Доверието в институциите е ниско, независимо че има ръст в доходите

ССпоред изследователя Иван Кръстев, председател на УС на Центъра за либерални стратегии, най-големите предизвикателства за България в предстоящото десетилетие ще бъдат ниското доверие в държавните институции и демографската криза. На организираната от „Икономедиа“14-а годишна среща между бизнеса и правителството Кръстев изтъкна, че разговорът за кризата е преминал от чисто икономическата сфера към политическата. Управляващите трябва да мислят за това колко конкурентни ще бъдат европейските демокрации през 2030 г.

Как оцелява една демокрация

„Чисто поколенченски сме родени в среда, в която си представяме, че демократичните режими са най-нормалното нещо в света“, каза Кръстев. Той се позова на статистика, че между 1788 и 2008 г. досега повече промени във властта са станали чрез военни преврати, отколкото с демократични избори - демокрацията въобще не е гарантиран резултат. Политологът посочи също, че според едно изцяло историческо наблюдение има определено равнище на доходите на населението, „над което демократичен режим не е колабирал“, като всички европейски държави, в това число и България, са го надминали.

Шансовете на една демокрация да оцелее пряко зависят от икономическото й развитие, продължи Кръстев, като изтъкна особено тревожен елемент за България - ниското доверие в институциите, независимо от икономическия растеж и ръста на доходите. „Представете си какво се случва при ниски нива от доверие, когато икономиката расте и когато доходите растат, как биха реагирали хората в момента, в който икономическият растеж не може да бъде вечен“, обясни той.

Според изследователя се наблюдават и две крайности, при които демокрациите не могат да работят. В единия случай залозите на изборите да са прекалено ниски - когато правителствата се сменят непрекъснато, но нищо реално не се променя. Другата крайност е при всяка смяна на правителството да се променя всичко в държавата, а загубата на властта да означава и „загуба на свобода, собственост“. При първия избирателите губят желание да участват в политиката, а при втория цената от загубата на изборите е прекалено голяма за властимащите.

Демографската криза

Според Иван Кръстев демографската криза, и то особено в Централна и Източна Европа, ще се окаже едно от най-огромните предизвикателства през новото десетилетие. Той цитира прогноза на ООН, според която до 2050 г. населението на България ще е с 40% по-малко, отколкото през 1990 г., а за Румъния спадът ще е с 30%. „В Полша нямат рецесия от 1992 г. Защо тогава дори в такива общества се появяват съмнения доколко ефикасна е демокрацията, защо се появяват антиевропейски настроения? Един от факторите е свързан с факта, че от 1990 г. досега ЦИЕ е изгубила население от 18 млн. души.“Кръстев отбелязва, че това се равнява на изчезването на държава с население колкото Унгария и Чехия, взети заедно.

Комбинация от ниска раждаемост, висока степен на емиграция през прехода и ниска отвореност към трудова миграция поставят България пред ситуация, в която още през 2030 г. избирателите ще са много повъзрастни, отколкото сега, посочи Кръстев. По думите му това прави определен тип политики много по-трудни. Той даде пример с вдигането на пенсионната възраст, което става изключително трудна политика, когато голяма част от гласуващите са в предпенсионна възраст, независимо че това е една от политиките, които биха могли да компенсират ефекта от демографската криза.

В тази ситуация на демографска криза след 10 години в страната ще се налага да работят много повече чужденци, отколкото сега. Това изисква и по-голяма отвореност на България към трудова миграция. Друг неин аспект е, че младите избиратели са много по-малко като група и следователно са винаги в риск да загубят изборите, независимо как гласуват. „ Ниското представяне на младите хора води до това, че самите демокрации започват да мислят в много по-кратки срокове, когато гледат бъдещето“, обясни политологът.

Иван Кръстев завърши речта си с китайски афоризъм, каквито знаел, че премиерът харесва: „Днес управлението не е като да забиваш пирон в дърво, а като да пазиш равновесие по плъзгащо се яйце, без да счупиш яйцето.“

Застаряването на избирателното тяло прави решенията в една демокрация по-краткосрочни.