Capital

Ка­ра­ка­ча­нов и на­род­но­то твор­чес­т­во

Ме­та­фо­ра­та на тор­бич­ки­те, или как ка­ри­ка­ту­рис­ти­те от со­ци­ал­ни­те мре­жи се пре­вър­на­ха в ди­си­ден­ти

- Ав­тор Езоп

ТТ­а­ла­зи от на­род­на лю­бов се из­си­па­ха вър­ху гла­ва­та на во­ен­ния ми­нис­тър Кра­си­мир Ка­ра­ка­ча­нов под фор­ма­та на де­сет­ки жъл­ти тор­бич­ки Billa през пос­лед­ни­те де­се­ти­на дни. Шар­жо­ве­те с мон­ти­ра­ни па­зар­с­ки плас­т­ма­со­ви чан­ти, пос­та­ве­ни до кра­ка­та му на сним­ки от офи­ци­ал­ни де­ле­га­ции, за­ля­ха со­ци­ал­ни­те мре­жи и пре­диз­ви­ка­ха бу­рен ки­кот. И точ­но ко­га­то епи­де­ми­я­та утих­ва­ше, са­ми­ят ми­нис­тър при­зо­ва в интервю, ако мо­же, то­ва да не се пра­ви и тя за­поч­на с трой­но по-го­ля­ма си­ла.

Ше­га­та за­поч­на с ко­лаж на Ки­рил Си­ме­о­нов във Фейс­бук още след по­се­ще­ни­е­то на пре­ми­е­ра във Ва­шин­г­тон пре­ди два ме­се­ца, на ко­е­то во­ен­ни­ят ми­нис­тър сле­зе по чер­ве­ния ки­лим с ку­фа­ра си. Вър­ху не­го Си­ме­о­нов мон­ти­ра жъл­то плик­че от Би­ла с текст „Ей, доб­ре, че взех по­ве­че от ки­се­ли­те крас­та­вич­ки да по­чер­пя ба­це До­налд“.

Пре­ди 10 дни то­зи ко­лаж от­но­во се мул­тип­ли­ци­ра, но ве­че в де­сет­ки дру­ги ва­ри­ан­ти до сте­пен, че в со­ци­ал­ни­те мре­жи се по­я­ви­ха це­ли ал­бу­ми „Най-доб­ро­то от Ка­ра­ка­ЧАНТИЧКА“, нап­ра­ве­ни от из­вес­т­ни и не­из­вес­т­ни ав­то­ри. „Сво­бод­на Ев­ро­па“ги на­ре­че ки­бер­ка­ри­ка­ту­рис­ти: „С то­зи по­ли­ти­чес­ки та­ка на­ре­чен елит всич­ко то­ва е мно­го лес­но“, каз­ва Вла­дес Ра­дев пред „Сво­бод­на Ев­ро­па“. Спо­ред друг из­вес­тен ки­бер­ка­ри­ка­ту­рист Иван Чер­вен­ков: „Нас­ре­ща има­ме вся­ка­къв вид „ме­дии“, пре­ли­ва­щи от „жур­на­ли­зъм“, сла­вос­ла­вя­щи „ана­ли­за­то­ри“и про­чие сто­же­ри на власт­та и „мо­ра­ла“, са­мо­заб­ра­ви­ли се влас­т­ни­ци и гро­тес­ка на то­ва, ко­е­то има­ме ка­то дър­жа­ва. В та­зи си­ту­а­ция най-бър­зо и лес­но из­ра­зя­вам се­бе си със сред­с­т­ва­та, ко­и­то вла­дея – в слу­чая ви­зу­ал­но.“И два­ма­та имат сход­ни виж­да­ния за пос­ла­ни­е­то на „тор­бич­ка­та“. „Тя е ме­та­фо­ра на ан­цу­зи­те в по­ли­ти­ка­та“, крат­ко от­го­ва­ря Вал­дес Ра­дев. Спо­ред Ве­се­ли­на Сед­лар­с­ка: „Прин­ци­път е: да пре­вър­нем страш­но­то в смеш­но, да се пос­ме­ем, за да раз­ре­дим стра­ха, да им го вър­нем по един­с­т­ве­ния на­чин, кой­то ни е дос­тъ­пен бър­зо и лес­но. В то­ва ха­о­тич­но на­род­но твор­чес­т­во има строг под­бор... Гле­даш на­кип­ре­на­та с кор­по­ра­тив­на прес­тил­ка Ка­ра­ян­че­ва и ве­че не ти се стру­ва чак тол­ко­ва страш­но, че сто­ли­ца­та на Ви­ет­нам е Пе­кин, смеш­но ти се стру­ва. И ви­дът на Да­на­ил Ки­ри­лов, го­тов да тран­жи­ра пра­во­раз­да­ва­не­то, пре­диз­вик­ва смях, а не съл­зи, ка­то в те­ле­ви­зи­он­ни­те му ин­тер­вю­та“, пи­ше тя в Reduta.bg

И то­ва е мо­же би най-точ­но­то обяс­не­ние на то­зи из­б­лик на на­род­но­то твор­чес­т­во. Нас­тъп­ле­ни­е­то на ка­ри­ка­ту­рис­ти­те е най-се­ри­оз­ни­ят приз­нак, че жи­ве­ем във вре­ме, ко­га­то сво­бо­да­та за­поч­ва да ста­ва де­фи­цит­на. Са­ти­ра­та ви­на­ги е би­ла опо­зи­ция на дик­та­ту­ра­та. Как­то бе­ше и по вре­ме­то на ко­му­низ­ма.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria