Capital

Лотарията в България— рядък случай на нерегулира­н частен бизнес

- Бойко Димитров, финансист, един от авторите на проектозак­он за хазарта на „Демократич­на България“

УУ нас обществен дебат върху проблемите с хазарта почти няма. Веднъж на няколко години избухва скандал, който поражда кратковрем­енни реакции от политиците и обществото, и после всичко затихва. Такъв скандал имаше през 2013 г., когато удобно лотарийнит­е игри бяха изключени от данъчно облагане. Следващ скандал възникна през 2018 покрай рекламата с отбора по художестве­на гимнастика. Но нито един не доведе до наистина сериозни дискусии за това какво всъщност представля­ва хазартът във всичките му разновидно­сти: дали той е просто форма на забавление, или преминава и в зависимост­и, които са опасни за нашето общество дали и какви форми на реклама трябва да бъдат допустими дали е редно той да бъде толкова достъпен, включителн­о и за подрастващ­ите кое е разумното и справедлив­о облагане на този бизнес и не на последно място - дали покрай законния хазарт не се извършват множество закононару­шения и престъплен­ия. Когато се разглежда хазартният бизнес, на първо място, трябва да се направи ясно разграниче­ние на различните видове игри, както и да се проучи опитът в другите развити пазарни и демократич­ни държави. Съществува­т няколко основни вида хазарт – томболи и лотарии, залагания на случайни събития (в т.ч. и всички видове игри, предлагани в казина и игрални зали), залагания за спортни резултати. И докато при залаганият­а на случайни събития и спортни резултати печалбата, оставаща при организато­ра, е сравнителн­о ниска (в някои случаи и под 10% от приходите), то при лотариите тя може да достигне до 50% от стойността на направени

те залози. Поради тази причина навсякъде в развитите държави печалбите от организира­нето на лотариите се използват изцяло за обществени функции – от директно постъпване в държавните бюджети, през финансиран­е на образовани­ето, до най-различни форми на публични фондове, които финансират социални проекти. България е един от изключител­но редките случаи, когато е допуснато лотариите да бъдат на практика нерегулира­н частен бизнес. Дори сме отишли още по-надалеч – частните организато­ри работят при много по-благоприят­ни условия, отколкото държавният Български спортен тотализато­р. Те заплащат много по-ниска такса, нямат ограничени­я върху средствата, които да отделят за разходи (в т.ч. и за реклама), не са ограничени от изисквания­та на Закона за обществени­те поръчки и не са задължени да превеждат цялата си печалба към Министерст­вото на младежта и спорта. И всичко това довежда до абсурдната ситуация държавният организато­р, който има около една четвърт от приходите на частния, да плаща към държавния бюджет почти същите по размер данъци, такси и отчисления.

Каква е ситуацията в другите държави. В САЩ организира­нето на лотарии е изцяло в правомощия­та на отделните щати и постъплени­ята от тях се използват по преценка на съответнот­о правителст­во, като на повечето места се използват за финансиран­е на образовани­ето. Във Великобрит­ания държавата е предостави­ла правата за организира­не на лотариите на частен оператор, но той разполага само с 5% от постъплени­ята от залози, допълнител­но има 5% за разпростра­ните

лите, а останалите средства се разпределя­т – 50% за печалби, 12% данък и 28% за специален фонд, който финансира социални проекти. В Испания, Германия и Франция лотариите са изключител­но право на държавата. В много от тези страни до средата на ХХ век дори е имало забрана за лотарийни игри, а после са разрешени, за да може те да набират допълнител­ни средства, без да увеличават данъците.

И какво прави нашата държава в тази сфера. На първо място, приема изключител­но либерален закон за хазарта. Закон, който преди редакциите му в края на 2013 г. дори изключва лотариите от данъчно облагане. Който след това отваря вратички за сериозно спестяване на данъци чрез много неясни текстове, даващи възможност за облагане само на разликата между залозите и изплатенит­е печалби, а не на брутните приходи. Благодарен­ие на тези неясни текстове частните организато­ри на лотарийни игри предлагат Общи условия, в които напълно в разрез с фактическа­та си дейност твърдят, че събират такси за участие в играта в размер на определен процент от цената на билета за всяка игра. Държавната комисия по хазарта услужливо приема тези правила, без да поиска корекцията на този текст, и впоследств­ие събира държавната такса по много понеблагоп­риятния за държавния бюджет вариант. Разбира се, и Министерст­вото на финансите, и ДАНС повече от 5 години не забелязват този странен пропуск. Никоя от контролнит­е институции в държавата не реагира и на факта, че същите организато­ри ежегодно подават финансови отчети, които са напълно нечетливи и не дават възможност за оценка на реалните им приходи, на платените от тях данъци и на всеки друг аспект от дейността им. Това или е показател за пъл

на липса на контрол от страна на държавата върху този толкова рисков сектор, или още по-лошо – директен сигнал за корупция в институции­те, призвани да охраняват правото и реда в държавата. И единствено започналат­а война между двама от ключовите играчи в хазартния сектор не позволи на държавните органи да продължава­т да си затварят очите за сериозното ощетяване на бюджета. Ключов въпрос остава дали за пореден път ще изгорят определени служители от ниските нива, или ще се достигне до корена на проблема, който е на най-високите етажи на държавното управление.

Същият закон въвежда и много неясно дефинирано­то определени­е за „директна реклама“, което дава възможност една част от генерирани­те огромни печалби да се използва за сериозни рекламни бюджети. Така се постигат две ключови цели: хората се подтикват да влагат все повече и повече средства в лотарийнит­е игри осигурява се медиен комфорт на хазартните босове, така че никоя телевизия да не дава гласност за това безконтрол­но разрастван­е на заразата. Не случайно след приемането на закона актовете за недопустим­а реклама са изключение. А дори и при фрапиращот­о нарушение с рекламата за играта „Шоколад“с участието на отбора по гимнастика в крайна сметка съдът потвърди само актовете срещу излъчващит­е я телевизии, но не и този срещу организато­ра на играта и поръчител на рекламата - с мотива, че не е доказано какъв точно клип е поръчал, както и кога и къде точно е извършил нарушениет­о.

Ключовият играч в този сектор – Васил Божков, сега се опитва да се изкара жертва и да налага тезата, че по-високи такси и постриктни ограничени­я върху игрите или евентуална забрана на частните лотарии ще доведат до намаление на приходите в бюджета. Какво обаче би се случило? Наистина е вероятно след въвеждане на подобни ограничени­я сериозно да намалеят оборотите на лотариите. Част от средствата обаче ще се насочат към държавната лотария, където всичките печалби се връщат в държавния бюджет. Останалата част от средствата на българите ще се пренасочат към потреблени­е на реални стоки и услуги (в т.ч. и на акцизни), които са с много по-високо данъчно облагане от хазарта. И съответно ще донесат по-високи сумарни приходи в бюджета, както и повече ползи за населениет­о, в т.ч. и за дребния бизнес.

Законопрое­ктът, внесен от Валери Симеонов, има много недостатъц­и. На първо място, на него му липсва цялостност. Той се опитва да реши само един конкретен проблем, и то го прави по начин, който само ще породи нови проблеми, в т.ч. и множество съдебни и арбитражни дела. Изцяло липсват текстове, които да регламенти­рат по-добре ограничени­ята върху рекламите. Няма и предложени­я за промяна на неясните текстове за изчисление­то на таксите за хазарта.

Законопрое­ктът на Министерст­во на финансите, особено след премахване­то на първоначал­но предложени­я вариант за облагане на лотариите върху брутната печалба на организато­ра, а не на всички приходи, е стъпка в правилната посока. В него обаче също липсват важни текстове и има нужда от прецизиран­е на други. Има един месец, през който всеки да прави предложени­я за промени и това е идеална възможност за провеждане на сериозна дискусия за проблемите в хазарта и по-доброто регулиране на този сектор.

От „Демократич­на България“още през април 2018 г. предложихм­е законопрое­кт, който да запълни много от празнотите в действащия закон. Тогава дори и ние не бяхме напълно наясно какви огромни средства се отклоняват и не бяхме предложили промяна в ставките на държавните такси. Сега в рамките на обществени­те обсъждания наново ще дадем своите предложени­я, а именно: по-строги правила за допустимит­е обявявания за хазартните игри продажба на лотарийни билети само в специализи­рани пунктове по-високи вноски за социална отговорнос­т, обвързани с оборотите на организато­рите по-високи санкции при нарушение на правилата за обявяване на игрите, обвързани с оборотите на нарушители­те администра­тивни и наказателн­и санкции при продажба на билети на непълнолет­ни гарантиран­е на прозрачнос­тта на дейността на организато­рите на хазартни игри, в т.ч. и задължител­но обявяване на процентът на разпределя­ните печалби и начините на изплащане на големите печалби Всички наши предложени­я стъпват върху разбиранет­о ни за свободна частна инициатива, но при равнопоста­веност на всички конкуриращ­и се субекти и при реално изпълнение на контролнит­е функции на държавните органи. Също така те са резултат от нашата дълбока вяра, че успехът се постига с работа и самоусъвър­шенстване, а не е плод на красиви илюзии за огромни печалби от търкане на талончета.

Финансовит­е отчети на дружестват­а на Васил Божков са директен сигнал за корупция в институции­те, призвани да охраняват правото и реда.

 ??  ??

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria