Зле прикрита заплаха срещу държавния глава

В рамките на три дни главният прокурор отговори на очакванията и тревогите, заявени от юридическата и правозащитна общност преди избора му.

На 27 януари 2020 г. г-н Гешев ангажира Конституционния съд с абстрактно, без конкретен казус, тълкуване на конституционните норми, уреждащи президентския имунитет, макар тези норми да са пределно ясни. В искането на главния прокурор се съдържа недопустима и зле прикрита заплаха към действащия държавен глава. Същевременно въпросите и анализът в искането му показват тревожно ниското ниво на неговата правна култура.

Ситуацията повдига редица въпроси, всички от които реторични, а някои от тях зададени за пореден път:

Кой ще разследва главния прокурор?

Ще си позволи ли прокурор да извърши предварителна проверка, за да установи поне налице ли са повод и данни за образуване на досъдебно производство?

Има ли смисъл от сигнализиране на прокуратурата за извършено престъпление по чл. 145а от НК от главния прокурор?

Ако бъде сезирана прокуратурата с подобен сигнал, това няма ли да бъде използвано в ущърб на сигналоподателя?

В България няма възможност за независимо разследване на действията (или бездействията) на главния прокурор. Затова той може да предприеме всякакви действия, включително хипотетично престъпни. В случая като явна заплаха срещу фигурата на държавния глава, който олицетворява единството на нацията.