Capital

Пет­рол­ни­те ги­ган­ти имат 10 го­ди­ни за про­мя­на

Тъй ка­то на­ци­о­нал­ни­те ан­га­жи­мен­ти за кли­ма­та ста­ват по-стро­ги, пра­ви­тел­с­т­ва­та мо­гат да по­е­мат по пъ­тя на „вой­на­та“

-

До­ри и да ня­ма съ­ща­та звуч­ност ка­то кла­си­чес­кия ре­во­лю­ци­о­нен ло­зунг No pasar­аn!, де­кем­в­рийс­ко­то обе­ща­ние на ис­пан­с­ка­та пет­рол­на ком­па­ния Repsol до 30 го­ди­ни да на­ма­ли нет­ния въг­ле­ро­ден от­пе­ча­тък на ця­ло­то си про­из­вод­с­т­во до ну­ла все пак е найт­вър­ди­ят ан­га­жи­мент, по­ет от го­лям пет­ро­лен про­из­во­ди­тел, за ос­во­бож­да­ва­не от нас­лед­с­т­во­то на фо­сил­но­то си ми­на­ло в пол­за на ед­но по-вет­ро­ви­то и слън­че­во бъ­де­ще.

Мно­го хо­ра ще се прис­ме­ят

на по­е­тия ан­га­жи­мент от Repsol. Все пак ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­но е мне­ни­е­то, че пет­рол­ни­те ком­па­нии ши­ро­ко се смя­тат за зло­де­и­те в кли­ма­тич­на­та криза. Repsol е по-ма­лък про­из­во­ди­тел от ги­ган­ти­те в сек­то­ра и обе­ща­ни­е­то му мо­же прос­то да е на­чин за ухаж­ва­не на ин­вес­ти­то­ри, ко­и­то изис­к­ват по­ве­че ус­той­чив биз­нес. Но все пак зас­лу­жа­ва по­не по­туп­ва­не по ра­мо­то.

Не да­ли, а ко­га

Труд­но е да си пред­с­та­вим как све­тът би пос­т­ро­ил дос­та­тъч­но вя­тър­ни фер­ми, со­лар­ни пар­ко­ве и дру­ги фор­ми на зе­ле­на енер­гия за спи­ра­не­то на ка­тас­т­ро­фич­но­то гло­бал­но за­топ­ля­не без фи­нан­си­те и уме­ни­я­та за уп­рав­ле­ние на проекти на пет­рол­на­та ин­дус­т­рия. Въп­ро­сът ве­че не е да­ли пет­рол­ни­те ги­ган­ти ще изиг­ра­ят важ­на ро­ля в спи­ра­не­то на кли­ма­тич­на­та криза, а ко­га. Ако по­пи­та­те пет­рол­ни­те ме­ни­джъ­ри ко­га ще се слу­чи то­ва оба­че, по­ве­че­то от тях са­мо мън­кат. Те се сб­лъс­к­ват с ди­ле­ма. Въп­ре­ки че све­тът се нуж­дае те да зас­та­нат с те­жест­та си зад зе­ле­на­та енер­гия, пет­рол­ни­те и га­зо­ви­те им биз­не­си тра­ди­ци­он­но но­сят

по-ви­со­ки пе­чал­би. Прог­но­зи­ра­не­то на пе­чал­би­те оба­че ста­ва все по-слож­но. Ос­вен риск за про­ек­ти­те то тряб­ва да включ­ва и оце­ня­ва­не на по­ве­де­ни­е­то на ин­вес­ти­то­ри­те, пра­ви­тел­с­т­ва­та и пот­ре­би­те­ли­те към кли­ма­тич­на­та не­си­гур­ност.

Спо­ред ци­ни­ци­те це­ли­ят по­ло­жи­те­лен шум от кам­па­ни­я­та сре­щу про­ме­ни­те в кли­ма­та не во­ди до про­мя­на на прак­ти­ка, тъй ка­то мал­ко хо­ра са го­то­ви да нап­ра­вят са­мо­жер­т­ви за на­ма­ля­ва­не на въг­ле­род­ни­те еми­сии, ко­и­то би­ха при­ну­ди­ли и пет­рол­ни­те ком­па­нии да дейс­т­ват по-бър­зо. По­ня­ко­га оба­че след шу­ма след­ват дейс­т­вия. Ако то­ва се слу­чи то­зи път, след­ва­щи­те 10 го­ди­ни мо­гат да се ока­жат оп­ре­де­лящ мо­мент за пет­рол­на­та ин­дус­т­рия. В енер­ге­ти­ка­та мо­же да се слу­чат страш­но мно­го не­ща за та­къв пе­ри­од. През из­ми­на­ло­то де­се­ти­ле­тие пет­рол­ни­те па­за­ри бя­ха тран­с­фор­ми­ра­ни от аме­ри­кан­с­кия шис­тов пет­рол. В Ев­ро­па въ­зоб­но­вя­е­ма­та енер­гия до­ве­де до поч­ти тол­ко­ва дра­ма­тич­ни тран­с­фор­ма­ции за друг вид енер­гий­ни ком­па­нии – те­зи за ко­му­нал­ни ус­лу­ги. Ко­га­то бя­ха из­п­ра­ве­ни пред ек­зис­тен­ци­ал­на­та зап­ла­ха от вя­тър­на­та и со­лар­на­та енер­гия, про­из­во­ди­те­ли на енер­гия от из­ко­па­е­ми из­точ­ни­ци ка­то гер­ман­с­ки­те Е.ON и RWE се раз­де­ли­ха и прес­т­рук­ту­ри­ра­ха биз­не­си­те си, в ре­зул­тат на ко­е­то из­ля­зо­ха от про­це­са по-сил­ни. Юж­но­ев­ро­пейс­ки ком­па­нии ка­то ис­пан­с­ка­та Iberdrola и ита­ли­ан­с­ка­та Enel пък пре­не­со­ха въ­зоб­но­ви­ми­те из­точ­ни­ци на енер­гия на гло­бал­но ни­во. Ми­на­ла­та го­ди­на пе­чал­би­те от съ­жи­ве­ни­те ев­ро­пейс­ки ком­па­нии за про­из­вод­с­т­во на ток ос­та­ви­ха зад се­бе си пет­рол­но-га­зо­ва­та ин­дус­т­рия.

Го­ле­ми­те пет­рол­ни ком­па­нии из­г­леж­дат ка­то ев­ро­пейс­ки­те

фир­ми за ко­му­нал­ни ус­лу­ги пре­ди де­се­ти­ле­тие – пред го­ле­ми сът­ре­се­ния и от­ри­ча­ни. Ня­кои ги­ган­ти ка­то ExxonMobil и Chevron в САЩ про­дъл­жа­ват да за­ла­гат най-мно­го на пет­ро­ла, вяр­вай­ки, че тър­се­не­то на бен­зин ще ос­та­не сил­но в обоз­ри­мо бъ­де­ще. Дру­ги, сред ко­и­то ев­ро­пейс­ки­те иг­ра­чи Royal Dutch Shell, Total и BP, все по­ве­че пред­по­чи­тат при­род­ния газ и виж­дат в про­из­вод­с­т­во­то на елек­т­ро­е­нер­гия с нис­ко съ­дър­жа­ние на въг­ле­род на­чин да под­к­ре­пят своя биз­нес мо­дел, след ка­то по­ве­че ав­то­мо­би­ли и дру­ги про­дук­ти за­поч­ват да ра­бо­тят на ток.

Ня­кои за­ла­гат на въ­зоб­но­вя­е­ма енер­гия, осо­бе­но в Ев­ро­па. Но от ко­ло­сал­ни­те 80 мл­рд. до­ла­ра ка­пи­та­ло­ви раз­хо­ди на се­дем­те най-го­ле­ми ев­ро­пейс­ки енер­гий­ни ком­па­нии ми­на­ла­та го­ди­на са­мо 7.4% (сред­но не по­ве­че от 1 мл­рд. за вся­ка) са отиш­ли за чис­та енер­гия. За да се пос­тиг­нат це­ли­те на Па­риж­ко­то спо­ра­зу­ме­ние за под­дър­жа­не на гло­бал­но­то за­топ­ля­не под 2 гра­ду­са по Цел­зий, се­гаш­но­то съ­от­но­ше­ние мръс­на към чис­та енер­гия тряб­ва да се обър­не с гла­ва­та надолу. На 14 яну­а­ри швей­цар­с­ка­та бан­ка UBS пред­с­та­ви из­чис­ле­ния, спо­ред ко­и­то ка­пи­та­ло­ви­те раз­хо­ди за въ­зоб­но­вя­е­ма енер­гия, елек­т­ро­е­нер­гий­ни мре­жи и ба­те­рии тряб­ва да се уве­ли­чат в све­то­вен ма­щаб до 1.2 тр­лн. до­ла­ра го­диш­но от се­га до 2050 г. - то­ва е над два пъ­ти по­ве­че от 500-те мл­рд. до­ла­ра, ко­и­то се вла­гат в пет­рол­ни и га­зо­ви ин­вес­ти­ции. За да се по­мог­не на то­зи про­цес, пет­рол­ни­те и га­зо­ви­те ком­па­нии ще тряб­ва да пре­на­со­чат 10 тр­лн. до­ла­ра ин­вес­ти­ции от из­ко­па­е­ми го­ри­ва за съ­щия пе­ри­од.

То­ва зву­чи не­мис­ли­мо. За­се­га ме­ни­джъ­ри­те на пет­рол­ни­те ком­па­нии не про­я­вя­ват апе­тит към та­ка­ва ра­ди­кал­на про­мя­на на по­со­ка­та. В мо­мен­та те ра­бо­тят уси­ле­но за сво­и­те пет­рол­ни и га­зо­ви ак­ти­ви, за да оси­гу­рят пе­чал­ба на ак­ци­о­не­ри­те, до­ка­то все още мо­гат. Ме­ни­джъ­ри­те твър­дят, че пет­рол­ни­ят биз­нес ге­не­ри­ра дву­циф­ре­на въз­в­ра­ща­е­мост на ка­пи­та­ла, а чис­та­та енер­гия - са­мо ед­но­циф­рен.

Те мо­же и да пре­у­ве­ли­ча­ват в слу­чая. Пър­во, как­то Boston Consulting Group из­тък­ва, през вто­ра­та по­ло­ви­на на 2010 г. ни­то ед­на го­ля­ма ин­дус­т­рия не се пред­с­та­ви по-ло­шо за ак­ци­о­не­ри­те от неф­те­на­та и га­зо­ва­та. Вто­ро, тинк-тан­кът Oxford Institute for Energy Studies (OIES) твър­ди, че ин­вес­ти­то­ри­те, ко­и­то са при­тес­не­ни за климатични­те про­ме­ни, уве­ли­ча­ват це­на­та на ка­пи­та­ла за пет­рол­ни­те ком­па­нии за дъл­гос­роч­ни проекти, на­ма­ля­вай­ки пе­чал­би­те им.

Тре­то, с ог­ром­ни­те си сче­то­вод­ни ба­лан­си и спо­соб­ност­та да из­г­раж­дат и уп­рав­ля­ват слож­ни проекти в про­дъл­же­ние на де­се­ти­ле­тия те би­ха мог­ли зна­чи­тел­но да уве­ли­чат ма­ща­ба на оф­шор­на­та вя­тър­на енер­гия и по­доб­ни биз­не­си, ка­то ед­нов­ре­мен­но с то­ва под­дър­жат рен­та­бил­ност.

В до­пъл­не­ние, пет­рол­ни­те ги­ган­ти имат въз­мож­ност да нап­ра­вят рис­ков за­лог за ви­со­ка пе­чал­ба в чис­та­та енер­гия. Спо­ред оцен­ки­те на OIES от пос­ле­ди­те 200 ин­вес­ти­ции на го­ле­ми­те в сек­то­ра 70 са нап­ра­ве­ни в пред­п­ри­я­тия, свър­за­ни със зе­ле­на енер­гия, ка­то мре­жи за за­реж­да­не на елек­т­ри­чес­ки пре­воз­ни сред­с­т­ва. По прин­цип за­се­га те­зи вло­же­ния са мал­ки. BP оба­че обя­ви нас­ко­ро, че пла­ни­ра да съз­да­де пет „ед­но­ро­га“- ком­па­нии с оцен­ка над 1 мл­рд. до­ла­ра, през след­ва­щи­те пет го­ди­ни, за да оси­гу­ри про­из­вод­с­т­во­то на по­ве­че енер­гия с по-мал­ко еми­сии. Друг на­чин е под­по­ма­га­не на на­уч­ни­те из­с­лед­ва­ния и раз­ра­бот­ки в по­тен­ци­ал­но ре­во­лю­ци­он­ни тех­но­ло­гии, ка­то нап­ри­мер про­из­вод­с­т­во на вя­тър­на енер­гия на го­ля­ма ви­со­чи­на, ко­е­то обе­ща­ва съ­що ви­со­ки пе­чал­би.

BlackRock и дру­ги­те

Въп­ре­ки ди­вер­си­фи­ка­ци­я­та дос­тав­ки­те на пет­рол и газ ще бъ­дат ос­но­ва­та на биз­не­са им де­се­ти­ле­тия на­ред. Ла­ри Финк, глав­ни­ят из­пъл­ни­те­лен ди­рек­тор на най-го­ле­мия мениджър на ак­ти­ви в све­та - BlackRock, приз­на то­ва в пис­мо до най-го­ле­ми­те све­тов­ни ме­ни­джъ­ри на 14 яну­а­ри, въп­ре­ки че прог­но­зи­ра, че из­ме­не­ни­е­то на кли­ма­та ще до­ве­де до зна­чи­тел­но пре­на­соч­ва­не на ка­пи­та­ла към ус­той­чи­ви ин­вес­ти­ции (виж тек­с­та на стр. 66).

Вре­ме­то за оп­рав­да­ния и увър­та­ния оба­че на­ма­ля­ва. Спо­ред Пи­тър Пе­ри от кон­сул­тан­т­с­ка­та ком­па­ния Bain „пре­вър­на се в мит“, че пет­рол­ни­ят биз­нес е из­к­лю­чи­тел­но пе­че­лив­ша ин­дус­т­рия. Тъй ка­то на­ци­о­нал­ни­те ан­га­жи­мен­ти за кли­ма­та ста­ват по-стро­ги, пра­ви­тел­с­т­ва­та мо­гат да по­е­мат по пъ­тя на „вой­на­та“. UBS твър­ди, че пра­ви­тел­с­т­ва­та мо­же да се на­ло­жи да заб­ра­нят ин­вес­ти­ци­и­те в неф­те­на­та и га­зо­ва­та ин­дус­т­рия в раз­мер на 10 тр­лн. до­ла­ра, за да пос­тиг­нат нет­ни ну­ле­ви еми­сии до 2050 г. Не са­мо Repsol усе­ща вя­тъ­ра, а той не тряб­ва да е лек бриз.

Въп­ро­сът ве­че не е да­ли пет­рол­ни­те ги­ган­ти ще изиг­ра­ят важ­на ро­ля в спи­ра­не­то на кли­ма­тич­на­та криза, а ко­га.

 ??  ??
 ??  ??

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria