Каракачанов и народното творчество
Метафората на торбичките, или как карикатуристите от социалните мрежи се превърнаха в дисиденти
ТТалази от народна любов се изсипаха върху главата на военния министър Красимир Каракачанов под формата на десетки жълти торбички Billa през последните десетина дни. Шаржовете с монтирани пазарски пластмасови чанти, поставени до краката му на снимки от официални делегации, заляха социалните мрежи и предизвикаха бурен кикот. И точно когато епидемията утихваше, самият министър призова в интервю, ако може, това да не се прави и тя започна с тройно по-голяма сила.
Шегата започна с колаж на Кирил Симеонов във Фейсбук още след посещението на премиера във Вашингтон преди два месеца, на което военният министър слезе по червения килим с куфара си. Върху него Симеонов монтира жълто пликче от Била с текст „Ей, добре, че взех повече от киселите краставички да почерпя баце Доналд“.
Преди 10 дни този колаж отново се мултиплицира, но вече в десетки други варианти до степен, че в социалните мрежи се появиха цели албуми „Най-доброто от КаракаЧАНТИЧКА“, направени от известни и неизвестни автори. „Свободна Европа“ги нарече киберкарикатуристи: „С този политически така наречен елит всичко това е много лесно“, казва Владес Радев пред „Свободна Европа“. Според друг известен киберкарикатурист Иван Червенков: „Насреща имаме всякакъв вид „медии“, преливащи от „журнализъм“, славославящи „анализатори“и прочие стожери на властта и „морала“, самозабравили се властници и гротеска на това, което имаме като държава. В тази ситуация най-бързо и лесно изразявам себе си със средствата, които владея – в случая визуално.“И двамата имат сходни виждания за посланието на „торбичката“. „Тя е метафора на анцузите в политиката“, кратко отговаря Валдес Радев. Според Веселина Седларска: „Принципът е: да превърнем страшното в смешно, да се посмеем, за да разредим страха, да им го върнем по единствения начин, който ни е достъпен бързо и лесно. В това хаотично народно творчество има строг подбор... Гледаш накипрената с корпоративна престилка Караянчева и вече не ти се струва чак толкова страшно, че столицата на Виетнам е Пекин, смешно ти се струва. И видът на Данаил Кирилов, готов да транжира правораздаването, предизвиква смях, а не сълзи, като в телевизионните му интервюта“, пише тя в Reduta.bg
И това е може би най-точното обяснение на този изблик на народното творчество. Настъплението на карикатуристите е най-сериозният признак, че живеем във време, когато свободата започва да става дефицитна. Сатирата винаги е била опозиция на диктатурата. Както беше и по времето на комунизма.