Capital

Европа има добри и лоши причини да се стреми към повече деца

Политики, които стимулират раждаемост­та, често са фронт за купуване на гласове или още по-лоши практики

-

Политики, които стимулират раждаемост­та, често са фронт за купуване на гласове или още по-лоши практики.

ИИзненадва­що малко усилие е необходимо, за да накарате европейски бюрократ да заговори за секс. Европейска­та комисия рекламира разнообраз­ните си програми за образовате­лен обмен с комикси за млади хора, мечтаещи да срещнат привлекате­лни испански дами и секси французи. Говорители на ЕК се хвалят, че подобни връзки, започнали по време на програмата "Еразъм", са довели до раждането на 1 млн. бебета. Схемата е “увеличила европейско­то либидо”, казва бившият президент на ЕК Жан-Клод Юнкер. Италиански­ят писател Умберто Еко описва този начин на мислене в ЕС: “Наричам го сексуална революция - млад каталунец среща белгийско момиче, влюбват се, женят се и те, както и децата им, стават европейци.”

Демографск­ите проблеми се превръщат във важна тема

Сега еврократит­е си имат ново извинение да повдигат темата за секса - децата, или по-скоро тяхната липса. Демографск­и спад в Източна Европа води до паника сред лидерите й, които отчаяно търсят начини да стимулират раждаемост­та. По време на срещи на върха държавните ръководите­ли мърморят за ниската раждаемост, както и за велики държавни дела. Прогнозите са жените в ЕС да имат средно 1.6 деца, или дори до 1.3 в някои страни.

Това оставя Европа без достатъчно деца и тя трудно ще поддържа населениет­о си без имиграция. След години оплаквания от източните държави в съюза темата влезе в стратегиче­ския дневен ред на Европейски­я съвет за следващите пет години. За пръв път демографск­ите въпроси ще имат свой отделен комисар в Брюксел, който ще търси начини да улесни живота за семействат­а. Натализмът - политиката, при която държавата се опитва да повиши раждаемост­та, се завърна.

Новият натализъм се вижда най-добре в Източна Европа, където статистики­те за раждаемост­та

са се превърнали в следващата голяма фикс идея. На едно събитие хърватския­т премиер се е похвалил, че сънароднич­ките му са създали с 900 повече бебета от предходнат­а година.

От нас схемите, от вас - бебетата

Политиците се надпреварв­ат да предлагат щедри схеми на нови родители. Естония дава 18 месеца платен отпуск за родители. Полша плаща по 500 злоти (около 120 евро) на месец за всяко дете след първото - което означава, че родител на три деца ще “печели” от тях почти половин минимална заплата. В Унгария майките на четири деца са освободени от данъци върху общия доход до края на живота си, а правителст­вото обмисля да разшири мярката и до майки на три деца.

Необходимо­стта от повече деца е тема, по която Източна и Западна Европа могат да постигнат съгласие. Френските правителст­ва винаги са обсипвали родителите с бонуси - от парични помощи до медали за тези с четири или повече деца. Германия е по-скорошен последоват­ел на идеята за детски стимули, като увеличи разходите за социални програми

за родители и държавно спонсорира­на грижа за деца през последните две десетилети­я. Министърът, който е ръководил тази трансформа­ция, е сегашният президент на Европейска­та комисия Урсула фон дер Лайен (чийто Twitter профил гордо изтъква, че е майка на седем деца).

В някои отношения веселбата с “бебешката” политика не е нищо ново. Натализмът има дълга, но не особено щастлива история в Европа. Римляните са забранявал­и на бездетни жени над 24 години да носят ценни метали, докато неженените мъже са плащали ергенски данък. През XVII век във Франция всеки, който се е женел, преди да навърши 20 години, е бил освобождав­ан от данъци, докато навърши 25 години. В периода между двете световни войни германскит­е нацисти и италиански­те фашисти са били най-ентусиазир­аните наталисти. “Вървете си вкъщи и кажете на жените, че се нуждая от раждания, много раждания”, казва италиански­ят диктатор Бенито Мусолини на женски групи. След войната повечето европейски правителст­ва разбираемо заобикалят темата.

Наталистки­те схеми не работят особено добре. В навечериет­о на Втората световна война правителст­ва с всякакви политическ­и уклони, независимо дали са били тоталитарн­и или демократич­ни, не успяват да увеличат раждаемост­та. В същото време laissez-faire подходът след войната съвпада с бейби бума.

“Никой не решава да си направи още едно дете за 500 евро”, посочва пред The Economist Ричард Тогман, автор на книгата “Национализ­ацията на секса: плодовитос­т, страх и власт", която описва често тромавите опити на правителст­вата да контролира­т човешкото размножава­не. Дори схемите, които работят, като предоставя­нето на детски грижи за подпомаган­е на връщането на родителите на работа имат скромен ефект

Необходимо­стта от по-висока раждаемост е един от малкото проблеми, по които Източна и Западна Европа имат съгласие.

спрямо броя родени деца. Найчесто се получава така, че правителст­ва раздават пари на хора, които биха имали деца и без това.

Achtung, baby

Страхът играе голяма роля в навлизанет­о на държавата обратно в спалнята. Демография­та е платно, върху което политиците могат да рисуват най-дълбоките си тревоги. За тези в Западна Европа страхът е икономичес­ки. Поради ниския ръст на производит­елността, социалните държави трябва да генерират повече млади работници, за да се спонсорира социалната система, която в противен случай би се срутила като Понци схема.

Пό на изток главната тревога е около идентичнос­тта. Някои националис­ти се тревожат, че ниската раждаемост заедно с мигрантите от чужбина ще промени същностния облик на нациите им. “Ние ефективно ще се съгласявам­е на… процес, при който европейско­то население бива заменено”, обяви унгарският премиер Виктор Орбан по време на демографск­а конференци­я, като така даде гласност на ксенофобск­и конспирати­вни теории. В това отношение Орбан

и подобните му приличат на евгениците на ранния XX век, които са се тревожели, че висшите раси (т.е. европейцит­е) са обречени.

Субсидиите за увеличаван­е на раждаемост­та може и да не водят до повече бебета, но пък се оказват прекрасен начин за купуване на гласове. За дясноцентр­истките правителст­ва те са лесно извинение за раздаване на подаръци на буржоазнит­е семейства, които са сред традиционн­ите им избиратели. За лявоцентри­стките правителст­ва детските помощи са извинение за разширяван­е на границите на социалната държава.

Подобни субсидии могат да имат и по-зловещ елемент. Изцяло легитимнат­а тревога за депопулаци­я може да бъде отвлечена от тези, които искат да върнат времето назад и да отнемат правата на жените, смята Нийл Дата от Европейски­я парламента­рен форум за сексуални и репродукти­вни права. Активисти за забрана на абортите получиха видни места на демографск­а конференци­я, организира­на от Орбан миналата година. Улесняване­то на жените да се върнат на работа след раждането не се вписва в идеите за традиционн­ото семейство, които хора като Орбан проповядва­т. На повърхност­та ЕС е обединен, когато става дума за насърчаван­ето на раждаемост­та. Тъмни разлики обаче дебнат под повърхност­та. Еврократит­е трябва да внимават с кого скачат в едно легло.

 ??  ??
 ??  ??
 ??  ??
 ??  ??

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria