Свинското: скъпо и дефицитно
Заболяването унищожи 1/3 от производството в страната и поне краткосрочно кризата със свинското ще е тук
Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България.
Заболяването унищожи 1/3 от производството в страната, вносът поскъпна и поне краткосрочно кризата със свинското ще е тук.
Надеждите са, че САЩ ще покрият китайския пазар и европейските цени ще спаднат леко.
Любимото и второто най-купувано от българите месо - свинското, днес е в своя ценови пик от шест години насам. Само за година цените излетяха с над 30%, което при внос и местно производство за поне 600 млн. лв. значи десетки милиони по-високи разходи и за производителите на колбаси, и естествено за потребителите. И промяна поне тази година не се очаква.
Причината е ясна: африканската чума заля Китай, най-големият производител и консуматор на свинско месо, това създаде световен дефицит и цените се изстреляха. Кризата зарази цялата верига от производството на фуражи до търговията на дребно при свинското и колбасите, но пък на места съживява алтернативни индустрии, като например производството на птиче месо.
Проблемът пряко засегна България, която внася около 2/3 от свинското месо, отиващо основно в преработвателната индустрия, и фабрики усетиха недостиг. А вътрешната криза с африканската чума унищожи за половин година 1/3 от българското производство. Ударът от болестта е толкова дълбок, че представители на бранша смятат, че стабилизирането на сектора ще отнеме години.
Китайският форсмажор
Преди година и половина Китай, където се отглеждат почти половината от прасетата по света, официално обяви, че е регистрирана африканска чума по свинете в страната - заболяване, за което няма лечение и ваксина. По официални данни и анализаторски оценки в последните 18 месеца болестта е унищожила между 1/3 и повече
от половината от животните в страната, а броят им се измерва в стотици милиони: между 150 и 240 млн. прасета. Според прогноза на департамента по земеделието на САЩ USDA oчакванията са към края на 2019 г. Китай да е загубил 40% от отглежданите прасета и общият им брой да бъде около 275 млн. Проблемът с това шокиращо число не е само местен. Или както коментира още с първите индикации за дълбочината на кризата в азиатската държава старши анализаторът на базираната в Нидерландия Rabobank Чънджун Пан: "Не мислим, че е възможно някоя държава по света или дори целият свят заедно да покрие предстоящия недостиг на свинско месо."
Така китайската зараза с чума застигна международните цени на месото, като Бразилия и ЕС ударно увеличиха износа си към азиатската държава. По данни
на ЕК за миналата година вносът към Китай от европейските държави се увеличава с 63% за десетмесечието, а средноевропейските цени са се покачили с 28% към ноември на годишна база.
В България
Първият ефект от африканската чума се усети в България няколко месеца преди заболяването официално да бъде регистрирано в страната, основно в месопреработвателната индустрия. Още през април по данни на системата за агропазарна информация (САПИ) цените на месото в страната са започнали да се покачват по цялата верига на предлагане: от вносителите и производителите до складовете на едро и търговията на дребно.
Към края на миналата година изкупната цена на угоени прасета достига 3.46 лв. за килограм живо тегло, което е годишен ръст над 32%, а в тър
говията на едро и дребно със свинско месо увеличението е между 23 и 32% за различните видове разфасовки.
"Българското свинско месо никога не е било достатъчно, то задоволява около 30-35% от нуждите на пазара и на месопреработващата индустрия", коментира Атанас Урджанов, който е председател на Асоциацията на месопреработвателите в България и директор "Операции" в хранителния холдинг "Белла България". По думите му увеличението на цените вътре в страната се дължи основно на засиленото търсене от Китай, което покачва и цената на вноса. Така за една година свинското, което формира около 50% от себестойността на колбасите, е поскъпнало с 60%, коментира Урджанов, според когото "не стига, че суровината е скъпа, но и не достига".
Кирил Вътев, собственик на месопреработващата компания "Тандем", посочва, че в момен
та всички големи европейски производители на свинско като Германия, Дания, Испания, Нидерландия работят изключително за китайския пазар. "Една поръчка за Китай е за 1000 - 2000 контейнера, а един контейнер е за 20 тона", казва Вътев, според когото имало и информации, че китайците "дори не коментират доставните цени".
Вътрешната катастрофа
Само за последната половин година заболяването проби в десет големи свинекомплекса с общ оборот над 228 млн. лв. за 2018 г., а унищожените животни са 203 хил. по данни на земеделското министерство. При общо отглеждани около 600 хил. прасета във фермите това означава, че за едно полугодие 1/3 от местното производство е изгубено. Очаквано първият ефект от това е намаление на прясното месо с български произход.
"Нашата месодобивна фабрика работеше с над 14 животновъдни стопанства преди чумата по свинете, сега работи с не повече от четири, защото фермите са затворени", дава пример Петко Петков, собственик на групата "Унитемп", която включва кланица, транжорна и производство на продукти от мляно месо. По думите му цените на прясното трупно месо са скочили с между 30 и 50% спрямо януари и февруари миналата година.
Различните мерки, налагани в битката със заболяването, също имат ефект върху пазара. Служител на фирма, вносител на месо, каза пред "Капитал", че наложената в последните седмици временна забрана от агенцията по храните за движение на животните между фермите и ферми и кланици е принудила дори най-малките и средните месопреработватели да потърсят вносна суровина. Мярката вече има отражение и върху магазините за прясно месо - през седмицата сайтът haskovo.info публикува информация, че месарници в Хасково са затворили врати със съобщение, че ще работят отново, когато забраната бъде премахната.
Какво предстои
В краткосрочен план българските производители очакват повишение на цените на месните продукти, като вече има подадени искания до търгов- ските вериги това да се случи. По-дългосрочни прогнози обаче е трудно да се правят, доколкото не е ясно как ще се развие ситуа- цията със заболяването в Азия.
"Очаква ни динамична година. Цените на свинското месо ще останат подобни на нивата от 2019 г.", коментира доц. Божидар Иванов от Института по аграрна икономика. По думите му ситуацията е възможно да се промени покрай търговското споразумение между САЩ и Китай заради очакванията, че азиатската страна ще намали митата за аграрен внос от САЩ, който може да задоволи една голяма част от нуждите на китайския пазар. В резултат според Иванов европейските износители на свинско ще позагубят част от позициите си в Китай. "Поради това по-големи количества свинско месо ще останат на европейския пазар, което вероятно ще доведе до спад на цените на свинското през втората половина на годината. Малко вероятно е обаче този спад да е чувствителен", коментира Иванов.
Същевременно през 2020 г. се очаква кризата на пазара на свинско да продължи да води нагоре и цените на алтернативните меса, най-вече на пилешкото, което е в сходен ценови клас. USDA прогнозира, че през 2020 г. се очаква глобалното производство на пилешко месо да се увеличи с 4% до рекордните 103.5 млн. тона, изпреварвайки свинското.
Българските производители обаче на този етап не отбелязват по-висок интерес. "Не се отчита и не се очаква по-голямо търсене на птиче месо заради чумата по свинете, сега има известен спад на търсенето на пилешко, но той е сезонен. Очакваме ръст през пролетта и лятото", коментира Димитър Белоречков, председател на Съюза на птицевъдите в България.
Така печеливши в тази ситуация са големите производители на свинско в Европа, които успяха да се опазят от чумата - Германия, Дания, Испания и Холандия. Само за първите 10 месеца на миналата година ЕС - вторият най-голям производител на свинско след Китай, успя да изнесе 1.84 млн. тона месо за азиатската страна, което е годишен ръст над 60%. И то при високи цени.