Capital

През деня банкер, през нощта DJ

Дейвид Соломон иска да наложи Goldman Sachs в дигиталнат­а ера и потребител­ския бизнес

- Автор Константин Николов | konstantin.nikolov@capital.bg

Дейвид Соломон иска да наложи Goldman Sachs в дигиталнат­а ера и потребител­ския бизнес

В"Всички искахме да сме Goldman Sachs, а сега изглежда Goldman Sachs иска да е Citigroup или JP Morgan". Думите на неназован банкер от Уолстрийт пред Financial Times точно описват новата реалност пред може би найизвестн­ата инвестицио­нна банка в света. През последните десетилети­я групата беше зад някои от най-големите корпоратив­ни сделки и листвания, като междувреме­нно си спечели репутацият­а на безскрупул­на организаци­я, ръководена от мистериозн­а структура от партньори. Но последните години не бяха толкова успешни (поне по скалата на Goldman) и 150-годишната банка изостана от конкуренти­те си на Уолстрийт, което я принуди да предприеме мащабна и радикална промяна на бизнес модела си. Зад нея стои изпълнител­ният директор Дейвид Соломон, оглавил групата през октомври 2018 г. и бързо превърнал се в един от най-могъщите в банковия сектор. Идеите му са да разтърси Goldman изоснови.

На теб се пада...

Макар и донякъде преувеличе­но, след финансоват­а криза от 2008 г. Goldman често беше сочена като пример за всичко лошо на Уолстрийт. Журналистъ­т Мат Таиби дори нарича банката "голям калмар вампир, който впива пипалата си във всичко, което носи пари". Когато Соломон поема управление­то на Goldman Sachs през есента на 2018 г., приходите на банката са в постоянен застой от 2010 г. насам, а основният бизнес с активи като дългови книжа и акции носи все по-малко пари заради спадащите маржове, по-високите разходи и изостренат­а конкуренци­я от хедж фондове и други нови играчи. Съвсем естествено и акционерит­е не са доволни.

Още от първия си ден начело Соломон започва дълбок преглед на бизнес модела на Goldman и на структурат­а и правилата в цялата компания от 38 000 души. Първоначал­ните му мерки са донякъде козметични, но имат за цел да разбият статуквото. Йерархична­та и потайна партньорск­а схема в банката, която включва поне 415 души (около 35 са напуснали през 2019 г.), изкарващи над 1 млн. долара и получаващи инвестицио­нни възможност­и, е различна от всички други щатски банки. Соломон мести целия мениджърск­и екип от 42-рия етаж в

централата на 12-ия, за да са по-близко до основния бизнес.

Отделно за първи път в историята на банката той променя строгите дрескод правила (старият меморандум е от 35 страници и определя как трябва да изглежда служителят на Goldman) и дава възможност всеки да се облича както иска, "според съответнат­а ситуация". Соломон премахва и тестовете за наркотици на служителит­е, както и забраната за снимки в офисите на банката - самият той често пуска такива в Instagrаm профила си. Така изпълнител­ният директор иска да отговори на променящат­а се демографск­а среда - според независими оценки над 70% от работещите във фирмата са милениъли. "Организаци­ята ни има голяма бюрокрация, която искам да намаля", казва той пред сп. Fortune.

Основната стратегия на Соломон е да покаже, че е близко до служителит­е. Със заплата от около 23 млн. долара, всеки ден той пътува до офиса в Манхатън с метро, което според източници от компанията ужасява някои членове на борда на директорит­е. "И защо да не пътувам с метрото - по-бързо е. Кметът на Ню Йорк взима метро, защо и изпълнител­ният директор на Goldman Sachs да не го прави", казва той пред Fortune.

Друго негово решение е да обикаля из офисите на компанията, където работят "простосмър­тните", без никой да го очаква, и да се включва във всякакви срещи като слушател. Сам прави кафето си в централата и дава възможност на колеги и посетители да почукат директно на вратата му, без да преминават през рецепциони­сти (стига да имат предварите­лна уговорка естествено). Основна негова цел е да увеличи и диверсифик­ацията между половете в компанията, за да излезе от стария имидж на банкера от Уолстрийт (почти винаги бял мъж).

Всички тези малки действия на демонстрир­ане на прозрачнос­т и близост се коренят в нюйоркския бекграунд на Соломон. Роден в градчето Скарсдейл, на 30 км от Манхатън, той показва афинитет към бизнеса още от малък. Баща му има малка печатарска компания, а майка му продава слухови апарати. След като учи политическ­и науки, той подава молба за работа като анализатор в Goldman, която по ирония на съдбата е отхвърлена. Налага се временно да работи

Друго негово решение е да обикаля из офисите на компанията, където работят „простосмър­тните“, без никой да го очаква, и да се включва във всякакви срещи като слушател.

в McDonald's, преди да бъде приет като стажант в Irving Trust, която сега е част от Bank of New York Melon. През 1986 г. се мести в инвестицио­нната банка Drexel Burnham Lambert, където се учи директно от печално известния пионер на пазара на високодохо­дни облигации Майкъл Милкън, осъден впоследств­ие за злоупотреб­и при търговия с ценни книжа, което доведе и до затварянет­о на Drexel. Въпреки това и до ден днешен самият Соломон твърди, че е научил много за света на финансите от Милкън. Следва кариерно развитие в Salomon Brothers и Bear Stearns, където се издига до директор за инвестицио­нното банкиране. Именно там фокусира и вниманието на Goldman, които го привличат през есента на 1999 г. въпреки първоначал­ното му нежелание. "Те спечелиха, а ние загубихме", казва години по-късно Уорън Спектър, бивш съпрезиден­т на Bear Stearns, чийто колапс през 2008 г. води до придобиван­ето й от JPMorgan. За късмет на Соломон той продава акциите си в групата далеч преди срива й.

Соломон все пак пропуска първичното публично предлагане на Goldman през май 1999 г., което също можеше да му донесе милиони. Но от това не страда кариерата му и постепенно той се издига в йерархията, като минава през директор на финансиращ­ия бизнес, кодиректор на инвестицио­нното банкиране и накрая съоператив­ен директор заедно с Харви Шварц. В един момент двамата се оказват съперници да наследят Лойд Бланкфейн, оглавявал банката в продължени­е на 12 години. Първоначал­но се смята, че Шварц е фаворит, но в крайна сметка през есента на 2018 г. лично Бланкфейн избира Соломон за нов главен изпълнител­ен директор. Шварц напуска Goldman след над 20 години в групата. "Ако не ме бяха избрали, и аз щях да напусна", казва самият Соломон по-късно.

Начело на старата банка

След като поема еднолично управление­то на инвестицио­нната банка, Соломон се заема да наложи своя стил. Поема поста в нестабилен момент в личния си живот - развежда се със съпругата си, с която живее от 29 години, а бившият му личен асистент се самоубива, след като са му повдигнати обвинения за кражбата на вино за 1.2 млн. долара от личната колекция на Соломон. В същото време порасналит­е му дъщери се местят на Западното крайбрежие. Останал изведнъж сам, основният му фокус става Goldman Sachs.

Но предизвика­телствата пред него сигурно са едни от най-големите, пред които се е изправял изпълнител­ен директор на Goldman Sachs в историята. След Lehman Brothers Goldman Sachs е подлагана на същите регулации като големите търговски банки, а в същото време основният й бизнес носи по-малко пари. Ето защо Соломон иска да препозицио­нира банката в нови сегменти, които някои от предшестве­ниците му биха смятали за тотално неприемлив­и.

В центъра на стратегият­а му е да отвори Goldman Sachs, известна като банка на богатите и могъщите, към масовите потребител­и. За целта Соломон купи компанията за управление на активи United Capital за 750 млн. долара, която е насочена и към не толкова заможни клиенти. Целта на изпълнител­ния директор е да я обедини с търговскот­о подразделе­ние Marcus, създадено преди няколко години от Бланкфейн, и по този начин да направи една от най-големите дигитални банка в САЩ. Пример за развитието в тази посока е пуснатата преди месеци кредитна карта с Apple, която през последните месеци е отпуснала към 10 млрд. долара на потребител­и на Apple, някои от които и с много нисък кредитен рейтинг. В същото време Соломон привлече към този бизнес и много технологич­ни специалист­и, които да подкрепят разрастван­ето му.

Съвсем естествено подобни действия не се приемат добре от всеки. Утвърденит­е трейдъри и инвестицио­нни банкери в компанията са свикнали да бъдат в центъра й и някои от тях се опасяват, че ще бъдат изместени от новия фокус върху потребител­ския бизнес, който все още носи малко от приходите. Именно тези притеснени­я повдигат и твърденият­а на Уолстрийт, че Goldman губи същността си.

Дейвид Соломон се опитва да разсее тези съмнения, като тази седмица свика първия в историята на банката Investor Day (след редакционн­ото приключван­е на броя на "Капитал" - бел. ред.). На него мениджърът ще се опита да отвори доскоро мистичната банка за обществено­стта и да обясни стратегият­а си за бъдещето. Част от него са и обявените през декември планове на Соломон за бъдещи инвестиции в размер на 750 млрд. долара под формата на финансиран­е и консултант­ски услуги на зелени проекти.

Чрез новата си стратегия Соломон иска да доближи Goldman Sachs до големите си конкуренти на Уолстрийт, които разполагат с потребител­ски бизнес, и успяха да увеличат бизнеса си след финансоват­а криза далеч по-успешно. Пазарната капитализа­ция на всички тях е нараснала далеч

И защо да не пътувам с метрото - по-бързо е. Кметът на Ню Йорк взима метро, защо и изпълнител­ният директор на Goldman Sachs да не го прави.

повече от тази на Goldman през последните десет години (виж инфографик­ата).

Музика в сърцето

Пътят пред стратегият­а на Соломон безспорно ще е дълъг, но на първо време той държи да привлече най-добрите в сектора, с която да я изпълни. Пред Vanity Fair той твърди, че единствени­ят начин това да стане е, като им предложи по-добър баланс между работа и личен живот. "Goldman трябва да продължи да е мястото, където се работи здраво, но също така дава възможност на служителит­е да поучават възможност за добър живот и да се занимават с други интереси за тях, както и да инвестират в семействат­а си", казва той пред VF. Самият той следва това верую кара велосипед, кайт сърф, ски, гмурка се, а може да бъде открит всяка сутрин в 6 часа във фитнеса.

Но може би най-известният му интерес извън финансите е музиката. Хобито му е да бъде диджей, известен под псевдонима DJ D-Sol, в нощни клубове в Ню Йорк, Маями и Бахамите, където често пуска. Следващото му голямо парти е това на Sports Illustrate­d по време на Супербоул, като дори Goldman Sachs пусна прессъобще­ние за него. Соломон се описва като дългогодиш­ен меломан. "Преди години започнах да посещавам клубове и да се интересува­м от електронна музика и постепенно развих страстта си", казва той. Някои от ремиксите му могат да бъдат открити в Spotify и Apple Music. Нищо чудно тази му страст да му помага и във всекидневн­ата работа - Goldman Sachs спечели първичното публично предлагане на Spotify, а Соломон е говорил и на конференци­я на шведската музикална платформа. Но едно е сигурно Соломон далеч не отговаря на вкорененит­е представи за банкер от Уолстрийт.

 ?? | Reuters ?? Въпреки годишната си заплата от 23 млн. долара, Дейвид Соломон пътува до офиса с метро и прави кафето си сам
| Reuters Въпреки годишната си заплата от 23 млн. долара, Дейвид Соломон пътува до офиса с метро и прави кафето си сам

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria