Capital

И твой­то СУПТО съ­що

- Ав­тор Ве­ра Де­ни­зо­ва | vera.denizova@capital.bg

Да­нъч­на­та на­ред­ба Н-18 за­сег­на поч­ти вся­ка ком­па­ния в Бъл­га­рия, ка­то съз­да­де из­к­лю­чи­тел­но слож­на, не­яс­на и скъ­па за при­ла­га­не ре­гу­ла­ция. Дни пре­ди вли­за­не­то й в си­ла ха­о­сът мо­же да се из­бег­не с по­ве­че ра­зяс­не­ния, а не с реп­ре­сии

Да­нъч­на­та на­ред­ба Н-18 за­сег­на поч­ти вся­ка ком­па­ния в Бъл­га­рия, ка­то съз­да­де из­к­лю­чи­тел­но слож­на, не­яс­на и скъ­па ре­гу­ла­ция.

Бли­зо 300 хи­ля­ди фир­ми хар­чат сто­ти­ци ми­ли­о­ни за соф­ту­ер, а част от мал­ки­те се връ­щат към уп­рав­ле­ние на биз­не­са си през теф­те­ри.

От­го­вор­ни­те за на­ред­ба­та НАП и ми­нис­тър на фи­нан­си­те обе­ща­ват, че ще по­ма­гат, а ня­ма да гло­бя­ват, по­не в на­ча­ло­то.

ДД­о­ка­то биз­не­сът по све­та се въл­ну­ва да­ли и ко­га ще има ико­но­ми­чес­ка криза, пог­ле­дът на ог­ром­на част от фир­ми­те в Бъл­га­рия ве­че над го­ди­на е вто­ра­чен в тек­с­то­ве­те на ед­на на­ред­ба. То­ва е пе­чал­но из­вес­т­на­та Н-18 на Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те и ве­че прос­ло­ву­то­то СУПТО (соф­ту­ер за уп­рав­ле­ние на про­даж­би­те в тър­гов­с­ки­те обек­ти), за­ра­ди ко­и­то сто­ти­ци мал­ки тър­гов­ци из­ля­зо­ха на про­тест, го­ле­ми ком­па­нии ин­вес­ти­ра­ха ог­ром­ни су­ми с не­яс­на цел, а по­пу­ляр­ни он­лайн плат­фор­ми бя­ха в ди­ле­ма да­ли да не пре­мес­тят биз­не­са си от Бъл­га­рия.

Всич­ко за­поч­на с ина­че не­ло­ша­та идея на при­ход­на­та ад­ми­нис­т­ра­ция да из­ва­ди ук­ри­ти­те обо­ро­ти на свет­ло, ка­то ог­ра­ни­чи те­зи соф­ту­е­ри за от­чет на про­даж­би­те, през ко­и­то мо­же да се ма­ми. Проб­ле­мът е, че НАП вле­зе в те­ма­та ка­то слон в стък­лар­с­ки ма­га­зин – по­ис­ка не­що, без да е на­яс­но как­ви са биз­нес про­це­си­те в от­дел­ни­те ин­дус­т­рии, кол­ко слож­ни сис­те­ми из­пол­з­ват ня­кои от тях и как в край­на смет­ка то­ва ще ги за­сег­не. И на прак­ти­ка въ­ве­де но­ва, скъ­па свръх­ре­гу­ла­ция за дру­жес­т­ва­та, ко­и­то из­пол­з­ват ня­ка­къв вид соф­ту­ер за от­чет на про­даж­би­те си. А те се ока­за­ха и де­сет пъ­ти по­ве­че от очак­ва­ни­те в на­ча­ло­то око­ло 20-30 хил. фир­ми. Как­то не­о­фи­ци­ал­но каз­ват и ня­кои да­нъч­ни – изис­к­ва­ни­я­та бя­ха на­пи­са­ни с идея за из­ма­ми­те, ко­и­то мо­гат да се пра­вят с кръч­мар­с­кия соф­ту­ер, без да се раз­би­ра кол­ко спе­ци­фи­ки има при ос­та­на­ли­те ин­дус­т­рии.

Ре­зул­та­тът: след го­ди­на и по­ло­ви­на пос­то­ян­ни сре­щи меж­ду биз­не­са и НАП, мно­жес­т­во изменения на на­ред­ба­та, удъл­жа­ва­не на сро­ко­ве­те и сто­ти­ци стра­ни­ци ра­зяс­не­ния как да се из­пъл­нят изис­к­ва­ни­я­та в Н-18 из­г­леж­да съв­сем мал­ко по-лес­но и яс­но. А по­тър­пев­ши­те са по­не 300 хи­ля­ди ком­па­нии. Та­ка ня­кол­ко дни пре­ди 31 яну­а­ри, ко­га­то на­ред­ба­та ще вле­зе в си­ла за поч­ти всич­ки, пол­з­ва­щи СУПТО, го­ля­ма част от фир­ми­те все още не са си­гур­ни да­ли са раз­б­ра­ли как­во се ис­ка от тях и да­ли ще из­пъл­нят изис­к­ва­ни­я­та в срок. Рис­кът не е за под­це­ня­ва­не – един ден мо­же да се ока­жат със за­пе­ча­тан от да­нъч­ни­те обект за ме­сец.

Въ­веж­да­не­то на но­ва­та ре­гу­ла­ция ве­ро­ят­но ще има и дъл­гос­роч­ни пос­ле­ди­ци, над­х­вър­ля­щи раз­хо­ди­те по смя­на­та на соф­ту­е­ри­те и фис­кал­ни­те ус­т­ройс­т­ва на фир­ми­те. Пър­во, ця­ла­та та­зи те­жест под ня­как­ва фор­ма ще се прех­вър­ли в це­ни­те на край­ния пот­ре­би­тел. Вто­ро, стар­ти­ра­не­то на нор­ма­лен биз­нес в Бъл­га­рия пър­ви­те го­ди­ни след про­ме­ни­те в Н-18 ще е по-труд­но и по-скъ­по, а за ня­кои мик­ро­тър­гов­ци - бли­зо до не­въз­мож­но, про­тив­но на по­ли­ти­чес­ки­те дек­ла­ра­ции за на­ма­ля­ва­не на ад­ми­нис­т­ра­тив­на­та те­жест. И тре­то – то­ва в край­на смет­ка пра­ви стра­на­та и по-не­кон­ку­рен­т­на за чуж­ди­те ин­вес­ти­то­ри.

Ня­как­ва вре­мен­на уте­ха е по­ли­ти­чес­ка­та за­яв­ка, да­де­на от фи­нан­со­вия ми­нис­тър Вла­дис­лав Го­ра­нов. По ду­ми­те му в пър­ви­те ме­се­ци ня­ма да има реп­ре­сии от стра­на на НАП, а тя по-ско­ро ще е кон­сул­тант на доб­ро­съ­вес­т­ния биз­нес с цел от­с­т­ра­ня­ва­не на сла­бос­ти в на­ред­ба­та или съ­ве­ти как да се при­ло­жи. “При­ход­на­та ад­ми­нис­т­ра­ция про­веж­да та­зи ре­фор­ма от сре­да­та на 2018 г. Тя със си­гур­ност изис­к­ва мно­го уси­лия и от две­те стра­ни – и от те­зи, ко­и­то тряб­ва да сле­дят за при­ла­га­не­то й, но и от биз­не­са. Ня­ма да има но­во от­ла­га­не на сро­ко­ве­те за вли­за­не на на­ред­ба­та в си­ла, но ще бъ­дем пар­т­ньо­ри с ком­па­ни­и­те, ко­и­то са доб­ро­съ­вес­т­ни и сре­щат труд­нос­ти с при­ла­га­не­то на нор­ма­тив­ния акт. Не ис­ка­ме да счу­пим биз­не­са, ще се на­пас­нем, без да го уби­ва­ме. Но ико­но­ми­ка­та тряб­ва да се из­с­вет­ли”, за­я­ви Го­ра­нов пред “Ка­пи­тал”.

Как­ва я мис­лех­ме .....

Ха­о­сът с Н-18 е наг­ле­ден при­мер как лип­са­та на доб­ре из­гот­ве­на оцен­ка на въз­дейс­т­ви­е­то при въ­веж­да­не­то на но­ва ре­гу­ла­ция мо­же да има дъл­гос­роч­ни не­га­тив­ни пос­ле­ди­ци. Ко­га­то през март 2018 г. в пар­ла­мен­та се гла­су­ва­ха про­ме­ни в За­ко­на за ДДС, с ко­и­то се въ­ве­де за­дъл­же­ние за фир­ми­те, при­е­ма­щи пла­ща­ния в брой или с бан­ко­ва кар­та да из­пол­з­ват са­мо пред­вар­тел­но одоб­рен от НАП соф­ту­ер за от­чи­та­не на про­даж­би и той да е свър­зан с ка­сов апа­рат, от при­ход­на­та аген­ция да­ва­ха съв­сем раз­лич­ни чис­ла: че ве­ро­ят­но ще бъ­дат за­сег­на­ти око­ло 20 хил. обек­та в стра­на­та, пол­з­ва­щи око­ло 43 хил. фис­кал­ни прин­те­ра, а раз­хо­дът им за соф­ту­е­ра ще е от по­ря­дъ­ка на 120 ле­ва на ра­бот­но мяс­то. То­га­ва се пред­по­ла­га­ше и че ре­гу­ла­ци­я­та, ко­я­то тряб­ва­ше да бъ­де над­леж­но раз­пи­са

Ня­ма да има но­во от­ла­га­не на сро­ко­ве­те за вли­за­не на на­ред­ба­та в си­ла, но ще бъ­дем пар­т­ньо­ри с ком­па­ни­и­те, ко­и­то са доб­ро­съ­вес­т­ни и сре­щат труд­нос­ти с при­ла­га­не­то на нор­ма­тив­ния акт. Не ис­ка­ме да счу­пим биз­не­са, ще се на­пас­нем, без да го уби­ва­ме. Вла­дис­лав Го­ра­нов, ми­нис­тър на фи­на­си­те

на в Н-18, ще об­х­ва­не са­мо най-рис­ко­ви­те от­към ур­ки­ва­не на обо­ро­ти, т.е. око­ло 25% от фир­ми­те в стра­на­та - ос­нов­но ри­тейл сек­то­ра, за­ве­де­ния за хра­не­не, ба­ро­ве, скла­до­ве за тър­го­вия на ед­ро.

Две го­ди­ни по-къс­но оба­че се ока­за, че поч­ти ня­ма биз­нес, кой­то да не е за­сег­нат от изис­к­ва­ни­я­та на на­ред­ба­та. И че ти­по­ви ре­ше­ния за соф­ту­е­ри­те та­ка, как­то са си го пред­с­та­вя­ли в НАП, всъщ­ност за го­ля­ма част от пред­п­ри­я­ти­я­та ня­ма. „За раз­ли­ка от всич­ки до­се­гаш­ни про­ме­ни, ко­и­то са се случ­ва­ли в на­ред­ба­та, та­зи не мо­же да се об­с­лу­жи с до­пъл­ни­те­лен соф­ту­ер, а всич­ки фир­ми тряб­ва да си про­ме­нят ос­нов­ния соф­ту­ер, с кой­то уп­рав­ля­ват биз­не­са си. То­ва е шок за це­лия биз­нес“, каз­ва Иван Ар­жен­тин­с­ки от Бъл­гар­с­ка­та асо­ци­а­ция по ин­фор­ма­ци­он­ни тех­но­ло­гии (БАИТ). Всъщ­ност точ­но IT сек­то­рът пръв сиг­на­ли­зи­ра за проб­ле­ма, за­що­то от­го­вор­ност­та да съз­да­де прог­ра­ми за от­чи­та­не на про­даж­би­те по ве­ри­га­та пър­во па­да вър­ху не­го.

„При­тес­ня­ват ни оп­ре­де­ле­ни не­ща по от­но­ше­ние на про­из­во­ла, кой­то се случ­ва при ин­тер­п­ре­та­ци­я­та от стра­на на НАП кое е част и кое не от про­це­са на про­даж­би­те. За­що­то от оп­ре­де­ля­не­то на то­зи мо­мент за­ви­си и ра­бо­та­та на раз­ра­бот­чи­ци­те на соф­ту­ер и на биз­не­са, за да от­го­во­ри на изис­к­ва­ни­я­та на на­ред­ба­та. Да­ват се тъл­ку­ва­ния, пра­вят се ра­бот­ни гру­пи, чер­та­ят се схе­ми, ва­лят въп­ро­си и от­го­во­ри. Но все­ки юрист ще ви ка­же, че всич­ко то­ва ня­ма ни­как­ва юри­ди­чес­ка те­жест“, обяс­ня­ва ка­зу­са Пас­ко Пас­ков от Бъл­гар­с­ка­та асо­ци­а­ция за раз­ви­тие на биз­нес соф­ту­ер (БАРБС). Въп­ро­сът се пов­ди­га мно­гок­рат­но от раз­лич­ни биз­не­си.

„Пуб­ли­ку­ва­ни­те на сай­та ста­но­ви­ща, ука­за­ния и въп­ро­си и от­го­во­ри по при­ла­га­не­то на На­ред­ба Н-18 ан­га­жи­рат офи­ци­ал­на­та по­зи­ция на НАП. Та­зи ин­фор­ма­ция е из­вес­т­на и на кон­т­рол­ни­те ор­га­ни на при­ход­на­та аген­ция и те, без из­к­лю­че­ние, съ­об­ра­зя­ват прак­ти­ка­та си с нея“, твър­дят от при­ход­на­та аген­ция, ка­то до­ба­вят, че: „На­ред­ба­та, а и по­ве­че­то нор­ма­тив­ни ак­то­ве по прин­цип, не мо­гат из­чер­па­тел­но да об­х­ва­нат всич­ки жи­тейс­ки хи­по­те­зи, за­то­ва пис­ме­ни­те ста­но­ви­ща в то­зи и мно­го дру­ги слу­чаи ра­зяс­ня­ват до­пъл­ни­тел­но нор­ма­тив­ни­те тек­с­то­ве в ин­те­рес на да­нъ­коп­лат­ци­те.“

И тъй ка­то вся­ка тре­та фир­ма се оказ­ва

от­де­лен ка­зус, в опи­та си да об­х­ва­не всич­ки ком­па­нии пос­те­пен­но Н-18 и ста­но­ви­ща­та и ра­зяс­не­ни­я­та към нея при­до­би­ха обем от сто­ти­ци стра­ни­ци. А то­ва в край­на смет­ка я нап­ра­ви из­к­лю­чи­тел­но слож­на, не­яс­на и скъ­па за при­ла­га­не ре­гу­ла­ция. По раз­лич­ни оцен­ки са­мо ед­нок­рат­ни­ят раз­ход за смя­на на соф­ту­е­ра за фир­ми­те е меж­ду хи­ля­да и 50 хил. лв. за мал­ка или сред­на ком­па­ния.

...и как­ва ста­на

Да­нъч­ни кон­сул­тан­ти обоб­ща­ват, че най­съ­щес­т­ве­ни проб­ле­ми имат мно­го го­ле­ми­те и най-мал­ки­те ком­па­нии. А ре­зул­та­тът е ог­ром­ни раз­хо­ди за пър­ви­те и ве­ро­ят­но вли­за­не в чер­но­то за мик­ро­фир­ми­те.

„За го­ле­ми­те тър­гов­ци, ко­и­то пол­з­ват скъ­пи меж­ду­на­род­ни сис­те­ми ка­то SAP, Navision и т.н., има­ше про­ти­во­ре­чи­ва ин­фор­ма­ция. Пър­во им бе­ше ка­за­но, че соф­ту­е­рът към ка­со­вия апарт тряб­ва да се ли­цен­зи­ра, а не ця­ла­та ERP сис­те­ма. Но пос­ле при­рав­ни­ха ERP на СУПТО. Си­ту­а­ци­я­та е осо­бе­но теж­ка за ком­па­ни­и­те, ко­и­то са част от меж­ду­на­род­на гру­па, ко­я­то пол­з­ва общ соф­ту­ер във всич­ки дър­жа­ви“, по­соч­ват да­нъч­ни ад­во­ка­ти. Тук най-чес­то да­ва­ни­ят при­мер е с го­лям тър­го­вец с мно­жес­т­во ма­га­зи­ни - там це­ли­ят скъ­поп­ла­тен чуж­дес­т­ра­нен IT от­дел е ра­бо­тил ме­се­ци на­ред вър­ху бъл­гар­с­кия проб­лем, ко­е­то ве­ро­ят­но е до­ве­ло до но­ви раз­хо­ди за ми­ли­о­ни.

Та­ка към мо­мен­та по­ве­че­то ком­па­нии, ко­и­то не са тър­гов­ци на дреб­но и са има­ли епи­зо­дич­ни пла­ща­ния в брой, прос­то са ре­ши­ли да ми­нат са­мо на бан­ко­ви пла­ща­ния, за да не тряб­ва да си ли­цен­зи­рат соф­ту­е­ра. Ко­е­то, как­во­то и да си го­во­рим, е ог­ра­ни­ча­ва­не на гъв­ка­вост­та на биз­не­са.

Най-дреб­ни­те тър­гов­ци пък се връ­щат век на­зад: те из­х­вър­лят ком­пют­ри­те си от обек­ти­те и вкар­ват сто­ки­те ка­то код в ка­со­вия апа­рат, за­що­то се стиг­на до аб­сур­да

Въ­веж­да­не­то на но­ва­та ре­гу­ла­ция ве­ро­ят­но ще има и дъл­гос­роч­ни пос­ле­ди­ци, над­х­вър­ля­щи раз­хо­ди­те по смя­на­та на соф­ту­е­ри­те и фис­кал­ни­те ус­т­ройс­т­ва на фир­ми­те.

300

млн. лв. е сред­но­го­диш­на­та ще­та от т.нар. ке­шо­ви фис­кал­ни рис­ко­ве, твър­дят от НАП. За­гу­би­те за бю­дже­та от елек­т­рон­на тър­го­вия по тех­ни оцен­ки над­ви­ша­ват 170 млн. лв. го­диш­но.

в един мо­мент да­нъч­ни­те да ре­шат (в ед­но от хи­ля­ди­те ста­но­ви­ща), че и пол­з­ва­не­то на Excel или Word за из­да­ва­не­то на фак­ту­ра e СУПТО. А ед­ва ли Бил Гейтс ще дой­де да ли­цен­зи­ра прог­ра­ми­те си. Та­ка всич­ки важ­ни дан­ни в XXI век ве­че се за­пис­ват не в ком­пю­тър и соф­ту­ер, а в теф­тер, връ­ща се в упот­ре­ба и на­пи­са­на­та на ръ­ка фак­ту­ра от ко­чан.

„Има­ме кли­ент, соб­с­т­ве­ник на фри­зьор­с­ки са­лон. Обек­тът из­пол­з­ва аме­ри­кан­с­ки соф­ту­ер за при­е­ма­не на ре­зер­ва­ции от кли­ен­ти. То­ва по но­ви­те изис­к­ва­ния на на­ред­ба­та е СУПТО. Но аме­ри­кан­с­ка­та фир­ма ня­ма ни­как­во на­ме­ре­ние да дой­де да си ре­гис­т­ри­ра про­дук­та в НАП. Се­га те­зи хо­ра или тряб­ва да из­бе­рат да ра­бо­тят не­за­кон­но, или да си зат­во­рят биз­не­са. В та­ка­ва си­ту­а­ция из­бо­рът е меж­ду коф­ти и още по-коф­ти ва­ри­ант. А те са из­ряд­ни, пла­щат си да­нъ­ци, оси­гу­ров­ки, цел­та им не е да се кри­ят. Но не мо­гат да от­го­во­рят на те­зи изис­к­ва­ния, за­що­то по соф­ту­е­ра им не мо­же да се пи­па ни­що“, да­ва при­мер Хрис­то Пет­ров, кой­то е уп­ра­ви­тел на сче­то­вод­на къ­ща „Гол­дън ви­жън“. Да­ва още един ка­зус, с кой­то се е сб­лъс­кал – с ези­ко­ва шко­ла, ко­я­то пол­з­ва из­ра­бо­тен в Хър­ва­тия соф­ту­ер. С не­го се сле­ди и все­ки учи­тел коя гру­па во­ди и в кой ден по кол­ко ча­са е из­ра­бо­тил. „Ня­ма кой да дой­де да ли­цен­зи­ра соф­ту­е­ра в Бъл­га­рия. Тук го пол­з­ват пет фир­ми. И то­ва е най-го­ля­ма­та дра­ма, че има мно­го спе­ци­а­ли­зи­ра­ни соф­ту­е­ри за оп­ре­де­ле­ни ин­дус­т­рии, ко­и­то не се пра­вят в Бъл­га­рия и ре­ал­но ня­ма как те да от­го­во­рят на изис­к­ва­ни­я­та на НАП“, до­ба­вя Пет­ров.

На­ред­ба­та и не­яс­но­ти­те око­ло при­ла­га­не­то й из­ка­ра и де­сет­ки соб­с­т­ве­ни­ци на мал­ки биз­не­си на про­тест пред сгра­да­та на Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те в сто­ли­ца­та. На пър­вия има­ше пет­де­се­ти­на ду­ши, ко­и­то се бя­ха ор­га­ни­зи­ра­ли чрез со­ци­ал­ни­те мре­жи. На вто­рия бя­ха дош­ли и хо­ра от про­вин­ци­я­та – соб­с­т­ве­ни­ци на се­мей­ни биз­не­си. А част от опа­се­ни­я­та им са свър­за­ни с на­чи­на, по кой­то ще се пра­вят про­вер­ки­те от НАП след вли­за­не в си­ла на на­ред­ба­та, за­що­то по­не до­ка­то не се ута­ло­жат раз­лич­ни­те ка­зу­си, вся­ка про­вер­ка ще пред­по­ла­га ви­со­ка сте­пен на су­бек­ти­ви­зъм.

От НАП твър­дят, че из­пъл­ня­ват прог­ра­ма за обу­че­ние за при­ла­га­не­то на На­ред­ба Н-18, в ко­я­то учас­т­ват всич­ки слу­жи­те­ли с кон­т­рол­ни фун­к­ции. „Ня­ма­ме ни­как­ви

ос­но­ва­ния да смя­та­ме, че под­го­тов­ка­та или го­тов­ност­та за при­ла­га­не на на­ред­ба­та са не­дос­та­тъч­ни за слу­жи­те­ли­те на НАП. Ак­то­ве­те на НАП под­ле­жат на ад­ми­нис­т­ра­ти­вен и дву­ин­с­тан­ци­о­нен съ­де­бен кон­т­рол. Но в мо­мен­та глав­на­та цел на при­ход­на­та аген­ция е да под­по­ма­га про­це­са по при­веж­да­не в съ­от­вет­с­т­вие с изис­к­ва­ни­я­та на На­ред­ба Н-18“, до­пъл­ват от аген­ци­я­та.

Ис­ти­на­та е, че след пър­во­на­чал­ния сту­ден душ за фир­ми­те да­нъч­ни­те осъз­на­ха, че ако не ра­бо­тят за­ед­но с не­го, ха­о­сът ще е още по-го­лям. Още по­ве­че че в един мо­мент ка­зу­сът ес­ка­ли­ра и до пре­ми­е­ра Бой­ко Бо­ри­сов. Та­ка пос­те­пен­но бя­ха съз­да­де­ни ня­кол­ко ра­бот­ни гру­пи, в ко­и­то раз­лич­ни ек­с­пер­ти от аген­ци­я­та се сре­ща­ха с биз­не­са с цел да нап­ра­вят тек­с­то­ве­те в на­ред­ба­та при­ло­жи­ми. Вс­лед­с­т­вие на то­зи ди­а­лог спо­ред НАП е въ­ве­ден оп­рос­те­ни­ят ред за от­чи­та­не на про­даж­би в ме­ди­цин­с­ки­те прак­ти­ки, как­то и до­пъл­ни­тел­ни га­ран­ции за за­щи­та на кон­фи­ден­ци­ал­на тър­гов­с­ка ин­фор­ма­ция – да­нъч­ни­те ще мо­гат да вли­зат с оди­тор­с­ки профил в СУПТО на да­де­на фир­ма са­мо по вре­ме на про­вер­ка или ре­ви­зия, а не ко­га­то ре­шат, как­ви­то бя­ха пър­во­на­чал­ни­те опа­се­ния. Пред­с­тои да бъ­дат об­на­род­ва­ни по­ред­ни про­ме­ни в на­ред­ба­та, ко­и­то спо­ред НАП ще въ­ве­дат об­лек­чен ме­ха­ни­зъм за от­чи­та­не на про­даж­би­те в елек­т­рон­на­та тър­го­вия (виж дру­гия текст).

Ще­та­та оба­че ве­че е на­не­се­на, а НАП ни­то мо­гат да се от­ка­жат от то­ва, ко­е­то са за­поч­на­ли – за­що­то за­ра­ди на­ред­ба­та биз­не­сът ве­че ин­вес­ти­ра ми­ли­о­ни, ни­то пък мо­гат да из­ля­зат и да си приз­на­ят, че са сгре­ши­ли още в на­ча­ло­то. Един­с­т­ве­ни­ят из­ход от си­ту­а­ци­я­та е по­ве­че ра­зяс­не­ния и сре­щи с биз­не­са и спаз­ва­не на обе­ща­ни­е­то за мор­ков, а не то­я­га по­не пър­ви­те ме­се­ци.

 ??  ?? Тер­мин, въ­ве­ден от НАП с на­ред­ба­та соф­ту­ер за уп­рав­ле­ние на про­даж­би­те в тър­гов­с­ки­те обек­ти
Тер­мин, въ­ве­ден от НАП с на­ред­ба­та соф­ту­ер за уп­рав­ле­ние на про­даж­би­те в тър­гов­с­ки­те обек­ти
 ??  ??
 ??  ??
 ??  ??

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria