Първи борсов тест за 2020
Системният интегратор „Телелинк бизнес сървисис“излиза на борсата на 27 януари при оценка 95 млн. лв.
Системният интегратор „Телелинк бизнес сървисис“излиза на борсата на 27 януари при оценка 95 млн. лв.
Настоящите акционери искат да продадат 14% от капитала до края на месеца и още 16% през есента.
При вече заявени намерения за набиране на капитал от още няколко компании интересът към това предлагане ще е лакмус за апетита на инвеститорите.
По света като правило най-големите компании са публични. За това има причини - достъп до капитали, оценка за мениджмънта, разпознаваемост… В България вече над десетилетие запътването на по-съществен бизнес към борсата е по-скоро екзотика. За това също си има причини - исторически натрупвания от некоректни практики, слаб надзор и неликвиден пазар, които далеч не се произвеждат директно в имидж.
Резултатът от това е, че всяко листване се е превърнало в събитие. През 2018 г. хранителният холдинг „Градус“набра 81 млн. лв. при борсовия си дебют, което временно инжектира оживление, но липсата на нови компании през 2019 г. върна пазара към хроничната му летаргия. Сега надеждите са листването на „Телелинк бизнес сървисис груп“да повтори това. Компанията е лидер в системната интеграция в България и сред големите доставчици на комплексни технологични решения в региона, като при успех ще стане най-голямата технологична компания на БФБ.
Този път зарядът е доста послаб. Компанията излиза на борсата не за да набере капитал, а настоящи акционери да продадат до 30% дял, така че няма интрига дали ще бъде постигната минимална цел - след 27 януари търговията с акциите на „Телелинк“така или иначе ще започне. Цената на акциите също поне на първо време е ясна и фиксирана на 7.6 лв. Все пак интересът към предлагането и евентуално успешното пласиране на целия предложен обем ще е лакмус за апетита на борсовите играчи.
Основното парче от „Телелинк“
„Телелинк бизнес сървисис груп“е новосъздадено дружество през миналата година, в което е обособена по-голямата част от дейността на основаната през 2001 г. „Телелинк“. Основната част от приходите (около 40%) идва от изграждане на мрежи за телекоми - през годините е работила и с трите големи оператора в България.
Освен едноименното българско дружество в групата влизат и дъщерни компании от други страни от региона - предимно бивша Югославия. Комбинираните приходи за 2018 г. са 116 млн. лв., като по-голямата част идва от българския пазар - конкретно за годината 49.5 млн. лв., но делът варира през годините. Предварителните данни сочат спад до 110 млн. лв. за 2019 г., като въпреки него компанията успява да отчете ръст при печалбата преди лихви, данъци и амортизация (EBITDA) 18% до 11.6 млн. лв. Нетната печалба също се покачва със 7% до 8.2 млн. лв.
Тези данни показват солидно наваксване спрямо показаните в проспекта спадове за първото полугодие на 2019 г., когато приходите се свиват на годишна база с 19%. EBITDA спада с 24% до 4.35 млн. лв., а печалбата - с 36.8% до 2.84 млн. лв. Изпълнителният директор на „Телелинк“Иван Житиянов обясни, че това е по-скоро изолирано събитие и исторически не се наблюдават такива. Причината са основно пазарите от бивша Югославия, където голяма част от приходите са от препродажба на оборудване. И поради различни причини (фокус върху други направления и флуктуации на самия телеком пазар) там е имало по-малко инвестиции. „Има ли риск от такива флуктуации в бъдеще? Да, особено в това направление, където даваме ниска добавена стойност. Хубавото е, че имаме и много друг бизнес, с който да компенсираме, и основна цел е повишаването на добавената ни стойност във всичко, което правим“, казва мениджърът.
Обяснението за компенсирането е, че бизнесът на „Телелинк“има известна сезонност и по-силно е четвърто, а понякога и първо тримесечие. „Много клиенти имат бюджети за усвояване през декември, което обуславя струпване на приходи за нас. Някои от тях, особено в публичния сектор, се пренасят и за януари“, казва Житиянов.
Технология на предлагането
Планът е в рамките на 2020 г. настоящите акционери да продадат общо 30% от компанията, които при минималната обявена цена се равняват на 28.5 млн. лв. Основателят Любомир Минчев, който притежава 83.65%, ще има право да продаде до 23.825% от акциите на компанията. Другите двама по-големи акционери - Иво Евгениев и Спас Шопов с по 6.175%, ще могат да продадат по половината от своите акции.
Това обаче няма да стане накуп, а в два обособени момента.
При старта на търговията на 27 януари ще бъде въведена поръчка продава за 7% от капитала на цена 7.60 лв., като всеки инвеститор ще може да закупи колкото желае. Тя ще е валидна пет дена в рамките на цялата последна седмица на януари. При изчерпване на предложените книжа ще бъдат предложени още 7% при същите условия, като така първите 14% дял ще бъдат продадени на фиксирана цена.
Останалите 16% (заедно с евентуално останал непродаден дял от първите 14%) ще бъдат предложени през есента, вероятно през септември. За тях също важи подът от 7.60 лв., но цената може и да е по-висока, което ще зависи от финансовите резултати на „Телелинк“. Така се дава стимул за инвеститорите да купят от януарската продажба по сигурна цена, като освен това техните акции ще носят право и на дивидент за 2019 г. При планираните от мениджмънта 4 млн. лв. (и заявка за 50% от печалбата занапред) това прави 4.2% доходност от вложените 7.6 лв. на акция.
Подсладители за инвеститори
При минималната цена съотношението цена към печалба на акция става 11.6, което не е особено високо, особено за технологичния сектор. А пред „Телелинк“има потенциал за разрастване по няколко линии (виж интервюто).
Друга линия е планът за географска експанзия. „Делим я на две - от ресурсна и от комерсиална гледна точка. По първата в държавите, където има адекватна образователна система, искаме да правим ресурсни хъбове. За момента това са Албания, Македония, Сърбия и, разбира се, България. Гледаме да го разширим в Румъния и може би малки звена в Германия и САЩ, за да можем да обслужваме клиентите си там, обясни Иван Житиянов. „От комерсиална гледна точка присъстваме в седем държави в региона. Гледаме в бъдеще Румъния и искаме да развием наличния ни бизнес в Сърбия, Словения, както и да стартираме такъв в Хърватия, където мислим, че имаме голям потенциал. Преследваме ръст и в Македония и Албания, където стартирахме в края на 2019 г. В момента не мислим да правим офиси в Западна Европа и САЩ, защото е огромна инвестиция. Досега успешно влизаме в мултинационални компании през поделенията им в нашия регион“, допълни той
Засега стратегията не залага на придобивания, макар да не са изключени. „В региона няма много апетитни хапки в нашия бранш с правилния размер и философия. В Централна и Западна Европа има повече, но те са по-големи компании и съответно е порисково. Иска ни се да направим придобиване, което да осигури бърз растеж, но в никакъв случай няма да е на всяка цена“, казва Житиянов.
Разбира се, за бъдещите резултати винаги има несигурност, като от мениджмънта дават заявка за пълна откритост. Част от нещата в предлагането, целящи да вдъхнат увереност на инвеститорите, са и клаузите на т.нар. lockup споразумение.
Любомир Минчев се ангажира до края на 2021 г. да не продава акции на цена под 7.6 лв., както и делът му да не пада под 51%. Така като мажоритарен акционер следващите поне две години той има в максимална степен стимул да увеличава стойността на компанията и на акциите. Евгениев и Шопов също поемат ангажимент до края на 2020 г. да не продават под заложената минимална цена. Останалите четирима акционери с по 1% дял, сред които и Житиянов, няма да имат право да се разпореждат с книжата си до края на годината.