18-ият кръг на електронния ад

Изискванията в данъчната наредба ще променят начина, по който работят българските онлайн магазини и ще ги направят понеконкурентни

Електронните магазини трябва да отговорят на изискванията на НАП до 31 март, но те се променят много често и това обърква фирмите.

А

“Аз искам да спазвам закона, но не зная как.” Тези думи са на собственика на веригата физически и онлайн магазини “За човека” Велизар Балабанов и показват ясно най-големите притеснения на собствениците на електронни магазини. Те са една от най-засегнатите страни от наредба Н-18 на НАП, защото тя ще вкара сериозни промени в начина, по които работят.

Досега създаването и поддържането на електронен онлайн магазин технически беше лесно и просто начинание – в най-честия случай става дума за готов сайт, създаден върху една от масовите платформи, като OpenCart, WooCommerce или Magento, където търговците трябва само да добавят стоките си. Много от тях са малки магазини, с едва няколко хиляди лева оборот месечно, но вече усещат непропорционално голяма част от тежестта на наредба Н-18, с която данъчните искат да следят продажбите. Електронните магазини трябва да отговорят на изискванията на НАП до 31 март, но те се променят много често и това обърква фирмите. Последната промяна в наредбата, която касае дейността им например, се очаква да бъде обнародвана между 24 и 28 януари.

Конектори, модули и касови бележки

Ситуацията е, меко казано, сложна. Данъчната агенция поиска от всички електронни търговци да са регистрирани в НАП, а ако приемат всякакъв вид плащания, софтуерът им да бъде одобрен от самата агенция, той да е свързан с фискално устройтво и то да предава като физически магазин информация за всяка направена покупка. Проблемите тук са много. Един от най-масовите е, че софтуерите, които компаниите са ползвали досега, не са български, някои от тях са безплатни, а разработчиците нямат желание или възможност да го регистрират в НАП.

Пример за това са електронните магазини, базирани на платформи с отворен код, като Magento и WooCommerce, каквито са огромната част от дигиталните търговци в страната. Те срещат сериозни проблеми със софтуера, който е в самата платформа. Там софтуерът за управление на продажбите (т.нар. в наредбата СУПТО) не може да бъде интегриран, а НАП препоръчва връзка между тях и лицензирания от агенцията софтуер чрез т.нар. конектори - теоретичен модул, който да ги свързва. Проблемът е, че този модул към софтеура е именно такъв – теоретичен, и според собствениците на онлайн магазини към този момент просто не съществува истински работещ и сигурен продукт на пазара.

Така много сайтове решиха да предлагат само пощенски паричен превод (ППП) като начин на плащане на клиентите си, за да не трябва да сменят софтуера си и да купуват нов касов апарат (виж карето). Последните предложения за промени в Н-18, които се очаква да бъдат обнародвани в края на януари, предвиждат и някакъв вид облекчение за е-магазините, които работят само с картови плащания. Оценките за тези промени в последния момент са смесени – някои търговци приемат този път като по-малкото зло, но според други представители на бранша така хаосът и несигурността стават още по-големи.

В по-малък брой случаи, като този на Балабанов, където става дума и за физически, и за онлайн магазини, собственост на една и съща фирма, въпросът как цялата структура да остане на светло и законосъобразна, е още по-сложен и без ясни отговори на редица казуси, дори от НАП. За момента изглежда, че пътят сочи към разделение на този тип бизнеси на две фирми – за физическа и онлайн дейност, защото едно и също СУПТО не може да се ползва и за двете.

Отпорът на търговците

“Измененията и допълненията в наредбата важат само за българските електронни магазини, защото подобни разпоредби не могат да се приложат върху платформи с хиляди търговци по света. Те поставят българските дружества в неблагоприятно положение в сравнение с международните играчи”, коментира пред „Капитал“Жанет Найденова, председател на управителния съвет на Българската е-комерс асоциация. Според нея електронните магазини са били приравнени на търговски обекти, без да се вземе предвид, че техният бизнес модел е по-различен. Тя добавя, че някои от българските онлайн търговци, които продават основно извън България, вече са решили да се регистрират в друга страна, където режимът е по-лек или най-малкото по-прост и сигурен. “Сега те не плащат данъците си тук, а в страната, където са регистрирани. Наредбата, с желанието си да осветли бизнеса, което от БЕА подкрепяме, накара “бели” и перспективни онлайн бизнеси да плащат данъците си другаде”, твърди Найденова.

Проблеми има и за самите платформи,

които създават и хостват електронни магазини. Петър Михайлов, управител на българската Gombashop, казва, че наредбата е неприложима, неясна и “не се съобразява с реалната финансова тежест, до която биха довели промените.” Добавя, че фирмата му е посветила цялата си 2019 г. на наредбата и опитите да се защити интересът на малките търговци, каквито са повечето клиенти на платформата.

Михайлов се е насочил към частично технологично решение на аналоговите проблеми с НАП: разработка на общо софтуерно решение, което пренасочва негативния ефект и финансовата тежест от отделните търговци към цялостната платформа на Gombashop. Добавя, че ако усилията на бизнес организациите за борба с наредбата не се увенчаят с успех, “финансовата тежест неизбежно ще се прехвърли върху крайния потребител.”

Тежкото бреме да си малък

Не всички електронни магазини в страната имат такива проблеми. Иван Александров, основател на онлайн магазина eBag. bg, коментира пред “Капитал”, че фирмата му е успяла да се справи сравнително лесно с изискванията на НАП за софтуер и издаване на касови бележки. “До голяма степен наредбата на НАП ни накара да направим нещо, което така или иначе щяхме да свършим. Отдавна взехме решението да работим с касови апарати”, казва Александров. Но добавя, че ако има нещо, което го притеснява, това са постоянните промени в наредбата.

Проблемът при големите търговци може да се окаже по-малък, защото те често използват сложен, но все пак собствен софтуер, в който могат да бъдат добавени изискванията на НАП и да бъде лицензиран в агенцията. Те също разполагат с човешкия и финансовия ресурс да се справят с наредбата, като в случая на Александров разходите се свеждат до загубено време в работа върху софтуера за управление на продажби вместо върху друг проект, който фирмата е оставила за момента настрана.

“Вече повече от две години наредбата създава несигурност в бизнеса, разпилява ценни финансови и човешки ресурси и вместо да се случи така, че бизнесът да получи подкрепа да инвестира в развитие, иновации и напредък, той спря на едно място в търсенето и интерпретирането на изискванията на наредбата”, казва Калоян Христов, основател на спортния онлайн магазин Varrio Sport. Според него първородният грях на наредбата е, че се опитва да регулира всичко – от веригите бензиностанции, през ресторантите до електронните магазини. И в този случай най-малките са най-уязвими. “Изискванията да се закупи скъп софтуер за една малка компания са голяма и излишна тежест, която не е необходима на самия бизнес. Защо е нужно да закупуваш нещо, след като бизнес моделът ти не го изисква”, пита реторично Христов.

Онлайн магазините се чувстват неравнопоставени в сравнение с търговията през мобилни приложения, тъй като според тях това е вид отворена вратичка за избягване на наредбата. Друг е въпросът, че тя може да бъде затворена сравнително бързо. При търговията през платформи като OLX или Facebook Marketplace, където има цени, но не може да се поръча през сайта, не е ясно как НАП ще ги следи и ще продължат да си работят като досега. А по пътя на „каталозите“тръгват някои компании, където поръчките се случват по телефон или мейл. По този начин те се измъкват от изискванията на наредбата, но се връщат в миналия век.