Визуална република България

Проектът AБVA попълва празнините в разбирането ни за българския дизайн и илюстрация

ААко мислите за спорното прилагане на законите, проблемите на екологията, пристрастяването към технологиите и всекидневните трудности на живота в града като проблеми на ХХI век, ще ви е интересно да научите по колко сходен начин са ги възприемали и осмивали предишните поколения.

Проектът AБVA събира, дигитализира и показва различни проявления на българския дизайн от ХХ век: корици на книги, каталози, списания, лога, скици, плакати, брошури, опаковки, марки, обложки на албуми, с опции за търсене по автор, десетилетие, формат, град. На сайта на abva.bg се намират и статии за изкуството, писани в различни исторически периоди още една възможност да усетим духа на отделните десетилетия.

Зад инициативата е семейното и творческо дуо Филипина Стаменкова и Иво Димитров, които се занимават с дизайн и илюстрация. Няма да откриете имената им лесно. Искат да останат на заден план и да отдадат дължимото на тези преди тях. Към темата ги води общото им любопитство към стари издания и намерени из битаци и антиквариати предмети. Спомнят си, че семействата им винаги са подхождали с отношение към всичко от миналото.

Сайтът направи премиера в края на януари, след като от близо четири години двамата създатели периодично пускаха различни артефакти в популярния си профил в Instagram. Често качват нещо, което е синхронизирано с новина на деня и подсказва колко актуални може да са знак, рисунка или надпис отпреди десетилетия. “Особено интересно е колко много от логата са напълно приложими към дигиталната ера”, казва Иво Димитров.

Според Филипина проектът ще бъде особено полезен за младите хора във визуалните изкуства, тъй като огромна част от тази история е забравена или поне трудно достъпна. До съвсем скоро като “деца на демокрацията” те сами са били в неведение за много от художниците. “Ако се огледаме, новите места имат надписи, които са направо на латиница - това също е част от загубата на това наследство.”

Проектът е и възможност нова публика, дори небългарска, да разбере за наследството на българския дизайн. Част от хората, които ги следват в Instagram, са чужденци, а сайтът има и английска версия. Потребителят, който най-редовно харесва снимките им, е японец от рекламна агенция.

“Има като че ли един особен, по-авангарден хумор, който се формира през 70-те и 80-те години, предимно покрай в. “Стършел”. Прави впечатление колко отрано технологиите са част от него.” Те не искат архивът да се възприема като романтизиране на миналото, а да погледне, доколкото е възможно, отвъд пропагандата на съответното време, особено когато става въпрос за творби от социалистическия период.

Ретроспективно проявленията му не са свързани само с идеалите и доктрините. “В направеното по време на царска България се вижда повече изящност, повече рисуване на ръка и с авторски дух. Културните референции на художниците тогава са други - влиянието на Русия не е толкова силно, до страната стигат много чуждестранни издания. Също така част

от тях са учили извън страната, често в Германия, след което са се върнали и са предали опита. Сред примерите е Борис Ангелушев, който е с основна роля за развитието на доста области след завръщането си, казва Иво. Изненада ни и колко много списания с утвърдена абонирана публика е имало още през първата половина на ХХ век. Но е трудно да се направи пълноценно сравнение, тъй като артефактите, които може да намерим, са по-близо до настоящето.”

Те планират постоянно да разширяват архива, но зад това стоят много предизвикателства - голяма част от авторите са неизвестни, особено когато става въпрос за лога на вестници и бизнеси, брошури. “Балкантон” също е голяма мистерия за нас - обикновено не пише кой е създал обложката.” Понякога датирането също изисква детективска работа. Брошура, която рекламира планината Витоша, е отнесена към 80-те, тъй като в илюстрациите се вижда построеният тогава лифт към хижа “Алеко”. Вече има няколко случая, в които роднини на авторите разпознават работата им. Tака пъзелът се запълва, a правата са спазени.

През февруари се очаква те да пуснат и онлайн магазин с печатни материали, игра, тениски в ограничен тираж. Ще излезе и първата им книга. Сред целите им в близко бъдеще е да дигитализират колекцията си от плакати, но вероятно това ще изисква време заради нуждата от обособено пространство и специфична техника. “Има толкова много информация, която още никой не е виждал.”

Всичко от проекта до момента е онлайн на abva.bg