Capital

Гре­та и про­ро­ци­те на кли­ма­тич­ния апо­ка­лип­сис

Све­тов­ни­ят ико­но­ми­чес­ки фо­рум в Да­вос от­но­во по­ка­за про­паст­та меж­ду ду­ми и де­ла в об­ласт­та на бор­ба­та с гло­бал­но­то за­топ­ля­не

- Ав­тор Мом­чил Ми­лев | momchil.milev@capital.bg

Све­тов­ни­ят ико­но­ми­чес­ки фо­рум в Да­вос от­но­во по­ка­за про­паст­та меж­ду ду­ми и де­ла в бор­ба­та с гло­бал­но­то за­топ­ля­не

ППо-мал­ко от ме­сец след уни­що­жи­тел­ни­те по­жа­ри в Ав­с­т­ра­лия, пре­диз­ви­ка­ни от су­ша­та и ек­с­т­рем­но ви­со­ки­те тем­пе­ра­ту­ри, те­ма­та за раз­ру­ши­тел­ни­те ефек­ти от климатични­те про­ме­ни от­но­во е в цен­тъ­ра на гло­бал­ния дне­вен ред. Как­то се очак­ва­ше, тя до­ми­ни­ра­ше в пуб­лич­ни­те де­ба­ти по вре­ме на 50-ия Све­то­вен ико­но­ми­чес­ки фо­рум в швей­цар­с­кия ски ку­рорт Да­вос, съб­рал све­тов­ния по­ли­ти­чес­ки, ико­но­ми­чес­ки и об­щес­т­вен елит. И въп­ре­ки че про­ме­ни­те в окол­на­та сре­да са прев­зе­ли топ 5 на най-го­ле­ми­те гло­бал­ни рис­ко­ве през след­ва­щи­те 10 го­ди­ни, пре­дуп­реж­де­ни­я­та на уче­ни­те и еко­ак­ти­вис­ти­те ка­то че ли от­но­во се сб­лъс­ка­ха със сте­на от сту­ден праг­ма­ти­зъм и къ­сог­лед­с­т­во.

„Не е вре­ме за пе­си­ми­зъм. Вре­ме е за оп­ти­ми­зъм. За да се въз­пол­з­ва­ме от въз­мож­нос­ти­те на ут­реш­ния ден, тряб­ва да от­х­вър­лим веч­ни­те про­ро­ци на об­ре­че­ност­та и тех­ни­те прог­но­зи за апо­ка­лип­сис. Те са нас­лед­ни­ци на глу­па­ви­те яс­но­вид­ци от ми­на­ло­то.“Те­зи ду­ми на аме­ри­кан­с­кия пре­зи­дент До­нал Тръмп, про­из­не­се­ни по вре­ме на встъ­пи­тел­на­та му

реч на сре­ща­та във втор­ник, мо­же би най-доб­ре илюс­т­ри­рат то­тал­но­то раз­ми­на­ва­не меж­ду прин­цип­но за­я­ве­ни­те на­ме­ре­ния от стра­на на све­тов­ни­те ли­де­ри и ре­ал­ни­те по­ли­ти­ки в сфе­ра­та на бор­ба­та с климатични­те про­ме­ни.

Изяв­ле­ни­е­то на аме­ри­кан­с­кия дър­жа­вен гла­ва, в ко­е­то той до­ри се пох­ва­ли как САЩ ве­че са све­то­вен про­из­во­ди­тел но­мер ед­но на пет­рол и при­ро­ден газ, дой­де мал­ко след реч­та на мла­да­та швед­с­ка еко­ак­ти­вис­т­ка Гре­та Тун­берг, ко­я­то за по­ре­ден път пов­то­ри как е „вре­ме за па­ни­ка“на те­ма околна сре­да. „Поч­ти ни­що не е нап­ра­ве­но, тъй ка­то гло­бал­ни­те еми­сии на въг­ле­ро­ден ди­ок­сид не на­ма­ля­ват“, обя­ви тя.

И до­ба­ви: „Не­ка бъ­де яс­но: ня­ма­ме нуж­да от нис­ко­въг­ле­род­на ико­но­ми­ка; ня­ма нуж­да да на­ма­ля­ва­ме вред­ни­те еми­сии. На­ши­те еми­сии прос­то тряб­ва да спрат, ако ис­ка­ме да ос­та­нем под цел­та – гло­бал­но за­топ­ля­не под 1.5 гра­ду­са до края на де­се­ти­ле­ти­е­то.“В Да­вос Тун­берг до­ри нас­тоя по­ли­ти­чес­ки­те и биз­нес ли­де­ри да спрат ин­вес­ти­ци­и­те в ком­па­нии, за­ни­ма­ва­щи се с до­бив на фо­сил­ни го­ри­ва и суб­си­ди­и­те за та­зи ин­дус­т­рия. „Не ис­ка­ме те­зи не­ща да бъ­дат нап­ра­ве­ни през 2050 или 2030 или до­ри 2021 – ис­ка­ме да бъ­дат нап­ра­ве­ни се­га“, обя­ви мла­да­та при­ро­до­за­щит­нич­ка.

От­въд ра­ди­кал­ния еко­ак­ти­ви­зъм

Ек­с­т­рем­ни­те пос­лед­с­т­вия от климатични­те про­ме­ни се при­е­мат на­се­ри­оз­но не са­мо от ра­ди­кал­ни еко­ло­зи ка­то Тун­берг. „Има­ме са­мо ма­лък вре­ме­ви про­зо­рец и ако не го из­пол­з­ва­ме в след­ва­щи­те 10 го­ди­ни, ве­че ще се дви­жим меж­ду шез­лон­ги­те на па­лу­ба­та на Ти­та­ник“, ко­мен­ти­ра и Бьор­ге Брен­де, пре­зи­дент на Све­тов­ния ико­но­ми­чес­ки фо­рум (СИФ) в Да­вос и бивш еко­ло­ги­чен ми­нис­тър на Нор­ве­гия от мес­т­на­та кон­сер­ва­тив­на партия. „По­ли­ти­чес­ки­ят

пей­заж е по­ля­ри­зи­ран, мор­с­ко­то рав­ни­ще се по­ви­ша­ва, а климатични­те по­жа­ри бу­шу­ват. То­ва е го­ди­на­та, в ко­я­то све­тов­ни­те ли­де­ри тряб­ва да ра­бо­тят с всич­ки сек­то­ри на об­щес­т­ве­ния жи­вот, за да поп­ра­вят и под­си­лят на­ши­те сис­те­ми за сът­руд­ни­чес­т­во, не са­мо прес­лед­вай­ки крат­кос­роч­ни из­го­ди, но и за да се спра­вят с дъл­бо­ко вко­ре­не­ни­те опас­нос­ти“, до­пъл­ва той.

Твър­де­ни­я­та му се пот­вър­ж­да­ват и в зак­лю­че­ни­я­та на таз­го­диш­ния док­лад на фо­ру­ма в Да­вос, пос­ве­тен на гло­бал­ни­те рис­ко­ве. В не­го проб­ле­ми­те на окол­на­та сре­да и все по-бър­за­та за­гу­ба на би­о­раз­но­об­ра­зие за­е­мат клю­чо­во мяс­то. „Про­ме­ни­те в кли­ма­та на­на­сят все по­ве­че и по-теж­ки уда­ри, от­кол­ко­то мно­зи­на очак­ва­ха. Пос­лед­ни­те пет го­ди­ни бя­ха най-го­ре­щи­те в ис­то­ри­я­та, от­как­то се пра­вят из­мер­ва­ния, при­род­ни­те бед­с­т­вия ста­ват все по-чес­ти и по-ин­тен­зив­ни. През пос­лед­на­та го­ди­на ста­нах­ме сви­де­те­ли на без­п­ре­це­ден­т­ни ек­с­т­рем­ни ме­те­о­ро­ло­гич­ни яв­ле­ния по це­лия свят. Тре­вож­но е, че гло­бал­ни­те сред­ни тем­пе­ра­ту­ри ще се по­ви­шат с ми­ни­мум 3 гра­ду­са до края на ве­ка. То­ва е два пъ­ти по­ве­че, от­кол­ко­то е та­ва­нът спо­ред климатични­те ек­с­пер­ти, за да се из­бег­нат теж­ки ико­но­ми­чес­ки, со­ци­ал­ни и еко­ло­гич­ни пос­лед­с­т­вия“, пи­ше в до­ку­мен­та.

Ав­то­ри­те на док­ла­да до­пъл­ват, че в мо­мен­та из­чез­ва­не­то на жи­во­тин­с­ки ви­до­ве се случ­ва с де­сет­ки пъ­ти по-ви­со­ко тем­по, от­кол­ко­то е би­ла сред­на­та стой­ност за пос­лед­ни­те 10 ми­ли­о­на го­ди­ни. „За­гу­ба­та на би­о­раз­но­об­ра­зи­е­то ще има кри­тич­ни пос­лед­с­т­вия за чо­ве­чес­т­во­то – от срив на сис­те­ми­те за про­из­вод­с­т­во на хра­ни и на здра­ве­о­паз­ва­не­то до раз­ру­ша­ва­не на це­ли снаб­ди­тел­ни ве­ри­ги“, обоб­ща­ват стра­те­зи­те на Све­тов­ния ико­но­ми­чес­ки фо­рум.

Ще ца­па ли още биз­не­сът

Въп­рос­ни­те пре­дуп­реж­де­ния оба­че сре­щат хла­ден при­ем в го­ля­ма част от биз­нес сре­ди­те и осо­бе­но във фи­нан­со­вия сек­тор. Ръ­ко­во­ди­те­ли­те на ня­кои от най-го­ле­ми­те све­тов­ни бан­ки нап­ри­мер бя­ха скеп­тич­ни по от­но­ше­ние на въз­мож­ност­та да ог­ра­ни­чат фи­нан­си­ра­не­то на кор­по­ра­ции, ко­и­то са ма­щаб­ни за­мър­си­те­ли на окол­на­та сре­да.

„Не ис­кам да вли­зам в ро­ля­та на ос­т­ри­е­то на ко­пи­е­то, то­ест не ис­кам да съм то­зи, кой­то обяс­ня­ва не­ща на ком­па­ни­и­те или да на­ла­га стан­дар­ти в да­де­на ин­дус­т­рия или биз­нес“, ко­мен­ти­ра Майк Кор­бат, гла­вен из­пъл­ни­те­лен ди­рек­тор на Citibank, за Financial Times. “Не ис­ка­ме да вли­зам в ро­ля­та на чо­ве­ка, кой­то дик­ту­ва кой да е по­бе­ди­тел и кой – гу­бещ. Ра­бо­та­та на бан­ка­та е да под­к­ре­пя об­щ­нос­ти­те, с ко­и­то ра­бо­ти. А не да дик­ту­ва ка­къв да е край­ни­ят ре­зул­тат”, обоб­ща­ва той.

„Тряб­ва ли да спрем да взи­ма­ме па­ри от „въг­ле­род­ни“ком­па­нии или та­ки­ва, ра­бо­те­щи с

фо­сил­ни го­ри­ва? От­го­во­рът е: не, ние ня­ма да спрем да пра­вим то­ва“, още по-прям пред вес­т­ни­ка е Дей­вид Со­ло­мон, гла­вен из­пъл­ни­те­лен ди­рек­тор на Goldman Sachs. По­доб­на е по­зи­ци­я­та на Бра­йън Дю­пе­ро, из­пъл­ни­те­лен ди­рек­тор на зас­т­ра­хо­ва­тел­ния ги­гант AIG. Спо­ред не­го фи­нан­со­ва­та ин­с­ти­ту­ция ще про­дъл­жи да ра­бо­ти с въг­ле­до­бив­ни ком­па­нии, но все пак опит­вай­ки се да ги по­ощ­ри да пре­ми­нат към биз­нес прак­ти­ки, ко­и­то на­на­сят по-мал­ко ще­ти на окол­на­та сре­да.

Все пак не всич­ки пред­с­та­ви­те­ли на све­тов­ния фи­нан­сов елит са тол­ко­ва без­чув­с­т­ве­ни по от­но­ше­ние на рис­ко­ве­те, свър­за­ни с климатични­те про­ме­ни. Ак­сел Ве­бер, пред­се­да­тел на бор­да на ди­рек­то­ри­те на UBS, нап­ри­мер обя­ви в на­ча­ло­то на та­зи сед­ми­ца пред ин­вес­ти­то­ри, че швей­цар­с­ка­та бан­ка, ко­я­то е един от све­тов­ни­те ли­де­ри при уп­рав­ле­ни­е­то на спес­тя­ва­ния, в мо­мен­та раз­ра­бот­ва спе­ци­ал­ни фи­нан­со­ви про­дук­ти, ко­и­то ще поз­во­лят на ин­вес­ти­то­ри­те да хе­джи­рат рис­ка на пор­т­фо­ли­о­то си в за­ви­си­мост от климатични­те изменения.

В по­ли­ти­чес­ки план пък До­налд Тръмп, кой­то от­ри­ча на­уч­ни­те до­ка­за­тел­с­т­ва за климатични­те изменения и от­тег­ли САЩ от Па­риж­ко­то спо­ра­зу­ме­ние за кли­ма­та, из­не­над­ва­що обя­ви, че стра­на­та му се включ­ва в гло­бал­на­та ини­ци­а­ти­ва „Един три­ли­он дър­ве­та“, пред­виж­да­ща ма­щаб­но за­ле­ся­ва­не

на пла­не­та­та до 2050 г. „От­да­де­ни сме на съх­ра­ня­ва­не­то на съз­да­де­но­то от Бог и ес­тес­т­ве­на­та кра­со­та на на­шия свят... САЩ ще по­ка­жат сил­но ли­дер­с­т­во в от­г­леж­да­не­то и по-доб­ро­то уп­рав­ле­ние на на­ши­те го­ри“, обя­ви той на сре­ща­та в Да­вос. „За­саж­да­не­то на дър­ве­та, раз­би­ра се, е не­що доб­ро, но изоб­що не е дос­та­тъч­но и не мо­же да за­мес­ти ис­тин­с­ки­те мер­ки за смек­ча­ва­не на ефек­та вър­ху ди­ва­та при­ро­да“, за­доч­но го кон­т­ри­ра Гре­та Тун­берг.

И ка­то че ли за да илюс­т­ри­ра про­паст­та меж­ду тех­ни­те два свя­та, до­ба­ви: „Къ­ща­та ни все още е в пла­мъ­ци. Ва­ше­то без­дейс­т­вие под­к­лаж­да по­жа­ра все­ки час. Все още ви каз­ва­ме да се па­ни­кьо­са­те и да дейс­т­ва­те та­ка, ся­каш оби­ча­те ва­ши­те де­ца по­ве­че от всич­ко.“В Да­вос оба­че два­ма­та та­ка и не се ви­дя­ха очи в очи...

Има­ме са­мо ма­лък вре­ме­ви про­зо­рец и ако не го из­пол­з­ва­ме в след­ва­щи­те 10 го­ди­ни, ве­че ще се дви­жим меж­ду шез­лон­ги­те на па­лу­ба­та на Ти­та­ник. Бьор­ге Брен­де, пре­зи­дент на Све­тов­ния ико­но­ми­чес­ки фо­рум в Да­вос

Проб­ле­ми­те на окол­на­та сре­да и все по-бър­за­та за­гу­ба на би­о­раз­но­об­ра­зие за­е­мат клю­чо­во мяс­то в го­диш­ния док­лад от Да­вос.

 ??  ??

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria