За кожата на един гайджин
Бившият автомагнат Карлос Гон избра да е беглец от японската правосъдна система, но животът му тепърва ще става по-сложен
Карлос Гон избра да е беглец от японската правосъдна система, но животът му тепърва ще става по-сложен
ППрез 2008 г. заедно с журналисти от няколко държави разговарях с тогавашния главен изпълнителен директор на групата Renault-Nissan Карлос Гон в Париж. И макар да бяхме поредното му интервю за деня (след нас имаше и други заявени), той говореше със страст по всички актуални тогава теми - от Dacia, през влизането в АвтоВАЗ до задаващата се електромобилност, в която компанията му впоследствие зае една от водещите глобални роли. Именно качеството му да усеща и анализира подробно световните тенденции и да налага реформите (понякога със сила) в компаниите под негово ръководство го направиха един от най-могъщите хора в автоиндустрията. Внимателно следях дали и малка част от същата страст ще се появи през миналата седмица по време на невероятната пресконференция на Гон в Бейрут. Но този път контекстът беше съвсем друг - в края на 2019 г. мениджърът се измъкна като герой в шпионски трилър нелегално в посока Ливан от Япония, където шумно и показно му бяха повдигнати обвинения за финансови престъпления в Nissan и дори прекара няколко месеца в затвора. Свикнал животът му да се върти между луксозни бизнес самолети и вили в цял свят, приеман като цар навсякъде, бившият ръководител на два глобални автобранда се превърна в беглец от закона.
В Бейрут страстта в гласа на Гон отново беше налице, но съдържаше съвсем друга емоция - на постоянен гняв. „Аз не бягам от японското правосъдие, а от огромна несправедливост и политическо преследване. В Япония бях заложник на една остаряла и нехуманна правосъдна система“, заяви той пред събралите се журналисти от цял свят. Решението му да говори пред целия свят не показваше човек, който съжалява и се извинява за каквото и да било. Вместо това той изложи тезата си как е жертва на заговор, в която участват висши мениджъри на Nissan и японски прокурори, като основната им цел е разпадането на алианса между Renault и Nissan.
Краят на една звездна кариера
Само 14 месеца по-рано, през ноември 2018 г., арестът на Гон на токийското летище предизвика шок в цялата индустрия. Четирите обвинения срещу него сочеха прикриване на доходи и използване на значителни корпоративни средства за лична облага. В продължение на месеци бизнесменът не беше пускан под гаранция, държан в килия от 7 кв.м с матрак на пода, тоалетна, мивка и поставка за книги - далеч от лукса му като бизнес магнат. В някои дни е разпитван без прекъсване по няколко часа на ден. Защитниците му в трите държави, за които има паспорт - Ливан, Франция и Бразилия, твърдяха, че ако остане зад решетките, осъдителната присъда му е сигурна в правна система, известна с 99% успеваемост на прокурорските дела, стигнали до съда. Още при пристигането си в Бейрут Гон излезе с официално изявление именно за тези условия. „Японската
правосъдна система е прогнила, презумпцията е за вина, а не невинност, дискриминацията е повсеместна, отказвани са ти елементарни човешки права“, обяви бизнесменът в Бейрут.
Контрастът с миналото му в Nissan нямаше как да е поголям. След пристигането си през 1998 г. като представител на Renault за първите пет години като мениджър в японския автопроизводител (първо като оперативен директор, а после и изпълнителен) Гон успява бързо да изправи закъсалия автопроизводител на крака. В края на ХХ в. Nissan е в криза без ясна идея за бъдещето и с остарели модели и концепции. Гон съкращава 21 000 работни места, намалява разходите за материали и компоненти, променя портфолиото с 22 нови модели леки и лекотоварни автомобили само за три години. От 229 млн. долара загуба през 1998 г. компанията става най-печелившата в автоиндустрията през 2003 г. Акциите и на Renault, и на Nissan скачат. През 2005 г. Гон става първият мениджър, който е изпълнителен директор едновременно на две компании от Fortune Global 500. В Япония се появява без никакво преувеличение култ към личността му, а той е сочен за най-известния гайджин (чужденец на японски) и национален герой, спасил един от местните корпоративни символи от сигурна катастрофа.
Той е лицето и архитектът на алианса Renault-Nissan, който за разлика от други подобни съюзи като Daimler-Chrysler оцелява през годините, разширява моделите и пазарите си, добавя нови производители (последно Mitsubishi през 2016 г.). През 2017 г. става и най-голямата автогрупа в света с продадените 10.6 млн. автомобила, повече от Volkswagen и Toyota.
Въпреки успехите именно това желание за вездесъщ контрол може би доведе и до сегашната съдба на Гон. Капаните са били заложени още в началото чрез сложната корпоративна структура на съюза. Когато Renault спасява Nissan, френската компания постепенно достига до дял от 43% в японския си партньор, а по този начин влияние получава и френското правителство, което е най-големият акционер в Renault. В същото време Nissan има само 15% в Renault без никакво право на глас. През годините постепенно японците възвръщат финансовата си сила и продават повече коли от френските си колеги, което пък ги кара да искат поголеми правомощия в алианса, докато Гон иска още по-близка интеграция. Назначеният от Гон за изпълнителен директор на Nissan Хирото Саикава дори се притеснява, че компанията му може да бъде погълната от Renault.
В същото време Гон е един от най-скъпоплатените мениджъри в индустрията, а възнаграждението и охолният му начин на живот предизвикват критики и във Франция, и в Япония. Причините за падението му естествено могат да се търсят у самия мениджър. Къщи и вили, в които отсяда в цял свят, са платени от групата, а той често използва финансовите ресурси на компанията да финансира всякакви инициативи, които са му присърце. Според източници от групата, близки до него и цитирани от Fortune, в един момент той започва да не слуша съветниците си и да вярва в мита за собствената си безгрешност. “Част от егото му е, че е построил тази невероятна империя, което може би наистина направи. Но не успя да постави основите тя да продължи да съществува и в бъдеще. Той създаде алианса Renault-Nissan във формата „Алианс с основна звезда Карлос Гон“, казва неназованият висш мениджър пред Fortune. Според него той премахва всеки, който може да е негов съперник да оглави съюза и да има добри отношения и с Renault, и с Nissan. Той така и не посочи кой да ръководи целия алианс в бъдеще. Същото его беше ясно видимо и по време на пресконференцията в Бейрут. „За мен са написани над 20 бизнес книги“, заяви Гон, който често говореше за себе си в трето лице.
А сега накъде
Превърнат в беглец, с червена заповед за арест от Интерпол, сега основната цел на Гон е да запази имиджа си като спасител на Nissan („преди мен беше една мъртва компания“, коментира той в Ливан) и създател на една от най-големите автокорпорации в света. В Бейрут той многократно подчерта, че без него алиансът практически не съществува. Renault и Nissan са най-зле представящите се автомобилни акции през 2019 г. Френската компания загуби 23% от пазарната си капитализация японската - 28%, а печалбата й е най-ниските нива от десет години насам. Самият Саикава, който се обърна срещу бившия си ментор, беше отстранен от Nissan. Все повече се говори за пълно разпадане на съюза, макар и двете компании засега да отричат подобен вариант.
Макар да има паспорти от няколко държави и активи в цял свят, Гон и съпругата му Карол (за която също има издадена заповед за арест от Япония) са блокирани в Ливан, без възможност за пътуване. Renault също го разследва за неправомерно използване на корпоративни ресурси. На пресконференцията си Гон заяви, че е готов да бъде съден и да изчисти името
Превърнат в беглец, с червена заповед за арест от Интерпол, сега основната цел на Гон е да запази имиджа си като спасител на Nissan.
си, но в държава, която ще му гарантира честен процес. „Бях третиран като терорист“, заяви бизнесменът. Неизвестността около бъдещето му остава, като не е изключено бившият гражданин на света да остане в Ливан до края на живота си. В интервю за The New York Times след пресконференцията в Бейрут той звучи далеч по-смирено. „Честно казано, може би трябваше да се пенсионирам“, казва той пред вестника. И добавя: „Но никой не може да ми отнеме съживяването на Nissan.“