Capital

Ане­та Ва­си­ле­ва

-

Aрх. Ане­та Ва­си­ле­ва е пре­по­да­ва­тел в УАСГ, къ­де­то си е пос­та­ви­ла за цел да раз­па­ли лю­бо­пит­с­т­во­то на сту­ден­ти­те към кра­си­ви­те сгра­ди в Бъл­га­рия от вто­ра­та по­ло­ви­на на ХХ век и да ги на­у­чи как да ги опа­зят. Тя е съ­ос­но­ва­тел на плат­фор­ма­та за ар­хи­тек­тур­на кри­ти­ка и пуб­ли­цис­ти­ка WhАТА, ко­я­то ве­че де­сет го­ди­ни при­съж­да го­диш­ни ар­хи­тек­тур­ни наг­ра­ди в ка­те­го­рии, ва­ри­ра­щи от “Сгра­да на го­ди­на­та” до “Град­с­ки бъг” и “Нор­мал­ност на го­ди­на­та”.

Ане­та де­ли сво­бод­но­то си вре­ме меж­ду сут­реш­но­то бя­га­не, йо­га­та, си­на си и учас­ти­е­то си в проекти за съв­ре­мен­но из­кус­т­во, ка­то нап­ри­мер “Ск­ри­ти­те бук­ви” (бъл­гар­с­ки бук­ви са раз­по­ло­же­ни край Се­на в Па­риж). Тя е убе­де­на, че ар­хи­тек­ту­ра­та тряб­ва да си го­во­ри с дру­ги­те из­кус­т­ва, а ба­ло­ни­те тряб­ва да се пу­кат. Ане­та Ва­си­ле­ва има­ше ко­лон­ка за ар­хи­тек­тур­на­та кри­ти­ка във вес­т­ник “К”.

WhАТА пла­ни­рат да от­бе­ле­жат го­диш­ни­на­та си с из­да­ва­не­то на кни­га, в ко­я­то ще са съб­ра­ни всич­ки но­ми­на­ции през го­ди­ни­те. Тя ще бъ­де и опит за ис­то­рия на бъл­гар­с­ка­та ар­хи­тек­ту­ра през пос­лед­ни­те де­сет го­ди­ни, най-ве­ро­ят­но ще има и кла­са­ция на де­се­ти­ле­ти­е­то. Очак­ва се кни­га­та да из­ле­зе в близ­ки­те ме­се­ци.

Ка­то ка­къв чо­век се оп­ре­де­ля­те?

Шу­мен, упо­рит, емо­ци­о­на­лен.

Не­що­то, в ко­е­то вяр­ва­те аб­со­лют­но?

Че ар­хи­тек­ту­ра­та тряб­ва пър­во да се пра­ви с ми­съл за хо­ра­та (си­реч ад­с­ки от­го­вор­но) и пос­ле - да не го­во­ри са­мо на се­бе си. Че доб­ри­ят ди­зайн мо­же да да­де на об­щес­т­во­то по-ви­со­ко ка­чес­т­во на жи­вот. Че и ар­хи­тек­ту­ра­та, и ди­зай­нът мо­гат и тряб­ва да бъ­дат удоб­ни, лес­ни, раз­би­ра­е­ми, с до­бър де­тайл, да мо­дер­ни­зи­рат ма­со­во, да са плод на ко­лек­тив­но уси­лие и все пак, кол­ко­то и да е уто­пич­но, да се опит­ват да нап­ра­вят све­та мал­ко по-до­бър, а хо­ра­та - мал­ко по-щас­т­ли­ви.

Лю­би­ми­ят ви мо­мент от де­ня?

Къ­сен, тъ­мен и сту­ден зи­мен сле­до­бед. Ран­на сут­рин нап­ро­лет.

Най-го­ля­мо­то пре­диз­ви­ка­тел­с­т­во във ва­ша­та ра­бо­та?

Ба­лан­сът меж­ду ети­ка и ес­те­ти­ка.

Как бих­те обяс­ни­ли то­ва, ко­е­то пра­ви­те, на ед­но 5-го­диш­но де­те?

За­ни­ма­вам се с къ­щи и гра­до­ве - пра­вя ги, раз­каз­вам ис­то­рии за тях, обяс­ня­вам за­що из­г­леж­дат та­ка и как мо­гат да са по-ху­ба­ви.

Как си по­чи­ва­те?

Не­ка­чес­т­ве­но.

Как­во ви за­реж­да?

Ин­те­рес­на де­бе­ла кни­га, ко­я­то да ме ча­ка вкъ­щи. Без­ме­теж­но спо­койс­т­вие с ми­рис на из­го­ре­ли тре­ви. Кра­со­та­та на ов­ла­дя­но­то прос­т­ран­с­т­во. Доб­ри­ят ви­дим бе­тон.

Как­во ви раз­с­ми­ва?

(Не)уме­ни­е­то на хо­ра­та да се по­диг­ра­ват със се­бе си.

Как­во ви на­тъ­жа­ва?

Аго­ни­я­та на то­ва, ко­е­то на­ри­ча­ме ли­бе­рал­на де­мок­ра­ция.

Как­во ви вбе­ся­ва?

Не­о­кон­сер­ва­тив­на­та въл­на. Пат­ри­о­тич­ни­ят кич. По­пу­лиз­мът. Войн­с­т­ва­щи­ят ан­ти­мо­дер­ни­зъм.

Лич­ност, на ко­я­то се въз­хи­ща­ва­те?

Ей­да Лу­ис Хък­с­тъ­бъл.

Кое свое ка­чес­т­во ха­рес­ва­те най-мно­го?

Упо­ри­тост­та.

А кое ни­как не ха­рес­ва­те и бих­те ис­ка­ли да про­ме­ни­те?

Емо­ци­о­нал­ност­та.

Как­ва су­пер­си­ла бих­те ис­ка­ли да при­те­жа­ва­те?

Да виж­дам нап­ред в бъ­де­ще­то.

Пос­лед­ни­ят по­да­рък, кой­то нап­ра­вих­те/по­лу­чих­те?

Кни­га.

Три мес­та в ин­тер­нет, ко­и­то по­се­ща­ва­те най-чес­то?

Опа­ся­вам се, че: Gmail, Facebook/Instagram, Twitter.

Къ­де бих­те ис­ка­ли да жи­ве­е­те?

Hansa Viertel, Бер­лин. Stahl House, LA. The Barbican, Лон­дон. Siedlung Halen, Берн. Ул. “Фре­де­рик Жо­лио Кю­ри” 15, Со­фия.

Коя е пос­лед­на­та кни­га, ко­я­то про­че­тох­те?

Хо­тел “Ави­он”, Ир­жи Кра­тох­вил.

Най-ин­те­рес­но­то мяс­то, на ко­е­то сте би­ли?

За ед­ни 8 ми­ну­ти - ко­га­то бях съв­сем са­ма в ед­но ха­ле в пок­рай­ни­ни­те на Ми­ла­но по вре­ме на Carne y Arena на Але­хан­д­ро Иня­ри­ту.

Мо­то или ци­тат, бли­зък до фи­ло­со­фи­я­та ви за жи­во­та?

Всъщ­ност ня­мам. Но ако ком­би­ни­рам и пре­раз­ка­жа ня­кол­ко ци­та­та за не­ща, ко­и­то ме ин­те­ре­су­ват през пос­лед­ни­те го­ди­ни, ще се по­лу­чи не­що та­ко­ва:

Ос­нов­ни­ят грях на ин­те­лек­та през ХХ век бе да се про­из­на­ся за съд­ба­та на дру­ги­те в име­то на тях­но­то бъ­де­ще. Ня­ма ни­що по-тъж­но от бъ­де­ще­то на ми­на­ло­то оба­че, осо­бе­но ко­га­то се е про­ва­ли­ло.

В един мо­мент из­вед­нъж ев­ро­пей­ци­те се уп­ла­ши­ха от бъ­де­ще­то и по та­зи при­чи­на се влю­би­ха в ми­на­ло­то, в раз­лич­ни ми­на­ла. Но е мно­го труд­но да ус­пе­еш, ако се стра­ху­ваш от бъ­де­ще­то и сто­иш влю­бен в ми­на­ло­то.

(по То­ни Джуд, Ти­мъ­ти Снай­дър, Лу­ци­ан Хьол­шер и Иван Кръс­тев)

 ??  ??
 ??  ??

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria