Проф. д-р Асен Балтов,
проф. д-р Асен Балтов, изпълнителен директор на Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. Пирогов“
изпълнителен директор на „Пирогов“
Входът на „Пирогов“се е разделил с депресиращите 50-годишни инвалидни колички и армията от санитари. Сменили сте атмосферата. Това ли беше първото, което направихте?
Първата среща с „Пирогов“наистина е на входа – с какво се срещаш и кой ти помага. И беше изключително важно да променим и облика му. Направихме два портала – за спешни пациенти и за останалите. Направихме хубава регистратура, която да поема всички пациенти и по-лесно да ги преразпределя по различните спешни кабинети. Много държим в „Пирогов“да остане традиционното разпределение на спешни кабинети, в които специалисти да дават постоянно дежурства. Ние имаме екип само за спешното отделение от 420 души. Това е цяла отделна болница и позволява прегледите на големия обем от спешни пациенти, като, разбира се, най-тежките преминават през противошоковите зали. Да се върна на входа – променихме облика, сменихме и старите седящи колички, които бяха нещо изключително грозно. Преди имаше хегемония на санитарите и носачите, които бяха пред болницата. Това вече не е така. Има триажна зала, в която дежурен специализант преглежда всички по-тежки пациенти и дава насока къде да бъдат разпределени. Много държах това да се случи, доскоро пациентите не знаеха накъде да се насочат и често чакаха пред неправилния кабинет.
И се получаваше стълпотворение. „Пирогов“ли продължава да бъде най-посещаваната софийска болница?
Не мога да кажа за другите, но през „Пирогов“преминаха 270 хил. пациенти. От тях между 48 и 50 хил. са лекувани в болницата.
Как лекувате толкова спешни пациенти?
Да, наистина между 80 и 85% от пациентите са спешни. Дори и ние да не смятаме, че част от тях са такива, те идват по спешност. Например, когато пациентът има някаква болка, която се е обострила, няма нова диагноза, но има ново състояние, което го кара да отиде до „Пирогов“и да се смята за спешен. Единственият сериозен проблем е поддържането на голям медицински екип. От Министерството на
здравеопазването получаваме субсидия 44 лв. за всеки преминал спешен пациент. До средата на 2019 г. тези средства бяха 33 лв., увеличението е с 25%. Не мога да кажа, че напълно покриват разходите по лечението на спешните пациенти, но са сериозен приток. Освен това министерството започна да заплаща труда и на 13 екипа от лекар и две сестри. Донякъде загубите от спешността се компенсират с лечението на пациентите, които остават да се лекуват в „Пирогов“.
Как превърнахте „Пирогов“в първата по приходи държавна болница в София?
През 2019 г. ще се наредим на първо място в София и на трето в България по приходи след УМБАЛ „Св. Георги“- Пловдив, и УМБАЛ
„Св. Марина“- Варна. За сравнение мисля, че едната от тях е с 1100, а другата с 1350 легла. „Пирогов“разполага с 840 легла в момента. Реално нашият леглови фонд се използва над 75% и това е причината за този резултат.
Изключително доволни сме от това, което постигнаха като договор Българският лекарски съюз и надзорният съвет на НЗОК. Той ни позволи да имаме делегиран бюджет за деветмесечието, който да разпределяме през месеците. „Пирогов“е болница, която постепенно повишава бюджета си, обновява апаратурата и развива нови специалности - гастроентерология, неврология, спешни очни състояния, педиатрия, сега – лицево-челюстна хирургия. Това са пет нови структури, които увеличиха приходите на болницата. През последните месеци приходите от дейността по клинични пътеки от НЗОК са около 6 млн. лв. месечно. Отделно от това получаваме и субсидия за спешността около 600 хил. лв. Преди три години, когато станах директор, обявих, че ако повишим приходите на болницата с поне 6 млн. лв., тя ще бъде в по-добро състояние. Повишихме ги с 12 млн. лв.
Успяхме да включим още един ангиограф, защото често се случва по спешност да постъпват два случая с тежки сърдечно-съдови диагнози. Надявам се скоро да завършим ремонта на кардиологичната клиника и отделението за интензивни грижи за кардиологични и неврологични състояния. Така ще създадем център с 18 легла за интензивно наблюдение и лечение на пациенти след прекаран инсулт или инфаркт. До момента сме инвестирали 11 млн. лв. от фонд „Устойчиво градско развитие“и програмата „Джесика“, с които реиновирахме изцяло сградата на клиниката по изгаряния. Допълнително от фонд „Енергийна ефективност“получихме 2 млн. лв., с които правим ремонти и обновяване на сградата на клиниката по неврохирургия, в чиято сграда ще бъдат разположени и другите клиники, свързани с глава и шия - „Уши, нос, гърло“, „Очни болести“, „Лицевочелюстна хирургия“и „Неврология“. От МЗ в края на 2018 г. бяха отпуснати 4.359 млн. лв. за закупуване на оборудване, за да може тази нова сграда да бъде изцяло обновена. Освен това направихме неврологично отделение. 28-те легла в него са постоянно пълни, което означава, че има необходимост не само от това отделение, но от няколко такива в София. Новоизграденият медицински център
на болницата позволява на всички желаещи да бъдат лекувани и да им бъдат извършвани консултативни прегледи. Беше инсталиран и чисто нов ядрено-магнитен резонанс. През 2019 г. имаме ръст от близо 20 хил. нови пациенти и заради новооткритото отделение по педиатрия.
На колко години е най-старата ви сграда?
„Пирогов“е комплекс от 10 сгради, като найстарата е болницата на Червения кръст, която е построена през 1900 г. През следващата година ще успеем изцяло да я обновим. Високото тяло на „Пирогов“е лицето му и през следващата година ще бъде обновено и то.
Разчитате ли на доплащане?
Не, всички пациенти, които идват по спешност, са освободени от такса. Има поредица заболявания, които също са освободени от такса. Имаме самостоятелни стаи с подобрени условия и те са единственото, за което се доплаща по избор на пациентите. Разбира се, заплаща се за избор на лекар и избор на екип, но това е по желание на пациента.
Как се справяте със задлъжнялостта?
Трудно могат да се стопят дълговете, още повече че не сме си поставяли за цел на всяка цена да ги нулираме. Трябва да има баланс между фонд „Работна заплата“, инвестициите и изплащането на дългове. Следим да сме максимално коректни към доставчиците. 58% от приходите ни се отделят за заплати. Постоянно сключваме споразумения за разсрочване на просрочените задължения, като те намаляват с по 2 млн. лв. на година.
Какъв е успешният модел на финансиране на здравеопазването според вас?
Аз съм привърженик на модела с доплащане - независимо дали през допълнителни здравни фондове или самоучастие, защото то е дисциплиниращо и ефективно. Приемът в болници достигна нивата от 2.224 млн. през 2018 г. и ако, както е предвидено, хоспитализациите намалеят, а цените на клиничните пътеки се увеличат и се увеличи и качеството на лечение, всички в системата – и лекуващите, и лекуваните, ще бъдат подоволни. Другият път е чрез нарастване на осемпроцентната здравноосигурителна вноска, която ще позволи сериозно намаление на доплащането, което почти достигна 50%, но това е политическо решение.