Гешев срещу Радев: диагнозата потвърдена

Демонстративната акция на Иван Гешев срещу президента Радев потвърждава диагнозата за безконтролния главен прокурор

Демонстративната наказателна акция на Иван Гешев срещу президента Радев потвърждава диагнозата за безконтролния главен прокурор.

Липсата на политическа и институционална реакция показва, че проблемът ще се задълбочава.

Действията срещу държавния глава са индикация за политиката на обвинението през следващите седем години.

ААко има нещо в събитията от последните дни, от което Румен Радев може да се чувства удовлетворен, то е в това, че те дадоха реално доказателство за сериозния проблем с модела на прокуратурата и пълната безконтролност на главния прокурор. Проблем, за който президентът е единственият висш политик, осмелил се да говори.

„В българския конституционен модел отчетността на главния прокурор приключва с избора му. Въпросът обаче е в цялостния модел на българската прокуратура, в нейното устройство и функции, в мястото й в съдебната система и връзките с други институции“, беше знаковото послание на Радев при назначаването на Иван Гешев за главен прокурор преди два месеца.

Отговорът не закъсня. През последните няколко дни прокуратурата проведе демонстративна наказателна акция срещу президента с очевидно скалъпен повод и с политически мотиви, при това с цената на престъпление - подслушани от спецслужбите разговори на президента бяха разпространени от пресцентъра на прокуратурата. Това е едновременно незаконно и показателно за политиката на новия главен прокурор Иван Гешев.

Едно нещо обединява почти всички коментари, които се появиха, след като отмина първоначалният шок – че това е политически мотивирана атака на главния прокурор срещу държавния глава. Това става в момент, в който Румен Радев е единственият институционален опонент на сегашния модел на прокуратурата и неговото олицетворение в лицето на главния прокурор. Президентът отвори разговор за това и се ангажира, че той ще продължи, докато се стигне да конкретни предложения за промяна в конституцията.

Действията на Иван Гешев срещу президента бяха посрещнати от всички институции, както и от почти всички политически партии с унизително мълчание. Реакцията на БСП - партията, издигнала Румен Радев за президент, се ограничи само с няколко изречения коментар от лидерката Корнелия Нинова. Официална позиция на „Позитано“няма. А премиерът открито нареди на министрите да не коментират опита за саморазправа на прокуратурата с Радев.

Блицкригът на Гешев

Светкавичната война на Иван Гешев срещу президента се разигра за дни, но очевидно е подготвяна отдавна. В петък главният прокурор сезира Конституционния съд с питане, което предизвика стъписване - може ли да образува досъдебно производство срещу президента въпреки ясната конституционна забрана.

Най-лаконичният коментар на питането на Гешев до КС даде адвокат Даниела Доковска за „Капитал“: „Конституцията в чл. 103, ал. 4 казва: „Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване.“При наличието на този текст какво има да се тълкува?“

За разлика от депутатския имунитет, който може да бъде свален по искане на главния прокурор и с решение на парламента, този на държавния глава и вицепрезидента е абсолютен и не подлежи на отмяна. Затова в искането си Гешев предлага на КС друг подход – при наличие на данни за престъпление прокуратурата свободно да си образува досъдебно производство, след което то да бъде спряно до края на мандата на президента. Естествено при това положение на прокуратурата ще й бъде спестено всякакво усилие да работи и да доказва основателността на обвинението, но пък то ще остане като петно върху образа на президента.

След първоначалния шок експерти по конституционно и наказателно право реагираха остро на това питане до КС и вкупом го обявиха за „политически мотивирано“(доц. д-р Атанас Славов), „профилактиране на президента“(адв. Михаил Екимджиев), „недопустимо“(бившият конституционен съдия Благовест Пунев) и т.н. Единственият юрист с име, който си позволи публична подкрепа на искането на Гешев, беше проф. Георги Близнашки.

В този контекст във вторник Гешев обяви, че не става въпрос за абстрактно питане с цел сплашване на държавния глава, а за конкретно дело. По-късно същия ден прокуратурата разпространи материали, събрани чрез специални разузнавателни средства, включително и аудиозаписи от телефонни разгово

ри, както и постановление на Специализираната прокуратура за спиране на наказателно производство поради данни за „съпричастност“на държавния глава Румен Радев към престъплението. Имената на двамата прокурори, които са го подписали, бяха заличени.

Докато тече една проверка

Разпространените документи позволяват да се сглоби сравнително достоверна картина за това как се е стигнало до подслушването на президента. Двамата анонимни прокурори са започнали да разследват началника на военновъздушните сили (ВВС) генерал-майор Цанко Стойков по подозрение за участие в организирана престъпна група за имотни облаги и незаконен властови натиск (чл. 321, ал. 6 от НК). Поводът за разследването не беше оповестен публично (вижте подробности в карето). По някое време ДАНС започва да подслушва ген. Стойков и така службите са се сдобили с три негови разговора, свързани с проверка на КПКОНПИ за конфликт на интереси на президента и съпругата му Десислава Радева, докато те са били във ВВС - за ползвани от двамата ведомствени апартаменти по различно време, за трудовите договори на Радева като пиар на службата (преди да стане г-жа Радева) и др. За един от разговорите, проведен на 23 април м.г., се твърди, че е с президента, останалите два - от 16 и 24 април, са с подчинени на Стойков. И така спецпрокурорите със заличени имена стигат до извода, че: „Може да се приеме във висока степен е достоверно предположението, че пълното извършване на тази проверка на КПКОНПИ се осуетява поради укриване на документи, като част от тези документи касаят лицето, посочено по-горе и с което президентът вероятно се намира в брачна връзка.“(Правописът е запазен.)

Всъщност проверката на КПКОНПИ, за която става дума, е започнала на 9 април м.г. по сигнал, „получен по електронната поща“. Вероятно от близкия до властта сайт „Пик“, откъдето сами обявиха, че са подали сигнал срещу Радев през март 2019 г. Но по-същественото е, че проверката приключва с решение още от 31 юли м. г., с което се констатира, че по нито една линия не е установен конфликт на интереси. Решението е публикувано на сайта на КПКОНПИ, а само описанието на документите, събрани в рамките на тази проверка, заема две страници. Нито в него, нито в прокурорското постановление има данни за укрит документ. Никъде в разговорите със Стойков президентът не прави дори и бегъл намек за такова нещо, повечето от репликите му се ограничават до „да“и, както го цитират прокурорите, „мъ-хъ“. Иначе казано, твърдението, че президентът е участвал в „сговор за осуетяване на проверка на КПКОНПИ“чрез укриване на документи, е, меко казано, преувеличение.

Да обобщим: това, което става ясно до момента, е, че главният прокурор Иван Гешев иска от Конституционния съд да му каже дали може да разследва президента, след като в конституцията пише, че не може да се разследва президентът, защото според обвинителите той е правил нещо, което, видимо от самите доказателства на прокуратурата, не е правил.

Симптоматични въпроси

Тази ситуация изглежда абсурдна, но това далеч не е единственият проблем в нея. Извън очевидните изводи има още няколко неизяснени и доста

Събитията от последните дни са реално доказателство за сериозния проблем с модела на прокуратурата и пълната безконтролност на главния прокурор.