Capital

Цве­тан То­до­ров чо­ве­кът на чуж­да зе­мя

Две но­ви из­да­ния хвър­лят свет­ли­на вър­ху лич­ност­та и иде­и­те на ро­де­ния в Бъл­га­рия фи­ло­соф

- ав­тор Све­тос­лав То­до­ров | svetoslav.todorov@capital.bg

Две но­ви из­да­ния хвър­лят свет­ли­на вър­ху лич­ност­та и иде­и­те на ро­де­ния в Бъл­га­рия фи­ло­соф

Ни­кой не знае от­го­во­ри­те на всич­ки въп­ро­си, но ка­то че ли ро­де­ни­ят в Бъл­га­рия и ре­а­ли­зи­ран във Фран­ция фи­ло­соф, кри­тик и те­о­ре­тик Цве­тан То­до­ров (1939 - 2017) е сред мал­ко­то, стиг­на­ли поч­ти до края на те­зи тър­се­ния. Ма­кар и с де­се­ти­ле­тия за­къс­не­ние, на­у­ча­ва­ме все по­ве­че за ин­те­лек­ту­ал­ния му при­нос, а не­го­ви­те тек­с­то­ве дейс­т­ват ка­то про­ти­во­от­ро­ва сре­щу ин­фор­ма­ци­он­ния спам днес и на­мес­т­ват го­ле­ми­те въп­ро­си в пра­вил­ния им кон­текст.

На фо­на на по­пу­ляр­ност­та на То­до­ров във френ­с­ко­е­зич­ния свят в Бъл­га­рия той ос­та­ва поз­нат на срав­ни­тел­но ни­шо­ва ау­ди­то­рия въп­ре­ки дос­тъп­ния език на есе­та­та му и фак­та, че го­ля­ма част от тру­до­ве­те му са пре­веж­да­ни след 1989 г. (за раз­ли­ка от кни­ги­те на дру­го­то го­ля­мо бъл­гар­с­ко име сред френ­с­ки­те ин­те­лек­ту­ал­ци – Юлия Кръс­те­ва). Две но­ви из­да­ния до­пъл­ват по чу­де­сен на­чин до­се­га из­вес­т­но­то за То­до­ров и имат по­тен­ци­а­ла да раз­ши­рят чи­та­тел­с­кия му кръг тук.

“Дълг и нас­ла­да: един жи­вот на пос­ред­ник” е кни­га с раз­го­во­ри меж­ду То­до­ров и френ­с­ка­та жур­на­лис­т­ка Кат­рин Пор­т­вен (струк­ту­ри­ра­на по по­до­бен на­чин кни­га из­ле­зе не­от­дав­на и за Юлия Кръс­те­ва - “Пъ­ту­вам се­бе си”). За бъл­гар­с­ки­те чи­та­те­ли кни­га­та е из­к­лю­чи­тел­но цен­на с де­тайл­ния раз­каз на То­до­ров за за­ми­на­ва­не­то му за Фран­ция и пог­ле­да му вър­ху ко­му­нис­ти­чес­ка Бъл­га­рия.

Цве­тан То­до­ров е ро­ден през 1939 г. в Со­фия. Ба­ща му То­дор Бо­ров е биб­ли­ог­раф, бил е ди­рек­тор на раз­лич­ни биб­ли­о­те­кар­с­ки асо­ци­а­ции, но е из­к­лю­чен от БКП, пре­ди да за­вър­ши го­ле­мия си про­ект – об­но­вя­ва­не и

ре­фор­ми­ра­не на биб­ли­о­те­ки­те. Про­дъл­жа­ва жи­во­та си ка­то уни­вер­си­тет­с­ки пре­по­да­ва­тел и се при­съ­е­ди­ня­ва към дру­ги­те, ко­и­то се опит­ват да хва­нат “Сво­бод­на Ев­ро­па” нас­ред бе­лия шум. Спо­ред То­до­ров ба­ща му е до­пус­нал “греш­ка­та” да има соб­с­т­ве­но мне­ние - в рам­ки­те на сис­те­ма­та вся­ко убеж­де­ние, до­ри и най-чис­то­то, се прев­ръ­ща в по­рок, тъй ка­то во­ди до са­мос­то­я­тел­ност и под­рив­ност. “От то­ва ми ос­та­на един урок, ва­ри­ант на сто­и­чес­ка­та мъд­рост - по-доб­ре чо­век да не смес­ва лич­на­та си ре­а­ли­за­ция с ус­пе­ха на об­щес­т­ве­ни­те си проекти.” В дет­с­т­во­то си То­до­ров дру­жи с де­ца­та на дру­ги близ­ки до пар­ти­я­та – сред пър­ви­те му при­я­те­ли е Ан­д­рей Лу­ка­нов, впос­лед­с­т­вие по­ли­тик от БКП/БСП, ед­на от най-вли­я­тел­ни­те фи­гу­ри на пре­хо­да, убит по­каз­но пред до­ма си през 1996 г.

“То­та­ли­та­риз­мът, не­за­ви­си­мо да­ли е на­цис­т­ки, съ­вет­с­ки или кам­бо­джан­с­ки, има сво­и­те кул­ми­на­ции, мо­мен­ти, при ко­и­то ис­ка бук­вал­но да ели­ми­ни­ра част от на­се­ле­ни­е­то: из­т­реб­ват се “ку­ла­ци”, т.е. се­ля­ни, уби­ват се ев­реи и ци­га­ни, “пре­въз­пи­та­ват” се до смърт хо­ра от гра­до­ве­те. Но през ос­та­на­ло­то вре­ме жи­во­тът си те­че и то­га­ва се случ­ва дру­го - ган­г­ре­на в дъл­бо­чи­на, все­общ мо­ра­лен упа­дък”, спом­ня си То­до­ров, чий­то брат, Иван, ос­та­ва в Бъл­га­рия, но се ре­а­ли­зи­ра ка­то фи­зик, и то без член­с­т­ва в пар­тий­ни­те струк­ту­ри.

В “Дълг и нас­ла­да” Цве­тан То­до­ров на­ри­ча за­мър­ся­ва­не­то на при­ро­да­та по вре­ме на со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та ин­дус­т­ри­а­ли­за­ция на Бъл­га­рия “вън­ш­но ув­реж­да­не”. “При­ро­да­та е ув­ре­де­на. Ед­нов­ре­мен­но с то­ва при­ро­да­та на хо­ра­та съ­що се ув­ре­ди.” В не­по­но­си­мост­та към сре­да­та той от­к­ри­ва па­ра­лел с дру­ги из­вес­т­ни бъл­га­ри, на­ме

ри­ли ре­а­ли­за­ция дру­га­де: “Тряб­ва­ше да се при­ми­риш да жи­ве­еш прик­ри­то. Ето то­ва мра­зе­ше Крис­то.”

То­до­ров за­ми­на­ва за Па­риж ка­то сти­пен­ди­ант през 1963 г. “В из­вес­тен сми­съл из­б­рах по-лес­но­то - на­пус­нах Бъл­га­рия.” Бър­зо­то впис­ва­не в ака­де­мич­ни­те сре­ди го ка­ра пос­то­ян­но да от­ла­га връ­ща­не­то си и да из­мис­ля но­ви и но­ви обяс­не­ния пред пред­с­та­ви­те­ли­те на власт­та. Пис­мо от ба­ща му, в ко­е­то пи­ше “жи­во­тът ти е там, не тряб­ва да се връ­щаш”, го убеж­да­ва окон­ча­тел­но да ос­та­не във Фран­ция. “Ак­тив­ни­ят ми жи­вот в Бъл­га­рия не бе­ше дос­та­тъч­но дъ­лъг - бях мно­го млад, ко­га­то за­ми­нах. Ето за­що ня­мам ни­що сен­за­ци­он­но за приз­на­ва­не. Ако бях ос­та­нал по-дъл­го, ком­п­ро­ми­си­те щя­ха да се ум­но­жат. Об­с­то­я­тел­с­т­ва­та ми поз­во­ли­ха да из­бег­на та­зи съд­ба.”

Още на след­ва­ща­та го­ди­на той пра­ви пър­ви­те си пуб­ли­ка­ции, а в края на де­се­ти­ле­ти­е­то е ве­че пъл­но­цен­на част и ува­жа­ва­но име в ака­де­мич­ни­те сре­ди. Меж­дув­ре­мен­но как­то ДС, та­ка и френ­с­ки­те служ­би го сле­дят из­къ­со. През 1970 г. за­щи­та­ва док­тор­с­ка сте­пен пред Ро­лан Барт. В края на 70-те по­лу­ча­ва френ­с­ко граж­дан­с­т­во. “В на­ча­ло­то бях чуж­де­нец, пос­ле ис­ках да бъ­да аси­ми­ли­ран, а след ка­то по­лу­чих граж­дан­с­т­во и ве­че се бях ин­тег­ри­рал, от­к­рих, че съм всъщ­ност чо­век “на чуж­да зе­мя”... Пред­по­чи­там то­зи из­раз пред “без ко­ре­ни”, кой­то счи­там за не­под­хо­дящ, по-точ­но – за без­с­мис­ли­ца. Чо­ве­кът не е рас­те­ние – не­го­ва­та гъв­ка­вост и прис­по­со­би­мост към вся­как­ви ус­ло­вия е не­що, ко­е­то го от­ли­ча­ва от ос­та­на­ли­те ви­до­ве жи­ви съ­щес­т­ва.”

Ус­пе­хът във Фран­ция, а ско­ро и по све­та пок­рай пре­во­ди­те на кни­ги­те му не го пра­вят по-от­к­рит в по­зи­ци­и­те към Бъл­га­рия. “Ако се бях пре­вър­нал във войн­с­т­ващ ан­ти­ко­му­нист, ро­ди­те­ли­те ми щя­ха да по­не­сат пос­лед­с­т­ви­я­та за то­ва.” Ма­кар и от дис­тан­ция, той усе­ща те­жест­та на ми­на­ло­то. “Тряб­ва­ше Сте­на­та да пад­не, Жив­ков да бъ­де сва­лен, за да се по­чув­с­т­вам и аз, кой­то бях ве­че жи­вял във Фран­ция 26 го­ди­ни, сво­бо­ден.”

В края на жи­во­та си той е в мир с френ­с­ко­то и бъл­гар­с­ко­то у се­бе си. Про­цес, кой­то е част от уни­вер­са­лиз­ма във виж­да­ни­я­та му. “Вся­ка кул­ту­ра е под­виж­на – дру­га оче­вид­ност, ко­я­то чес­то се заб­ра­вя. Кул­ту­ра, ко­я­то не се про­ме­ня, е мър­т­ва, каз­ва Цве­тан То­до­ров. Про­мя­на­та и мно­го­об­ра­зи­е­то се обус­ла­вят вза­им­но.”

Ав­то­би­ог­ра­фич­на­та кни­га се до­пъл­ва от дру­го ско­рош­но из­да­ние - сбор­ни­кът от есе­та “Че­те­не и жи­вот”, по­я­вил се пос­мър­т­но през 2018 г. с по­мощ­та на дъ­ще­ри­те му Леа и Са­ша То­до­ров. В се­лек­ци­я­та те се при­дър­жат към “точ­ност­та и ду­ха в ра­бо­та­та на Цве­тан, кой­то сам бе­ше без­к­рай­но по­доз­ри­те­лен към де­бе­ли­те книги”.

“Мо­рал­ни­ят чо­век е раз­ли­чен от мо­ра­ли­за­то­ра, но и от мо­ра­лис­та”, раз­съж­да­ва То­до­ров, кой­то ис­ка да от­го­во­ри на та­зи взис­ка­тел­ност, ко­я­то има той към дру­ги­те. Пи­ше, че ис­ка все по­ве­че да не бъ­де мо­ра­лист, а да бъ­де мо­ра­лен. “Тряб­ва” и “ти си длъ­жен” не са въ­ве­де­ние към мо­рал­ни пос­тъп­ки; един­с­т­ве­но “аз тряб­ва” и “ти мо­жеш”.

Кни­га­та за­поч­ва с пред­го­вор от фи­ло­со­фа и не­гов уче­ник Ан­д­ре Конт-Спон­вил, кой­то оп­ре­де­ля То­до­ров ка­то “ху­ма­нист без илю­зии, граж­да­нин на све­та, уме­рен и взис­ка­те­лен”. “За­то­ва е тол­ко­ва важ­но да го че­тем: то­ва ни пра­ви по-ум­ни, по-скром­ни, по-ню­ан­си­ра­ни, по-точ­ни – по-осъз­на­ва­щи слож­ност­та на све­та и тра­гич­ност­та на на­ша­та участ.”

В две­те книги Цве­тан То­до­ров, кой­то про­дъл­жа­ва да ра­бо­ти до пос­лед­ния си ден въп­ре­ки нев­ро­де­ге­не­ра­тив­но за­бо­ля­ва­не, ана­ли­зи­ра съ­що та­ка мяс­то­то на ли­те­ра­ту­ра­та и из­кус­т­во­то, де­ма­го­ги­я­та в по­ли­ти­ка­та, къ­де се смес­т­ват бо­гат­с­т­во­то на мул­ти­кул­ту­ра­лиз­ма и нуж­да­та от при­над­леж­ност към оп­ре­де­ле­на сре­да, как ба­щин­с­т­во­то раз­ши­ря­ва виж­да­ни­я­та му, нуж­да­та от ди­а­лог, по­ли­ти­ки­те на иден­тич­ност­та, ра­сиз­ма, от­но­ше­ни­я­та меж­ду пуб­лич­ния и лич­ния жи­вот днес.

 ??  ??
 ??  ?? „Че­те­не и жи­вот“ ПРЕ­ВОД: ВАЛЕНТИНА БОЯДЖИЕВА ИЗДАТЕЛСТВ­О: „СИЕЛА“
ЦЕ­НА: 17.90 ЛВ.
„Че­те­не и жи­вот“ ПРЕ­ВОД: ВАЛЕНТИНА БОЯДЖИЕВА ИЗДАТЕЛСТВ­О: „СИЕЛА“ ЦЕ­НА: 17.90 ЛВ.
 ??  ?? „Дълг и нас­ла­да: един жи­вот на пос­ред­ник“ ПРЕ­ВОД: ТОДОРИНА АТАНАСОВА ИЗДАТЕЛСТВ­О: „ИЗ­ТОК-ЗАПАД“ЦЕ­НА: 20 ЛВ.
„Дълг и нас­ла­да: един жи­вот на пос­ред­ник“ ПРЕ­ВОД: ТОДОРИНА АТАНАСОВА ИЗДАТЕЛСТВ­О: „ИЗ­ТОК-ЗАПАД“ЦЕ­НА: 20 ЛВ.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria