Capital

Бер­лин­с­ка ръ­че­ни­ца

Елек­т­рон­ни­ят ар­тист Сте­фан Гол­д­ман за но­ва­тор­с­кия си пог­лед към му­зи­ка­та и за­що ви­на­ги ще има­ме нуж­да от чо­ве­ка в тех­но­ло­ги­я­та

- Ав­тор Све­тос­лав То­до­ров | svetoslav.todorov@capital.bg

Елек­т­рон­ни­ят ар­тист Сте­фан Гол­д­ман за но­ва­тор­с­кия си пог­лед към му­зи­ка­та и чо­ве­ка в тех­но­ло­ги­я­та

ЕЕ­лек­т­рон­ни­ят из­пъл­ни­тел Сте­фан Гол­д­ман мис­ли за му­зи­ка 24 ча­са в де­но­но­щи­е­то. Ро­ден е в Бер­лин през 1978 г. в бъл­гар­с­ко­гер­ман­с­ко се­мейс­т­во, за­поч­ва да из­да­ва му­зи­ка през 2001 г., а шест го­ди­ни по-къс­но съз­да­ва лей­бъ­ла Macro. Ком­по­зи­ра­не­то, све­тов­ни­те тур­не­та, из­да­ва­не­то и ре­мик­си­ра­не­то са всъщ­ност са­мо част от то­ва, ко­е­то пра­ви: той е ав­тор на есе­та за ди­ги­та­ли­за­ци­я­та в му­зи­ка­та, има кни­га за из­пол­з­ва­не­то на под­лож­ки (presets), през го­ди­ни­те учас­т­ва в мно­гоб­рой­ни уър­к­шо­по­ве, а през 2012 г. из­ли­за до­ку­мен­тал­ни­ят филм за не­го Parameter.

По един или друг на­чин Бъл­га­рия има чес­то при­със­т­вие в про­ек­ти­те му. Но ло­кал­ни­те вли­я­ния то­зи път пус­кат по-дъл­бо­ки ко­ре­ни. Най-но­ви­ят му ал­бум но­си лю­бо­пит­но­то заг­ла­вие „Вей­ки“и е вдъх­но­вен от не­рав­но­дел­ния ри­тъм в бъл­гар­с­ка­та фол­к­лор­на му­зи­ка. Гол­д­ман пре­диз­вик­ва раз­би­ра­ни­я­та ни за елек­т­рон­на му­зи­ка и вли­я­ни­е­то на на­род­на­та, без да на­мес­ва ет­ни­чес­ки мо­ти­ви, без да й пре­да­ва ек­зо­тич­на опа­ков­ка, а ка­то пос­та­вя в нов кон­текст есен­ци­я­та й. Ед­но от во­де­щи­те гер­ман­с­ки му­зи­кал­ни из­да­ния, Musik Express, на­ми­ра па­ра­ле­ли с дет­ройт­с­ко­то тех­но на 80-те, но от­бе­ляз­ва, че слож­на­та рит­мич­ност ка­ра ал­бу­ма да зву­чи по не­пов­то­рим на­чин.

„Пре­ди има­ше очак­ва­ния, как­то и хъс не­ща­та да из­ли­зат вед­на­га, а не с по две го­ди­ни за­къс­не­ние. Мал­ко ка­то над­п­ре­ва­ра­та кой пръв ще стиг­не до Юж­ния по­люс. Бях раз­вил ня­кои по-кон­цеп­ту­ал­ни идеи, за ко­и­то ня­ма осо­бе­но зна­че­ние ко­га точ­но ще се по­я­вят. Рис­кът да те из­п­ре­ва­рят е ма­лък. Не ми из­г­леж­да­ше ка­то да има мно­го му­зи­кан­ти, ко­и­то из­га­рят от не­тър­пе­ние да изоб­ре­тят не­рав­но­дел­но­то тех­но. Имах и опит с лей­бъ­ли, за ко­и­то се бях опит­вал да про­ду­ци­рам хиб­рид от тех­но и бро­у­кън бийт, и изоб­що не го схва­на­ха то­га­ва. Ня­кол­ко го­ди­ни по-къс­но дру­ги го нап­ра­ви­ха с ус­пех. На ня­кои не­ща им тряб­ва под­хо­дя­ща сре­да, а за вся­как­ва тан­цо­ва му­зи­ка то­ва е за­дъл­жи­тел­но.“

Част от ком­по­зи­ци­и­те но­сят име­на ка­то Planinar, Sofra, Vilayet, Kapan. „За ан­г­лийс­ки го­во­рещ слу­ша­тел те­зи ду­ми съз­да­ват мис­те­рия, ко­я­то ня­ма как да я пос­тиг­неш нап­ри­мер с име­на ка­то The Grind или Sunshine. Бо­нус е, ко­га­то те са част от бал­кан­с­ко­то ес­пе­ран­то, раз­би­рат ги но­си­те­ли на още че­ти­ри-пет ези­ка.“

На 7 и 8 фев­ру­а­ри Сте­фан Гол­д­ман ще ор­га­ни­зи­ра фес­ти­ва­ла Strom в за­ла­та на Бер­лин­с­ка­та фил­хар­мо­ния, мяс­то, ко­е­то има не са­мо му­зи­кал­но, но и ар­хи­тек­тур­но и кул­тур­но зна­че­ние за гра­да. През 50-те го­ди­ни на ХХ век елек­т­рон­ни ком­по­зи­то­ри и кла­си­чес­ки му­зи­кан­ти са про­веж­да­ли съв­мес­т­ни кон­цер­ти, но пред­с­то­я­щи­ят фес­ти­вал ня­ма да е връ­ща­не към то­ва, а ще е из­ця­ло пос­ве­тен на елек­т­рон­на­та му­зи­ка в мо­мен­та. Сред учас­т­ва­щи­те са KiNK, един от най-ус­пеш­ни­те бъл­гар­с­ки елек­т­рон­ни ар­тис­ти в све­то­вен ма­щаб, Nina Kravitz, ко­я­то е ед­но от най-по­пу­ляр­ни­те име­на в днеш­на­та тех­но сце­на, ак­тив­но­то от над две де­се­ти­ле­тия дуо Kruder and Dorfmeiste­r.

„Ис­кам да по­ка­жа, че в рам­ки­те на та­ка­ва ин­с­ти­ту­ция те­зи ар­тис­тич­ни под­хо­ди имат мяс­то в ис­то­ри­я­та на му­зи­ка­та. Прос­то не се пол­з­ват но­ти и акус­тич­ни ин­с­т­ру­мен­ти, а се пол­з­ва ток. И от­там ид­ва име­то на фес­ти­ва­ла - Strom („ток“на нем­с­ки).“

Кон­цеп­ту­aл­ни­ят и нап­ред­ни­чав на­чин, по кой­то той мис­ли за му­зи­ка­та, го пра­ви и до­бър съ­бе­сед­ник по те­ма­та в как­ви от­но­ше­ния ще бъ­дат му­зи­ка­та и из­кус­т­ве­ни­ят ин­те­лект. Сред го­ре­щи­те те­ми през 2019 г. бе­ше да­ли ще дой­де мо­мент, в кой­то ал­го­рит­ми­те и из­кус­т­ве­ни­ят ин­те­лект ще съз­да­ват му­зи­ка, ори­ен­ти­ра­на „по по­ръч­ка“към оп­ре­де­ле­ни пуб­ли­ки, без чо­веш­ка на­ме­са.

„Го­во­рим за фи­ло­соф­с­ки проб­лем, кой­то е ре­шен пре­ди по­ве­че от сто го­ди­ни. То­ва е имен­но въп­ро­сът да­ли е нуж­но чо­веш­ко учас­тие в съз­да­ва­не­то на из­кус­т­во.“Да­ва за при­мер твор­би­те на Мар­сел Дю­шан (1887 -1968), кой­то взи­ма пред­ме­ти и обек­ти (пи­со­ар, гре­бен, ко­ле­ло), а ка­то ги пос­та­вя в нов кон­текст или фун­к­ци­о­нал­ност, ги обя­вя­ва за про­из­ве­де­ния на из­кус­т­во­то.

„Ня­ма пря­ка нуж­да за чо­веш­ко учас­тие, ос­вен да си сло­жиш име­то на ед­на та­бе­ла. По по­до­бен на­чин ве­че е на­пъл­но въз­мож­но да се съз­да­де му­зи­кал­но пар­че са­мо чрез ав­то­ма­тич­ни про­це­си. Но те­за­та, че са­мо­то съ­щес­т­ву­ва­не на та­ки­ва въз­мож­нос­ти во­ди до обез­с­мис­ля­не, ми се стру­ва из­раз на на­ив­на пред­с­та­ва за как­во точ­но е из­кус­т­во и за­що се пра­ви. Ако та­зи връз­ка съ­щес­т­ву­ва­ше, тряб­ва­ше с по­я­вя­ва­не­то на фо­тог­ра­фи­я­та в сре­да­та на XIX век за да прик­лю­чи раз­ви­ти­е­то на жи­во­пис­та. А в спи­съ­ка на ХХ век най-скъ­по про­да­де­ни­те кар­ти­ни на всич­ки вре­ме­на фи­гу­ри­рат са­мо две, ко­и­то са съз­да­де­ни пре­ди по­я­вя­ва­не­то на фо­тог­ра­фи­я­та. Фор­мал­на­та за­да­ча на из­кус­т­во­то е да от­к­ри­ва ком­би­на­ции в ма­те­ри­а­ла, с кой­то бо­ра­ви, ко­и­то хем са за­ло­же­ни в не­го, хем не са пря­ко пред­ви­ди­ми. Про­ме­ня ли се ма­те­ри­а­лът, сле­до­ва­тел­но се про­ме­ня и съ­щес­т­во­то на за­да­ча­та на тво­ре­ца.“

Спо­ред не­го до­пус­ка­ме ед­на ос­нов­на греш­ка: „Пред­с­та­вя­ме си бъ­де­ще­то ка­то про­дъл­же­ние на поз­на­то­то. При­мер­но във фил­ма „Мет­ро­по­лис“Фриц Ланг си пред­с­та­вя бъ­де­ще­то със съ­щия тип ма­ши­ни ка­то от 1927 г., ме­ха­нич­ни, са­мо че по-го­ле­ми. Не­ща­та, ко­и­то се опит­ва­ме да пред­с­ка­жем, под­ле­жат на не­ли­не­ар­ни вли­я­ния, ко­и­то ос­вен то­ва са об­вър­за­ни и по­меж­ду си. То­ва, че поз­на­ва­ме свойс­т­ва­та на от­дел­ни­те фак­то­ри, не ни раз­ре­ша­ва да пред­с­ка­жем вза­и­мо­дейс­т­ви­я­та. Из­не­на­да­та ос­та­ва га­ран­ти­ра­на. Нак­рат­ко: кол­ко­то пъ­ти сме се опит­ва­ли да се отър­вем от тво­ре­ца, все не се по­лу­ча­ва.“

„Вей­ки“е он­лайн в Spotify и Bandcamp.

 ??  ??
 ??  ?? Об­лож­ка­та към ал­бу­ма „Вей­ки“
Об­лож­ка­та към ал­бу­ма „Вей­ки“

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria