Берлинска ръченица
Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията
Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и човека в технологията
ЕЕлектронният изпълнител Стефан Голдман мисли за музика 24 часа в денонощието. Роден е в Берлин през 1978 г. в българскогерманско семейство, започва да издава музика през 2001 г., а шест години по-късно създава лейбъла Macro. Композирането, световните турнета, издаването и ремиксирането са всъщност само част от това, което прави: той е автор на есета за дигитализацията в музиката, има книга за използването на подложки (presets), през годините участва в многобройни уъркшопове, а през 2012 г. излиза документалният филм за него Parameter.
По един или друг начин България има често присъствие в проектите му. Но локалните влияния този път пускат по-дълбоки корени. Най-новият му албум носи любопитното заглавие „Вейки“и е вдъхновен от неравноделния ритъм в българската фолклорна музика. Голдман предизвиква разбиранията ни за електронна музика и влиянието на народната, без да намесва етнически мотиви, без да й предава екзотична опаковка, а като поставя в нов контекст есенцията й. Едно от водещите германски музикални издания, Musik Express, намира паралели с детройтското техно на 80-те, но отбелязва, че сложната ритмичност кара албума да звучи по неповторим начин.
„Преди имаше очаквания, както и хъс нещата да излизат веднага, а не с по две години закъснение. Малко като надпреварата кой пръв ще стигне до Южния полюс. Бях развил някои по-концептуални идеи, за които няма особено значение кога точно ще се появят. Рискът да те изпреварят е малък. Не ми изглеждаше като да има много музиканти, които изгарят от нетърпение да изобретят неравноделното техно. Имах и опит с лейбъли, за които се бях опитвал да продуцирам хибрид от техно и броукън бийт, и изобщо не го схванаха тогава. Няколко години по-късно други го направиха с успех. На някои неща им трябва подходяща среда, а за всякаква танцова музика това е задължително.“
Част от композициите носят имена като Planinar, Sofra, Vilayet, Kapan. „За английски говорещ слушател тези думи създават мистерия, която няма как да я постигнеш например с имена като The Grind или Sunshine. Бонус е, когато те са част от балканското есперанто, разбират ги носители на още четири-пет езика.“
На 7 и 8 февруари Стефан Голдман ще организира фестивала Strom в залата на Берлинската филхармония, място, което има не само музикално, но и архитектурно и културно значение за града. През 50-те години на ХХ век електронни композитори и класически музиканти са провеждали съвместни концерти, но предстоящият фестивал няма да е връщане към това, а ще е изцяло посветен на електронната музика в момента. Сред участващите са KiNK, един от най-успешните български електронни артисти в световен мащаб, Nina Kravitz, която е едно от най-популярните имена в днешната техно сцена, активното от над две десетилетия дуо Kruder and Dorfmeister.
„Искам да покажа, че в рамките на такава институция тези артистични подходи имат място в историята на музиката. Просто не се ползват ноти и акустични инструменти, а се ползва ток. И оттам идва името на фестивала - Strom („ток“на немски).“
Концептуaлният и напредничав начин, по който той мисли за музиката, го прави и добър събеседник по темата в какви отношения ще бъдат музиката и изкуственият интелект. Сред горещите теми през 2019 г. беше дали ще дойде момент, в който алгоритмите и изкуственият интелект ще създават музика, ориентирана „по поръчка“към определени публики, без човешка намеса.
„Говорим за философски проблем, който е решен преди повече от сто години. Това е именно въпросът дали е нужно човешко участие в създаването на изкуство.“Дава за пример творбите на Марсел Дюшан (1887 -1968), който взима предмети и обекти (писоар, гребен, колело), а като ги поставя в нов контекст или функционалност, ги обявява за произведения на изкуството.
„Няма пряка нужда за човешко участие, освен да си сложиш името на една табела. По подобен начин вече е напълно възможно да се създаде музикално парче само чрез автоматични процеси. Но тезата, че самото съществуване на такива възможности води до обезсмисляне, ми се струва израз на наивна представа за какво точно е изкуство и защо се прави. Ако тази връзка съществуваше, трябваше с появяването на фотографията в средата на XIX век за да приключи развитието на живописта. А в списъка на ХХ век най-скъпо продадените картини на всички времена фигурират само две, които са създадени преди появяването на фотографията. Формалната задача на изкуството е да открива комбинации в материала, с който борави, които хем са заложени в него, хем не са пряко предвидими. Променя ли се материалът, следователно се променя и съществото на задачата на твореца.“
Според него допускаме една основна грешка: „Представяме си бъдещето като продължение на познатото. Примерно във филма „Метрополис“Фриц Ланг си представя бъдещето със същия тип машини като от 1927 г., механични, само че по-големи. Нещата, които се опитваме да предскажем, подлежат на нелинеарни влияния, които освен това са обвързани и помежду си. Това, че познаваме свойствата на отделните фактори, не ни разрешава да предскажем взаимодействията. Изненадата остава гарантирана. Накратко: колкото пъти сме се опитвали да се отървем от твореца, все не се получава.“
„Вейки“е онлайн в Spotify и Bandcamp.