посетих „Факултета“и „Филиповци“в София, но и Лом и Сливен.
Тези млади хора живеят при трудни условия, но ме впечатли техният дълбок ангажимент да съдействат за развитието на общността си и за укрепването на българското общество. Виждам и много млади етнически българи, които са загрижени за липсата на справедливост и работят рамо до рамо с младите роми. Осъзнавам колко е важно за обществото тези млади хора да не напускат страната и чувствам като привилегия да служа за тази голяма цел в полза на българското общество.
Интервюто взе Мирела Веселинова
В САЩ, както и навсякъде по света, правното образование не е ориентирано към практиката. Не ви учат как да практикувате право, а как да завършите право.