Въпросите и отговорите в хазартната война
Откъде започна всичко, защо се случи, кого засяга и как
ССъбитията в хазартния сектор в последния месец се развиват толкова бързо и на различни нива, че всеки, който не следи този бранш отблизо, вероятно би се объркал какво точно се случва с Васил Божков и лотарията му. Предлагаме ви цялата история, разказана през най-важните въпроси.
Защо хазартната драма се разиграва сега?
Публичната част на атаката срещу Васил Божков започна след медийните изяви на негови доскорошни партньори в хазартния бизнес – братята Боян и Цветомир Найденови. Те и баща им Стефан имат верига казина и онлайн букмейкър под бранда Efbet. В десет от близо стоте си игрални зали и казина те са съдружници с Божков, имат и дял в „Еврофутбол“, като години наред Боян Найденов е и сред управителите на дружеството. В своите интервюта братята твърдят, че Божков си е купил влияние върху ресорния регулатор – Държавната комисия по хазарта (ДКХ), както и че в продължение на пет години двете частни лотарии - „Лотария България“и „Национална лотария“, зад които стои Божков, са си спестили държавни такси, като са се възползвали от вратичка в ресорния закон. Те директно го обвиняват в отправени заплахи за убийство и подават няколко сигнала до прокуратурата, до Комисията за защита на конкуренцията и до Министерството на финансите (за частта спестени държавни такси). Братята твърдят, че тези интервюта са им вид застраховка живот, но подозренията са, че вероятно са получили гръб от някого, преди да направят бизнес конфликта си с Божков публичен и да разпратят сигнали до няколко държавни институции и чужди посолства.
Защо обаче държавата взе страна в този спор и удари Божков?
Сегашните позиции на Васил Божков в хазарта - силно регулиран от държавата бизнес, не са променени през последните 10 години, от които поне осем ГЕРБ е на власт. Основният въпрос в този сюжет е какво се е променило в баланса на отношенията, за да се стигне до сегашната ситуация.
Още по време на местните избори хора от ГЕРБ неофициално намекваха, че кандидатурата на Мая Манолова за кмет на София е получила подкрепа и от него. В тази хипотеза атаката сега е вид отмъщение към спонсор на политически опонент на сегашната власт.
Друга версия е свързана с рекламния бюджет на „Национална лотария“в „Нова телевизия“. Според различни източници на „Капитал“в първите години на лотарията бюджетът е над 30 млн. лв. Около старта на процедурата по продажба на „Нова телевизия“обаче компанията на Божков спира да налива пари в канала. Формалният повод е липсата на подкрепа от телевизията по време на първата кампания срещу „Национална лотария“от страна на коалиционния партньор на ГЕРБ Валери Симеонов. Според други източници Васил Божков е имал планове да купи „Нова телевизия“и е спрял рекламните бюджети, за да намали цената й.
След като братята Кирил и Георги Домусчиеви купиха медийната група, средствата за маркетинг се връщат, но на по-ниски нива. Но това може да е бил достатъчен повод новите официални собственици на телевизията да поискат сами да правят лотария, за да не зависят от благосклонността на трета страна. Преди дни обаче Кирил Домусчиев, който е и собственик на „Лудогорец“(чийто генерален спонсор е Efbet), заяви, че познава Васил Божков добре и „никога не ме е заплашвал“, както и че когато в парламента преди две години (т.е. преди да стане собственик на „Нова“) бяха внесени законови поправки, които целяха
ограничаване на рекламата на лотариите, той е бил против. Тогава КРИБ, чийто председател е Домусчиев, излезе и с официална позиция. Братя Найденови също отричат да искат да правят лотария - сами или в партньорство с Домусчиеви.
Самият Васил Божков обаче намекна в интервю пред „Свободна Европа“, че вероятно целта е да се вземе печеливш бизнес, за да се даде на някой друг. „Но със сигурност има друг, не знам кой е – сега мислим и анализираме, разследваме“, заяви той.
Има и още една версия, която обаче към момента изглежда най-малко вероятна: че има подадени сигнали до чужди служби, вследствие на което са се задействали и българските власти. Найденови твърдят, че паралелно със сигналите си до българските власти са пуснали и сигнал до европейския главен прокурор Лаура Кьовеши, както и до няколко чужди посолства, сред които британското и австрийското.
Не е изключено и някой от чуждите частни хазартни оператори, които през годините се опитваха да влязат на българския пазар, но им се пречеше, да се е задействал през свои канали и да е подал сигнал срещу Божков някъде в Европа, а той да се е върнал към българските служби.
Всички тези версии не са взаимоизключващи се, а дали те са истинската причина за случващото се в момента по-скоро ще се чете от бъдещите действията на замесените страни.
Пестили ли са частните лотарии от държавни такси?
Една от версиите за атаката на държавата е свързана с подкрепа на Божков за политически опонент.
Покрай конфликта между Найденови и Божков стана ясно, че държавният тотализатор и двете частни лотарии са плащали различни такси по Закона за хазарта. Тотото е декларирало
приходи от залози и ги е облагало с 15%, докато двете частни компании са решили да плащат 20% върху разликата между събрани залози и изплатени печалби. Така основата, която облагат, се намалява поне наполовина и ефективната им такса става около 7-8%.
Въпросът е дали това е нарушение на закона и кой как чете чл. 30, ал. 3 в него. Според Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), на която финансовият министър Владислав Горанов възложи да направи проверка за законосъобразност на получените приходи от дължими такси от хазарт, има нарушение на ресорния закон. Проверката все още не е готова, но АДФИ първоначално изчисли, че размерът на несъбраните средства за отделните организатори на играта „Моментна лотария“е повече от 210 млн. лв. Впоследствие от агенцията допълниха, че след като са получили още документи от ДКХ, „можем да направим извода, че обявената сума, несъбрана от отделните организатори на хазартни игри, се оказва значително по-голяма“.
Преди седмица в интервю за „Нова телевизия“Димитър Ганев, който е изпълнителен директор и миноритарен акционер в „Национална лотария“, заяви, че в Закона за хазарта има формулирани два начина за плащане на държавната такса – единият е по-голяма основа, но с по-малка ставка, а другият е по-малка основа, но с по-голяма ставка. „Нашите юристи и счетоводители, разглеждайки двата алтернативни според тях варианта, прецениха, че за да можем да си позволим да изплащаме по-високи печалби на потребителите като процент от печалбата, е по-добре да изберем варианта, при който плащаме такса върху по-малка основа“, обясни Ганев.
Преди дни обаче председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова, както и директорът на Дирекция „Данъчна политика“в Министерството на финансите Людмила Петкова заявиха, че за тях законът е ясен - държавният тотализатор и частните организатори на лотарийни игри трябва да плащат по 15% на всеки залог. Стоянова обясни, че след като става ясно, че моментните лотарии са изпуснати от Закона за хазарта (това става по времето на кабинета „Орешарски“) и в продължение на една година те не са внасяли такси, тя е инициирала законова промяна да бъдат включени. „Ако погледнете мотивите към това мое предложение, ще видите, че аз внасям промените, за да се попълни този пропуск и лотариите да започнат да плащат такса подобно на останалите оператори – 15% върху залозите“, казва Стоянова. „За мен въпросът защо комисията по хазарта, виждайки ежемесечно и издавайки 10-годишен лиценз с условия как се организира една игра, е допуснала това (да се плаща различна такса – бел. ред.), чакам от хората, които са го направили, и от прокуратурата, която ще ги пита по определен ред“, допълва председателят на бюджетната комисия.
Все още не е ясно дали и за останалите офлайн игри като спортни залагания и тото частните дружества са прилагали същия „изгоден“начин на облагане - 20% върху разликата между получени залози и изплатена печалба.
След като стана ясно, че прокуратурата е повдигнала няколко обвинения на Божков, от „Нове холдинг“разпространиха позиция, в която посочват, че „различни институции са правили различни проверки на всички лотарийни игри през годините и ние винаги сме
съдействали на властите. Приветстваме всяка проверка и сме предоставяли всяка изискана от нас информация без забавяне. Нещо повече – нашите компании са свързани директно с НАП и цялата информация пристига при тях онлайн в реално време“.
Кой и какви промени предлага в Закона за хазарта?
Изведнъж в рамките на януари се появиха и две инициативи за промени в законите, които касаят този сектор. Едната е на Валери Симеонов и тя вече мина на първо четене в зала (предстои второ) с подкрепата на ГЕРБ. С нея се предлага моментни лотарии да могат да се организират само от държавния тотализатор, а талончета за търкане да се продават само в лицензирани обекти, които да са на поне 300 метра отстояние от училища. Промените бяха приети на първо четене в зала и ако се гласуват и на второ, на практика най-големият от всички хазартни бизнеси на Божков ще бъде насилствено затворен.
Прочитът на Божков за тези промени е, че „този работещ бизнес ще бъде на практика отнет „принудително“, в противоречие с конституцията.
Валери Симеонов твърди, че е имало консултации по тази тема и че той и НФСБ са получили уверение, че няма нарушение на конституцията. „Сезирайте Конституционния съд, ако искате“, обърна се той към депутатите от БСП в зала при гласуване на промените.
Друг е въпросът дали предсрочното отнемане на лицензите на двете частни лотарии е найдобрият ход на държавата (виж другия текст на стр. 17). В момента никой не повдига и темата с рекламата на лотариите, която се лее из всички национални телевизии и която е на ръба на закона. Благодарение именно на тези предавания, в които се показват щастливите печеливши, лотариите придобиха тази огромна популярност и всеки втори започна да търка талончета с надеждата да стане милионер. Преди две години отново Валери Симеонов внесе поправки за ограничаване на този вид реклама, но те така и не стигнаха до пленарната зала. Сега тази тема не се повдига повече, а тя е ключова.
Паралелно с това Министерството на финансите излезе със свои идеи за законодателни промени. С тях се предлага ДКХ да се преформатира от колективен в едноличен орган на управление на пряко подчинение на финансовия министър с мотив да е ясно кой носи отговорност и по-голяма оперативност при вземане на решения. В момента всички решения на комисията се гласуват от колегиален орган на управление, в който членува шефът на регулатора (назначаван от министъра на финансите), както и по един представител на НАП, ДАНС, Министерството на икономиката и Министерството на правосъдието.
В първоначалния вариант на текстовете на финансовото министерство имаше и едно, меко казано, странно предложение организаторите на офлайн лотария с търкане на билетчета, тото, лото и залагания върху спортни събития да дължат държавна такса в размер на 25% върху разликата между стойността на направените залози и изплатените печалби. Ако приемем, че средно около 60% от получените суми от играчите се връщат обратно под формата на печалби, то реално тежестта за компаниите щеше да е равносилна на около 10% от приходите. Горе-долу такъв процент реално плаща „Национална лотария“чрез спорното използване на алтернативната по-ниска такса.
Тази идея живя точно 24 часа, преди Горанов да се откаже от нея с обяснението, че медии са написали, че е облекчил облагането на лотариите. Така в проекта остана само важното уточнение, че 20% върху стойността на получените такси и комисиони от офлайн операторите ще се дължат само за игри, при които участниците играят един срещу друг, а организаторът на хазартни игри само организира провеждането им. Такъв пример са покер турнирите на живо, които се организират в казината. Всички останали офлайн оператори ще дължат 15% върху получените залози.
Колко е голям бизнесът на лотариите?
Накратко, поне 2 млрд. лв. За малко над пет години. Заради мътните отчети в Търговския регистър и неясния модел на работа и конкретните дружества няма точно число. Все пак според отчетите за паричните потоци на „Ню геймс“(основното дружество, през което се организира „Национална лотария“) за 2014-2018 г. общите постъпления са почти 1.3 млрд. лв., а ако се предположи, че миналата година (за която още няма отчет) събраните залози са сходни на 2018 г., то сумата скача на над 1.6 млрд. лв. Без да е ясно какво точно е разпределението на лотарийния бизнес, в отделно дружество с лиценз - „Национална лотария“, също има натрупани постъпления от около 400 млн. лв. за същия период. Така събраните залози набъбват до 2 млрд. лв. А пряко заетите в двете компании са под 200 души.
Втората лотария от групата на Божков - „Лотария бг“, се организира от „Евробет“, но напоследък почти изчезна. През годините постъпленията според паричните потоци на дружеството варират между 30 и 50 млн. лв., т.е. тук едва ли има събрани суми от талони за над 100 млн. лв.
Източници на „Капитал“от управляващите твърдят, че общият оборот на частните лотарии за пет години е дори още по-висок - почти 2.8 млрд. лв.
Сметката може да се направи и през данните за платена такса в Комисията по хазарта. За 2019 г. „държавният“приход от моментни лотарии, които са на база 20% върху постъпления от залози минус изплатени печалби, е в размер на 47.3 млн. лв. по данни на ДКХ. При най-консервативното допускане - за 50% върнати като награди към играчите, излиза, че пазарът на двете частни лотарии през миналата година е бил за над 470 млн. лв.
Какво може да направи държавата оттук нататък?
Моментът е удобен държавата да реши каква ще е политиката й спрямо целия хазартен сектор, който продължава да расте от година на година - дали иска да се развива и да има все повече конкуренция, или иска да го ограничи. И тук не става въпрос само за лотариите, а и за спортни залагания, игрални зали, казина. Например броят на игралните зали набъбва с по стотина всяка година, а не е като те да не водят до пристрастяване.
Ако държавата реши, че иска да ограничи този сектор, регулациите могат да са в няколко посоки: забрана на каквато и да е реклама, силно свиване на
достъпността през ограничения към местата за залагане и продажба на талончета, още по-високи хазартни такси и малко по-затегнат контрол по издаване на нови лицензи.
Ако остави този пазар със същата регулация, ще е напълно ясно, че атаката срещу Божков сега е била просто разчистване на терена за нов играч.
Каква е връзката на лотариите с футболен клуб „Левски“?
Макар и да си има официален собственик в лицето на Георги Попов, реално зад футболен клуб „Левски“стои Васил Божков. Попов е много близък до бизнесмена и има дялове в много дружества на Божков. Затова и когато Валери Симеонов внесе предложенията си за монополизиране на лотариите, Божков в прав текст заяви, че ако те се приемат, той няма да има пари да издържа „Левски“. „Национална лотария“е и основният спонсор на отбора. Хилядите фенове бяха опция за масова защита на Божков. Но тя засега не се мобилизира.
На база данни, предоставени от клуба, „Дневник“изчислява, че за една година фирмите, свързани с Васил Божков, са вложили в клуба малко над 25 млн. лв.
В същото време клубът е събрал други приходи от общо 7.7 млн. лв., или близо една трета от парите, идващи от Божков.
В бъдещето на „Левски“се намеси и премиерът, който предложи феновете да станат собственик. Но този вариант звучи като неработещ, защото те нямат средства. Затова при спиране на средствата, вероятно в свой стил, Борисов ще потърси нов спонсор.