Той си тръгва, за да остане
Предложените от Путин конституционни поправки променят баланса в системата на управление в Русия. Путин не мисли да изпуска властта през 2024 г., а да си запази лостове за влияние и да си намери друга силна роля в новата политическа схема. Планът на Пут
Путин не мисли да изпуска властта през 2024 г., а да си запази лостове за влияние и да си намери друга силна роля.
В Всички го очакваха. И все пак всички бяха изненадани. Още когато Владимир Путин започна сегашния си президентски мандат, който би трябвало да е последен и свършва през 2024 г., се заговори, че следващите години ще са посветени на операция „Наследник“. Но въпреки това ходът на Путин дойде изневиделица.
На 15 януари в годишното си послание пред Федералното събрание, малко след като говори за социалните помощи и майчинските, Путин хвърли бомбата. Тя бе опакована под формата на най-сериозните конституционни поправки от 1993 г. насам, които променят баланса в системата на управление в Русия. Часове по-късно дойде още един шеметен обрат - правителството подаде оставка и премиерът Дмитрий Медведев бе заменен от слабо познатия технократ и досегашен ръководител на данъчната служба Михаил Мишустин.
Драматичната хореография обърка дори опитните путинолози, които се разделиха в тълкуванията си дали президентът иска да остане на върха, или се чуди как да го напусне по безопасен начин. При всички случаи това е началото на прехода към постпутиновата система в Русия. Като самият Путин не мисли да изпуска властта през 2024, а да си запази лостове за влияние и да си намери нова силна роля в трансформираната политическа система. Така той ще си тръгне, за да остане.
Януарска революция или не съвсем
Предложените от Путин поправки трябва да бъдат одобрени от парламента и след това по тях трябва да се произнесат рус
наците, макар и вероятно не с референдум със задължаващ резултат. Така или иначе не се очаква замисълът на Путин да се спъне на някоя от тези стъпки.
Очертаният от него нов конституционен модел предвижда премиерът и министрите да бъдат избирани от Думата, а не посочвани от президента и след това формално одобрявани от депутатите. Така Русия престава да бъде суперпрезидентска република, но и не завива изцяло към парламентарна. Стъпка в посока на това да няма нова фигура, която да концентрира толкова власт, колкото Путин в момента, е и предложеното премахване на думата „поредни“в ограничението за два президентски мандата. Което означава, че четвъртият мандат на Путин ще му бъде последен, той ще слезе от поста през 2024 г. и няма да има нова рокада с
Медведев.
Предположението е, че Путин планира да оглави Държавния съвет - в момента чисто съвещателен орган, появил се при президента Борис Елцин. Той включва губернаторите на региони и други висши представители на властите и се събира няколко пъти годишно, за да обсъжда най-разнообразни теми - от състоянието на пътищата до борбата с наркотиците. Сега Държавният съвет ще бъде вписан в конституцията и правомощията му ще бъдат разширени.
Всичко това на практика означава промяна в разпределението на правомощията между властите, с което Путин си отваря пространство за маневриране. „Безпроблемният преход предполага не само укрепване на баланса между властите, но и различни варианти лично за него“, казва пред „Капитал“политическият анализатор Константин Калачев. Ясно е, че наследникът на Путин в Кремъл ще споделя властта с премиера и вероятно с ръководителя на по-влиятелния Държавен съвет.
Назад към 1993 г. или напред към 2024 г.
Де факто парламентарна република съществува в Русия в началото на 90-те години, когато тогавашният Върховен съвет на Русия въстава срещу президента Борис Елцин. Противопоставянето на двата центъра на властта приключва с обстрел на парламента с танкове и приемане на настоящата конституция. Тя е наричана суперпрезидентска, тъй като дава силни правомощия на всеки лидер, заемащ този пост. Сега на това се слага край, ще има по-голям баланс на властите, но нещата остават в „путинската“ координатна система и Русия не се превръща отново в парламентарна република.
Всъщност друг орган, който ще бъде засилен още повече, е Съветът за сигурност. Тази влиятелна институция действа като своебразно Политбюро и взима ключови решения в сферата на националната сигурност. С решение на Путин в съвета бе създаден поста зам.председател и той се заема от Медведев. Така на практика вече бившият премиер става нещо като „вицепрезидент при Путин“и „ще разполага с цялата апаратна мощ да изпълнява поръченията на президента“, отбелязва пред „Капитал“политическият анализатор Станисилав Белковский. При това назначаването на Медведев свива правомощията на могъщия ръководител на Съвета за сигурност Николай Патрушев, силовик и бивш директор на ФСБ. „Смятам, че Медведев е пратен в Съвета, за да надзирава силовиците“, казва пред “Капитал” политологът Виктор Олевич.
Бившият зам.-председател на Държавния митнически комитет Валерий Драганов допълва, че предвид премиерското минало на Медведев ролята на Съвета за сигурност ще бъде повишена „с цел създаване на по-ефективна система за управление на икономиката“. Драганов, който активно взаимодейства със Съвета за сигурност по времето на президента Елцин, припомня, че тогава функциите му са били в поголяма степен силови. „А днес е нужно да се обезпечи икономическият суверенитет“, казва Драганов пред “Капитал”.
Според него в новата схема на властта Съветът за сигурност фактически се оказва над правителството на Михаил Мишустин: „В Съвета задачите са по-сложни и по-високи, а правителството ще трябва да изпълнява неговите решения и препоръки.” Макар да не е съвсем ясно къде се позиционира в системата на властта новият премиер, съвсем очевидно е, че той не е претендент за трона. „Мисшустин е типичен избор на Путин, при когото никой премиер не може да стане Михаил Прохоров“, отбелязва иронично Белковский, имайки предвид милиардера и политик Прохоров, човек с баскетболен ръст.
Алексей Навални, считан за най-голямата опозиционна заплаха за Путин, определя промените като връщане към политика в съветски стил. Между другото Навални няма да може да се кандидатира за президент, защото е учил в САЩ, а поправките предвиждат в надпреварата да не могат да участват хора с чуждестранни паспорти или с разрешителни за пребиваване в други държави. Сподвижникът на Навални и московски общински съветник Иля Яшин отбелязва в свое интервю, че „не става въпрос за конституцията, а за плановете на Путин да остане на власт завинаги“.
Особено недоволство сред опозицията предизвиква предложението руската конституция да има върховенство над международните закони. В свой текст на сайта на московския клон на Carnegie Center Андрей Колесников определя това като „правна революция“и пише, че то на практика означава, че руските опозиционни лидери могат „да се оплакват до посиняване“пред Международния съд по правата на човек в Страсбург, но това вече няма да има никакво значение. И както отбелязва Колесников, цялостният ефект от предложените реформи е, че „всякакви илюзии как Путин може да предложи някой с либерални възгледи за свой наследник вече са твърдо в сферата на утопията“.
Маневрите на Путин са в посока той да напусне Кремъл по безопасен за него начин, без да зависи от волята на своя наследник, който и да е той. И същевременно да си запази власт, без идващите с нея отговорности. „Това ще означава той да прехвърли върху някой друг неприятната работа по управление на държава с на практика стагнираща икономика, с население, все още страдащо от драматичния демографски срив от 90-те насам, и с все по-непокорен електорат. Той просто ще може да се намесва, когато смята, че наследство му или неговите лични интереси са застрашени“, обобщава авторът на няколко книги за Русия и режима на Путин Марк Галеоти в текст за в. The Daily Telegraph. Може и да му се получи. *Александър Братерский е руски журналист, който пише за Gazeta.ru и „Капитал“
Безпроблемният преход предполага не само укрепване на баланса между властите, но и различни варианти лично за Путин. Константин Калачев, политически анализатор