Когато хората не стигат

Икономиката на България се задушава от липсата на достатъчно работна сила

Икономиката на България се задушава от липсата на достатъчно работна сила.

Държавата разчита на неизползван трудов ресурс от над 200 хил. души сред младите безработни, хората с увреждания и пенсионерите.

Бизнесът иска по-адекватен отговор на висшето образование за подготовката на нужните специалисти и бърза възможност за внос на работна ръка.

ВВсеки нов инвеститор, който се появи в България, всяко по-мащабно разширение на дадена компания предизвикват сериозен дисбаланс на пазара на труда както по отношение на кадрите, така и при възнагражденията и очакванията на специалистите. Тези думи на Иван Михайлов, управителя на „Вистеон електроникс България“, казани по време на годишната среща на бизнеса с правителството, ясно описват моментната ситуация в страната - рекордно ниска безработица и сравнително благоприятни условия за нови инвестиции, повлияни най-вече от забавящите се пазари в Западна Европа.

Липсата на кадри, при това не само квалифицирани, но и на такива с по-малко умения, се очерта като едно от основните предизвикателства пред България по време на провелата се през седмицата 14-а годишна среща на правителството и бизнеса. На фона на демографската криза този проблем изглежда още по-голям и дори евентуалното завръщане на част от емигрантите би имало само краткосрочен ефект. Единственото засега бързо решение изглежда вносът на работници, което се потвърждава и от прогнозата на анализатора Иван Кръстев, че към 2030 г. в страната ще работят в пъти повече чужденци от сега.

Какво предлага държавата

Краткосрочният отговор на държавата за стабилизирането на пазара на труда е включването на безработните, хората с увреждания и пенсионерите. До два месеца например ще има система за валидиране на уменията и включване в трудовия пазар на 170 000 българи между 15 и 29

години, които според статистиката в момента нито учат, нито работят. Според министъра на труда и социалната политика Деница Сачева тази група ще бъде идентифицирана и ще се установи какви умения и възможности има, като целта е да се сертифицират съответните компетенции, така че хората по-бързо и лесно да бъдат включени в трудовия пазар. В момента работна група от експерти в социалното министерство извършва анализ за това точно какво се случва с тези хора, като целта е до април данните да са обобщени. „Имаме амбицията да видим кои са тези хора, къде се намират, могат ли нещо да правят, защо са в тази графа и наистина ли не работят“, обясни министърът. Проблемът е, че голяма част от тези „млади безработни“всъщност може да

работи онлайн за чуждестранни фирми от дома си или пък да е функционално неграмотна и да не може да послужи за пазара на труда.

Мерки се предвиждат и за включването на хората с увреждания, като се залага на по-активното посредничество на бюрата по труда. Според министър Сачева тези хора могат да работят пълноценно, дори и дистанционно, включително в ИТ сектора. За целта обаче неминуемо ще се наложи допълнителното им квалифициране, което засега не е ясно как ще се финансира.

Потенциал според държавата има и в групата на по-младите пенсионери. „Докато преди години се залагаше основно на младите, в момента има тенденция да се търсят повече хора в зряла възраст, но с трудови на

Един от основните проблеми, които остават нерешени, е образованието. Само във високотехнологичния сектор например има нужда от хиляди инженери. В същото време приемът е много по-малък и освен това голяма част от тези, които завършват, не остават в България.

Иван Михайлов, управител на „Вистеон електроникс България“

Отдавна е ясно, че има недостиг на работна ръка, сблъскваме се постоянно с проблема, но за да се реши той, всичко зависи от скоростта. Дигитализацията и изкуственият интелект също могат да ни помогнат да решим проблема с недостига на работна ръка. Не може да разчитаме само на това да привличаме българи отвън, трябва да оптимизираме вътрешните си ресурси.

Тим Курт, председател на Германско-българската индустриално-търговска камара и изпълнителен директор на „Аурубис България“

вици, дисциплина и желание да работят по-дълго време за един работодател“, посочи Деница Сачева.

Какво иска бизнесът

В същото време работодателите настояват за две неща - улесняване на процедурите за внос на чуждестранни работници в България и извеждане на образованието като приоритет, за да може да се отговори на новите предизвикателства.

По първата тема българските компании искат да се увеличи квотата за чужди работници от държави извън ЕС, да бъдат занижени до минимум таксите за издаване и продължаване на разрешение за работа, както и да се уреди въпросът със събирането на семействата на дошлите да работят тук.

Социалното министерство обаче засега предлага само мерки, свързани с т.нар. синя карта, която дава възможност на работодателите да наемат висококвалифицирани специалисти от страни извън ЕС. Идеята е да има бърза процедура за издаването на определен брой сини карти за конкретни професии като специалисти от ИТ сферата, химията, киберсигурността и др., каквито според социалния министър Деница Сачева страната трудно може да създаде дори в продължение на няколко години. Обсъждат се още и стимули като осигуряване на детегледачка или пък възможност за включване в курсове по български език и др.