Какво да очаква бизнесът от правителството
Рисковете пред България от евентуално забавяне на световната икономика са малки, но има и местни проблеми, на които трябва да се обърне внимание
Рисковете пред България от евентуално забавяне на световната икономика са малки, но има и местни проблеми
ППремиерът Бойко Борисов, ключовите министри от икономическия екип на кабинета и управителят на БНБ бяха сред лекторите на 14-ата годишна среща на бизнеса с правителството. От страна на компаниите в конференцията, организирана от „Капитал“, участваха собственици и мениджъри на големи, средни и малки български и международни фирми.
Основната тема на конференцията тази година беше как България може да се подготви по-добре за очакваното през следващата година забавяне на световната икономика. В разговора обаче бяха засегнати и няколко важни сега за бизнеса въпроси като наредбата на НАП Н-18 и евентуалното влизане на България в ERM-II (вижте повече за него на стр. 22). По-надолу ви предлагаме да видите синтез от най-важните моменти в срещата - част от тези планове и намерения, от които може да се разбере какво да очаква бизнесът от правителството през тази и следващите години.
По време на конференцията беше представено и специално направено изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) за очакваните ефекти от забавянето на световната икономика. Според него, за да се качи българската индустрия по-нагоре по веригата на добавената стойност, трябват нов капитал и нови технологии. За да ги има тях, обаче са нужни повече образовани и подготвени хора. Това според Лъчезар Богданов от ИПИ е един дългосрочен приоритет, върху който държавата трябва да се фокусира, ако иска да догони западните страни по икономическо развитие. (Вижте повече за доклада на стр. 26-27.)
Бизнесът също не вижда толкова
опасност в забавянето на глобалната икономика, колкото ограничени възможности за ръст поради недостига на работна ръка, и настоява държавата да изведе образованието като основен приоритет, за да отговори на новите предизвикателства. Инициативи като дуалното обучение според Тим Курт, изпълнителен директор и вицепрезидент, „Ау
Преекспонирането и дискусиите за това как протичат разговорите ще подкопаят нашата позиция, и то на много важен етап от процеса на присъединяване към европейския валутен механизъм и банковия съюз.
Димитър Радев, управител на БНБ
Тези нива на лихвите, които не се вижда скоро да бъдат променени, със сигурност крият рискове за финансовата система, тъй като променят философията на съществуването на банките. Притискат ги към рискови позиции и намеса в сектори, които са нетрадиционни за банките.
Владислав Горанов, министър на финансите
рубис България“, са много интересен инструмент за привличане на работна ръка, защото той насочва младите какво се търси, а ние можем да ги научим. „Докато средното образование се адаптира малко по-бързо към нашите нужди, във висшето ситуацията е драматична“, казва и Иван Михайлов, управител на „Вистеон електроникс България“. (Вижте техните мнения на стр. 28-29.)
Рисковете от ниските лихви се трупат
Рекордно ниските лихви по кредитите през последните години са възможност за евтино финансиране на бизнеса и домакинствата, но носят и рискове за стабилността на финансовата система. „Това ниво на лихвено равнище, което не се вижда скоро да може да бъде преодоляно и променено, със сигурност крие рискове за финансовата система, тъй като променя философията на съществуването на банките. Притиска ги към рискови позиции и намеса в сектори, които са нетрадиционни за банките“, коментира Владислав Горанов. „Тези бизнеси, които в момента решават, че могат лесно и бързо да се финансират и които имат разумни проекти, могат да попаднат в един капан на това, че лихвите не може до безкрай да останат такива“, допълва той.
Според финансовия министър Европа се вкара в капан, от който няма лесно излизане. „Това уравнение между лихвите по депозитите и ресурса, с който банките оперират и трябва често да държат на отрицателна територия, е голямо предизвикателство. Рано или късно, за да не говорим колко са високи таксите и какви бизнес модели избират банките, естественият ход ще трябва да бъде предлагане на отрицателни лихви по депозити“, предупреждава Горанов.
Промяна на данъчната система не се обсъжда
Забавянето на икономическия ръст в Европа, изглежда, е факт, а с това може да се очакват и опити за стимулиране на икономиката чрез фискални политики, като често това се материализира
под формата на предложения за промяна в данъчната система. „Промяната на данъците винаги работи само в посока надолу. Никой не е успял да ги промени лесно в обратна посока. Това ще е предизвикателство и желанието на политиците да влияят върху икономическия цикъл през различни инструменти често води до небалансирани и дългосрочно грешни решения“, казва Горанов.
Засега обаче няма изгледи да се обсъжда промяна. „Не смятам - и ще продължавам да го твърдя и отстоявам, че данъчната политика може да реши проблема с неравенството. Инвестициите в човешки капитал могат, но данъчната политика сама по себе си не. Докато зависи от мен, нито един елемент на данъчната политика в България няма да бъде променян. Темата с преразглеждане на пропорционалното облагане плоския данък, за дневния ред на правителството не стои“, уве
рява финансовият министър.
Н-18, ама друг път
По време на конференцията премиерът Бойко Борисов даде да се разбере, че е склонен да преразгледа влизането в сила на наредбата за отчитането на продажбите от 1 февруари. Той обаче не призна, че става въпрос за нормотворчество във вреда и тежест на бизнеса, а по-скоро отбеляза, че срещу наредбата са всички, които се опитват да крият обороти и ДДС.
„Искаме сивият сектор да излезе на светло. Забелязвам странно поведение във всички. Говорим къде е държавата, като тръгне да изпълни своите функции, става голям проблем. Ако оттеглим Наредба Н-18, която регламентира нов начин на отчитане на търговците към приходната агенция, ще ни обвините, че държавата не си изпълнява функциите. Когато се налагат правила, това не се харесва на бизнеса. Ако не е приятно, така е било десетилетия, няма да я въвеждаме, но ви уверявам, че във Виена, която давате за пример, не можеш да си помислиш да си тръгнеш без касова бележка“, каза Борисов.
Премиерът даде пример и с протестите на транспортните компании срещу тол-таксите, като отбеляза, че не разбира защо българите плащат увеличените такси за преминаване по магистралите в Гърция, но протестират, ако трябва да платят повече в България. По-късно през деня от правителството обявиха, че влизането в сила на наредбата се отлага.