Capital

Той си тръг­ва, за да ос­та­не

Пред­ло­же­ни­те от Пу­тин кон­с­ти­ту­ци­он­ни поп­рав­ки про­ме­нят ба­лан­са в сис­те­ма­та на уп­рав­ле­ние в Ру­сия. Пу­тин не мис­ли да из­пус­ка власт­та през 2024 г., а да си за­па­зи лос­то­ве за вли­я­ние и да си на­ме­ри дру­га сил­на ро­ля в но­ва­та по­ли­ти­чес­ка схе­ма. Пла­нът на Пут

- Ав­тор Алек­сан­дър Бра­тер­с­кий*

Пу­тин не мис­ли да из­пус­ка власт­та през 2024 г., а да си за­па­зи лос­то­ве за вли­я­ние и да си на­ме­ри дру­га сил­на ро­ля.

В Всич­ки го очак­ва­ха. И все пак всич­ки бя­ха из­не­на­да­ни. Още ко­га­то Вла­ди­мир Пу­тин за­поч­на се­гаш­ния си пре­зи­ден­т­с­ки ман­дат, кой­то би тряб­ва­ло да е пос­ле­ден и свър­ш­ва през 2024 г., се за­го­во­ри, че след­ва­щи­те го­ди­ни ще са пос­ве­те­ни на опе­ра­ция „Нас­лед­ник“. Но въп­ре­ки то­ва хо­дът на Пу­тин дой­де из­не­ви­де­ли­ца.

На 15 яну­а­ри в го­диш­но­то си пос­ла­ние пред Фе­де­рал­но­то съб­ра­ние, мал­ко след ка­то го­во­ри за со­ци­ал­ни­те по­мо­щи и май­чин­с­ки­те, Пу­тин хвър­ли бом­ба­та. Тя бе опа­ко­ва­на под фор­ма­та на най-се­ри­оз­ни­те кон­с­ти­ту­ци­он­ни поп­рав­ки от 1993 г. на­сам, ко­и­то про­ме­нят ба­лан­са в сис­те­ма­та на уп­рав­ле­ние в Ру­сия. Ча­со­ве по-къс­но дой­де още един ше­ме­тен об­рат - пра­ви­тел­с­т­во­то по­да­де ос­тав­ка и пре­ми­е­рът Дмит­рий Мед­ве­дев бе за­ме­нен от сла­бо поз­на­тия тех­нок­рат и до­се­га­шен ръ­ко­во­ди­тел на да­нъч­на­та служ­ба Ми­ха­ил Ми­шус­тин.

Дра­ма­тич­на­та хо­ре­ог­ра­фия обър­ка до­ри опит­ни­те пу­ти­но­ло­зи, ко­и­то се раз­де­ли­ха в тъл­ку­ва­ни­я­та си да­ли пре­зи­ден­тът ис­ка да ос­та­не на вър­ха, или се чу­ди как да го на­пус­не по бе­зо­па­сен на­чин. При всич­ки слу­чаи то­ва е на­ча­ло­то на пре­хо­да към пос­т­пу­ти­но­ва­та сис­те­ма в Ру­сия. Ка­то са­ми­ят Пу­тин не мис­ли да из­пус­ка власт­та през 2024, а да си за­па­зи лос­то­ве за вли­я­ние и да си на­ме­ри но­ва сил­на ро­ля в тран­с­фор­ми­ра­на­та по­ли­ти­чес­ка сис­те­ма. Та­ка той ще си тръг­не, за да ос­та­не.

Яну­ар­с­ка ре­во­лю­ция или не съв­сем

Пред­ло­же­ни­те от Пу­тин поп­рав­ки тряб­ва да бъ­дат одоб­ре­ни от пар­ла­мен­та и след то­ва по тях тряб­ва да се про­из­не­сат рус

на­ци­те, ма­кар и ве­ро­ят­но не с ре­фе­рен­дум със за­дъл­жа­ващ ре­зул­тат. Та­ка или ина­че не се очак­ва за­ми­съ­лът на Пу­тин да се спъ­не на ня­коя от те­зи стъп­ки.

Очер­та­ни­ят от не­го нов кон­с­ти­ту­ци­о­нен мо­дел пред­виж­да пре­ми­е­рът и ми­нис­т­ри­те да бъ­дат из­би­ра­ни от Ду­ма­та, а не по­соч­ва­ни от пре­зи­ден­та и след то­ва фор­мал­но одоб­ря­ва­ни от де­пу­та­ти­те. Та­ка Ру­сия прес­та­ва да бъ­де су­пер­п­ре­зи­ден­т­с­ка ре­пуб­ли­ка, но и не за­ви­ва из­ця­ло към пар­ла­мен­тар­на. Стъп­ка в по­со­ка на то­ва да ня­ма но­ва фи­гу­ра, ко­я­то да кон­цен­т­ри­ра тол­ко­ва власт, кол­ко­то Пу­тин в мо­мен­та, е и пред­ло­же­но­то пре­мах­ва­не на ду­ма­та „по­ред­ни“в ог­ра­ни­че­ни­е­то за два пре­зи­ден­т­с­ки ман­да­та. Ко­е­то оз­на­ча­ва, че чет­вър­ти­ят ман­дат на Пу­тин ще му бъ­де пос­ле­ден, той ще сле­зе от пос­та през 2024 г. и ня­ма да има но­ва ро­ка­да с

Мед­ве­дев.

Пред­по­ло­же­ни­е­то е, че Пу­тин пла­ни­ра да ог­ла­ви Дър­жав­ния съ­вет - в мо­мен­та чис­то съ­ве­ща­те­лен ор­ган, по­я­вил се при пре­зи­ден­та Бо­рис Ел­цин. Той включ­ва гу­бер­на­то­ри­те на ре­ги­о­ни и дру­ги вис­ши пред­с­та­ви­те­ли на влас­ти­те и се съ­би­ра ня­кол­ко пъ­ти го­диш­но, за да об­съж­да най-раз­но­об­раз­ни те­ми - от със­то­я­ни­е­то на пъ­ти­ща­та до бор­ба­та с нар­ко­ти­ци­те. Се­га Дър­жав­ни­ят съ­вет ще бъ­де впи­сан в кон­с­ти­ту­ци­я­та и пра­во­мо­щи­я­та му ще бъ­дат раз­ши­ре­ни.

Всич­ко то­ва на прак­ти­ка оз­на­ча­ва про­мя­на в раз­п­ре­де­ле­ни­е­то на пра­во­мо­щи­я­та меж­ду влас­ти­те, с ко­е­то Пу­тин си от­ва­ря прос­т­ран­с­т­во за ма­нев­ри­ра­не. „Без­п­роб­лем­ни­ят пре­ход пред­по­ла­га не са­мо ук­реп­ва­не на ба­лан­са меж­ду влас­ти­те, но и раз­лич­ни ва­ри­ан­ти лич­но за не­го“, каз­ва пред „Ка­пи­тал“по­ли­ти­чес­ки­ят ана­ли­за­тор Кон­с­тан­тин Ка­ла­чев. Яс­но е, че нас­лед­ни­кът на Пу­тин в Кре­мъл ще спо­де­ля власт­та с пре­ми­е­ра и ве­ро­ят­но с ръ­ко­во­ди­те­ля на по-вли­я­тел­ния Дър­жа­вен съ­вет.

На­зад към 1993 г. или нап­ред към 2024 г.

Де фак­то пар­ла­мен­тар­на ре­пуб­ли­ка съ­щес­т­ву­ва в Ру­сия в на­ча­ло­то на 90-те го­ди­ни, ко­га­то то­га­ваш­ни­ят Вър­хо­вен съ­вет на Ру­сия въс­та­ва сре­щу пре­зи­ден­та Бо­рис Ел­цин. Про­ти­во­пос­та­вя­не­то на два­та цен­тъ­ра на власт­та прик­люч­ва с об­с­т­рел на пар­ла­мен­та с тан­ко­ве и при­е­ма­не на нас­то­я­ща­та кон­с­ти­ту­ция. Тя е на­ри­ча­на су­пер­п­ре­зи­ден­т­с­ка, тъй ка­то да­ва сил­ни пра­во­мо­щия на все­ки ли­дер, за­е­мащ то­зи пост. Се­га на то­ва се сла­га край, ще има по-го­лям ба­ланс на влас­ти­те, но не­ща­та ос­та­ват в „пу­тин­с­ка­та“ ко­ор­ди­нат­на сис­те­ма и Ру­сия не се прев­ръ­ща от­но­во в пар­ла­мен­тар­на ре­пуб­ли­ка.

Всъщ­ност друг ор­ган, кой­то ще бъ­де за­си­лен още по­ве­че, е Съ­ве­тът за си­гур­ност. Та­зи вли­я­тел­на ин­с­ти­ту­ция дейс­т­ва ка­то сво­еб­раз­но По­лит­бю­ро и взи­ма клю­чо­ви ре­ше­ния в сфе­ра­та на на­ци­о­нал­на­та си­гур­ност. С ре­ше­ние на Пу­тин в съ­ве­та бе съз­да­ден пос­та зам.пред­се­да­тел и той се за­е­ма от Мед­ве­дев. Та­ка на прак­ти­ка ве­че бив­ши­ят пре­ми­ер ста­ва не­що ка­то „ви­цеп­ре­зи­дент при Пу­тин“и „ще раз­по­ла­га с ця­ла­та апа­рат­на мощ да из­пъл­ня­ва по­ръ­че­ни­я­та на пре­зи­ден­та“, от­бе­ляз­ва пред „Ка­пи­тал“по­ли­ти­чес­ки­ят ана­ли­за­тор Ста­ни­си­лав Бел­ков­с­кий. При то­ва наз­на­ча­ва­не­то на Мед­ве­дев сви­ва пра­во­мо­щи­я­та на мо­гъ­щия ръ­ко­во­ди­тел на Съ­ве­та за си­гур­ност Ни­ко­лай Пат­ру­шев, си­ло­вик и бивш ди­рек­тор на ФСБ. „Смя­там, че Мед­ве­дев е пра­тен в Съ­ве­та, за да над­зи­ра­ва си­ло­ви­ци­те“, каз­ва пред “Ка­пи­тал” по­ли­то­ло­гът Вик­тор Оле­вич.

Бив­ши­ят зам.-пред­се­да­тел на Дър­жав­ния мит­ни­чес­ки ко­ми­тет Ва­ле­рий Дра­га­нов до­пъл­ва, че пред­вид пре­ми­ер­с­ко­то ми­на­ло на Мед­ве­дев ро­ля­та на Съ­ве­та за си­гур­ност ще бъ­де по­ви­ше­на „с цел съз­да­ва­не на по-ефек­тив­на сис­те­ма за уп­рав­ле­ние на ико­но­ми­ка­та“. Дра­га­нов, кой­то ак­тив­но вза­и­мо­дейс­т­ва със Съ­ве­та за си­гур­ност по вре­ме­то на пре­зи­ден­та Ел­цин, при­пом­ня, че то­га­ва фун­к­ци­и­те му са би­ли в по­го­ля­ма сте­пен си­ло­ви. „А днес е нуж­но да се обез­пе­чи ико­но­ми­чес­ки­ят су­ве­ре­ни­тет“, каз­ва Дра­га­нов пред “Ка­пи­тал”.

Спо­ред не­го в но­ва­та схе­ма на власт­та Съ­ве­тът за си­гур­ност фак­ти­чес­ки се оказ­ва над пра­ви­тел­с­т­во­то на Ми­ха­ил Ми­шус­тин: „В Съ­ве­та за­да­чи­те са по-слож­ни и по-ви­со­ки, а пра­ви­тел­с­т­во­то ще тряб­ва да из­пъл­ня­ва не­го­ви­те ре­ше­ния и пре­по­ръ­ки.” Ма­кар да не е съв­сем яс­но къ­де се по­зи­ци­о­ни­ра в сис­те­ма­та на власт­та но­ви­ят пре­ми­ер, съв­сем оче­вид­но е, че той не е пре­тен­дент за трона. „Мис­шус­тин е ти­пи­чен избор на Пу­тин, при ко­го­то ни­кой пре­ми­ер не мо­же да ста­не Ми­ха­ил Про­хо­ров“, от­бе­ляз­ва иро­нич­но Бел­ков­с­кий, имай­ки пред­вид ми­ли­ар­де­ра и по­ли­тик Про­хо­ров, чо­век с бас­кет­бо­лен ръст.

Алек­сей На­вал­ни, счи­тан за най-го­ля­ма­та опо­зи­ци­он­на зап­ла­ха за Пу­тин, оп­ре­де­ля про­ме­ни­те ка­то връ­ща­не към по­ли­ти­ка в съ­вет­с­ки стил. Меж­ду дру­го­то На­вал­ни ня­ма да мо­же да се кан­ди­да­ти­ра за пре­зи­дент, за­що­то е учил в САЩ, а поп­рав­ки­те пред­виж­дат в над­п­ре­ва­ра­та да не мо­гат да учас­т­ват хо­ра с чуж­дес­т­ран­ни пас­пор­ти или с раз­ре­ши­тел­ни за пре­би­ва­ва­не в дру­ги дър­жа­ви. Спод­виж­ни­кът на На­вал­ни и мос­ков­с­ки об­щин­с­ки съ­вет­ник Иля Яшин от­бе­ляз­ва в свое интервю, че „не ста­ва въп­рос за кон­с­ти­ту­ци­я­та, а за пла­но­ве­те на Пу­тин да ос­та­не на власт за­ви­на­ги“.

Осо­бе­но не­до­вол­с­т­во сред опо­зи­ци­я­та пре­диз­вик­ва пред­ло­же­ни­е­то рус­ка­та кон­с­ти­ту­ция да има вър­хо­вен­с­т­во над меж­ду­на­род­ни­те за­ко­ни. В свой текст на сай­та на мос­ков­с­кия клон на Carnegie Center Ан­д­рей Ко­лес­ни­ков оп­ре­де­ля то­ва ка­то „прав­на ре­во­лю­ция“и пи­ше, че то на прак­ти­ка оз­на­ча­ва, че рус­ки­те опо­зи­ци­он­ни ли­де­ри мо­гат „да се оп­лак­ват до по­си­ня­ва­не“пред Меж­ду­на­род­ния съд по пра­ва­та на чо­век в Ст­рас­бург, но то­ва ве­че ня­ма да има ни­как­во зна­че­ние. И как­то от­бе­ляз­ва Ко­лес­ни­ков, ця­лос­т­ни­ят ефект от пред­ло­же­ни­те ре­фор­ми е, че „вся­как­ви илю­зии как Пу­тин мо­же да пред­ло­жи ня­кой с ли­бе­рал­ни въз­г­ле­ди за свой нас­лед­ник ве­че са твър­до в сфе­ра­та на уто­пи­я­та“.

Маневрите на Пу­тин са в по­со­ка той да на­пус­не Кре­мъл по бе­зо­па­сен за не­го на­чин, без да за­ви­си от во­ля­та на своя нас­лед­ник, кой­то и да е той. И съ­щев­ре­мен­но да си за­па­зи власт, без ид­ва­щи­те с нея от­го­вор­нос­ти. „То­ва ще оз­на­ча­ва той да прех­вър­ли вър­ху ня­кой друг неп­ри­ят­на­та ра­бо­та по уп­рав­ле­ние на дър­жа­ва с на прак­ти­ка стаг­ни­ра­ща ико­но­ми­ка, с на­се­ле­ние, все още стра­да­що от дра­ма­тич­ния де­мог­раф­с­ки срив от 90-те на­сам, и с все по-не­по­ко­рен елек­то­рат. Той прос­то ще мо­же да се на­мес­ва, ко­га­то смя­та, че нас­лед­с­т­во му или не­го­ви­те лич­ни ин­те­ре­си са зас­т­ра­ше­ни“, обоб­ща­ва ав­то­рът на ня­кол­ко книги за Ру­сия и ре­жи­ма на Пу­тин Марк Га­ле­о­ти в текст за в. The Daily Telegraph. Мо­же и да му се по­лу­чи. *Алек­сан­дър Бра­тер­с­кий е рус­ки жур­на­лист, кой­то пи­ше за Gazeta.ru и „Ка­пи­тал“

Без­п­роб­лем­ни­ят пре­ход пред­по­ла­га не са­мо ук­реп­ва­не на ба­лан­са меж­ду влас­ти­те, но и раз­лич­ни ва­ри­ан­ти лич­но за Пу­тин. Кон­с­тан­тин Ка­ла­чев, по­ли­ти­чес­ки ана­ли­за­тор

 ??  ??
 ?? | Reuters ?? QП­у­тин ис­ка да си за­па­зи власт­та без от­го­вор­нос­ти­те, вър­вя­щи с нея
| Reuters QП­у­тин ис­ка да си за­па­зи власт­та без от­го­вор­нос­ти­те, вър­вя­щи с нея

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria