Как ген. Стойков се оказа „закачен“от службите

ТТрите записа от подслушване, които прокуратурата разпространи публично, всъщност са по линия на разработка от май 2017 г. срещу началника на военновъздушните сили (ВВС) ген.-майор Цанко Стойков. Преди да оглави бойната авиация, той е бил военен аташе в САЩ, т.е. лице за свръзка на България с Пентагона. До момента не се знае срещу генерала да има повдигнато обвинение за каквото и да било. Прокуратурата сега мъгляво обяви, че ген. Стойков е проверяван по разследване на организирана престъпна група с цел набавяне на имотна облага. Твърде неубедително е обаче командирът на един от трите вида въоръжени сили и висш генерал, опериращ със строго секретна натовска информация, да е „произведен“в мафиотски бос и „закачен“толкова дълго време само заради битов казус като преназначаването на бъдещата президентша Десислава Радева за пиар на ВВС.

Прави впечатление обаче, че разработката срещу генерала започва през май 2017 г. Датата подозрително съвпада с края на мандата на служебното правителство, назначено от Румен Радев. Едно от последните решения, които то взе, преди да се оттегли, беше да класира кандидатите за доставка на нови изтребители. На първо място беше поставена шведската фирма Saab с нейните бойни самолети Gripen C/D, а американската оферта бе дисквалифицирана заради липса на опция за разсрочено плащане. Впоследствие под натиска на ГЕРБ обаче бяха избрани изтребителите F-16.

Председател на експертната комисия, направила този избор, беше именно ген. Стойков като началник на ВВС, където той беше назначен след оттеглянето на Румен Радев през лятото на 2016 г. По ирония на съдбата Стойков беше принуден да се обърне на

180 градуса и да изнесе на плещите си цялата работа по междудържавната сделка със САЩ за закупуване на нови F-16, след като ГЕРБ сформира парламентарна анкетна комисия, анулира стария конкурс за изтребители и премина към пряко договаряне с Вашингтон. Вероятно Стойков се е надявал лоялността му по тази линия да бъде възнаградена. Вместо това, оказва се, разработката срещу него продължава доста време, за прокуратурата той очевидно и до момента си остава „човек на Радев“.

притеснителни въпроса: Първо, защо Специализираната прокуратура разследва действия на военни лица, какъвто е шефът на ВВС. В сряда Гешев отказа да отговори на този въпрос, когато му бе зададен от журналисти. Текстът на чл. 411а, ал. 7 от НПК казва, че когато едно престъпление е подсъдно едновременно на Специализирания наказателен съд (както в случая по чл. 321 НК) и на военния съд, то се гледа от военния съд. Причината за това очевидно нарушение на правилата на подсъдността може да е само една – властта си има спецсъд и спецпрокуратура за поръчки и всички дела „от особен интерес“се гледат там. Този проблем впрочем не възниква за първи път, съвсем наскоро адвокат Ина Лулчева отправи няколко писма до прокуратурата с въпрос защо спецсъдът гледа делото срещу кмета на Несебър за купуване на гласове, докато всички подобни дела се гледат в обикновените съдилища.

Второ, защо прокуратурата не казва кога е започнало разследването срещу Стойков, въз основа на какви данни, кой е дал разрешение за подслушването му. Към момента срещу него не е известно да има обвинение, а единственият видим резултат от поставянето му на подслушване е да се „закачи“президентът. Това поражда и допълнителен въпрос: по каква причина се спира делото срещу Стойков за укриване на документи и други машинации, след като той за разлика от държавния глава няма имунитет. Материалите срещу него могат да се отделят и да се разследват отделно, но прокуратурата незнайно защо поставя и него „на трупчета“.

Трето, подслушването е трябвало да бъде преустановено в момента, в който

е установено, че се записва президентът, защото това вече означава фактическо започване на разследване на лице с имунитет. Записите в този случай трябва да се унищожат, а не да се съхраняват.

Четвърто, защо това дело се обявява едва сега, след като разговорите са документирани през април м.г., т.е. преди девет месеца.

Пето, Защо прокурорите, работили по случая, са анонимни? Пред „Капитал“бившият шеф на бюрото за контрол върху СРС Бойко Рашков коментира: „Защо тези прокурори от Специализираната прокуратура, подписали постановлението, си крият името, от какво ги е страх – че колегите им ще разберат кой е написал това?

Аз навремето като разследвах Петър Младенов, и то в едни други времена, криех ли си името? Жалко, че нямат смелостта да защитят позицията си, ако са убедени, че тя е правилна.“Може би една от причините да се държат в тайна имената на двамата е, че тяхно е разрешението да се публикуват данните от подслушването, а това е престъпление. Авторитетни юристи като адвокатите Даниела Доковска, Михаил Еким

Плашещото е, че всичко се случва без каквато и да било институционална и политическа реакция.

джиев, Александър Кашъмов и др., припомниха, че съгласно чл. 145а от НК огласяването на информация, събрана чрез СРС, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство е наказуемо със затвор престъпление срещу личността.

Мълчанието на институциите

И това не са единствените абсурди в тази история. В сряда прокуратурата пусна официално съобщение, че престава да си говори с президентството: „С оглед стриктното спазване на принципа за разделение на властите главният прокурор на Република България Иван Гешев заявява, че прокуратурата преустановява всякакви контакти с президентството освен официалната писмена кореспонденция до произнасянето на Конституционния съд...“Това само по себе си показва липса на институционална култура. Контакти между институциите, в случая прокуратурата и президентството, така или иначе може да има само официално и писмено.

Плашещото в случая е, че всичко се случва без каквато и да е институционална и политическа реакция освен тази на БСП. Проблемът е, че не е само това. Разиграва се класическа акция по „профилактиране“на президента, но тя е и показна демонстрация на сила към останалите играчи на терена, които буквално онемяха от страх.

Премиерът Борисов дори публично предупреди министрите си в сряда: „Забранявам ви да се месите в конфликта между други институции, това не е наша работа.“Все едно, че става въпрос за друга държава и българското правителство няма отношение към тежката институционална

криза, която се задава.

Всичко това става в момент, когато българските власти се опитват да убедят европейските институции и българското общество, че решението на Съда по правата на човека в Страсбург по делото „Колеви срещу България“е неоснователно и няма причина да се смята, че главният прокурор в България е безконтролен, а и властите предприемат всичко в законодателен и институционален план, за да ликвидират всякаква подобна възможност. Самият Гешев разви тази теза по време на изслушването си пред ВСС, а и след това неколкократно се закани да обори „спекулациите“, че главният прокурор е всесилен и безконтролен едновременно.

Правят се всякакви предположения кой е писал искането на Гешев до КС, което юристи окачествиха като апотеоз на правно невежество, но там наистина има изобретателни идеи. Като например виждането на новия главен прокурор, че всяко едно нарушение на законите, осъществено от президента, е нарушение на конституцията, заради което може да му се иска импийчмънт. На практика това означава, че и за неправилно пресичане на улицата може да се иска отстраняване на президента и вицето му.

В този контекст въпросът, който някои задават - дали сегашната акция е резултат на лична неприязън на Гешев към Радев заради критиките на президента към избора му, или е институционален сблъсък заради инициирания конституционен дебат, не е точната тема. В прокуратурата отдавна владее принципът на абсолютизма и всяка критика е лична. Но реалният резултат е нова криза на държавността, чиито последици са непредвидими.