Capital

Проф. То­дор Въл­чев в свет­ли­на­та на моя опит

В клю­чо­ви мо­мен­ти през 90-те на­ме­са­та на то­га­ваш­ния уп­ра­ви­тел на БНБ бе­ше ре­ша­ва­ща. Той учас­т­ва­ше ак­тив­но в ли­бе­ра­ли­за­ци­я­та на бъл­гар­с­ка­та ико­но­ми­ка. Под­роб­нос­ти­те от ра­бо­та­та му за нор­ма­ли­зи­ра­не на дър­жав­ни­те фи­нан­си са важ­ни за раз­ми­съ­ла за оно­ва, кое

- Ав­тор Кра­сен Стан­чев

В клю­чо­ви мо­мен­ти през 90-те на­ме­са­та на то­га­ваш­ния уп­ра­ви­тел на БНБ бе­ше ре­ша­ва­ща

ИИ­ма из­вес­тен сим­во­ли­зъм в слу­чай­ност­та, че проф. То­дор Въл­чев, свет­ла му па­мет, на­пус­на то­зи свят ми­на­ла­та сед­ми­ца, близ­ко до да­та­та (9 яну­а­ри 1991 г.) ко­га­то бе­ше из­б­ран за уп­ра­ви­тел на БНБ от Ве­ли­ко­то на­род­но съб­ра­ние, вклю­чи­тел­но с моя глас.

Лич­на бе­леж­ка

До­то­га­ва не го поз­на­вах лич­но. Зна­ех са­мо, че ра­бо­ти в БАН (бях го виж­дал на кон­фе­рен­ции) и че е член на Рим­с­кия клуб, чи­и­то пред­с­ка­за­ния ве­че сле­дях с ин­те­рес, нат­ру­пал дос­та­тъч­но книж­ни­на в лич­на­та си биб­ли­о­те­ка и из­чел всич­ко в то­га­ва „На­род­на­та“биб­ли­о­те­ка „Ки­рил и Ме­то­дий“. Поз­на­вах оба­че дру­ги­те чле­но­ве от еки­па на БНБ, ко­и­то из­б­рах­ме с го­ля­мо еди­но­ду­шие.

Лич­на­та ми сим­па­тия към проф. Въл­чев се оп­ря и на об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че той бе учас­т­вал в кон­сул­та­ци­и­те на гру­па­та на Ри­чард Ран и Ро­налд Ът. Тех­ни­те съ­ве­ти, то­га­ва и по-къс­но, из­г­леж­да­ха смис­ле­но. Смя­там, че в края на кра­и­ща­та до­ри бя­ха час­тич­но при­ло­же­ни след всич­ки упо­ри­ти опи­ти да се за­па­зи цен­т­рал­но­то пла­ни­ра­не. Два ме­се­ца пре­ди то­ва се бях срещ­нал с тях ка­то член на ико­но­ми­чес­ка­та ко­ми­сия.

То­га­ва

В на­ча­ло­то на 90-те На­род­но­то съб­ра­ние, или по­не част от не­го, ра­бо­те­ше де­но­нощ­но. Бях­ме от­ка­за­ли вто­ри ман­дат на Ан­д­рей Лу­ка­нов, пре­ка­рах­ме две сед­ми­ци нап­рег­на­ти кон­сул­та­ции за пра­ви­тел­с­т­во­то на Ди­ми­тър По­пов. На ос­но­ва­та на виж­да­ни­я­та

на СДС (но не са­мо – по­ве­че­то пар­тии бя­ха от­но­си­тел­но па­зар­но ори­ен­ти­ра­ни) бях­ме със­та­ви­ли не­що ка­то прог­ра­ма на пра­ви­тел­с­т­во­то. Ис­ках­ме пар­ла­мен­тът да я гла­су­ва, по при­ме­ра на Пол­ша. Там го­ди­на по-ра­но Сей­мът бе одоб­рил прог­ра­ма­та на Ма­зо­ви­ец­ки - Бал­це­ро­вич. И там, и у нас то­зи акт тряб­ва­ше да при­да­де ле­ги­тим­ност на дейс­т­ви­я­та на ина­че без­пар­тий­но­то пра­ви­тел­с­т­во. С не­го­ви­те по­ли­ти­ки то­га­ва ни­кой ня­ма­ше ни­то мно­зин­с­т­во, ни­то до­ня­къ­де и сме­лост­та да се ан­га­жи­ра.

Бях­ме „спре­ли ча­сов­ни­ка“в ед­но от пос­лед­ни­те за­се­да­ния на съб­ра­ни­е­то пре­ди Kо­ле­да, за да из­бе­рем 81-ото пра­ви­тел­с­т­во на Бъл­га­рия. Де­фи­ци­тът на сто­ки от пър­ва не­об­хо­ди­мост в ма­га­зи­ни­те бе­ше не­виж­дан от го­ди­ни­те след вой­на­та. На раз­ви­де­ля­ва­не на опаш­ки­те за мля­ко ме раз­поз­на­ва­ха и вре­ме­то до от­ва­ря­не на ма­га­зи­на ми­на­ва­ше в по­ли­ти­чес­ка ка­ра­ни­ца за то­ва как­во да се пра­ви в ико­но­ми­ка­та. Ос­вен де­фи­цит на сто­ки има­ше и де­фи­цит на вре­ме. Чак на де­се­тия ден след из­бо­ра на пра­ви­тел­с­т­во­то пос­тиг­нах­ме съг­ла­сие по не­го­ва­та по­ли­ти­ка.

То, съг­ла­си­е­то, бе гла­су­ва­но в пар­ла­мен­та на 4 яну­а­ри 1991 г. ка­то Спо­ра­зу­ме­ние меж­ду по­ли­ти­чес­ки­те си­ли за га­ран­ти­ра­не на мир­ния пре­ход към де­мок­ра­тич­но об­щес­т­во. Въп­ре­ки по-къс­ния хленч „не­ми­рен“под­ход не бе же­лан, не­об­хо­дим и въз­мо­жен.

Пра­ви­тел­с­т­во­то, как­то и в Пол­ша, има­ше три за­да­чи спо­ред спо­ра­зу­ме­ни­е­то – да ли­бе­ра­ли­зи­ра, ли­бе­ра­ли­зи­ра и пак ли­бе­ра­ли­зи­ра (це­ни­те, тър­го­ви­я­та, раз­мен­ния курс, лих­ве­ни­те про­цен­ти и час­т­но­то пред­п­ри­е­ма­чес­т­во), ка­то въ­ве­де и твър­ди бю­джет­ни ог­ра­ни­че­ния. И в Пол­ша, и у нас фор­му­ли­ров­ки­те бя­ха по­ли­ти­чес­ки об­те­ка­е­ми – тук мал­ко по­ве­че, от­кол­ко­то там.

За да се из­пъл­нят за­да­чи­те, бе не­об­хо­ди­ма не­за­ви­си­ма БНБ с уп­ра­ви­те­ли, ко­и­то вну­ша­ват до­ве­рие. Пър­ви­те за­ко­ни от об­що пет­на­де­сет, с ко­и­то пар­ла­мен­тът тряб­ва­ше да нор­ма­ли­зи­ра ико­но­ми­ка­та, бя­ха те­зи за БНБ и за бан­ки­те и кре­дит­но­то де­ло.

Ли­бе­ра­ли­за­ци­я­та

Кур­сът и лих­ве­на­та по­ли­ти­ка се ос­во­бож­да­ва­ха с два за­ко­на – за сдел­ки­те с ва­лут­ни цен­нос­ти и ва­лут­ния кон­т­рол и за уреж­да­не на ста­ри за­дъл­же­ния по бан­ко­ви кре­ди­ти. И два­та бя­ха в по­ле­то на от­го­вор­нос­ти­те на проф. Въл­чев. Вто­ро­то че­те­не и на че­ти­ри­те про­ек­то­за­ко­на тряб­ва­ше да е на 28 фев­ру­а­ри, за да мо­же след пуб­ли­ку­ва­не­то им в срок от две сед­ми­ци ре­фор­ма­та да за­поч­не в сре­да­та на март.

Про­то­ко­лът от за­се­да­ни­е­то да­ва из­вес­т­на пред­с­та­ва от дра­ма­тиз­ма на за­се­да­ни­е­то и нап­ре­же­ни­е­то в за­ла­та. Мно­го раз­по­ред­би се оп­ра­вя­ха „на ко­ля­но“по вре­ме на об­съж­да­ни­я­та. По ли­бе­ра­ли­за­ци­я­та на ва­лут­ни­те сделки (то­га­ва не­из­беж­но час­тич­на) поп­рав­ки­те бя­ха нез

на­чи­тел­ни, по-ско­ро тех­ни­чес­ки. Мно­го тряб­ва­ше да са и про­ме­ни­те в Указ 56 (в част­та за да­нъ­ци­те) и в бю­джет­ния кон­т­рол.

По про­ек­то­за­ко­ни­те за па­рич­на­та по­ли­ти­ка проф. Въл­чев бе­ше под­по­ма­ган от Бо­рис­лав Ст­ра­тев (уп­ра­ви­тел на нап­рав­ле­ние „Прав­но“в БНБ), но те­жест­та на ре­ше­ни­я­та и обяс­не­ни­я­та от на­род­ни­те пред­с­та­ви­те­ли бя­ха на­со­че­ни към гу­вер­ньо­ра.

До­го­во­рих­ме се, че пак ще „спрем ча­сов­ни­ка“, ако се на­ло­жи. Бо­ях се, че от умо­ра ще нап­ра­вим ня­коя го­ля­ма глу­пост. Най-труд­но бе уреж­да­не­то на ста­ри­те за­дъл­же­ния.

Лих­ве­на­та по­ли­ти­ка тряб­ва­ше да прес­та­не да е из­кус­т­ве­на, а да е съ­об­ра­зе­на с ре­ал­на­та ин­ф­ла­ция. Це­ни­те бя­ха „от­пус­на­ти“на 1 фев­ру­а­ри. Са­мо че­ти­ри от тях (ток, пар­но, газ и въг­ли­ща) бя­ха ос­та­ве­ни фик­си­ра­ни, а за 7% от сто­ко­о­бо­ро­та (пре­дим­но енер­гий­ни ре­сур­си) бя­ха пред­ви­де­ни пре­дел­ни це­ни. Об­що­то це­но­во рав­ни­ще се вди­га­ше пред очи­те ни. Пред­по­ла­гах, че след при­е­ма­не­то на то­зи за­кон БНБ ще оп­ре­де­ли лих­ве­ния про­цент по­не на 50%. По­пи­тах То­дор Въл­чев и той от­го­во­ри, че, да, ве­ро­ят­но пър­во­на­чал­но ще бъ­де 47%.

От про­то­ко­ла на за­се­да­ни­е­то мо­же да се пред­по­ло­жи, че и дру­ги­те де­пу­та­ти са има­ли та­ки­ва очак­ва­ния. Учуд­ва­що е, че въп­ре­ки то­ва всич­ки мно­го вни­ма­ва­ха да не се пра­вят на „при­я­те­ли на на­ро­да“и да не про­ва­лят ця­ло­то на­чи­на­ние още пре­ди да е за­поч­на­ло. Има­ше са­мо три пред­ло­же­ния за ком­п­ро­мис, ко­и­то мо­же­ха да пре­диз­ви­кат гла­во­бо­лия за БНБ.

Алек­сан­дър Дже­ров пред­ло­жи да се за­па­зят лих­ви­те по за­е­ми за доп­ла­ща­не на въз­с­та­но­ве­ни пра­ва на соб­с­т­ве­ност. Ня­ма­ше из­г­ле­ди ня­кой да се въз­п­ро­ти­ви, из­би­ра­те­ли­те на всич­ки пар­тии има­ха как­во да въз­с­та­но­вя­ват.

Бив­ши­ят уп­ра­ви­тел на БНБ бе­ше ед­на от важ­ни­те фи­гу­ри в пре­хо­да от „со­ци­а­лис­ти­чес­ко сто­пан­с­т­во“към па­зар­на ико­но­ми­ка .

Ро­сен Ка­ра­ди­мов пред­ло­жи за­паз­ва­не на лих­ви­те по за­е­ми­те за мла­ди се­мейс­т­ва (жи­ли­ща и гле­да­не на де­ца). Под­к­ре­пих Ка­ра­ди­мов и проф. Въл­чев, ра­бо­тей­ки по фор­му­ла­та на Дже­ров, ме по­мо­ли да на­пи­ша тек­с­та, за да мо­же да го ос­мис­ли.

Ние ве­че се­дях­ме на пър­ва­та бан­ка за­ед­но, пре­ди то­ва бях пред­ло­жил пре­фе­рен­ци­ал­ни лих­ви по склю­че­ни за­е­ми за опаз­ва­не на окол­на­та сре­да – при съ­от­вет­ни­те до­пус­ка­ния из­ли­за­ше, че те­зи ин­вес­ти­ции се сък­ра­ща­ват по­не че­ти­ри пъ­ти, но най-ве­ро­ят­но ще спрат. То­ва се ока­за ре­ше­ние от из­к­лю­чи­тел­на важ­ност. С ми­нис­тъ­ра на окол­на­та сре­да (проф. Ди­ми­тър Во­де­ни­ча­ров) и ми­нис­тъ­ра на фи­нан­си­те (Иван Кос­тов) ус­пях­ме да за­ло­жим в бю­дже­та за 1991 г. дос­та­тъч­но сред­с­т­ва, за да спа­сим ски пис­ти­те над Бан­с­ко от еро­зия (към края на 1988 г. тя из­г­леж­да­ше не­об­ра­ти­ма) и да оси­гу­рим во­да за пи­е­не и на­по­я­ва­не на се­ла­та по те­че­ни­е­то на ре­ка То­пол­ни­ца, ко­я­то през 1988 г. бе за­мър­се­на с ар­сен. За­ко­но­ва­та фор­му­ла, с ко­я­то то­ва бе пос­тиг­на­то, бе де­ло на проф. Въл­чев.

Рес­ти­ту­ция и ва­лу­тен съ­вет

След то­зи епи­зод при мно­го по-къс­ни сре­щи с про­фе­со­ра си спом­нях­ме с учуд­ва­не, че въп­ре­ки бър­за­не­то на ко­ля­но бе на­ме­ре­но що-го­де ра­бо­те­що ре­ше­ние на те­зи ка­зу­си.

В края на май 1991 г. във Ве­ли­ко­то на­род­но съб­ра­ние бе фор­ми­ра­на ра­бот­на гру­па за раз­ра­бот­ва­не на за­ко­ни­те за рес­ти­ту­ци­я­та на от­не­та­та от ко­му­нис­ти­чес­кия ре­жим соб­с­т­ве­ност. Бе­ше яс­но, че съб­ра­ни­е­то се раз­пус­ка и ще се про­ве­дат избори. Иде­я­та бе да се об­съ­дят и да се пос­тиг­не въз­мож­но­то съг­ла­сие по ос­но­ви­те на та­зи за­ко­но­ва уред­ба. В за­се­да­ни­е­то ос­вен на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли учас­т­ва­ха пре­зи­ден­тът Же­лев, проф. Въл­чев ка­то гу­вер­ньор на цен­т­рал­на­та бан­ка и ми­нис­тъ­рът на зе­ме­де­ли­е­то. Про­то­кол от сре­ща­та ня­ма. Ду­ма­та ми е за проф. Въл­чев.

Той бе­ше един­с­т­ве­ни­ят под­гот­вен с оцен­ка на об­щия ико­но­ми­чес­ки ре­сурс (и ефект) от рес­ти­ту­ци­я­та. При ця­ла­та ус­лов­ност на из­чис­ле­ни­я­та спо­ме­на­та­та от не­го су­ма бе 56-66 мл­рд. то­га­ваш­ни ле­ва, не­об­хо­ди­ми за ком­пен­са­ция са­мо на още­те­ни­те соб­с­т­ве­ни­ци на зе­мя и нед­ви­жи­мост (без от­чи­та­не на кон­фис­ку­ва­ни­те фи­нан­со­ви ак­ти­ви и пен­сии). Су­ма­та бе­ше по­ве­че от два пъ­ти по-ви­со­ка от БВП за 1991 г.

Са­мо То­дор Въл­чев дек­ла­ри­ра пред при­със­т­ва­щи­те, че има мно­го съ­щес­т­вен ли­чен и се­ме­ен ин­те­рес от ши­ро­ка и ма­щаб­на рес­ти­ту­ция. Но нас­то­я­ва­ше, че ка­то уп­ра­ви­тел на БНБ не­го­во­то мне­ние е ка­те­го­рич­но про­тив та­къв под­ход и че „мо­же би“е най-доб­ре той да не бъ­де пред­п­ри­е­ман. То­ва ста­но­ви­ще не мо­же­ше да убе­ди ни­ко­го. Всич­ки до­пит­ва­ния до об­щес­т­ве­но­то мне­ние до 1994 г. по­каз­ва­ха, че из­би­ра­те­ли­те с го­ля­ма мно­зин­с­т­во са при­вър­же­ни­ци на рес­ти­ту­ци­я­та. Но, стру­ва ми се, проф. Въл­чев вне­се мно­го ре­а­ли­зъм в раз­съж­де­ни­я­та по те­ма­та и бла­го­да­ре­ние на не­го рес­ти­ту­ци­я­та се ока­за по­ле­зен про­цес.

Бъл­гар­с­ка­та пуб­ли­ка не е мно­го по-раз­лич­на от та­зи в древ­ния Рим. Оби­ча да ви­ка „раз­п­ни

го“. И при­пис­ва на То­дор Въл­чев лич­на ви­на за кри­за­та от 1996 – 1997 г. То­ва е мно­го сил­но пре­у­ве­ли­че­ние. Проб­ле­мът то­га­ва бе­ше в по­ли­ти­чес­ка­та за­ви­си­мост на дър­жав­ния сек­тор в ико­но­ми­ка­та, кой­то по опос­ред­с­т­ван на­чин проб­ле­ма­ти­зи­ра па­рич­на­та по­ли­ти­ка на БНБ и я при­ну­ди да раз­ши­ря­ва па­рич­но­то пред­ла­га­не, пе­ча­та­не­то на ле­во­ве.

По то­зи по­вод бе и пос­лед­но­то ми ра­бот­но об­щу­ва­не с проф. Въл­чев.

След ка­то встъ­пи в длъж­ност през фев­ру­а­ри 1997 г., пре­зи­ден­тът Сто­я­нов сви­ка не­що ка­то кон­си­ли­ум по па­рич­на­та по­ли­ти­ка. Учас­т­ва­ха ос­вен не­го пред­се­да­те­ли­те на Бул­банк, ос­нов­ни­те биз­нес асо­ци­а­ции и ек­с­пер­ти. Тряб­ва­ше да от­го­во­рим на един прост въп­рос - как­ва след­ва да бъ­де та­зи по­ли­ти­ка. Пре­об­ла­да­ва­ше мне­ни­е­то, че ве­ро­ят­но най-доб­ро­то ре­ше­ние не е ва­лут­ни­ят съ­вет, а ед­нос­т­ран­на­та ле­гал­на ва­лут­на суб­с­ти­ту­ция (въз­п­ри­е­ма­не на нем­с­ка­та мар­ка или щат­с­кия до­лар ка­то пла­теж­но сред­с­т­во), а ве­ро­ят­но пъл­на­та ли­бе­ра­ли­за­ция на ва­лут­ния ре­жим (от­каз от ле­ва и ле­га­ли­зи­ра­не на пла­ща­ния във вся­ка ва­лу­та). Са­мо То­дор Въл­чев бе на мне­ние, че БНБ, как­то той се из­ра­зи, „мо­же да ра­бо­ти a лa ва­лу­тен съ­вет“. И под­чер­та, че то­ва не е за­щи­та на не­го са­мия или дру­ги­те чле­но­ве на съ­ве­та на бан­ка­та, а е за­щи­та на са­ма­та БНБ.

Той не убе­ди при­със­т­ва­щи­те. Но от 1 март 1997 г. раз­мен­ни­ят курс бе фик­си­ран на рав­ни­ще­то, на ко­е­то бе в край­на смет­ка и въ­ве­ден ва­лут­ни­ят съ­вет на 1 юли 1997 г.

Поз­на­ва­не­то на те­зи не мно­го из­вес­т­ни или заб­ра­ве­ни под­роб­нос­ти от ра­бо­та­та на То­дор Въл­чев за нор­ма­ли­зи­ра­не на ико­но­ми­ка­та на стра­на­та е важ­но за раз­ми­съ­ла за оно­ва, ко­е­то пред­с­тои.

 ?? Ан­ге­лов | сним­ка Жив­ко ?? Проф. То­дор Въл­чев, кой­то по­чи­на ми­на­ла­та сед­ми­ца, бе­ше уп­ра­ви­тел на БНБ от 1991 до 1997 г.
Ан­ге­лов | сним­ка Жив­ко Проф. То­дор Въл­чев, кой­то по­чи­на ми­на­ла­та сед­ми­ца, бе­ше уп­ра­ви­тел на БНБ от 1991 до 1997 г.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria