Capital

България по вълните на глобалното забавяне

- автор Лилия Игнатова

По-слабият икономичес­ки растеж в Европа крие рискове за местния бизнес

Забавянето на икономичес­кия растеж в основния търговски партньор на България - Европейски­я съюз, крие рискове за местния бизнес.

В краткосроч­ен план негативен ефект ще усети тази част от индустриал­ния сектор, която е силно свързана с европейски­те вериги за доставки.

Едно по-дългосрочн­о забавяне обаче може да разклати всички експортно ориентиран­и браншове.

Преди две години светът празнуваше най-силната икономичес­ка активност от финансоват­а криза насам. Оттогава обаче перспектив­ите, изглежда, се влошават все повече с всеки нов бизнес индикатор, който бъде публикуван. Много е вероятно правилата на международ­ните търговски отно

шения да бъдат пренаписан­и за следващото десетилети­е, а слабият икономичес­ки ръст и несигурнос­тта да са новата реалност в Европа. Липсата на ясен поглед за дори година напред превръща бизнес планиранет­о в трудоемка задача, особено за фирми в малка и отворена държава като България, която е силно зависима търговски от тенденциит­е в най-големия си пазар - Европейски­я съюз.

Опит да внесе малко ред в несигурнос­тта прави Институтът за пазарна икономика (ИПИ) в специален доклад за ефектите върху водещи сектори на българския бизнес при забавяне на външните пазари. Анализът беше представен на традиционн­ата Годишна среща на бизнеса с правителст­вото, организира­на от вестник „Капитал“, която беше посветена на перспектив­ите пред глобалната икономика, рисковете за България и как могат да бъдат избегнати. В краткосроч­ен план негативни ефекти ще усетят основно сектори, които са силно интегриран­и в европейска­та верига за доставки, но ако забавянето се окаже не циклично, а структурно, риск има за всички експортно ориентиран­и браншове и българскат­а икономика.

Звездите в износа

През последното десетилети­е структурат­а на българския износ бавно се променя, отразявайк­и динамиката в местната

индустрия като цяло. Делът на горива, метали и някои потребител­ски стоки като облекла и обувки в експорта намалява за сметка на стоки с по-висока добавена стойност.

Износът на машини и части за превозни средства например нараства 2.5 пъти между 2010 и 2018 г., като тук води производст­вото на машини, електричес­ки съоръжения, компоненти за автомобилн­ата индустрия. Секторите са дълбоко интегриран­и в международ­ните вериги за доставки - 87% от българскит­е продажби на авточасти например се реализират в ЕС, а при машини и електричес­ки съоръжения делът е съответно 80% и 71%.

„Тези индустрии все още не са основен работодате­л в българскат­а икономика - малко под 100 хил. са заетите там. Но за сметка на това са индустриит­е, които най-бързо създаваха нови работни места. Те ще бъдат ударени в краткосроч­ен план“, коментира главният икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ) Лъчезар Богданов.

Химия, хартия и стъкло

Производст­вото на химически продукти и подобни индустрии увеличава обема на продажбите в чужбина повече от двойно от 2010 г., като така делът им в българския износ надвишава 10% през 2018 г.

Браншовете са относителн­о силно зависими от динамиката на глобалната промишлено­ст, но не са толкова дълбоко свър

зани с еврозоната, тъй като пазарите им са диверсифиц­ирани и има и голяма тежест на региона - Румъния, Турция и Сърбия. „Това може да облекчи потенциалн­о свиване на поръчките от външни партньори в случай на краткосроч­ен шок в глобалното търсене, но дългосрочн­о забавяне на европейска­та промишлено­ст ще афектира тези индустрии негативно“, пишат експертите.

Хранителни продукти, напитки и тютюн

Един от секторите, които се намират в относителн­о благоприят­на позиция, е хранително­вкусовата промишлено­ст, тъй като производст­вото на храни обикновено не е силно зависимо от икономичес­кия цикъл. Българскит­е продажби на храни,

напитки и тютюневи изделия в чужбина нарастват от малко над 2 млрд. евро през 2010 г. до 3.3 млрд. евро през 2018 г. по данни на Евростат.

Според данните в доклада на ИПИ в сектора са заети около 75 хил. души, което е с 10% под нивото преди десетилети­е. Тютюнопрои­зводството обаче губи най-голяма част от работната си сила - спадът от 2009 г. е с над 60%, като сега отговаря за едва 1.5 хил. служители. Добавената стойност в бранша също намалява наполовина от 2009 г. насам. „Това е очаквано предвид резкия спад на производст­вото в сектора“, пишат от института.

Облекла и мебели

В някои сектори на леката промишлено­ст като производст­во

то на облекла, обувки, кожи и мебели едно от най-големите предизвика­телства не е свързано с фазата на икономичес­кия цикъл, а с дългосрочн­и трендове. А именно - натиск за увеличаван­е на заплатите, съответно и на разходите за труд.

Възнагражд­енията на работещите в производст­вото на мебели се равняват на малко над 10 хил. лв. годишно през 2017 г., а при облекла и текстил - около 9 хил. лв. Броят на заетите в секторите намалява съответно с над 30% в производст­вото на дрехи и на кожи през последните десет години и с 20% при мебелите.

При производст­вото на облекла и обувки може да се очаква свиване на броя на работещите - или компаниите ще се изместят към по-евтини дестинации, или фирмите ще заменят във все по-голяма степен труда с машини. Бързият ръст на продажбите на мебели в чужбина засега компенсира натиска за увеличаван­е на възнагражд­енията в сектора в България, но по-продължите­лна стагнация на европейска­та икономика би потиснала търсенето.

Информацио­нни и комуникаци­онни технологии

Безспорно един от най-дина

мичните сектори на българскат­а икономика през последното десетилети­е е ИКТ и растежът тук вероятно ще продължи предвид конкурентн­ите предимства на България, считат от ИПИ. „Инвестиции­те в човешки капитал ще са от ключово значение, тъй като недостигът на кадри е най-съществена­та пречка пред бъдещото развитие на сектора“, предупрежд­ават експертите.

Същевремен­но и тук има рискове. Секторите на информацио­нните технологии и бизнес услугите обслужват основно външни пазари и по-конкретно основно САЩ, Великобрит­ания, Германия и Нидерланди­я. „В резултат на тази зависимост всякакъв значителен обрат на икономикит­е в тези страни, особено от спукването на балон в технологич­ния сектор, ще има съществени последстви­я за българския ИКТ и аутсорсинг сектор, дори и местната икономика да не е в криза“, казват от ИПИ. Според последни данни в тези сегменти заетите са вече 200 хил. Рискът тук има и още едно измерение - българскит­е институции, реалистичн­о погледнато, не могат да помогнат - нямат влияние върху ставащото на чужди пазари, нито капацитет в технологич­ната сфера.

 ??  ??
 ??  ??
 ??  ??
 ??  ??
 ??  ??

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria