18% сиво

През Европа към себе си със стил и чувство

През Европа към себе си със стил и чувство

ДДоброто е повече от спорното във втория филм на Виктор Чучков. Европейски артхаус с актуално послание и защитена модерна естетика. Копродукция (германско, белгийско и балканско участие) с гарантирано фестивално бъдеще. Силни и на място чуждестранни актьори, Рушен Видинлиев в най-зрялата си, сложна и защитена роля. Изображение с изведена функция на светлината (Ненад Бороевич) и оригинална симфонична музика (Виктор Чучков–баща, той и на соло пианото), които подкрепят и надграждат разказа. Но без енергията и щипката лудост от „Тилт“.

„18% сиво“е базиран свободно върху знаковия роман на Захари Карабашлиев, без фабулна и диаложна вярност. От книгата е изходният импулс на емигрантската любовна история. С Карабашлиев в сценарните надписи са Хилари Нориш (Hilary Norrish, досега script executive и редактор) и Доля Гавански (Стела във филма). Одисеята на художник-фотографа Зак (Видинлиев) към себе си, смисъла и новото начало е пренесена от Америка в Европа - от Лондон, през Белгия и Германия до Берлин. „Европа без граници“е видяна в мостовете на разбиране и близост с обикновения човек.

Филмът е за изправянето след провал, за отправната точка (онези 18% сиво от фотографията), от която мерим „черното“и „бялото“в живота си. Разказът в сегашно време е по-силната част. Живите случки със Зак, получили плът през чудесните европейски актьори и един точен Самуел Финци. Врязаните спомени със Стела са повече банално сантиментални, стоят като арт импресия. Главното събитие с нея, което определя и цялото поведение на Зак, е преразказано, а не показано. Луфт в драмата, вероятно по бюджетни причини. Самата Гавански типажно е по-зряла и хладна от персонажа си въпреки професионалната игра. Иначе финалът е извисяващ – изкуството като магия в очите на дете, през простота и истина. Още от същото: „И после светлина“.