Блажка Димитрова

Блажка Димитрова е от малкото млади хора в България, които са посветили живота и вдъхновението си на обществени каузи. Тя е преподавала предприемачество на младежи по програмата “Заедно в час”, създател е на кетъринг фирмата с кауза “Кухнята на Благичка”, в която наема младежи в неравностойно положение. Голямата й страст е мисията за намаляването на отпадъците, които всеки от нас генерира всеки ден. Тя е един от основните двигатели зад сдружението “Нулев отпадък - България”, неин проект е и първият ресторант с нулев отпадък Blagichka - Zero Waste, който също дава поле за професионално развитие на младежи в неравностойно положение. До дни в продажба ще бъде пусната книгата й, посветена на практични съвети относно живота без отпадъци. Тя носи заглавието “Живот с нулев отпадък в България” (изд. “Ракета”; представянето е на 24 януари в зала за събития “В парка”), а в нея Блажка е събрала целия си опит по темата, като дори е включила и личните си рецепти за козметични продукти, почистващи препарати и домашно приготвена храна.

Като какъв човек се определяте?

Крайно оптимистичен, борбен и щастлив човек.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

В себе си във всеки момент.

Любимият ви момент от деня?

Когато дъщеря ми става сутрин и казва: “Мамо, гуш!”

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да общувам правилно с всички хора, които срещам през деня - от семейството до колегите и клиентите.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Ходя в училище, за да уча децата и родителите как да не изхвърлят боклук.

Как си почивате?

Ходя на СПА и често се награждавам с масажи. Това ми помага да се отпусна и да изчистя главата си от многото мисли - нещо като медитация, но още по-приятно.

Какво ви зарежда?

Многото работа ми действа силно мотивиращо и ми дава повече енергия, което си е вид презареждане. Хубавите филми и театрални постановки също ме зареждат, както и тичането на чист въздух.

Какво ви разсмива?

Как дъщеря ми произнася патешко магре! Звучи като “патьо гре”! Изобщо Йоана е в такава възраст (3 години), че всичко, което прави и казва, ме разсмива.

Какво ви натъжава?

Бездомните хора и животни или такива, които страдат по различни причини.

Какво ви вбесява?

Не е типично за мен да се вбесявам. По-скоро тихо се ядосвам на някои институции в държавата. Ако нещо истински ме дразни и ядосва, се опитвам да го коригирам или подобря, а когато не мога, се опитвам да приема поспокойно това.

Личност, на която се възхищавате?

Дядо ми Ненко, на 75 години, всяка сутрин, откакто го помня, отива в парка и минава 10 км, тичайки или ходейки. После се прибира и се заема с домашните задължения и хобитата си - чете книги, експериментира с всякакви храни, държи на здравословното хранене и никога не прави компромис с качеството на храната. Вечер при ясно време ляга на терасата, гледа съзвездията и разказва за звездите на внуците и правнучето. Щастлив и винаги спокоен, никога не съм го виждала да се кара или да обиди някого.

Кое свое качество харесвате най-много?

Енергичността - това е и най-отличителното ми качество, повече хора често се впечатляват от енергията ми. Помня, че в училище учителят ми по английски мислеше, че взимам разни субстанции - много се срамувах тогава, но днес се радвам на тази своя енергия, която ме отличава.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Работохолизмът - обичам да работя сутрин, обед, вечер, нощем, това ме кара да се чувствам добре, но също и често пречи на личния ми живот - преди всичко вече съм майка и искам там фокусът ми да бъде най-голям, но често ми е трудно именно заради силното ми желание да свърша и “ей тази задачка последно”.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да се телепортирам - така ще мога лесно и бързо да отивам на всички мечтани места, без да се налага да пътувам дълго.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Подарих на баба и дядо картина, която лично бях нарисувала.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Facebook, Instagram, LinkedIn.

Къде бихте искали да живеете?

Грац, Австрия.

Коя е последната книга, която прочетохте?

“Татуировчикът от Аушвиц”.

Най-интересното място, на което сте били?

Пещера “Съевата дупка” - усещането, което изпитах там, докато обикалях от зала в зала, не бях изпитвала другаде преди това.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Няма такова нещо като отпадък, или всеки отпадък е ресурс.