Capital

18% си­во

През Ев­ро­па към се­бе си със стил и чув­с­т­во

- Ян­ко Тер­зи­ев ко­лум­нист, „Ка­пи­тал“

През Ев­ро­па към се­бе си със стил и чув­с­т­во

ДД­об­ро­то е по­ве­че от спор­но­то във вто­рия филм на Вик­тор Чуч­ков. Ев­ро­пейс­ки ар­т­ха­ус с ак­ту­ал­но пос­ла­ние и за­щи­те­на мо­дер­на ес­те­ти­ка. Коп­ро­дук­ция (гер­ман­с­ко, бел­гийс­ко и бал­кан­с­ко учас­тие) с га­ран­ти­ра­но фес­ти­вал­но бъ­де­ще. Сил­ни и на мяс­то чуж­дес­т­ран­ни ак­тьо­ри, Ру­шен Ви­дин­ли­ев в най-зря­ла­та си, слож­на и за­щи­те­на ро­ля. Изоб­ра­же­ние с из­ве­де­на фун­к­ция на свет­ли­на­та (Не­над Бо­ро­е­вич) и ори­ги­нал­на сим­фо­нич­на му­зи­ка (Вик­тор Чуч­ков–ба­ща, той и на со­ло пи­а­но­то), ко­и­то под­к­ре­пят и над­г­раж­дат раз­ка­за. Но без енер­ги­я­та и щип­ка­та лу­дост от „Тилт“.

„18% си­во“е ба­зи­ран сво­бод­но вър­ху зна­ко­вия ро­ман на За­ха­ри Ка­ра­баш­ли­ев, без фа­бул­на и ди­а­лож­на вяр­ност. От кни­га­та е из­ход­ни­ят им­пулс на емиг­ран­т­с­ка­та лю­бов­на ис­то­рия. С Ка­ра­баш­ли­ев в сце­нар­ни­те над­пи­си са Хи­ла­ри Но­риш (Hilary Norrish, до­се­га script executive и ре­дак­тор) и До­ля Га­ван­с­ки (Сте­ла във фил­ма). Оди­се­я­та на ху­дож­ник-фо­тог­ра­фа Зак (Ви­дин­ли­ев) към се­бе си, сми­съ­ла и но­во­то на­ча­ло е пре­не­се­на от Аме­ри­ка в Ев­ро­па - от Лон­дон, през Бел­гия и Гер­ма­ния до Бер­лин. „Ев­ро­па без гра­ни­ци“е ви­дя­на в мос­то­ве­те на раз­би­ра­не и бли­зост с обик­но­ве­ния чо­век.

Фил­мът е за из­п­ра­вя­не­то след про­вал, за от­п­рав­на­та точ­ка (оне­зи 18% си­во от фо­тог­ра­фи­я­та), от ко­я­то ме­рим „чер­но­то“и „бя­ло­то“в жи­во­та си. Раз­ка­зът в се­гаш­но вре­ме е по-сил­на­та част. Жи­ви­те случ­ки със Зак, по­лу­чи­ли плът през чу­дес­ни­те ев­ро­пейс­ки ак­тьо­ри и един то­чен Са­му­ел Фин­ци. Вря­за­ни­те спо­ме­ни със Сте­ла са по­ве­че ба­нал­но сан­ти­мен­тал­ни, сто­ят ка­то арт им­п­ре­сия. Глав­но­то съ­би­тие с нея, ко­е­то оп­ре­де­ля и ця­ло­то по­ве­де­ние на Зак, е пре­раз­ка­за­но, а не по­ка­за­но. Луфт в дра­ма­та, ве­ро­ят­но по бю­джет­ни при­чи­ни. Са­ма­та Га­ван­с­ки ти­паж­но е по-зря­ла и хлад­на от пер­со­на­жа си въп­ре­ки про­фе­си­о­нал­на­та иг­ра. Ина­че фи­на­лът е из­ви­ся­ващ – из­кус­т­во­то ка­то ма­гия в очи­те на де­те, през прос­то­та и ис­ти­на. Още от съ­що­то: „И пос­ле свет­ли­на“.

 ??  ??
 ??  ??

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria