България по вълните на глобалното забавяне
По-слабият икономически растеж в Европа крие рискове за местния бизнес
Забавянето на икономическия растеж в основния търговски партньор на България - Европейския съюз, крие рискове за местния бизнес.
В краткосрочен план негативен ефект ще усети тази част от индустриалния сектор, която е силно свързана с европейските вериги за доставки.
Едно по-дългосрочно забавяне обаче може да разклати всички експортно ориентирани браншове.
Преди две години светът празнуваше най-силната икономическа активност от финансовата криза насам. Оттогава обаче перспективите, изглежда, се влошават все повече с всеки нов бизнес индикатор, който бъде публикуван. Много е вероятно правилата на международните търговски отно
шения да бъдат пренаписани за следващото десетилетие, а слабият икономически ръст и несигурността да са новата реалност в Европа. Липсата на ясен поглед за дори година напред превръща бизнес планирането в трудоемка задача, особено за фирми в малка и отворена държава като България, която е силно зависима търговски от тенденциите в най-големия си пазар - Европейския съюз.
Опит да внесе малко ред в несигурността прави Институтът за пазарна икономика (ИПИ) в специален доклад за ефектите върху водещи сектори на българския бизнес при забавяне на външните пазари. Анализът беше представен на традиционната Годишна среща на бизнеса с правителството, организирана от вестник „Капитал“, която беше посветена на перспективите пред глобалната икономика, рисковете за България и как могат да бъдат избегнати. В краткосрочен план негативни ефекти ще усетят основно сектори, които са силно интегрирани в европейската верига за доставки, но ако забавянето се окаже не циклично, а структурно, риск има за всички експортно ориентирани браншове и българската икономика.
Звездите в износа
През последното десетилетие структурата на българския износ бавно се променя, отразявайки динамиката в местната
индустрия като цяло. Делът на горива, метали и някои потребителски стоки като облекла и обувки в експорта намалява за сметка на стоки с по-висока добавена стойност.
Износът на машини и части за превозни средства например нараства 2.5 пъти между 2010 и 2018 г., като тук води производството на машини, електрически съоръжения, компоненти за автомобилната индустрия. Секторите са дълбоко интегрирани в международните вериги за доставки - 87% от българските продажби на авточасти например се реализират в ЕС, а при машини и електрически съоръжения делът е съответно 80% и 71%.
„Тези индустрии все още не са основен работодател в българската икономика - малко под 100 хил. са заетите там. Но за сметка на това са индустриите, които най-бързо създаваха нови работни места. Те ще бъдат ударени в краткосрочен план“, коментира главният икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ) Лъчезар Богданов.
Химия, хартия и стъкло
Производството на химически продукти и подобни индустрии увеличава обема на продажбите в чужбина повече от двойно от 2010 г., като така делът им в българския износ надвишава 10% през 2018 г.
Браншовете са относително силно зависими от динамиката на глобалната промишленост, но не са толкова дълбоко свър
зани с еврозоната, тъй като пазарите им са диверсифицирани и има и голяма тежест на региона - Румъния, Турция и Сърбия. „Това може да облекчи потенциално свиване на поръчките от външни партньори в случай на краткосрочен шок в глобалното търсене, но дългосрочно забавяне на европейската промишленост ще афектира тези индустрии негативно“, пишат експертите.
Хранителни продукти, напитки и тютюн
Един от секторите, които се намират в относително благоприятна позиция, е хранителновкусовата промишленост, тъй като производството на храни обикновено не е силно зависимо от икономическия цикъл. Българските продажби на храни,
напитки и тютюневи изделия в чужбина нарастват от малко над 2 млрд. евро през 2010 г. до 3.3 млрд. евро през 2018 г. по данни на Евростат.
Според данните в доклада на ИПИ в сектора са заети около 75 хил. души, което е с 10% под нивото преди десетилетие. Тютюнопроизводството обаче губи най-голяма част от работната си сила - спадът от 2009 г. е с над 60%, като сега отговаря за едва 1.5 хил. служители. Добавената стойност в бранша също намалява наполовина от 2009 г. насам. „Това е очаквано предвид резкия спад на производството в сектора“, пишат от института.
Облекла и мебели
В някои сектори на леката промишленост като производство
то на облекла, обувки, кожи и мебели едно от най-големите предизвикателства не е свързано с фазата на икономическия цикъл, а с дългосрочни трендове. А именно - натиск за увеличаване на заплатите, съответно и на разходите за труд.
Възнагражденията на работещите в производството на мебели се равняват на малко над 10 хил. лв. годишно през 2017 г., а при облекла и текстил - около 9 хил. лв. Броят на заетите в секторите намалява съответно с над 30% в производството на дрехи и на кожи през последните десет години и с 20% при мебелите.
При производството на облекла и обувки може да се очаква свиване на броя на работещите - или компаниите ще се изместят към по-евтини дестинации, или фирмите ще заменят във все по-голяма степен труда с машини. Бързият ръст на продажбите на мебели в чужбина засега компенсира натиска за увеличаване на възнагражденията в сектора в България, но по-продължителна стагнация на европейската икономика би потиснала търсенето.
Информационни и комуникационни технологии
Безспорно един от най-дина
мичните сектори на българската икономика през последното десетилетие е ИКТ и растежът тук вероятно ще продължи предвид конкурентните предимства на България, считат от ИПИ. „Инвестициите в човешки капитал ще са от ключово значение, тъй като недостигът на кадри е най-съществената пречка пред бъдещото развитие на сектора“, предупреждават експертите.
Същевременно и тук има рискове. Секторите на информационните технологии и бизнес услугите обслужват основно външни пазари и по-конкретно основно САЩ, Великобритания, Германия и Нидерландия. „В резултат на тази зависимост всякакъв значителен обрат на икономиките в тези страни, особено от спукването на балон в технологичния сектор, ще има съществени последствия за българския ИКТ и аутсорсинг сектор, дори и местната икономика да не е в криза“, казват от ИПИ. Според последни данни в тези сегменти заетите са вече 200 хил. Рискът тук има и още едно измерение - българските институции, реалистично погледнато, не могат да помогнат - нямат влияние върху ставащото на чужди пазари, нито капацитет в технологичната сфера.