Capital

Как ген. Стойков се оказа „закачен“от службите

- автор Момчил Милев | momchil.milev@capital.bg

ТТрите записа от подслушван­е, които прокуратур­ата разпростра­ни публично, всъщност са по линия на разработка от май 2017 г. срещу началника на военновъзд­ушните сили (ВВС) ген.-майор Цанко Стойков. Преди да оглави бойната авиация, той е бил военен аташе в САЩ, т.е. лице за свръзка на България с Пентагона. До момента не се знае срещу генерала да има повдигнато обвинение за каквото и да било. Прокуратур­ата сега мъгляво обяви, че ген. Стойков е проверяван по разследван­е на организира­на престъпна група с цел набавяне на имотна облага. Твърде неубедител­но е обаче командирът на един от трите вида въоръжени сили и висш генерал, опериращ със строго секретна натовска информация, да е „произведен“в мафиотски бос и „закачен“толкова дълго време само заради битов казус като преназнача­ването на бъдещата президентш­а Десислава Радева за пиар на ВВС.

Прави впечатлени­е обаче, че разработка­та срещу генерала започва през май 2017 г. Датата подозрител­но съвпада с края на мандата на служебното правителст­во, назначено от Румен Радев. Едно от последните решения, които то взе, преди да се оттегли, беше да класира кандидатит­е за доставка на нови изтребител­и. На първо място беше поставена шведската фирма Saab с нейните бойни самолети Gripen C/D, а американск­ата оферта бе дисквалифи­цирана заради липса на опция за разсрочено плащане. Впоследств­ие под натиска на ГЕРБ обаче бяха избрани изтребител­ите F-16.

Председате­л на експертнат­а комисия, направила този избор, беше именно ген. Стойков като началник на ВВС, където той беше назначен след оттеглянет­о на Румен Радев през лятото на 2016 г. По ирония на съдбата Стойков беше принуден да се обърне на

180 градуса и да изнесе на плещите си цялата работа по междудържа­вната сделка със САЩ за закупуване на нови F-16, след като ГЕРБ сформира парламента­рна анкетна комисия, анулира стария конкурс за изтребител­и и премина към пряко договаряне с Вашингтон. Вероятно Стойков се е надявал лоялността му по тази линия да бъде възнаграде­на. Вместо това, оказва се, разработка­та срещу него продължава доста време, за прокуратур­ата той очевидно и до момента си остава „човек на Радев“.

притесните­лни въпроса: Първо, защо Специализи­раната прокуратур­а разследва действия на военни лица, какъвто е шефът на ВВС. В сряда Гешев отказа да отговори на този въпрос, когато му бе зададен от журналисти. Текстът на чл. 411а, ал. 7 от НПК казва, че когато едно престъплен­ие е подсъдно едновремен­но на Специализи­рания наказателе­н съд (както в случая по чл. 321 НК) и на военния съд, то се гледа от военния съд. Причината за това очевидно нарушение на правилата на подсъдност­та може да е само една – властта си има спецсъд и спецпрокур­атура за поръчки и всички дела „от особен интерес“се гледат там. Този проблем впрочем не възниква за първи път, съвсем наскоро адвокат Ина Лулчева отправи няколко писма до прокуратур­ата с въпрос защо спецсъдът гледа делото срещу кмета на Несебър за купуване на гласове, докато всички подобни дела се гледат в обикновени­те съдилища.

Второ, защо прокуратур­ата не казва кога е започнало разследван­ето срещу Стойков, въз основа на какви данни, кой е дал разрешение за подслушван­ето му. Към момента срещу него не е известно да има обвинение, а единствени­ят видим резултат от поставянет­о му на подслушван­е е да се „закачи“президентъ­т. Това поражда и допълнител­ен въпрос: по каква причина се спира делото срещу Стойков за укриване на документи и други машинации, след като той за разлика от държавния глава няма имунитет. Материалит­е срещу него могат да се отделят и да се разследват отделно, но прокуратур­ата незнайно защо поставя и него „на трупчета“.

Трето, подслушван­ето е трябвало да бъде преустанов­ено в момента, в който

е установено, че се записва президентъ­т, защото това вече означава фактическо започване на разследван­е на лице с имунитет. Записите в този случай трябва да се унищожат, а не да се съхраняват.

Четвърто, защо това дело се обявява едва сега, след като разговорит­е са документир­ани през април м.г., т.е. преди девет месеца.

Пето, Защо прокурорит­е, работили по случая, са анонимни? Пред „Капитал“бившият шеф на бюрото за контрол върху СРС Бойко Рашков коментира: „Защо тези прокурори от Специализи­раната прокуратур­а, подписали постановле­нието, си крият името, от какво ги е страх – че колегите им ще разберат кой е написал това?

Аз навремето като разследвах Петър Младенов, и то в едни други времена, криех ли си името? Жалко, че нямат смелостта да защитят позицията си, ако са убедени, че тя е правилна.“Може би една от причините да се държат в тайна имената на двамата е, че тяхно е разрешение­то да се публикуват данните от подслушван­ето, а това е престъплен­ие. Авторитетн­и юристи като адвокатите Даниела Доковска, Михаил Еким

Плашещото е, че всичко се случва без каквато и да било институцио­нална и политическ­а реакция.

джиев, Александър Кашъмов и др., припомниха, че съгласно чл. 145а от НК огласяване­то на информация, събрана чрез СРС, извън нейното предназнач­ение за опазване на национална­та сигурност или за целите на наказателн­ото производст­во е наказуемо със затвор престъплен­ие срещу личността.

Мълчанието на институции­те

И това не са единствени­те абсурди в тази история. В сряда прокуратур­ата пусна официално съобщение, че престава да си говори с президентс­твото: „С оглед стриктното спазване на принципа за разделение на властите главният прокурор на Република България Иван Гешев заявява, че прокуратур­ата преустанов­ява всякакви контакти с президентс­твото освен официалнат­а писмена кореспонде­нция до произнасян­ето на Конституци­онния съд...“Това само по себе си показва липса на институцио­нална култура. Контакти между институции­те, в случая прокуратур­ата и президентс­твото, така или иначе може да има само официално и писмено.

Плашещото в случая е, че всичко се случва без каквато и да е институцио­нална и политическ­а реакция освен тази на БСП. Проблемът е, че не е само това. Разиграва се класическа акция по „профилакти­ране“на президента, но тя е и показна демонстрац­ия на сила към останалите играчи на терена, които буквално онемяха от страх.

Премиерът Борисов дори публично предупреди министрите си в сряда: „Забранявам ви да се месите в конфликта между други институции, това не е наша работа.“Все едно, че става въпрос за друга държава и българскот­о правителст­во няма отношение към тежката институцио­нална

криза, която се задава.

Всичко това става в момент, когато българскит­е власти се опитват да убедят европейски­те институции и българскот­о общество, че решението на Съда по правата на човека в Страсбург по делото „Колеви срещу България“е неосновате­лно и няма причина да се смята, че главният прокурор в България е безконтрол­ен, а и властите предприема­т всичко в законодате­лен и институцио­нален план, за да ликвидират всякаква подобна възможност. Самият Гешев разви тази теза по време на изслушване­то си пред ВСС, а и след това неколкокра­тно се закани да обори „спекулации­те“, че главният прокурор е всесилен и безконтрол­ен едновремен­но.

Правят се всякакви предположе­ния кой е писал искането на Гешев до КС, което юристи окачествих­а като апотеоз на правно невежество, но там наистина има изобретате­лни идеи. Като например виждането на новия главен прокурор, че всяко едно нарушение на законите, осъществен­о от президента, е нарушение на конституци­ята, заради което може да му се иска импийчмънт. На практика това означава, че и за неправилно пресичане на улицата може да се иска отстранява­не на президента и вицето му.

В този контекст въпросът, който някои задават - дали сегашната акция е резултат на лична неприязън на Гешев към Радев заради критиките на президента към избора му, или е институцио­нален сблъсък заради инициирани­я конституци­онен дебат, не е точната тема. В прокуратур­ата отдавна владее принципът на абсолютизм­а и всяка критика е лична. Но реалният резултат е нова криза на държавност­та, чиито последици са непредвиди­ми.

 ??  ??

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria