Възраждането на „Пирогов“
Една от най-задлъжнелите държавни болници се промени само за две години и половина
Първото, което хрумва на всеки при мисълта за университетската болница за спешна медицина „Пирогов“, е стълпотворение от болни хора от всички краища на България по всяко време на денонощието заради сигурността, че точно там ще ти обърнат внимание. Това показва и статистиката, според която 85% от пациентите й са спешни, а 33% не са жители на столицата. „Пирогов“е най-голямата като приходи (87 млн. лв.), брой легла (828) и персонал (2360) държавна болница в София, през която през миналата година са преминали 270 хил. души - с 20 хил. повече от 2018 г., а 50 хил. са останали на лечение. Освен това тя има и уникални за България клиники, както и най-добрата реанимация с 58 легла и собствен диализен център.
През последните две години болницата, която от 2012 до 2017 г. беше хронично на загуба (последно – 3.3 млн. лв.), с отрицателен собствен капитал и непрекъснати опасения на одиторите, че може да продължи да съществува, с просрочени задължения от
около 13 млн. лв., стара апаратура и инвалидни колички за болните от 50-те години на миналия век, започна да се променя. От една от най-задлъжнелите болници (с изключение на ВМА и Болница „Лозенец“, които получиха множество субсидии, за да се справят с дълговата криза), и без толкова забележителна държавна подкрепа „Пирогов“показа как могат да се печелят проекти за еврофинансиране и да се пестят средства за обновяване. Директорът й проф. д-р Асен Балтов успя да договори кредити и да отдели собствено финансиране Около 13 млн. лв., с които бяха обновени три от десетте стари сгради на болницата, да привлече лекари от чужбина и България, да открие нови клиники, да купи нова апаратура за над 15 млн. лв. и да увеличи заплатите. През 2018 г. болницата за пръв път излезе на печалба от 200 хил. лв., която се е увеличила пет пъти според отчета за третото тримесечие на миналата година.
Рецептата за справянето с лошото наследство е трудна, защото в уравнението влизат няколко константи за трупане на загуби. Здравната каса има лимит за прием и лечение на пациентите за всяка болница и неплатените на „Пирогов“средства за лекувани над лимита пациенти са около 2 млн. лв. Отделно от това държавата доскоро не плащаше достатъчно за спешни пациенти, а те са основният контингент на болницата.
Предизвикателствата, пред които е бил изправен новият директор, са не само амортизираните сграден фонд и апаратура, но и 350 свободни бройки в щатната таблица и 400 служители в пенсионна възраст. Резултатът е 15 млн. лв. повече средства от НЗОК в сравнение с първата година на управлението, удвояване от 4 на 8 млн. лв. на приходите от избор на екип и лечение на чужди граждани, почти двойно увеличение на средствата за спешни пациенти до 7.4 млн. лв.
В края на миналата година „Пирогов“, както и още няколко болници със стари сгради, преживя пожар вследствие на запалена цигара от пациент до кислородната система на клиниката по вътрешни болести. Екипите на болницата и пожарната демонстрираха невероятен героизъм в спасяването на пациентите и в края на 2019 г. получиха специална награда на Столичната лекарска колегия.
През тази година има осигурено финансиране от нови 13 млн. лв. от „ЧЕЗ Бългериън инвестмънтс“и собствени средства за ремонт точно на пострадалата клиника, урологията, детските хирургии и централния корпус на болницата, който не е ремонтиран отпреди промените през 1989 г.