Грета и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в борбата с глобалното затопляне

ППо-малко от месец след унищожителните пожари в Австралия, предизвикани от сушата и екстремно високите температури, темата за разрушителните ефекти от климатичните промени отново е в центъра на глобалния дневен ред. Както се очакваше, тя доминираше в публичните дебати по време на 50-ия Световен икономически форум в швейцарския ски курорт Давос, събрал световния политически, икономически и обществен елит. И въпреки че промените в околната среда са превзели топ 5 на най-големите глобални рискове през следващите 10 години, предупрежденията на учените и екоактивистите като че ли отново се сблъскаха със стена от студен прагматизъм и късогледство.

„Не е време за песимизъм. Време е за оптимизъм. За да се възползваме от възможностите на утрешния ден, трябва да отхвърлим вечните пророци на обречеността и техните прогнози за апокалипсис. Те са наследници на глупавите ясновидци от миналото.“Тези думи на американския президент Донал Тръмп, произнесени по време на встъпителната му

реч на срещата във вторник, може би най-добре илюстрират тоталното разминаване между принципно заявените намерения от страна на световните лидери и реалните политики в сферата на борбата с климатичните промени.

Изявлението на американския държавен глава, в което той дори се похвали как САЩ вече са световен производител номер едно на петрол и природен газ, дойде малко след речта на младата шведска екоактивистка Грета Тунберг, която за пореден път повтори как е „време за паника“на тема околна среда. „Почти нищо не е направено, тъй като глобалните емисии на въглероден диоксид не намаляват“, обяви тя.

И добави: „Нека бъде ясно: нямаме нужда от нисковъглеродна икономика; няма нужда да намаляваме вредните емисии. Нашите емисии просто трябва да спрат, ако искаме да останем под целта – глобално затопляне под 1.5 градуса до края на десетилетието.“В Давос Тунберг дори настоя политическите и бизнес лидери да спрат инвестициите в компании, занимаващи се с добив на фосилни горива и субсидиите за тази индустрия. „Не искаме тези неща да бъдат направени през 2050 или 2030 или дори 2021 – искаме да бъдат направени сега“, обяви младата природозащитничка.

Отвъд радикалния екоактивизъм

Екстремните последствия от климатичните промени се приемат насериозно не само от радикални еколози като Тунберг. „Имаме само малък времеви прозорец и ако не го използваме в следващите 10 години, вече ще се движим между шезлонгите на палубата на Титаник“, коментира и Бьорге Бренде, президент на Световния икономически форум (СИФ) в Давос и бивш екологичен министър на Норвегия от местната консервативна партия. „Политическият

пейзаж е поляризиран, морското равнище се повишава, а климатичните пожари бушуват. Това е годината, в която световните лидери трябва да работят с всички сектори на обществения живот, за да поправят и подсилят нашите системи за сътрудничество, не само преследвайки краткосрочни изгоди, но и за да се справят с дълбоко вкоренените опасности“, допълва той.

Твърденията му се потвърждават и в заключенията на тазгодишния доклад на форума в Давос, посветен на глобалните рискове. В него проблемите на околната среда и все по-бързата загуба на биоразнообразие заемат ключово място. „Промените в климата нанасят все повече и по-тежки удари, отколкото мнозина очакваха. Последните пет години бяха най-горещите в историята, откакто се правят измервания, природните бедствия стават все по-чести и по-интензивни. През последната година станахме свидетели на безпрецедентни екстремни метеорологични явления по целия свят. Тревожно е, че глобалните средни температури ще се повишат с минимум 3 градуса до края на века. Това е два пъти повече, отколкото е таванът според климатичните експерти, за да се избегнат тежки икономически, социални и екологични последствия“, пише в документа.

Авторите на доклада допълват, че в момента изчезването на животински видове се случва с десетки пъти по-високо темпо, отколкото е била средната стойност за последните 10 милиона години. „Загубата на биоразнообразието ще има критични последствия за човечеството – от срив на системите за производство на храни и на здравеопазването до разрушаване на цели снабдителни вериги“, обобщават стратезите на Световния икономически форум.

Ще цапа ли още бизнесът

Въпросните предупреждения обаче срещат хладен прием в голяма част от бизнес средите и особено във финансовия сектор. Ръководителите на някои от най-големите световни банки например бяха скептични по отношение на възможността да ограничат финансирането на корпорации, които са мащабни замърсители на околната среда.

„Не искам да влизам в ролята на острието на копието, тоест не искам да съм този, който обяснява неща на компаниите или да налага стандарти в дадена индустрия или бизнес“, коментира Майк Корбат, главен изпълнителен директор на Citibank, за Financial Times. “Не искаме да влизам в ролята на човека, който диктува кой да е победител и кой – губещ. Работата на банката е да подкрепя общностите, с които работи. А не да диктува какъв да е крайният резултат”, обобщава той.

„Трябва ли да спрем да взимаме пари от „въглеродни“компании или такива, работещи с

фосилни горива? Отговорът е: не, ние няма да спрем да правим това“, още по-прям пред вестника е Дейвид Соломон, главен изпълнителен директор на Goldman Sachs. Подобна е позицията на Брайън Дюперо, изпълнителен директор на застрахователния гигант AIG. Според него финансовата институция ще продължи да работи с въгледобивни компании, но все пак опитвайки се да ги поощри да преминат към бизнес практики, които нанасят по-малко щети на околната среда.

Все пак не всички представители на световния финансов елит са толкова безчувствени по отношение на рисковете, свързани с климатичните промени. Аксел Вебер, председател на борда на директорите на UBS, например обяви в началото на тази седмица пред инвеститори, че швейцарската банка, която е един от световните лидери при управлението на спестявания, в момента разработва специални финансови продукти, които ще позволят на инвеститорите да хеджират риска на портфолиото си в зависимост от климатичните изменения.

В политически план пък Доналд Тръмп, който отрича научните доказателства за климатичните изменения и оттегли САЩ от Парижкото споразумение за климата, изненадващо обяви, че страната му се включва в глобалната инициатива „Един трилион дървета“, предвиждаща мащабно залесяване

на планетата до 2050 г. „Отдадени сме на съхраняването на създаденото от Бог и естествената красота на нашия свят... САЩ ще покажат силно лидерство в отглеждането и по-доброто управление на нашите гори“, обяви той на срещата в Давос. „Засаждането на дървета, разбира се, е нещо добро, но изобщо не е достатъчно и не може да замести истинските мерки за смекчаване на ефекта върху дивата природа“, задочно го контрира Грета Тунберг.

И като че ли за да илюстрира пропастта между техните два свята, добави: „Къщата ни все още е в пламъци. Вашето бездействие подклажда пожара всеки час. Все още ви казваме да се паникьосате и да действате така, сякаш обичате вашите деца повече от всичко.“В Давос обаче двамата така и не се видяха очи в очи...

Имаме само малък времеви прозорец и ако не го използваме в следващите 10 години, вече ще се движим между шезлонгите на палубата на Титаник. Бьорге Бренде, президент на Световния икономически форум в Давос

Проблемите на околната среда и все по-бързата загуба на биоразнообразие заемат ключово място в годишния доклад от Давос.