И твойто СУПТО също
Данъчната наредба Н-18 засегна почти всяка компания в България, като създаде изключително сложна, неясна и скъпа за прилагане регулация. Дни преди влизането й в сила хаосът може да се избегне с повече разяснения, а не с репресии
Данъчната наредба Н-18 засегна почти всяка компания в България, като създаде изключително сложна, неясна и скъпа регулация.
Близо 300 хиляди фирми харчат стотици милиони за софтуер, а част от малките се връщат към управление на бизнеса си през тефтери.
Отговорните за наредбата НАП и министър на финансите обещават, че ще помагат, а няма да глобяват, поне в началото.
ДДокато бизнесът по света се вълнува дали и кога ще има икономическа криза, погледът на огромна част от фирмите в България вече над година е вторачен в текстовете на една наредба. Това е печално известната Н-18 на Министерството на финансите и вече прословутото СУПТО (софтуер за управление на продажбите в търговските обекти), заради които стотици малки търговци излязоха на протест, големи компании инвестираха огромни суми с неясна цел, а популярни онлайн платформи бяха в дилема дали да не преместят бизнеса си от България.
Всичко започна с иначе нелошата идея на приходната администрация да извади укритите обороти на светло, като ограничи тези софтуери за отчет на продажбите, през които може да се мами. Проблемът е, че НАП влезе в темата като слон в стъкларски магазин – поиска нещо, без да е наясно какви са бизнес процесите в отделните индустрии, колко сложни системи използват някои от тях и как в крайна сметка това ще ги засегне. И на практика въведе нова, скъпа свръхрегулация за дружествата, които използват някакъв вид софтуер за отчет на продажбите си. А те се оказаха и десет пъти повече от очакваните в началото около 20-30 хил. фирми. Както неофициално казват и някои данъчни – изискванията бяха написани с идея за измамите, които могат да се правят с кръчмарския софтуер, без да се разбира колко специфики има при останалите индустрии.
Резултатът: след година и половина постоянни срещи между бизнеса и НАП, множество изменения на наредбата, удължаване на сроковете и стотици страници разяснения как да се изпълнят изискванията в Н-18 изглежда съвсем малко по-лесно и ясно. А потърпевшите са поне 300 хиляди компании. Така няколко дни преди 31 януари, когато наредбата ще влезе в сила за почти всички, ползващи СУПТО, голяма част от фирмите все още не са сигурни дали са разбрали какво се иска от тях и дали ще изпълнят изискванията в срок. Рискът не е за подценяване – един ден може да се окажат със запечатан от данъчните обект за месец.
Въвеждането на новата регулация вероятно ще има и дългосрочни последици, надхвърлящи разходите по смяната на софтуерите и фискалните устройства на фирмите. Първо, цялата тази тежест под някаква форма ще се прехвърли в цените на крайния потребител. Второ, стартирането на нормален бизнес в България първите години след промените в Н-18 ще е по-трудно и по-скъпо, а за някои микротърговци - близо до невъзможно, противно на политическите декларации за намаляване на административната тежест. И трето – това в крайна сметка прави страната и по-неконкурентна за чуждите инвеститори.
Някаква временна утеха е политическата заявка, дадена от финансовия министър Владислав Горанов. По думите му в първите месеци няма да има репресии от страна на НАП, а тя по-скоро ще е консултант на добросъвестния бизнес с цел отстраняване на слабости в наредбата или съвети как да се приложи. “Приходната администрация провежда тази реформа от средата на 2018 г. Тя със сигурност изисква много усилия и от двете страни – и от тези, които трябва да следят за прилагането й, но и от бизнеса. Няма да има ново отлагане на сроковете за влизане на наредбата в сила, но ще бъдем партньори с компаниите, които са добросъвестни и срещат трудности с прилагането на нормативния акт. Не искаме да счупим бизнеса, ще се напаснем, без да го убиваме. Но икономиката трябва да се изсветли”, заяви Горанов пред “Капитал”.
Каква я мислехме .....
Хаосът с Н-18 е нагледен пример как липсата на добре изготвена оценка на въздействието при въвеждането на нова регулация може да има дългосрочни негативни последици. Когато през март 2018 г. в парламента се гласуваха промени в Закона за ДДС, с които се въведе задължение за фирмите, приемащи плащания в брой или с банкова карта да използват само предвартелно одобрен от НАП софтуер за отчитане на продажби и той да е свързан с касов апарат, от приходната агенция даваха съвсем различни числа: че вероятно ще бъдат засегнати около 20 хил. обекта в страната, ползващи около 43 хил. фискални принтера, а разходът им за софтуера ще е от порядъка на 120 лева на работно място. Тогава се предполагаше и че регулацията, която трябваше да бъде надлежно разписа
Няма да има ново отлагане на сроковете за влизане на наредбата в сила, но ще бъдем партньори с компаниите, които са добросъвестни и срещат трудности с прилагането на нормативния акт. Не искаме да счупим бизнеса, ще се напаснем, без да го убиваме. Владислав Горанов, министър на финасите
на в Н-18, ще обхване само най-рисковите откъм уркиване на обороти, т.е. около 25% от фирмите в страната - основно ритейл сектора, заведения за хранене, барове, складове за търговия на едро.
Две години по-късно обаче се оказа, че почти няма бизнес, който да не е засегнат от изискванията на наредбата. И че типови решения за софтуерите така, както са си го представяли в НАП, всъщност за голяма част от предприятията няма. „За разлика от всички досегашни промени, които са се случвали в наредбата, тази не може да се обслужи с допълнителен софтуер, а всички фирми трябва да си променят основния софтуер, с който управляват бизнеса си. Това е шок за целия бизнес“, казва Иван Аржентински от Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ). Всъщност точно IT секторът пръв сигнализира за проблема, защото отговорността да създаде програми за отчитане на продажбите по веригата първо пада върху него.
„Притесняват ни определени неща по отношение на произвола, който се случва при интерпретацията от страна на НАП кое е част и кое не от процеса на продажбите. Защото от определянето на този момент зависи и работата на разработчиците на софтуер и на бизнеса, за да отговори на изискванията на наредбата. Дават се тълкувания, правят се работни групи, чертаят се схеми, валят въпроси и отговори. Но всеки юрист ще ви каже, че всичко това няма никаква юридическа тежест“, обяснява казуса Паско Пасков от Българската асоциация за развитие на бизнес софтуер (БАРБС). Въпросът се повдига многократно от различни бизнеси.
„Публикуваните на сайта становища, указания и въпроси и отговори по прилагането на Наредба Н-18 ангажират официалната позиция на НАП. Тази информация е известна и на контролните органи на приходната агенция и те, без изключение, съобразяват практиката си с нея“, твърдят от приходната агенция, като добавят, че: „Наредбата, а и повечето нормативни актове по принцип, не могат изчерпателно да обхванат всички житейски хипотези, затова писмените становища в този и много други случаи разясняват допълнително нормативните текстове в интерес на данъкоплатците.“
И тъй като всяка трета фирма се оказва
отделен казус, в опита си да обхване всички компании постепенно Н-18 и становищата и разясненията към нея придобиха обем от стотици страници. А това в крайна сметка я направи изключително сложна, неясна и скъпа за прилагане регулация. По различни оценки само еднократният разход за смяна на софтуера за фирмите е между хиляда и 50 хил. лв. за малка или средна компания.
...и каква стана
Данъчни консултанти обобщават, че найсъществени проблеми имат много големите и най-малките компании. А резултатът е огромни разходи за първите и вероятно влизане в черното за микрофирмите.
„За големите търговци, които ползват скъпи международни системи като SAP, Navision и т.н., имаше противоречива информация. Първо им беше казано, че софтуерът към касовия апарт трябва да се лицензира, а не цялата ERP система. Но после приравниха ERP на СУПТО. Ситуацията е особено тежка за компаниите, които са част от международна група, която ползва общ софтуер във всички държави“, посочват данъчни адвокати. Тук най-често даваният пример е с голям търговец с множество магазини - там целият скъпоплатен чуждестранен IT отдел е работил месеци наред върху българския проблем, което вероятно е довело до нови разходи за милиони.
Така към момента повечето компании, които не са търговци на дребно и са имали епизодични плащания в брой, просто са решили да минат само на банкови плащания, за да не трябва да си лицензират софтуера. Което, каквото и да си говорим, е ограничаване на гъвкавостта на бизнеса.
Най-дребните търговци пък се връщат век назад: те изхвърлят компютрите си от обектите и вкарват стоките като код в касовия апарат, защото се стигна до абсурда
Въвеждането на новата регулация вероятно ще има и дългосрочни последици, надхвърлящи разходите по смяната на софтуерите и фискалните устройства на фирмите.
300
млн. лв. е средногодишната щета от т.нар. кешови фискални рискове, твърдят от НАП. Загубите за бюджета от електронна търговия по техни оценки надвишават 170 млн. лв. годишно.
в един момент данъчните да решат (в едно от хилядите становища), че и ползването на Excel или Word за издаването на фактура e СУПТО. А едва ли Бил Гейтс ще дойде да лицензира програмите си. Така всички важни данни в XXI век вече се записват не в компютър и софтуер, а в тефтер, връща се в употреба и написаната на ръка фактура от кочан.
„Имаме клиент, собственик на фризьорски салон. Обектът използва американски софтуер за приемане на резервации от клиенти. Това по новите изисквания на наредбата е СУПТО. Но американската фирма няма никакво намерение да дойде да си регистрира продукта в НАП. Сега тези хора или трябва да изберат да работят незаконно, или да си затворят бизнеса. В такава ситуация изборът е между кофти и още по-кофти вариант. А те са изрядни, плащат си данъци, осигуровки, целта им не е да се крият. Но не могат да отговорят на тези изисквания, защото по софтуера им не може да се пипа нищо“, дава пример Христо Петров, който е управител на счетоводна къща „Голдън вижън“. Дава още един казус, с който се е сблъскал – с езикова школа, която ползва изработен в Хърватия софтуер. С него се следи и всеки учител коя група води и в кой ден по колко часа е изработил. „Няма кой да дойде да лицензира софтуера в България. Тук го ползват пет фирми. И това е най-голямата драма, че има много специализирани софтуери за определени индустрии, които не се правят в България и реално няма как те да отговорят на изискванията на НАП“, добавя Петров.
Наредбата и неяснотите около прилагането й изкара и десетки собственици на малки бизнеси на протест пред сградата на Министерството на финансите в столицата. На първия имаше петдесетина души, които се бяха организирали чрез социалните мрежи. На втория бяха дошли и хора от провинцията – собственици на семейни бизнеси. А част от опасенията им са свързани с начина, по който ще се правят проверките от НАП след влизане в сила на наредбата, защото поне докато не се уталожат различните казуси, всяка проверка ще предполага висока степен на субективизъм.
От НАП твърдят, че изпълняват програма за обучение за прилагането на Наредба Н-18, в която участват всички служители с контролни функции. „Нямаме никакви
основания да смятаме, че подготовката или готовността за прилагане на наредбата са недостатъчни за служителите на НАП. Актовете на НАП подлежат на административен и двуинстанционен съдебен контрол. Но в момента главната цел на приходната агенция е да подпомага процеса по привеждане в съответствие с изискванията на Наредба Н-18“, допълват от агенцията.
Истината е, че след първоначалния студен душ за фирмите данъчните осъзнаха, че ако не работят заедно с него, хаосът ще е още по-голям. Още повече че в един момент казусът ескалира и до премиера Бойко Борисов. Така постепенно бяха създадени няколко работни групи, в които различни експерти от агенцията се срещаха с бизнеса с цел да направят текстовете в наредбата приложими. Вследствие на този диалог според НАП е въведен опростеният ред за отчитане на продажби в медицинските практики, както и допълнителни гаранции за защита на конфиденциална търговска информация – данъчните ще могат да влизат с одиторски профил в СУПТО на дадена фирма само по време на проверка или ревизия, а не когато решат, каквито бяха първоначалните опасения. Предстои да бъдат обнародвани поредни промени в наредбата, които според НАП ще въведат облекчен механизъм за отчитане на продажбите в електронната търговия (виж другия текст).
Щетата обаче вече е нанесена, а НАП нито могат да се откажат от това, което са започнали – защото заради наредбата бизнесът вече инвестира милиони, нито пък могат да излязат и да си признаят, че са сгрешили още в началото. Единственият изход от ситуацията е повече разяснения и срещи с бизнеса и спазване на обещанието за морков, а не тояга поне първите месеци.